Само Животът е непобедим!

Има неизходени пътища, има и отдавна отречени улици – новият път е Пътят на Мъдростта! Но много е трудно да се каже имаме ли някаква схема, имаме ли някаква йерархия, в която сме осъществявали този Път. Може би под наслова на Посланието тази година – че Децата на Деня са една Мирова необходимост и историческо битие; на Посланието, което нарекохме Послание на Приложната Молитвеност!

Учението на Мъдростта йерархирахме като последователност на Духовните доктрини в Мировата еволюция – дадохме, че то е част от голямата верига на Духовните вълни. В нейната последователност Доктрината на Мъдростта създава и това, което е най-съществено – създава една нова стратегия. Ето защо темата „Мъдростта – нова стратегия на Живота“ е един от най-потребните моменти в решението на обучението, след като говорихме за ролята на съдбата в пътя на еволюцията, за онази Божия човечност, вложена в човека, който води една от най-големите си битки – битката да изведе Бог от себе си.

Безспорно Учението на Мъдростта не е тактика, то е стратегия за Живота – Мирова стратегия, защото Децата на Деня по същност, като носители на Духовната вълна на Мъдростта, действително са Мирова необходимост, а оттам вече в приложната воля на тактиката те създават историческото си битие. И тогава ще трябва да кажем Мъдростта какво ни дава като знание в идеята на приложност; идеята за стратегията каква е? Тя е и лична, тя е и непременно социална, тя е неизбежно и Мирова!

• Стратегията е идея за знание – и в личността, и в социологията, и в Мировото пространство!

Даде ли Учението Път на Мъдростта подобни знания – рече ли, че човекът е един бог в развитие; изведе ли в социологията, че по-добре е да бъдеш, отколкото да имаш; каза ли в Мировото битие на човека, че ако не извърши самокръщение, той не може да има Възкресение?! Посочи ли като цялост в нашето битие, че носейки Божията човечност, чрез Човешката си божественост се осъществяваме в идеята на какво?

• Съсътворители е стратегията в поведението, излъчено от Учението на Мъдростта.

Стратегия в личност, социална общност и в Мирова принадлежност.

Имало ли е стратегия в предишните Духовни вълни; имало ли е в йерархията на предишните култури приложна стратегия и една добра воля, за да извежда в историческо поведение? Безспорно. Защото в края на краищата стратегията е една Мирова енергия, чрез която Мировото съзнание йерархира поведението на съответните култури или на съответните съзнания в служение на религиите. И историята свидетелства както за личности, така и за институции, които са оставили белези и са извеждали човечеството или в правото на трон – тогава, когато ще направи цезарят своята култура, или в правото на олтар – тогава, когато жрецът ще ви извика на моление.

Всяка стратегия обаче, която е отработвала културните постулати на предишните Духовни вълни, е предходище в приложност на едно земно битие – те сами за себе си са изграждали храма вън от нас, олтарномолитвената приложност вън от нас, Божеството вън от нас. Дори в една юдейска религия нямате право да кажете името на Бога! Затова тя създаде, както казваме, култура на психозата, която след това за съжаление се отрази върху цялото християнство в т. нар. Инквизиция. Култура на насилието! Защото имаш враг, защото имаш расов тип далеч от твоето, защото имаш кръв чужда, на другия – той не ти е събожник, щом не е от твоята кръв!

Няма да се спираме върху всички Духовни вълни, които безспорно са изработвали своя стратегия и са прилагали своя измерима тактика, за да създадат историческо битие на личността. И все пак, не мога да не се върна към онова, което ни предшества – една от най-дълбоките религии, която ни остави най-великата тайна – разбира се, това е християнството. Не говоря за неговите разклонения, а за Учението; не говоря за религиозни институти, а за същината на Духовната вълна на Любовта!

Остави ли Христос идея за стратегия, даде ли път и за тактика? Да, остави стратегия, която се изрази в едно особено изречение с всичката си сила: „Аз съм хлябът на Живота.“[1] Вашите предци ядоха манна и измряха, а всеки, който яде Мен – както на Тайната вечеря рече – няма никога да огладнее! Остави ли тази тайна, тази стратегия, върху която се изгражда след това цялата ни култура с институции, които обаче в приложната тактика донесоха много страдания?!

