Светлината на Преображението е светлината на безсмъртието!

В предназначението на Третото хилядолетие Обществото Път на Мъдростта влиза с Благослова, който за двехилядната година е Посланието на Присъствието, а за две хиляди и първа година – Посланието на Живототворчеството. Това голямо дело трябва да се извърши с едно тайнство, наречено себеотричане – жертвата, която не бива да бъде само знак, а дълбокото осмисляне да създаде живот.

И така, тази година сме обречени в едно Послание на Живототворчеството. А Живототворчеството има един основен белег – да се извърви Пътят на служението в онази велика тайна, че за обикновеното се работи, за достойното се страда, за великото се жертваме, а за божествеността трябва да възкръснем. Напомням тази мисъл не защото се забравя, а защото трудно се носи отговорността!

Човечеството се е изживявало в признание на това, което нарича свое религиозно съзнание. Изходило е един много дълъг път в хилядилетията, за да търси оня глас, който го повика в идеята на Сътворението, за да осъществи вложеното както като образ, така и като подобие – своето богосъзнание. Защото все пак човекът остава единствената Богонеобходимост, и то зримата Богонеобходимост, с която той влиза в живот. Животът е единственото нещо, което е непобедимо, преходностите го освидетелстват.

Търсена е една голяма идея, предоставено е на това, което се нарича божества, безсмъртие. Но този бог, който беше и мъдрец на Египет – Тот, беше казал една изумителна мисъл преди повече от четири-пет хиляди години: „Боговете са безсмъртни човеци, но човеците са смъртни богове!“. Още тогава беше оставена една велика тайна, която трябваше да роди и естествено да осъществи: наистина ли това дете, което е смъртен бог, може да стане също тъй безсмъртен, както боговете, които по-скоро бяха стихии? И онова Подобие, което се търсеше у нас, да бъде изведено за признание, че то е единственото, което свидетелства за наличието на Мирово съзнание, на Творческата воля, на това, което една философия ще нарече Абсолют, или една индийска философия и религия ще каже, че е Безпричинната Причина, или пък юдейската религия – че имате един миров Господ, наречен Саваот или Иахве (на който бе забранено да бъде произнасяно името дори). А после християнството ще отработи един Трилик, но в същината Си Единосъщ Бог Отец, Който ще позволи на Своето родено дете да седне от дясната Му страна и да направи Единосъщие.

Голямата тайна на културата на човечеството ще си остане, разбира се, белегът на това, което сме навикнали да наричаме религиозно съзнание, макар че то е едно историческо предхождане. Защото едно религиозно съзнание с тотемно изповедание отдавна отиде в забвенията, но е било част от голямата потреба да се виждате като Него, когато ядете тотемното божество (тогава някакво животно, а в старозаветието ще намерим и дъба, под който Авраам ще прави моленията си).

Но цялата тайна е да се търси от сътвореното безсмъртие. Защото в него освен планетната плът имате и Диханието на Сътворителя. И тогава тенденцията на тези йерархии в одухотворяването на човека към Бога си остава една от потребите да го изведем до безсмъртие.

Кои са енигмите, кои са парадигмите, или образците, през които е трябвало да се мине? Като оставим настрана тази хронология на религиозното съзнание, ние ще дойдем до един от най-важните моменти в историята на човечеството до днес. Има ли нещо, което да е било по обемно, по универсално в предназначението човек като бог, от християнската религия, от Учението на Христос? Въпреки че тя като голямо историческо битие е предпоследната в религиозните съзнания, които е оставила историята, защото следва т. нар. мюсюлманство. Но там нещата са само повторение на юдаизма (знае се, че Исмаил и Исаак са деца на един и същи баща – на Авраам). Така че макар и шестстотин тридесет и две години след християнството, мюсюлманството не е с нищо над възможностите на историческата потреба – остава си само копие на юдаизма.

