Закриване
Културата се прави от богове и от личности!
Скъпи Деца на Деня! Това искано царство на Отца не може да бъде само когато четем Молитвата – само тогава да искаме Неговото присъствие, а трябва да приготвим този царствен трон на Бога у нас! Да го приготвим, както казахме тази година в Посланието, с едно Бдение, което не бива да бъде прекъсвано; защото всеки момент то е проблем именно на тази вътрешна царственост, за която сме приканили с Молитвата присъствието на Сътворителя. Това е и задачата на всичките тези прилежности, които душата ни поиска, а Духът ни узакони в пътя на великото служение, на което получихте името „Служение без Себе си“. Път, който и вчера, и днес, и в бъдността ще носите!
Има феномени, които няма нужда да бъдат разтълмяни, защото понякога разтълмяването е беда. Така гадаенето на падаща звезда за обикновеното съзнание е, че една душа е умряла, а това наистина всява в невежото мислене беда. Следователно незнанието за феномените, или явленията от мащаба на планетна или Мирова същност, създава тревожност в душата на човека, защото той има повече страх вместо знание. Това е голямата битка, която на вас се предостави да водите; една нова Троянска война – за победа на знанието над страха! И тя стана в продължение на този Семинар.
Онова, което като цяло съдържа тайните или позитивите на Семинара, е 13-ият събор, който няма да свърши и ще остане не само паметен, а като чертаещ пътя на цялото Учение в неговите бъдни хилядолетия.
- Култура се прави от богове и човеци, но човеци – богове в развитие!
Основание да кажем това е тайната (както Учението Път на Мъдростта ни сложи дрехата), че човекът е един бог в развитие. В този смисъл казвам, че Осмият семинар завърши, но 13-ият събор ще бъде без завършек. Това е и вашето задължение – не отделната благодат, с която бяхте нахранени. Защото Семинарът ви предостави нещо изключително – предостави ви убеденост. Пътникът, за да ходи път, трябва да има убеденост; Децата на Деня, за да извършат делото на Мъдростта, трябва да имат убеденост!
Ние създаваме Учение! Това именно Учение вие го намерихте така добре изградено, така цялостно излязло във вашето съзнание. Може би не всичко е било доловено, та мисълта да го направи позиция, но достатъчна е вътрешната будност, която може след това да храни мисълта за убеденост и пътя ви за служение.
Това, което ме задължава с особена радост да благодаря на организаторите на Събора, на участниците в Семинара, е, че така плътно, цялостно се извърши тази година семинарното обучение на Децата на Деня, а то безспорно отваря пътя ви за бъднина. Аз наистина съм изключително удовлетворен от това, което стана! Следях с особена осторожност цялата тази химна, ако мога да кажа, на знанието в знамението на Мъдростта. Цялата тази голяма битка, която е била водена в продължение на десетки години (повече от петдесет години), беше дадена, беше пред вашето съзнание показана, за да нямате идеята на съмнението, нито люлката на илюзиите, че ако сте получили култура от световните знания, тя да ви бъде достатъчно опора да говорите с амплоа, че сте знаещи.
Онова, което знае светът, са доктрините на моралните таблици, но не знае това, което сега на вас се очерта. Една Легенда на Знанието беше толкова натрапчиво властна, за да не бъдете упрекнати в това, че просто повтаряте. Никого не повтаряте! Никой не ви беше дал тайната за Божията човечност и Човешката божественост; никой не беше ви казал (още преди петдесет години) в Молитвата: Научи ни! Но това не бива да бъде вашият аргумент. Няма защо да браните, че носите нещо, което го е нямало, а трябва да го осъществите!
Вие не може да бъдете набедени, че правите превратности, и то мирови превратности, защото планетната култура трябва да си отиде в онова, което тя сама е отработила – музейните ковчези!