Манната беше преходност, тя беше оцеляване. Най-обидната форма на историческото битие е идеята за оцеляването. Но манната беше тактика на тази идея, защото имаше възбун на евреите срещу това, че мрат. Те не можеха да имат при Моисей съзнание, че той е хлябът на Живота, защото Моисей е само Правда. А хората при Христос – в Учението на Любовта, умираха без негодувание. Защото Той им даде една идея – че човекът е хлябът на Живота, човекът, който има в себе си подобието на своя Отец, изведено във великата тайна, наречена Възкресение.

Какво даде Христос на учениците Си като тактика? Даде „Вие сте солта на земята.“[2] И има едно много интересно допълнение – Когато солта обезсолее, човеците я тъпчат. Тоест, когато едно Учение се освободи от същината си, то е непотребност или музейна вещ. Днес богините на съдбата са музейна вещ. И някой да е потърсил Вулкан да му направи щит? Не, защото няма ахиловци, за да имате нужда от богове на огъня.

Ето това бяха големите тайни – Христос предостави тази истина: Аз съм хлябът на Живота, а вие сте солта на земята! Не рече: На Живота вие сте солта, каза – на земята. Защото Учението, което остави, Учението на Любовта – да обичаш врага си, е с моралните си постулати и с всичката приложна тактика: вместо отмъщение да създадете идея за прощение (нещо, което не бе знайно в културата на предшестващия юдаизъм). Това беше правило, това беше една голяма духовна власт, която тактиката трябваше да приложи. Другото е услуга, с която храним ума, за да бъде удовлетворен, че е извършил едно богослужение.

Големите Учения, докато станат плът или докато станат след това постамент за издигане на нова тайна, са услуга на ума. Аз неслучайно казвам, че досега религиите са правени с добродетели, но не и със знание. С добродетели! Ето ви любов, ето правда... Ето една стихия да я хванем, укротим и направим в себе си потреба. Колко вулкановци има у нас, колко богове на вятъра имаме, колко водна сила имаме сложена у нас... Посейдон е у нас (деветдесет процента вода), Еол е у нас... Те водят битка – битка да направят човек. Ние водим битка от човека да изведем Бога! Това са големите разлики; това са вододелите, с които се тръгна.

• Аз съм хлябът на Живота! е стратегията, а Вие сте солта на земята! е тактиката, която Христос предостави!

Какво трябваше да се направи, за да можем да надмогнем идеята за нравствените таблици и да изведем онова голямо знание, с което Мъдростта става трапезен хляб на бъдещето? Да кажем, че по-добре е да бъдеш, отколкото да имаш! Човечеството се бореше да има – да има добродетели, а никой не можеше да му каже, че знаещият е повече от безгрешния! Но така е еволюционното утвърждаване на оная Мирова даденост, за която говоря – цялата Космичност събрана в човека! Древногръцката философия остави един много верен пример – микро-макрокосмос. Затова казахме: Да бъдеш! Имането е потреба за осъществяване на еволюция, с която се изграждат нейните пристани. Къде и как, с коя добродетел и колко? Любов, правда, вяра, надежда... – но не знание, не прозрение, не интуиция, не откровение! Затова в световната култура ще намерим само две Откровения – онова на Хермес и това на Христос (дадено на Иоан, Неговия любим ученик).

Мъдростта е нова стратегия на Живота! За него правим Мъдростта стратегия, за да можем в идеята на себежертвата, или служението без Себе си, да оставим пътника да се осъществи. Ето същината в Учението на Мъдростта – само Животът е непобедим, другото е разукрасите и дребните радости на нашето всекидневие. Тази голяма тайна Децата на Деня носят.

• Мъдростта като стратегия е знание за Живота!

Другото е забавление, с което съществуваме. Затова казвам, че само Бог живее, човекът съществува. И йерархията на Духовните вълни ще ни води до тогава, до когато ще имаме правото да живеем. Но това е в последния стадий, когато сме свободни от извървяна, осъществена еволюция на завършена битка – от човека да изведем Бога. Така ние можем да видим, че от изначалната фраза на Учението на Мъдростта до последната нейна коронация – Божията човечност с Човешката божественост събудена у нас, се създава човекът бог в развитие!