Културата на християнството (колкото и да беше примесена с някои от остатъците на миналото съзнание, а най-вече с изповедното юдейско единобожие), голямата отлика, настъпи още преди две хиляди години, когато Христос надкрачи забраната, свали дрехата на страха, опълчи се срещу моралната таблица, която ви правеше грешници, отрече „око за око, зъб за зъб“ и постави на изпитание Учението на Правдата, за да създаде Учението за Любовта.

Коя е великата тайна на християнството, за да говоря, че това е най-универсалното и най-модерното Учение в света досега? Това са идеите за Възкресението и Единосъщието! Възкресението аз наричам надгробна властност – човекът, който може да стои над гроба, който може да надкрачи гроба; човекът, който от разпятието си ще извърши великия двубой между Дух и материя, който ще срещне черепа на Адам – този череп, който е идея на Сътворението. Сътвореният човек, в който е сложена обаче една от великите идеи – правото да ражда, в една среща с Родения; в срещата между сътворения и Родения да извикате победата на Духа над материята! И тогава когато искат да ви сложат в утробата на земята, да `и върнете своето тление. Умът като тезис, с който вие сте изграждали културата на изповеданието си, да го оставите, за да покажете своя възкръснал образ и след това да получите благоволението: Ела, Сине, и седни отдясно на Отца Си!

Културата на християнството наистина не само е била най-новата, но и досега няма прозвище (в идеята на единобожието, двубожието, многобожието), което да създаде по-дълбоко виждане от идеята на Единосъщието. Единосъщието е най-великият акт, който човечеството преди две хиляди години получи.

Тук именно трябва да кажем: възможна ли е една такава актност, която ни свидетелства Възкресение, след това Възнесение, сядане отдясно на Отца и създаване на Единосъщието, без да е извървян един велик Път както като социална Голгота, така и като лична възможност на представянето, на извеждането на духовната субстанция в свидетелство пред очите човешки? И какво е тогава Преображението?

• Преображението е една от първите възможности да изведем нетленност и да признаем необходимостта на безсмъртието.

То е един от големите проблеми на световната култура на християнството, понеже само християнството има манифестирана идея, осъществен феномен и приложна воля в тази велика тайна.

Преображението като енигма, или като загадка; като парадигма, или като образец и модел, в светлината на Учението Път на Мъдростта ще се опитам да изнеса от окомера на прозрението от една отбелязана, скриптирана в културата на християнството феноменалност, от един акт, който създава първите предпоставки за осъществената възможност да споделите една от най-големите битки – битката между Дух и материя. Защото там за първи път се манифестира властта на Духа над материята, а в Разпятието се потвърждава. И от Разпятието, където можем да кажем, че Духът е победил материята, идва Възкресението. А Възкресението е актът на Божествеността, т.е. смъртта като най-гостолюбивия приятел на човека в осъществяване тайната на безсмъртието.

И ще дойде време, когато хората ще разберат колко ненужни приказки са се изказали срещу една благородница, наречена смърт, защото тя е единственият знак, с който може да знаете що е безсмъртие! Ще дойде моментът, когато може да се надсмеете над себе си... Но това ще е най-великият момент, когато ще се знае, че една от най-добрите, най-хубавите добродетели на човека е смъртта (така както един Хермес каза, че човекът е смъртен бог), защото тя е единственият път на възможната приемственост да живеем в безсмъртие. Тогава битката на човечеството в създаване на съзнание по отношение безсмъртието е битка за Бог. Това е първата голяма идея, която Христос изведе в живот! Христос даде – ето, вие сте смъртните човеци и Аз ви качвам на Голгота, за да ви направя безсмъртни! Затова Преображението е първият акт или първото голямо свидетелство в подчертаната идея на безсмъртието. И точно Христос я показа.

Преди обаче да дойдем до Преображението, нека да знаем какво е живяно, освен тази звезда, която се нарича Витлеемска и която само трима мъдреци виждат. Цар Ирод не може да я знае, защото е само с телесно зрение. Неговите звездобройци също не могат да отгадаят. Значи какво е звездата на Христа? Знание на вътрешната светлина.

