Закриване
Мъдростта – Приложна молитвеност!
Мили Деца на Деня! Може и с една дума да заключим – рискът, че някой е гладен, не дава основание ръката да посегне и да опорочи чрез кражба светостта на хляба! Още по-недостойно би било, ако с този хляб той иска да направи само своя лична причастна молитва. Причастната молитва е всемирно тайнство; всемирно тайнство е причастната молитва! И точно тя е властна, за да направи преобрат на хляба и виното в кръв и тяло Господни!
Така че потребата от глад не дава основание себичността да опорочи светостта. Пренаситеният (защото толкова може да възприеме) няма основание да бъде препъни-камък на онзи, когото жаждата и гладът водят да завоюва нови хоризонти, да изгражда нови олтари. Ние не можем да стоим пред митологичната жертва на тотема. Разбира се, че трябва да се надкрачи, да кажем коя святост в хляба трябва да направим духовност. И този, който в ненасита иска да надкрачи миналите неща, трябва да има измерение заради святост, а онзи, който иска да краде – да спре ръката да опорочва светостта на олтара!
Децата на Деня с този Семинар показаха своята измеримост в отговорност. Това е моята удовлетвореност и радост – тази измеримост в отговорност за служение. И аз благодаря на онези, които с толкова вътрешна ревност и с толкова човешка будност са могли да намерят в редовете на Учението онова, което може да стане добра трапеза на нашето обучение, на нашата просветност тук! Наистина, неимоверен е бил трудът на всички, които изнесоха своите дискусионни доклади, понеже не беше проблем само от отделната лекция. Те бяха намерили казаните неща в десетки години по-рано, бяха намерили опорни точки в интервюта или другаде, бяха направили себе си будни за събудения Бог. Защото, когато даваш будност, ти извикваш Бог на живот!
Благодарен съм на всички, които излизаха от своя страна тук да създават тревожност в искано знание заради ужаса, когато невежеството поднася непозволено знание! Аз винаги съм прощавал на неграмотността, че може да има позволено незнание, но винаги съм бил възмутен, когато невежеството слага непозволено знание. Затова благодаря, че под различни форми излизахте тук – да набогатите, да освободите съмнение, да създадете яснота и така да се кали перото, за да не бъде смутено, когато се казват големите истини и когато се прави смислена жертва заради тайнството Възкресение!
Благодаря на всички вас, които, пак ще си послужа с фразата, сте победили дракона на всекидневието. Някои може би с кавги – жените със своите мъже, мъжете със своите жени – че напущат дом, за да отидат в светилище, но това може да разбере онзи, който има пиетет към олтар. Жената се страхува мъжът да има очи вън от нея, мъжът се страхува жената да бъде гледана от чужди очи. И все пак, надмогнахте дракона на всекидневието и аз ви благодаря за тази достойност, че можете да поставите светостта си по-горе от улицата на всекидневието!
А на младото поколение – към което наистина изживявам неимоверно признание: плодове се събират тогава, когато неуморността е част от вашата идея да растете! А за боговете не е казано кога се уморяват – те нямат умора. Онзи, който се уморява, проявява човешки качества. Победете човека у вас, защото това е Учението ни – победа над човека! Един милиграм да изведете Бога, няма да ви позволи да се уморите. Вашата неуморност е и моята акламация към вас. Нека онова, което едно знание ви чертае, да ви даде удовлетвореност, че сте несмутени пред олтара на Вечното!
Благодаря на всеки, който надмогна възраст, надмогна положение и без страх присъства в това, което взривява света! На всички – на добър път! На всички – служение, за което имахте възможност много, много да вземете от това, което вашите събожници тук ви поднесоха!
Вие имате своя енергитична формула – събожници! Това е нашето обръщение! А приятели... Приятелството не е само социална категория, то е било поведение на Христос към учениците. Там, където отивате, предайте колкото може, че питата на Мъдростта чака ръцете и пътя на бъдните Деца на Деня!
01. 08. 2002 год., Родопа, м. Студенец