Стратегията на Живота е една голяма идея, която дава, както казахме, планетна тактика – Солта на земята. Планетна тактика – другото е Мирова идея. И в Посланието посочихме, че Сътворението е идея за победа, за надмога над Човека. Но когато в пътнината на историята, в приложната тактика един белязан Син – и Човечески, и Небесен (както е казано, Божий), рече: Аз и Отец сме едно, се роди институцията на инквизиторите, усвоена, разбира се, в по-късните векове, а тогава наречена синедрион или прокуратор – институции на подлостта и на силата. Те обаче създадоха възможността за най-великото тайнство, което стана Мирова даденост – Разпятието, с което приготвиха Възкресението.

Разпятието е социалната даденост, когато може да се разлъчите с всичко, за да влезете в една гробница (в която нямате нужда от един Иоан за кръщение), за да направите самокръщение в тайната на Възкресението и да станете Единосъщ. Така Децата на Деня като Мирова необходимост имат схемата на приложната си воля.

Стратегията е поведение на една система, в която стоят знания, които след това приложната воля, във формулата тактика, осъществява, като им дава лик – идеология. Така че след като имаме една идея, от която можем да си позволим да направим идеология, тя безспорно иска тактика.

• Стратегията е идея, а тактиката – идеология!

Мъдростта дава ли ни всичкото това – дава ли нова идея? Безспорно. Казахме ли, че човекът във Вълната на Мъдростта е една Мирова необходимост; сложихме ли му и тактика, която изхожда от тази голяма стратегия – тактиката, че той е и историческо битие? Да!

Но що е стратегия, що е тактика като етимология на тези думи. „Стратег“ е старогръцката дума „стратигия“, което значи „генералско звание“. Защото „στρατηγός“ в буквален превод значи „генерал“. Разбира се, това не дава основание да се обсеби този термин и да се говори, че когато става въпрос за стратегия, трябва да разбираме само военно дело. Стратегия има в политиката, стратегия има в икономиката, в науката, в културата; стратегия има навсякъде, където имате идея, за да може да я сведете до приложност – така, както пък гласи тактиката. Защото „τακτίκή“ или „τάττω“, както са го казали, значи „нареждане“, „начин на действие“, „постигане на някаква цел“. (Макар че „τάττω“ идва от „τάσσω“, което в буквален превод значи „нареждам, турям нещо“ и т. н.) Когато става въпрос за служение, аз отричам целта, но когато прилагате стратегия, вие имате цели гоними, които изхождат от нея.

Така че приносната същност на стратегията е, че имате идея, както сме озаглавили Мъдростта – нова стратегия, нова идея: за Живот! А тя е поредната, Петата култура на духовността, в т. нар. Духовни вълни. И вие трябва да намерите нейния принос, вие трябва да намерите приложната `и тактика, за да може да направите това, което се нарича Живот.

Бях казал, че формулата на посветения е една врата за Небето. Следователно в културите на институтите (а именно египетската, сибилската, пророческата институция в еврейската религия и пр.) посвещенията са врати за Небе, макар че и при тези култури, както в митологиите, царството им е в подземията, в преизподнята (властна още в еврейската култура). Тази идея за подземна безизходност не стои в Източните култури, където друга е възможността – там веригата на преражданията определя вашето место, Адесът е в културата на митологиите на гърци, римляни и пр. Както знаете, Орфей слиза и се опитва да изведе от Адеса своята Евридика (но не му позволяват). Трябва обаче и един посветен – Хермес, да слезе, за да извежда – да извежда, разбира се, на слънчева територия. Следователно формулата „посвещение“ е врата за Небе, врата, която Христос вече отвори за всички!