Оттук нататък ние имаме един изключителен обрат, който се нарича тайнството Кръщение. Христос трябваше да каже приема ли Кръщението, в което наистина се носи една парадигма – идеята за Богоусвояването и идеята за Богопочитанието, защото като същност сте едно Богоподобие. Трябваше да приеме това Кръщение, в което имате една безспорност, която свидетелства, за да потвърди едно слово: Този е Моят възлюбен Син, над Когото е Моето благоволение! Да, това е глас, и наистина яснослушането е преди ясновиждането. Такава е йерархията на центровете, на чакрите, на пробудата на познанието. Те чуват глас, но не виждат. А доктрината на очите е много властна... Човечеството продължава да знае с очите си. И вие виждате първия белег – гълъбът. Гълъбът като знак след това на Светия Дух, вграден в Единосъщната Троица. Можем ли малко по-назад да се върнем, да видим една друга парадигма, която на сътворения Адам и изведената Ева трябваше също тъй да свидетелства? Имаме ли такъв белег, където зримата култура – културата на очите ви дава знанието? Да. Кое е това? Змията, която изкушава Адам и Ева. Змията! Виждате ли, нещата толкова цялостни са, когато съзнанието ги обхваща, а не когато атрибутите на познанието ни довеждат до познание. Така че парадигмата първо я имаме в Сътворението, след това в Кръщението.

Разбира се, по-късно животът ще върви в една пустиня, в която трябва да победите трите големи тайни: тайната на чудото, тайната на хляба и тайната на властта. Христос отива в пустинята да победи трите изкушения, които властват над човека, и то понякога в измеренията да го погубят – страх за хляб, потреба от чудо заради лично величие и непристойно унижение, алчност за власт, защото тронът ви дава възможности да господствате! Иначе не може човек да отиде да се качи на една Планина и там да направи преображение. Макар че това преображение по-скоро го сведоха до чудо отколкото до възможност вложена, което след това ще го намерим в т. нар. тайнство на Причастието – преобратение на даровете от обикновения хляб и обикновеното вино в тяло Господне и кръв Господня. (Разбира се, винаги има и вода! Защото трябва да се мине през това, което се казва астрал, а водата е астралният образ на светлината – повтарям тази фраза, защото трябва не да се запомни, а да се живее и знае.)

Разбирате ли, колко много нещата са взаимно неотречими и неизбежно необходими! Само че човек трябва да ги познава. А могат да се знаят наизуст тайнствата, но когато не се познава тайнствеността на тайнството вътре у нас...! И нищо не може да махнете, дори и една отделна дума не може да махнете от светите Евангелия, независимо дали те са пълната плътна истина на Учението на Христос, стига човек да го познава в неговата същност.

Точно тук, от този първи знак на парадигмата Това е Моят възлюбен и гълъба, ние отиваме до една велика друга тайна – трябва да поемете отговорността да кажете една проповед. Защото до него време Син Божий не е говорил – говорили са пророци, говорили са белязани и посветени, говорили са Учители, но Син Божий не е говорил. Говорили са различни божества...