Всичко имахте и аз благодаря! Благодаря на идеи, които бяха уплътнени, за да се получи тази голяма канара, на която имате основание да направите своя голям бъдещ храм – храмът на Мъдростта, който за щастие, за да не тежи на човечеството, Сътворителят го е сложил във вас и го е нарекъл Книгата на Живота. А знаете вече фразата ми, че само Животът е непобедим. Другите книги могат да бъдат изгорени с аутодафе, но Книгата на Живота не може да бъде изгорена! Може само да бъде някой качен на кладата, когато остатъкът от миналото не е живял Бдението, за което казах, че е едно живяно бъдеще. А бъдещето е едно вътрешно моление чрез бдение пред Всемирността, на която ние искаме да счупим печатите и да прочетем волята на Твореца!
Не мога да не бъда благодарен дори поотделно на известни личности – някои с такава дълбочина поставиха нещата, че просто не е радостта ми, която, макар да казвам, че е усмивка на Мъдростта, можеше да ме удовлетвори. Беше нещо повече от радост, беше нещо повече от мъдрост – беше Живот!
Това е вашият Път! И ако считате, че бедата може да ви спре, идете си без тревога и не ставайте бент срещу онова, което се е напътило да отиде в лоното на Мъдростта, за да изгради чрез Бдението бъдещето – както на своя народ, така и на тази планета!
Не мога друго да ви пожелая освен безпрепречност в личното ви мислене, когато сте тръгнали да правите плът и кръв, гроб и възкресение Учението на Мъдростта. Пожелавам ви измерени радости в своето планетно битие; творческа будност в оня висш ум, който ще ви даде определение защо живеете! Пожелавам ви вътрешното откровение, което ще счупи печатите ви на Книгата на Живота, та да нямате никаква тревога, че може да пренесете на другия тревога!
Пътят ви е определен; служението ви е дълг; трапезата, от която сте се хранили, не я спестявайте, когато ще я давате на света! Ако светът иска да „изяде“ всичко, що Мъдростта е дала, дайте и Себе си, за да може Знанието да не бъде оскъдност в пътя и в душата на бъдното човечество и на Третото хилядолетие!
На добър път, скъпи Деца на Деня! Надявам се, че всички изживяхте добри часове и хубави дни. Там където отивате, не се стеснявайте да дадете част от радостта, която сте имали, но никого насила не причестявайте, когато му липсва бдение, а безспорно и когато му липсва отговорност. Не повтаряйте само идеята за Голготското пътуване и тревожността да изнесете кръста си – мълчаливо вървете по своя Път. А когато трябваше да се разделите с това, което наричате света на близкия, вие го направихте. Най-голямата ми радост е вашата дързост, че прекрачихте личния праг, семейната традиция и общественото око, за да бъдете тук. Това е изключителното ваше достойнство, за което сте определени със знака Децата на Мъдростта да не бъдат смутени от миналото, наречено традиция – такава отговорност не може да бъде властна пред пътя ви на служението!
Така че, когато дойде часът на вашето разпятие, вие направихте тази изключителна добродетел (след като сте дали признание на това, което се нарича близки, на света, който не иска да следва призванието на бъдното хилядолетие); когато дойде тази тайна, се качихте на великия хълм на Голгота, където Мировото съзнание ви дава знака на вашата несмутена всеотдайност. Това тук се извърши с културата на Учението Път на Мъдростта. И затова казвам, че култура се прави от богове и от личности. Вие едновременно носите и двете неща. Сами ще определите валентността дали вървите пътя на боговете или вървите пътя на човека, който е бог в развитие. Това е моят благослов: Бъдете будни, когато измамен светът заспива!
Благодаря ви! Имате достатъчно основание да не приемате каквито и да са упреци – дори в личната си будност, когато иска вашият предшественик да ви смути, че вие сте забравили това, което се нарича дом. Не бъдете смутени от нищо! Само тогава делото на Всевисшия е, както е казано: Да прииде Твоето царство!
07.08.2003 г., Родопа, Студенец, ПБ „Строител“