Върхът на посвещението тогава е бил да престоите в ковчега на Изида. Но Изида е трябвало да вземе кадуцея на Хермес, за да може да възкреси своя съпруг и брат. Значи енергията е идвала отвън, а Христос остави демонстрация чрез себекръщението – да възкресявате без кадуцея. Великата тайна да създадеш царства Небесни, но за тях трябва да намериш обитатели: Вие сте солта... (Ужасно е, ако обезсолеят!) И Той пое отговорността да им намери жилища. Освободи света на човечеството, света на търсената потреба – да имаш олтар по-свят, по-чист от т. нар. адеси или преизподни. За първи път бе речено на човечеството: царство Небесно; царството Небесно, което Той обозначи като царство Божие!

Йерархията – това не можа да изведе културата: йерархията лична, йерархията социална, йерархията мирова като Духовни вълни. А Христос я прояви. Прати апостолите да чакат в единомислие, не в единосъщие! Какво направи и на Петдесятница? На всяка личност постави отделен лъч. Не им даде един общ лъч, не рече, както Неговият Отец Му каза: Това е Моят възлюбен Син – ела и стани Моя Единосъщност! Защото те имаха йерархия само на личността още.

Така че първото нещо, което Учението Път на Мъдростта поставя, е идеята на посвещението: Не търсете спомен за човека! Човекът е най-голямата потреба на християнството, но човекът бог в развитие е доктрината, е пътят на Новото! Не търсете спомен..., защото, в края на крайщата, това е мястото, в което вие отивате в Небесните царства. А в дома на Божеството, където имате тайнство, вие сте най-великата истина: човекът – зримият теогон, който не търси Олимп!

Царството Небесно в Учението на Любовта е още вън от нас, докато Учението на Мъдростта казва, че царството Божие е вътре у нас.

• Тайната на стратегията на Мъдростта е битката за извеждане на Бог от човека.

Посветеният отива в обиталище на Небесата, но будният прави олтар в дома на Божеството! Затова идеята и стратегията в Мъдростта е да се води битка, за да се изведе Бог от човека, защото човекът бог в развитие има олтар, който се нарича Книга на Живота, за която казахме, че е Съзнанието на Бога. За първи път ние връщаме човека при неговия Бог и извеждаме Бога от човека вече – заради тази велика тайна, за която казахме: Божията човечност с Човешката божественост!

Ето ви зримия теогон, ето ви пилигрима – търсещият и намерил своя олтар вътре в себе си! Значи тактиката е изредила йерархическата стълба от молитвения камък, от приноса на животното, от осветения олтар до Книгата на Живота. Това е идеята на Учението на Мъдростта в стратегическата му теза – знание за живот и за свобода от съдба. Така че, тайнство вместо посвещение! Тогава случайна ли е фразата, че в бъдещето няма да имате тайни, но тайнства ще имате?! Тайнства, които ще ви създават дом в Божеството. Тайни не – тайнства!

Мотивът е кое тайнство ще ви извежда, кое тайнство ще бъде гостолюбивият дом на раждане, кое тайнство ще бъде самокръщението в идея на Единосъщие. И още по-голямата тайна, която Мъдростта дава – не е вече само проблемът за Единосъщието (което християнството добре мотивира и остави като най-голямото битие на човека, роден в Богообраз и Боговластие), а предоставихме правото на Съсътворителство – това, което в гл. 1 на кн. Битие Бог казва на Своите: Да сътворим!

Има ли по-велика от тази тайна – да бъдете Съсътворители?! Един бог може да е преходен – човечеството в своето осъществяване за историческо битие е сменило много богове. И нищо страшно няма в това да сменяте богове – страшното е, когато не искате да се обожествявате в идеята на Сътворителство! Сътворителят е вечната съблазън на неовладяната божественост, у нас оставена! Оставена и чакаща да бъде овладяна, да бъде изведена в Живот: Аз съм хлябът на Живота! И след това: Всеки, който Ме яде, няма никога да огладнее и няма да умре! Ето, виждате още една заповед! Само че някога, пред Дървото на Знанието, ви беше забранено – ще умрете! – а сега ви се позволява да ядете Божеството, за да не умрете отново. Пазеха ви да не знаете със заплахата, че ще умрете, а Христос ви прикани да Го ядете, за да не умрете! Разбирате ли какво ви дава Учението на Мъдростта – идеята за екзистенцията: да бъдеш!

