Откриване

Мъдростта – Приложна молитвеност!

Мили Деца на Деня! Никой не може да опровергае мисълта, че радостта е усмивка на Мъдростта! Няма по-голяма благодат от това да бъдете в тази планина. И казах, че Бог никога не Си е отивал от нея, Той е винаги с нас – заради Своята потреба, защото човекът е Неговата необходимост! С Неговия благослов, с благодатта, която ни даде заради това, за което съществуваме в битието на Учението Път на Мъдростта; с тази усмивка на Мъдростта, чрез радостта ни сега при Онзи, Който никога не Си е отивал, нека да започнем своята семинарна работа във великото тайнство, че сме дошли на служение, че сме клада на освобождението и път на осъществяващия се бог в развитие!

Има благодат, която може да причини неудобство, но щом е благодат, неудобството трансформира тревожността. Няма по-голяма благодат в това време, когато казваме, че е лято, да има дъжд – обилните сълзи, благодатните сълзи, сълзите на радостта да покрият земята, да нахранят и да напоят жаждата на планетата и най-вече да осветят това, което нашата земя, наречена България, носи за Третото хилядолетие. Имаше един мъж, който бе дарен с прозрението да каже, че Бог и България са единство в двойна плът! Да бъде!

Искам с няколко думи да отворя дверите на онова, което е Седмият семинар на Обществото Път на Мъдростта. В свещените книги има едно много странно понятие – „непояждащ огън“. Именно този Огън е Самият Бог у нас – Непояждащият Огън! Това е чакащият да бъде изведен Бог у нас след една велика победа – победа над човека, така както казахме в Посланието тази година, че Сътворението е идея за Човека, когото трябва да надмогнем. Този Огън е и Човешката божественост в единство с Божията човечност.

Имаше преходи, имаше необходимост от дързост като потреба. Това беше времето, когато трябваше да се мине Червеното море, когато трябваше да се победи кръвта, за да не е властна расата (макар че до ден-днешен това стои). Имаше време, когато свободата, наистина от кръв и раса, сложи едно наименование: Елате да ви науча да ловите човеци! Култура за човека, а не за расата – не за социалната общност, а за личността, изведена от преизподни, йерархирана в царства Небесни! Елате да ви науча – така се роди една голяма идея за личността.

След това дойдоха Децата на Деня – прозвище, което трябва да осъществи не лов на човеци, а клада на свобода! Победа над еволюцията, победа над съдбата, извеждане чрез тези култури, за които дадохме лекциите: „Божествеността като собственост“, „Идеята себе си в културата на човечеството“, „Полът като енергия и принцип“, „Мъдростта – нова стратегия на Живота“... Разбирате ли йерархията, в която влизате, и отговорността, че Непояждащият Огън иска да бъде освободен и вие трябва да му дадете живот!? Клада на свободата!

Така стигнахме до това, когато човекът трябваше изначало да получи име – име, което е енергията, вибрацията на част от подобието и еволюцията на биологията. Име, което може да бъде забравено, име, което може да бъде сменяно, защото еволюцията, прераждането сменя името. И човекът, който има посветеност, трябва да има прозвище да го съпровожда. Това е, което мина през посвещение в пирамидите, това е, което можете да наречете апостоли, то е име не, а прозвище, което и вие получихте – Деца на Деня!

И най-после, човекът има предназначение – бог в развитие! И той не може без великото си предназначение да служи, когато върви пътя на бога в развитие и когато пази събожника! Бях казал в една нравствена повеля: Научи ме чуждата вина да не приемам за своя невинност! Великата тайна на Децата на Деня – прозвището, което остава несменно, е именно до каква степен тази запалена свещ – за чуждата вина, ще угасне в идеята за събожника. Няма чужда вина! Вината е принцип на расата, на кръвта, на колективното съзнание, което се брани, но не и на личността, която трябва заради това бъдно колективно единство да не оставя невинност пред вината на другия. И ако вие това не можете да излекувате, може да сте надскочили егоцентризма, който ви освобождава от стадото, но сте влезли в егоизма. А той е поведение именно да се радвате на чуждата вина, за да получите себепризнание, макар че в свършека на земните дни трагичната ви безучастност ще бъде камък воденичен.

Така че предназначението е най-великото, което Децата на Деня сега имат!

В тези обучителни семинари слагаме Знанието.

• Знанието е пред добродетелта да бъдеш безгрешен!

Затова и казвам: Ние не сме религия, не сме философска школа! Ние сме клада на свободата, на човека в Божието му предназначение! Ние сложихме смъртта като добродетел, а добродетел „зло“ няма – има нееволюирало добро! Сложихме смъртта като добродетел, защото тя е фенерът, който ви казва, че безсмъртието е вашата същност. Ние не търсим, както Диоген човека, защото намираме богосъбудения вътре в себе си. Ако Диоген беше намерил човека в себе си, нямаше нужда да ходи по улиците... Улиците са много, Пътят е един!

Така дойдохме и до идеята, че майчината утроба е поселницата на тази планета, а земният гроб е поселникът в царствата Небесни!

Нека нашият семинар започне да чете редове от Книгата на Живота, както сме казали, този нов олтар, това съзнание на събудения Бог у нас. С пожелание – в този обучителен курс проблемът будният да бъде един събуден Бог!

Благодаря ви! На добър път в Семинара!

28. 07. 2002 год., Родопа, м. Студенец

Божествеността е неотменна даденост,
а не харизматичен дар!