Откриване

Мъдростта – Приложна молитвеност!

Деца на Деня и съпричастни! С благословението и ръката на нашия Отец, с водителството на Неговия Син – Eдиносъщ и Първороден, и с Посланието на Приложната Молитвеност честитя ви големия празник – Деня на Дванадесетия събор в пътя на осъщественото служение, в потребата на великото раждане, в идеята на извеждането на Подобния и в жертвата за Възкресението! Нека го осъществим в Посланието, което считам, че е първият знак на голямото тайнство – липсата на отчаяние на Децата на Деня в пътя на Учението на Мъдростта! Наистина Посланието на Приложната Молитвеност е първият знак на това, което преди много години казах – липса на отчаяние. Когато липсва отчаяние, волята на осъществяването гради безспорността на победата!

Благодаря на всички, че вашето сърце, че вашата потреба от Дух и отговорност ви събра днес тук. Моите почитания и към присъстващия г-н Йосиф Петров, доайена на Великото народно събрание. Добре дошли на Дванадесетия събор, призовани от Посланието, което тази година Планетният Логос предостави на вашата воля и преданост!

• Ние не сме религия, ние не сме школа на философи, ние сме Деца на Деня!

Обществото Път на Мъдростта е изведено от йерархията на Духовните вълни на Мировото съзнание; в идеята на Сътворението Децата на Деня са една Мирова необходимост и в същото време една потреба на волята за историческо битие. Тези две неща имат своята тайна – тайната Човек. Затова ние дързостно казахме, че човекът е един бог в развитие. Ето защо не сме религия, която ви брани да не станете богове, макар че в свещените книги е казано: Вие сте богове!; ето защо ние не сме философия, която мъдрува, но която не дава основание човекът да се осъществи чрез своя Сътворител, така както съм казал – Съсътворител да бъде, за да няма страх от онова, което е препречило идеята да бъде събожествен. Да бъдете събожествени, а не само съвършени, както рече Христос: Бъдете съвършени, както е съвършен вашият Отец! Ние сега казваме: Бъдете божествени, както е божествен вашият Отец!

Тази велика тайна Посланието предостави чрез повелението какво трябва да извърши еволюцията от това, което наричам Богоосезаема необходимост, мотивирана с една фраза: Да сътворим човека!, но в същото време бе вложено в него подобието. Значи потребата е да се сътвори човека, а прозрението е да се изведе Богоподобието. Нека срещнем Божията човечност с Човешката божественост, за да дадем свобода на Бога от човека! Затова идеята за безсмъртието ще каже, че смъртта е добродетел в еволюцията на усвояването – детето на Бога да Му бъде единосъщно. И именно след изведеното подобие ще дойде предназначението – тази велика среща между Божията човечност и Човешката божественост. А когато можете да ги срещнете, така както Учението Път на Мъдростта ви учи, тогава вие ще разберете жертвата на Бога в служение на човека.

Ние живеем хилядилетия с олтари вън от човека в служение на Бога, но когато срещнем Божията човечност с Човешката божественост, ще разберем великата жертва на Бог да служи на човека. Защото той е Неговата необходимост – Бог е чрез човека осъществен!

Ето защо аз наричам Мъдростта нова стратегия на Живота, която защитава Божествеността като собственост. До каква вътрешна святост е вложено подобието чак в тази среща вие може да познаете, за да дойде необходимостта да се срещнете със Себе Си. В това е тайната на мисълта ми, че трябва да извършите служение без Себе си. Да срещнете Себето във великата идея Познай себе си, за да познаеш боговете и света! След това – изведи Себе Си, за да можеш да извършиш трите велики тайнства – тайнството на Голготата, или личното битие; тайнството на Разпятието, или социалното битие; тайнството на Възкресението, или Мировото битие! Тогава чак ще стане ясно защо за боговете са нужни небеса, а за човека – олтари. И ще се разбере тази най-велика тайна – защо сменихме олтара, защо Учението на Мъдростта каза, че олтарът не е вече трансценденталният Бог, на Когото правим олтар вън от себе си. Ние правим олтар на Иманентния, на Подобието, и той е Книгата на Живота, която аз нарекох Съзнание на Бога!

Така идеята за Съборите ни, които бях кръстил „кръстословица на спомените“, е свобода от минало, защото богознанието и откровението ще се възправят срещу оракула, ще се възправят срещу това, което наричам култура на добродетелите, в съпоставка с културата на знанието.