• Да бъдеш е стратегия на Мъдростта – пълното вулканическо взривяване на всичко преходно!

Човекът ще влезе в тайнството Съсътворител – затова Книгата на Живота е новият му олтар. Но трябва да надкрачи онова, което предишните култури и религии оставиха – битката за човека. Една Митология я дава великолепно, дават я и другите религии – води ли се битка срещу дракона, води ли се битка срещу минотавъра, срещу кентавъра, които бяха у нас – получовек-полуживотно, полуживотно-получовек?! За да дойдем до zoon politikon, да дойдем до мислящото същество, до еcce homo и да позволим да тръгне човекът в развитието на бог. Това е било голямата стратегия, с която са си служили другите Духовни вълни – битка за човек, за свобода от дракон, от кентавър... И тези реалности са изисквали тактика, те са създавали лично битие, те са правили исторически моменти! Че какво е дворецът на Минос, ако не заключеният минотавър? Хората си ги мислят (воглаве с много уж големи учени), че това са някакви приказки, детско съзнание... Де да имахме „детско“ съзнание с такова въображение! Да дадеш на сто и петдесет същества-стихии формула, образ, божественост и внасяне в теб, и овладяване... Не можаха да разберат разликата между въображението, което е още неовладян ум, и приложната мисловна дисциплинираност – дидактика, тактика, диалектика, контрадиалектика, материя...

Култури! И те още са властни. Властни са, защото корените на добродетелите им вързаха плод и вместо да отидат да подкрепят Адам – че краде плода на знанието, те го направиха грешен. Човечеството точно това прави – оплаква Адам, вместо да го възхвалява! Още го държат вързан, а той отиде вече на други планети... И знаете тази фраза, която много често повтарям – Бог преди учените не клонира ли Ева от Адам?! Да не говорим за Едиповия комплекс на Фройд, който още половин Европа изповядва... Или какво са магичните огньове? Феномени – не ги отричам, но те удовлетворяват онова, което се нарича нисшия ни астрал, за да ни гостуват магични сили.

Битката за човека е била хилядилетна и тя е потреба, потреба е и изграждането на историческо битие. То е битието и на човека с наколното жилище, но никой освен Учението на Мъдростта не роди идеята, че водата е астралният образ на светлината, за да може да се прави нова култура.

И съм казал една много странна фраза: Няма по-сладка болка от тази да се създава култура. Болка да създавате култура! Разбира се тя се ражда с идеи, които след това се ранжират в идеологии. Трагедията на човечеството е, че живее с оглозгани идеологии – отдавна прилив на идеи няма! То в своите сънни бълнувания за морални ценности, дори и в голямата идея за миротворство, както виждате, мир не направи в света. Защото няма нова идея за човека – има идея за съществуване; има потреба за оцеляване, а не за Съсътворителство със своя Отец. Измерение ново няма за човека! Културата има за цел да формира човек, а Мъдростта – да изведе Бог!

Така че, когато искаме да говорим за стратегия, за Мъдростта като стратегия в един нов лик на живота, безспорно трябва да имаме предвид тази сладка болка – да раждаме култура. И ние имаме идеи, за да имаме претенция, че можем да създадем нова култура!

Най-оптимистичното Богоречие, което Учението на Мъдростта ви предостави, е голямата идея в метафизиката на човешкото битие – че човекът е един бог в развитие. Имаме и една нова форма на отношение – всеки е роден един събожник, а не враг, не расов тип. Роден е един нов съпридружител и в същото време катализатор и реализатор на една култура, която на прага на Третото хилядолетие каза с какво може да се влезе и с какво не може да се влезе в него[3].

Сменихме нравствената таблица из основи – няма „око за око, зъб за зъб“, няма дуалистичния злосторник Ариман – казахме, че злото е нееволюирало добро. Това значи, че силата, която властно може да стои над вас като корпус, като мироглед, не е силата на злото, а на нееволюиралото добро. И за това не ни е нужно съгласието на обикновения пътник, защото той ще нощува в хан – там, при своя zoon politikon. За него дворецът на будността като добродетел не е още дори съновидение...