Така че Христос трябва да се качи на една Планина и да каже Проповед, неказана в света. Защото Десетте Божи заповеди са дъвкани, дъвкани няколко хилядилетия преди това. Ние ги имаме в шумерите, ние ги намираме преди това и при Хамурапи, и след това ги имаме при Моисей. Те не са на Моисей откровенията! (Тези, които са юристи, знаят в история на правото, че Хамурапи създава първите закони по същия начин – също по божествен път, разбира се.) Същите неща ще намерите и в Изтока далечния. Христос дава една нова проповед. И тъжното е, че вместо Десетте Божи заповеди, Деветте блаженства не станаха моралната таблица на света. И ви уверявам, че наистина тогава човечеството щеше да има друг глед – както върху метафизиката по отношение Богоприсъствието и Богоусвояването, така и в нравствената таблица. Защото само Христос беше казал, че чистите по сърце ще видят Бога; само Той беше казал, че миротворците, те ще са живи синове на Бога. А сега създадоха цяло движение на миротворци, обаче с пушки, топове и с атомна енергия. Това култура ли е?! Че ако бяха сложили Десетте Божи заповеди не, а Деветте блаженства на Христос, безспорно за две хиляди години човечеството щеше да смени мирогледа си – както в приложната нравствена таблица, така и в своето присъствие на Богоусвояването. Трагедията на човечеството е там! „Но такава е еволюцията...“ – това е най-извинителното, което можем да приемем. Най-извинителното е да приемем, че такава е еволюцията, както улеснителната поговорка на римляните: Errare humanum est. Да се греши било човешко... Докога!! И точно тук Христос ги упрекна: Докога „око за око, зъб за зъб“?! Така тръгва една голяма идея – идеята Христос като Учение; идеята Христос като религия и приложност, идеята Христос като ограничение на институцията като беда. Той се опълчва срещу Старозаветието, а ние не само Го сложихме в папките на Старозаветието, но и Го „наплодихме“ с обредите му! (Колим и ние хиляди добичета в жертва, само че с кръвта като евреите не мажем т. нар. скрипци на вратите!)

На тази Планина, където Той каза Своите Девет блаженства, е другото стъпало към което се вървеше. Трябва значи да направите едно Кръщение; трябва да отидете на една Планина, да кажете една нова проповед, едно ново име – идеята, че чистите по сърце ще видят Бог. И затова, когато противопоставя идеята на Любовта срещу Правдата, казва: Пролюбодействал е всеки, който е пожелал в сърцето си!

След тази Своя голяма Проповед на Планината, Той трябваше да направи Учението Си на самия мегдан. Не в институцията – в институцията ходеше тогава, когато не беше още Христос, а малкият Иисус, Който на дванадесет години учуди с мъдрост. Но след това от институцията бе гонен. Логично е, логично е, защото Той каза на изповедниците на институцията, че се кълнат в златото на храма, но не и в светостта му. Той каза, че те са взели ключовете от свещената тайна, за да могат бедните да плащат само за преживяването на своята душевност.

Така че нещата са много ясни след всичкото това като проповеди, като знание, като изведена воля на приложност, като молитвена приложност. Неслучайно Учението Път на Мъдростта говори за молитвена приложност – не за насилието като форма на приложност, не за анатемата като форма на внушена страхост, та човекът и до днес да бъде плах: когато иска да каже една истина, трябва да се съобрази с всичките дадени нормативи на религии, на социални култури и на психологии на етнични групи! Да не се обиди някой... Точно тази дързост носеше Христос и им показа как се върви в обикновения път. Работеше с всекиго, страдаше с всекиго. Поиска да направи жертва като подаде примера за всеки и накрая влезе в гроба, за да възкръсне, за да им покаже, че човекът е един бог в развитие.

Така преди голямата тайна – да поеме идеята за страданието, за да осмисли жертвата, Той трябваше да направи един от най-големите актове, които светът нямаше. Имаше формули, чрез които можем да кажем – ето, там лицето на един Моисей светлее. Това не е преображение – това е излизане на преден план на астралната форма в човека. То е онова, което в древността можехте да видите във водата. В нея може да се видите, тя е астрален образ, но това в никакъв случай не е Преображението.

Какво трябва, за да се получи едно преображение? Преди това Христос ще рече: Този, който иска да ходи Път с Мен, нека вземе кръста си и се отрече от себе си! Кога можем да кажем, че човек се е отрекъл от себе си, за да извърви един Път? Той им каза кога – когато можете да направите едно преображение, когато разберете, че вие сте само един от бисерите на огърлицата Живот в една индивидуалност, която се моделира в личности, които се нанизват в огърлието на човека бог в развитие – от онзи с козината до онзи, който може да възкръсва; от обикновения, пещерния, до победителя на пещерата, до Онзи, Който може да седне от дясната страна в Лоното на Своя Творец, на Своя Бог Отец. До Него! Другото са само феномени, но не и изява на вътрешната същност. Бог се изявява с човека – човекът е Богоосезаема необходимост! Тази тайна ще си остане една от много великите. И човек трябва да си вземе кръста...