Ние изведохме личността над институцията. Институциите имат видима трайност, но нямат безспорната вечност. Няма го Олимп, боговете са в музеите – поклонението не е пред този Зевс или онзи Кронос, който ядеше своите чеда – те носеха страха, че властта може да им бъде отнета. Дори властта на боговете може да бъде отнета! Тогава можем ли да се съмняваме, че и сега, когато някой е застрашен властта да му бъде отнета, е възможно да си изяде чедата (или така както Френската революция е окачествена, че погълна своите чеда)?!

Учението на Мъдростта постави личността над институцията! Днес международни институции с харти за свободата на човека говорят за личността. Те съзнават преходността на институциите, но все пак са техни поклонници. И тогава разбираме какво – че кастите, че класите, че партиите не могат да извършат катехизация, както го върши Духовната вълна. Те могат да управляват, но не могат да катехизират; те не могат да ви одухотворят, защото за тях сте потреба на социалната институция, а не за ескалацията на духовното ви присъствие – от Голготската лична битиейност до Втората ипостас!

Тогава какво е необходимо на Децата на Деня? Дух и отговорност! Нужна е доблест по отношение идеята за Бога, както и формула за приложност. А на човека, когото искаме да извисим до бог в развитие, ние му предоставяме великата тайна на раздялата – мъжество и молитва, която нарекох приложна молитвеност в Посланието тази година.

Така Логосът рече на Своите чеда:

• Вие сте Мирова необходимост и историческо битие!
• Знайте, че Сътворението е идея за Човека, когото трябва да надмогнем;
• Знайте, че Истината е победена съдба от Човешката божественост;
• Знайте, че Животът е себеосъществяващият се Бог – изведена Божия човечност!

Нашият морал не е „враг“, а „събожник“; нашата отговорност не е обвинението! Затова в Исканията е казано: Научи ни чуждата вина да не приемаме за своя невинност! Това е правилото, в което бъдните институции трябва да излязат с една нова клауза в Хартата за човека в правото на защита на човешката душа срещу анатемата.

Децата на Деня ще потеглят за своята планина. Ще отидат в тази велика храмност, не преизподня. Стига с тези преизподни! Там Орфей някога е слизал, за да изведе своята душа – сега не е тази святост. И ние няма да убеждаваме никого, че на тази планина е идвал Бог, както бивши духовни учители си позволявали да кажат, че в планината, където те отиват – там отивал Бог, там бил ходил Бог... Вижте, ние със знанието казваме тайната: Бог никога не Си е отивал, за да Го присвояваме. В тази планина и във всичко, което е сътворил, Той не Си е отивал! А Родопа е нашият свещен храм – Учението Път на Мъдростта да проведе своите семинари.

С особено чувство благодаря на всички представители, придошли от разни краища на нашата българска земя, както и на гостите, които са от чужбина. Благодаря и на тези организатори, които днес ви поднесоха особено голяма радост – да открия новата сграда на Дома на Мъдростта!

Благодаря на цялата неуморност на тези, които ви поднесоха новия брой на списание „Нур“! Благодаря на гостолюбостта, с която ме посрещнахте, защото онова, което трябва у нас да остане, то е безспорно Дух и отговорност! Ние нямаме друга воля, освен волята да си позволим да живеем в потребата със своя събожник, за когото носим равна отговорност, когато го намерят виновен в нашата неотговорност за неговия път на посвещение.

Аз ви благодаря за това ваше присъствие, за това голямо тържество, което дванадесети път Децата на Деня слагат в своята Книга на Живота! Другото е идея на обучението. Там имаме друга будност – будност, че събуденият е един бог, знание, което е знамето на нашето Учение. Затова ви пожелавам: На добър път – чрез Себе си в идеята на обучението! Потребата на тези семинари е във взаимност на всекиго да дадем залък от трапезния хляб на Мъдростта. Нека никой да не огладнее за преходността на добродетелите, но да остане вечно наситен от идеята на Знанието! Затова в прощалните Си минути Единородният рече: Прости им, те не знаят! – предостави на бъдната Духовна вълна волята да Го осъществят в знание.

Благодаря за всеки дар, особено за дара на словото! Аз разбирам чувството на преданост, разбирам страха от дистанция, разбирам пиетета на събудената отговорност... Приемам признанието като добродетел на преданост на Децата на Деня, защото тяхната отговорност тепърва започва. Учението им даде един от най-големите уроци – идеята за служение без Себе си. Няма место за вестителство, има место на големия урок, защото Бог никога не Си е отивал!

Повтарям: Ние не сме религия, не сме школа на философите, ние сме клада на Свободата! Животът е насилник, който не ощетява свободата!

27. 07. 2002 год., гр. Пловдив, Дом на науката и техниката

Настоящето е вещание за бъдещето!