Това е обобщената тайна какво направи Учението на Мъдростта – смени нравствените таблици за свобода на човека-грешник. Казах, че Пътят Голготски не е страдание, за да не повтарят – в Рим здравеняци да носят на гърба си големи кръстове и след тях да вървят бичобийци да ги бият, за да повторели страданието... Това ли е Пътят на Христос?! Ето как се дава основание на Инквизицията да освобождава грешника като го убива. И така мотивират няколко века култура, психоза на инквизицията, която е изведена от тайната „око за око, зъб за зъб“, която е изведена от расовия принцип и кръв. Бият ги на Възкресение ония набедени христовци, носещи големия дървен кръст... Това ли е култура?! Но така е било и по времето на Христос, за да им каже: Варосани гробници; лисици! Съпоставката е такава. Затова говоря за стратегии, затова говоря за Мъдростта като нова стратегия: Няма зло, има нееволюирало добро! Идеи, които след това тактиката и приложната воля създават като образци. В същото време сменихме и тези ценности, на които толкова много поклонения се правиха.

Дойде и ценността, която в Посланието тази година се даде: Научи ме чуждата вина да не приемам за своя невинност. Представете си измеренията, които Мъдростта в своята стратегическа идея направи за Живота! Защо? Защото идеята за събожника е свобода от съдба, за да може чуждата вина да не ви бъде извинение, а отговорност.

Това е един голям свитък от Небесата, който слиза със своя надпис: Деца на Деня, започвайте; вашето служение ще ви даде и уплътнена отговорност! Това е да смениш ценностите, това е да смениш обредите!

Дадохме ли и Молитва, нова?! А старата още в 1956-та година съм сменил и съм протестирал. Защото може ли Бог да те изкушава и след това да ти прати Избавител: Не ме въвеждай в изкушение, избави ме от лукавия – може ли такова нещо? А в Посланието на Якова, в гл.1, стих 13, се казва: „Бог се от зло не изкушава (поне добре, че освободиха Бога – и Той да се не изкушава...), а и Сам не изкушава никого.“ Представете си каква култура!

Имаме ли тази вътрешна огледалност? Ние можем да я получим само тогава, когато отидем във вътрешния си олтар, когато нашият иманентен олтар ни дава знание, защото той е Съзнанието на Бога у нас. А не олтар, който иска агънца, който иска рогат добитък... Сменихме ли всичко това, казахме ли в новата Молитва[4]: Научи ни живи да бъдем в Теб, светли в Дух и душа! Ето ви ценност – жив да бъда в Тебе, за да може да се каже, че човекът е бог в развитие. Сменихме и тази ценност, а не само да искаме хляб наш насъщний, даж нам днес. Хлябът ще си го вадим сами, а благословът е Негов! И затова Христос рече: „Не само с хляб ще живее човек!“[5], когато отиде в пустинята да победи чудото (а Му сложиха на всяка крачка само чудеса!). Той демонстрира – Не само с хляб ще се живее, но не каза и „без хляб“. Не можеш обаче да станеш жертва на хляба! Измерението хлябът да не ви погълне всекидневието е победа над дракона на всекидневието! Не само с хляб... Това измерение вече ние го носим като култура на Мъдростта: да бъдеш! Защото светостта на хляба е в измерението може ли да пожертвате едно тяло, което след това в преобрат става великото тайнство на Причастието.

Затова сменихме и обредната приложност с олтара на Книгата на Живота. Казахме, че бъдещата култура има олтар вътре в себе си, където иска чистота, морал, а не хляб, не агнета. Този олтар – Съзнанието на Бога – можа да го отвори не Божието обкръжение, не Светите старци около трона, които пеят възхвала: Свят, свят..., те не могат да махнат и един печат от Книгата на Живота, а един Син Човечески, за Когото какво ли не рекоха: че има бяс, че е луд, че си говори с жените, че пие вино; че е богохулник и бунтовник... – Той ги сне! И ангелите не могат, защото са безполови и нямат поколение. А след Сътворението Бог не сътворява, но човекът прави възпроизводство – ражда човек. Създава велика тайна – човек, който може в своята йерархия от Син Човечески да стане Син Божий. И какво? Да махне печатите от великата, запечатаната Книга на Живота – там да влезе. Ето това сменихме – обредната приложност!