Забележете факта – Това е Моят възлюбен Син при Кръщението и при Преображението, което е потвърждение на тази голяма истина, че човекът е един бог в развитие! Само че в кой момент Синът Човечески трябва да покаже Богосъщността Си като феномен, който не бива да създава страхопочитание и не бива да изглежда чудо, а една реална вложена възможност? Точно когато Той се преобразява. Ето какво е казано в Евангелието на Матей (17:1-5):

• 1. И след шест дни Иисус взе със Себе Си Петра, Иакова и Иоана, брат му, и изведе ги насаме на висока планина;
• 2. и се преобрази пред тях: и лицето Му светна като слънце, а дрехите Му станаха бели като светлина.
• 3. И ето, явиха им се Моисей и Илия, разговарящи с Него.
• 4. Тогава Петър отговори Иисусу и рече: Господи, добре е да бъдем тука; ако искаш да направим тук три сенника...
• 5. Докле още Той говореше, ето, светъл облак ги засени; и чу се из облака глас, който казваше: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение; Него слушайте.

За втори път в Евангелието ще намерите – гласа на Отца, гласа на вложения Бог у нас, оня глас, който каза „Адаме, где си?“. Той свидетелства – Самият Отец! Само че тук, при Преображението, вече гълъбът го няма, тук има само глас.

Кои бяха там? Културата на нашата религия говори за Моисей, говори за Илия – говори за двама пророци. Моисей не е Миров учител, той е само пророк. Това е и основанието да не го намерим в позволение на Висшия свят да влезе в Обетованата земя! (Човечеството трябва да се попита защо на Моисей не се позволи да влезе в Обетованата земя!) Той остана вън от нея, Иисус Навин влезе... Тогава какво общо имат двамата пророци на Старозаветието в душевната скрижала на Иисуса Христа?! Единият е законодателят, който донася Десетте Божи заповеди и повелява на брат си да се избият пет хиляди души, които играят около Златния телец; другият – Илия, повелява да бъдат избити четиристотин и петдесет души от езичниците, поклонници на друго божество – езическо. Като че ли те довчера не бяха езичници...; като че ли може да откажете от душевността на човека поклонението му пред това, за което отива и Авраам да си сложи главата, и Иаков отива да си сложи главата на камъка, за да има виждане... Разбирате ли, че това са несъвместимости?!

Аз не приемем нито единия, нито другия. Това е моя теза и тя един ден ще бъде неоспорена реалност. Нито Илия, нито Моисей имат място там за среща с Христос! Първом, още когато започна Своето Учение, Христос рече: Казано ви е: „око за око, зъб за зъб“, Аз ви казвам: който ви удари от едната страна, дайте му и другата – идеология на нравственост и прозрение! Един ревнив и отмъстителен бог – и една идея за единобожие в лицето на един бъдещ Единосъщ! Защото само Христос можеше да каже това, което светът нямаше: Аз и Отец сме едно! Обявен е за богохулник. И ако трябва да бъдем буквални, значи ние изповядаме богохулник, защото въз основа на това обвинение е разпнат. Но това е другата страна, ние говорим за същността на големите Учения, които идват да дават път на човечеството.

Каква е срещата Му тогава? Този Човек беше Син Човечески и стана Син Божий! Затова тезата е съвършено ясна. С кого можеше да се срещне? С предшествениците, които бяха дали идеята за безсмъртието и идеята за разпятието; които имаха това, което Него като ниспослание на Духа свидетелстваше: Светият Дух ще осени Дева Мария и ти, Дево, ще родиш Сина на Бога!