Сменихме и нещо друго – вибрацията да създаваме откровение вместо само знания на очите, знания на сърцето, знания на ума. Има ли откровение – имаме ли повече от окото, което дава прозрение, имаме ли освен прозрение предназначение, а не предопределение?! Ето това са знанията, които Учението на Мъдростта в обучителните цикли предостави на Децата на Деня. То сложи вибрационността на откровението и взе гроба на земята за утроба на раждане в път за Небесното селение и Единосъщието. Защото от утробата на гроба, ако успееш да направиш себекръщение, ти можеш да възкръснеш! Не с енергията, която кадуцеят даваше, не с енергията, с която проблясъкът на пророчеството свидетелстваше за знание, не! Божият човек – ти, на когото съм дал Своето подобие; ти, който си битие, възкръсваш! Това е приложната стратегия на Учението Път на Мъдростта. Това е една апология – апология на тази стратегия за Сътворението.

Сътворението е идея за надмога на Човека, Сътворението – факторът, срещу който стои Знанието! И има силата Любов, срещу която стои силата Смърт. Две сили, които ни изхранват в приложна тактика и воля за ново знание в защита на Живота, за който мислим, че сме много съществено необходими. Необходимостта е не, че ние сме съществени за Живота, а в съхранение на онова, което у нас прави Живота! Тази апология е съпроводена от Любовта, но и от Смъртта, за която безспорно знаете, че казах: Няма да минат и сто години, когато за смъртта ще се говори като за най-великата добродетел, която човечеството има, защото тя е свидетелят за безсмъртието.

• Стратегията на културата на Мъдростта е: Сътворение – Знание; Любов – Смърт!

Това вече е мироглед, част от Мировото съзнание. Така ние прокламираме тезата на Учението на Мъдростта като част от йерархията на Духовните вълни в нейната, разбира се, стратегия, когато имаме вече една битка между движение и покой, между цялата тази конкретност и неизбежното въображение да хванеш една стихия и да я направиш божество, за да я сложиш в подвластност на себе си.

• Стратегия на Учението на Мъдростта е божествата у нас подчинени!

А сме треперели пред тях... Тази голяма битка между движение и покой е именно това, че имаме една природа, която е в битка със социологията; водим битка между свобода и минало, между културата на очите и прозрението на откровението.

Ето така ние поставяме въпроса за свобода от минало, търсим свобода от културата на очите. Можем ли в същото време да потърсим Приложна молитвеност, която създава една стратегия както за света, така и за Вселената – да смениш скръб със съдба и да махнеш съдбата, защото познаваш законите и енергиите на еволюцията, на еволюцията, която няма да спре, докато не ви освободи от съдба?!

Затова в Таблицата за ценностите на Учението на Мъдростта[6] заедно с Основните принципи и Нравствените категории, стои и Приложната молитвеност. Тя е венецът на голямата ни тактика! А кое е енергитичното начало, което храни тази молитвеност? Божията човечност в Човешката божественост! И в такъв случай може да ли има умора за приложна молитвеност?! Това е приближаване до другите Духовни вълни, признание към онова, което е отживелица – без обидност, но и с трезвост. Трябва да знаете валентността на всяка приложност, за да нямате съмнение и да търсите лакмуса на отминали култури. Защото не бива да се заземявате!

Така дойдохме до оная велика тайна на Приложната молитвеност – служение без Себе си. Приложната молитвеност е дело на служение без Себе си! Това, което направи Христос – когато Го водеха към Голгота, отляво и отдясно и садукеи, и книжници, и фарисеи (а книжници и фарисеи вътре в човека винаги има): Хайде, нали си чудотворец – направи нещо! Ако беше чул тези крясъци на света вън от Себе Си, Той никога нямаше да даде Себе си в служение за света. Пътят на служението ще остане най-безспорната потреба на Децата на Деня.

• Стратегията, която Учението Път на Мъдростта прилага, е служение без Себе си!

Това е нова картина, това е ново искане, това е изведената тайна, която, бих казал, е пълното свидетелство на Божията човечност в изведена Човешка божественост. Колко много ни трябва още, за да можем да приложим това, което аз си позволявам дори да нарека една храносмилателна система на социалността и на Мировата даденост. Защото тя има всичко, за да създаде енергии за живот. Но – без Себе си! Суетата, която някои намятат с дрехата на собствено величие, не е услуга на Пътя на Мъдростта и не влиза в стратегията, а дори не може да бъде вече употребена в приложната тактика на нашето Учение. Когато някой идва за кариера и се лиши от знание, той няма место във великата тайна на служението. Казано е, че когато плодовете загниват на клона, за тях не е нужен вятър – те сами си падат. Вятърът е нужен за дивата круша, за да създаде устойчивост на бъдещия плод, който ще узрее. Така че приложна тактика в себичност не носи плод на никого, нито е енергия за неговия градеж. Когато задъхана ластовицата попитала орела: „Как е горе?“, той `и казал: „Имам въздух!“ Имам дух! – затова не е смутен.

Мъдростта изразява духовната зрялост на човечеството. В Третото хилядолетие не може да се влезе с остатъците на изживени, изхабени идеологии, колкото и властни култури да са създавани в историческия път на оцеляването. Човечеството и досега се изживява в тенденция на оцеляване, а не на правене на живот. Затова с основание казах, че човекът не живее, а съществува. Щом съществува, му се създава култура на оцеляването, с което се извършва убийствеността, че той не е развиващ се бог. А всичко друго освен Живота са отживелици, на които сме се радвали в културната мрежа на историческото време и ниспослани Духовни вълни. Ние не можем да упрекнем никого, но не можем да бъдем равнодушни, когато духовната леност и интелектуалният мързел са властни над човека, за да му родят болната амбиция да бъде властник, докато няма още будна отговорност.

• Будният човек е един събуден Бог като стратегия за живота Мъдростта дава!

Разбира се, в схемата на стратегията влизат много, много още подтекстове, които са целият колорит човекът бог в развитие. Тази голяма идея създава, ако можем така да се изразим, автопортрета на нашата душевност. А новият път и потреба е идеята за световната душевност. Това е пътят на реалността на Духа, защото Мъдростта е една нова Мирова душевност! В световната история има един мъж, който беше казал: „Аlea iacta est!“ – „Жребият е хвърлен!“ И ние хвърлихме жребия на Учението Път на Мъдростта! Цезар хвърли жребия и мина реката Рубикон, за да превземе Рим и да стане бъдещият властник – цезар! Само години преди това тракиецът Спартак го моли да даде своята армия, да му даде своите сто хиляди души, за да превземе Рим, който гине в разврат и в липса на идея за държава. Цезар казва: Аз съм римлянин! Може ли някой да каже „Аз съм от Децата на Деня“?! Затова говоря: не си служете с вторични суровини в мисленето; израствайте в мирогледа си, не си служете с полуфабрикати в битието на бъдещето!

Учението на Мъдростта говори за събуждането на третото око, за създаването на нови органи за възприемане и преценка на битието в Истината. Истината е знание за Свободата, а Свободата е живот в Бога! Истината е нашата утрешна потреба, а днес Мъдростта е нашето тайнство – тайнство в олтара на Книгата на Живота, на Съзнанието на Бога. Ако в тази стратегия и в нейната тактика Децата на Деня могат да намерят ритъма и своята приложна воля, тогава те с поведението, че трябва да направят служение без Себе си ще дадат реален образ на това, което може да се нарече Учението Път на Мъдростта!

Голямата идея е да се сменя скръбта със съдба, а еволюцията с нейните енергии да освободи съдбата и да се отрече идеята за грехопадението. Ние приемаме, че Мъдростта не е добродетел, а Знание. Тя е предхрамовата врата, която отключена ви дава откровение – а досега откровенията стояха зад олтара.

Остава великата тайна, че само Животът е непобедим! А той се услужва от различните стратегии, които безспорно човешката култура му е предоставяла. Възкресението като идея на планетата, като една от най-големите тайни на личната енергия на човека – сега в Учението на Мъдростта с приложната възможност е дадена!