Ето защо, когато интерпретирам тази велика тайна, казвам, че в Христос могат да се явят само тези, които Той е носел и които са създали култури и учения. Защото Човекът, който носеше Учението за Любовта, не си послужи с Правдата, която остави Моисей, а рече: „Който от вас е без грях, нека пръв хвърли камък върху нея“ (Иоан 8:7). От цяла Юдея нито един праведник не се намери! И никой не хвърли камък, защото Той смени точно парадигмата. Смени я: Който е пожелал в сърцето си, вече е прелюбодействал; Обичайте враговете си!

Затова, когато трябва да говорим за тази велика тайна, трябва да кажем, че из душевността Му излязоха Велики посветени, какъвто е Кришна (не този на кришнистите сега – те на една колесница разхождат някакъв-никакъв Кришна – не!), какъвто е и Хермес – божеството на мъдростта. Колкото и да стои далече прозрението на човечеството, трябваше да познае тези неща! И тогава ние ще разберем какво е това. Идея за спомен от ражданията или е една духовна зримост на един нов дом – Домът на Любовта, който Христос изгради. Защото, когато човек познава тайната на Кришна, ще знае това, което за грешницата и праведницата (двете сестри, които искаха с него да изгорят на кладата) той позволи – „Нека пепелта им се смеси с Моята“, т.е. на Божеството.

Има тайни, които светът не знае. Тези три личности са родени под един особен знак на благоволение и предсказание. Кришна ще се роди от майката, която трябва да бъде оплодена от Великото божество; Хермес ще се роди от бащата на боговете чрез своята жрица – от Зевс и Майа. Христос ще се роди (по предсказание и с осенение) от плодоносната сила на Светия Дух и от Дева Мария, от великото тайнство – Бог в човека. Три личности, които идват с една особена своя вътрешна даденост – когато Махадева ще оплоди Деваки, когато Зевс ще оплоди Майа, Светият Дух ще оплоди Дева Мария. Три същности в едно!

Какво е „Моисей“? „Изваденият от водата“ – буквалният превод. От какво – от астралния образ на светлината. Къде е божеството тогава!? Имаме само една приложна идея: да се създаде единобожие – голямата битка между египетската култура и бъдната необходимост от единобожие. Какво е и Илия!? Пророк. (Илия е деветстотин години преди Христа, Моисей – хиляда петстотин и седемдесет години...) Какво бяха оставили!?

На кой пристан в човешката душевност трябваше на това Преображение да видим тези образи, които се бяха събрали в една личност! Това е, когато може да излезете от себе си! Това не е ясновидството, не е пророчеството на Илия, нито е волята на повелителя Моисей. Така че, когато разглеждаме тези неща, наистина трябва да е с много уточненост на вътрешно прозрение. Съжалявам, че големите окултни науки, че големите богослови още не са се докоснали до тези тайни. Защото в края на краищата богословието още стои на формули и идея за чудеса, вместо на истини. Някога Теософското общество каза: „Няма религия по-горе от истината!“ Да, но и те не можаха да намерят прозрението, за да открият в тази голяма тайна идеята „Този е Моят възлюбен Син“.

И точно на Преображението Бог потвърждава, че е дал Духа Си на осенение на Своя Син, Когото при Кръщението беляза да отиде и да занесе на човечеството една нова блага вест. И ние нямаме тук реката на забравата Лета, забравата на земния живот – идеята на душата ви да забрави, нито пък имаме този Стикс, където ако нарушите една клетвеност, ако нарушите, разбира се принцип, изпадате в едногодишен сън и сте изгонени от Олимп. Напротив, Христос събра цялата идея на страданието на човека в голямата тайна да бъде извикан в огъня на идеята за Разпятие, което още Кришна направи. Трите кръста в идеята на Възкресението – идеята на доброто и злото, идея при двете сестри при Кришна, който трябва да бъде изгорен в жертва... Аз трябва да умра, за да знаят пътеката, която може да изходи всеки! – рече Кришна; Аз съм Пътят, Истината и Животът! – каза Христос.

А онзи, който даде великото откровение и беше бог на мъдростта, и роди културите, който рече, че човеците са смъртни богове, Христос чрез Възкресението Си потвърди. И направи човеците да стават безсмъртни, да стават богове – вие сте синове Божии, от които аз правя Синовници: Аз съм Възкресението и Животът!

Така идеята за Преображението е един спомен на голямата идея на Раждането, спомня ви се, че сте Божествени синове и след това се дава едно духовно зрение на онези, които от страх заспиваха. Човекът трябваше с очите си да види това велико тайнство на духовното зрение – единството на тримата, за което след това се казва: Когато се събудиха, видяха само Него.

Учениците Му заспаха, защото не може будността човешка в нееволюиралата подготовка да приеме великото послание на преобраза. Остава едно – да изпадне в астрал, където може да понесе известно знание, но не и във физика. И затова в Преображението вие няма да намерите гълъба. Когато човек се страхува от великите тайнства, той си остава заключен в това, което като формула, не толкова като обида, се нарича сектантство. Но по-добре е човек да приеме да бъде еретик, отколкото сектант. Защото еретизмът е доктрина, а сектантството е отклонение. Сектанството е отклонение и то много бледо в християнството, макар че там сатаната е изключително властен. Дори хората понякога се страхуват да чуят, че Господ е по-властен от сатаната и се плашат, и си отиват... Това не е смутително, дори не е обидно, защото е проблем на йерархия. И затова не всеки може да понесе силата. Както виждате, апостол Павел, когато отива да върши злодеянията си, по пътя чува глас и ослепява. (След това го намазват, разбира се, с оная велика калчица.) Не може да се понесе това, което се казва Мировата светлина на Учителите, особено когато я излъчват. А Христос не прави демонстрация, за да внася страх, Той демонстрира идея за бъдеще. Той се преобрази, демонстрира Своята вътрешна даденост – първият свидетел за реална духовност срещу тленна преходност и потвърдена тенденция за безсмъртие. Това е голямата тайна! И гробът точно това потвърди.

В Преображението ние ще намерим нещо много странно – разликата между Същност и преходност. Там ние ще срещнем голямата идея на прощение с миналото. Защото Преображението е идея на Служението, демонстрирана в това, след Възкресението Си Христос да отиде и да каже на Своите ученици: Деца, имате ли нещо за ядене? А те нямаха! Бяха Го слушали с години, но нямаха яденето. Може ли Нетленният да яде? И тук се постави един от големите въпроси: Нетлението храни! Затова потърси храна, защото те имаха само храна за тлението. Великото прощение, великата разлъка...

„Лицето Му светна като слънце, а дрехите Му станаха бели като светлина.“ Това е голямата тайна на Преображението. Тази светлина, която едно учение след това – исихазмът, нарече „нетленна светлина“. Една от големите битки на Средновековието е дали тази светлина е тленна, или нетленна; дали тя е същностна на самото Божество, или е феномен на вложеното у нас. Защото светлината на астрала е тленна – знае се, че е от тяло, което има седем поделения и подлежи на тление, за да излезе човек в ума си, от ума да излезе в своята причинност. Нетленната светлина е, която създаде учението на исихазма. Исихастите, или „безмълвниците“! Макар че официалните преводи в продължение на години казват „мълчаливците“, аз правя превод „безмълвниците“. Мълчанието е поведение, което волята ви налага, безмълвието е потреба на духовното прозрение, в което вие изпадате в своя транс. Защото именно тази светлина е едно вътрешно изригване, една вътрешна еманация. Тя не е поведение на воля, тя не е поведение на вашия ум, тя не е вашата излъчка на астрала – тя е мълчаливото прозрение на еманацията на вашата духовност, поведение на вътрешния човек.

Виждате ли какво създава Преображението? Създава една култура – култура на нетленната светлина. Точно тази велика тайна – да направите Възкресение, за да родите какво? Божественост! Безспорността, че човекът най-напред трябва да е божествен, а след това и Бог. Нашите свети отци, които са работили върху догмите, върху каноните на Православието, колко дълбоко са били наясно с големите тайни, с много големите тайни. За отлика от Западното християнство, което взе уж знание от Православието (защото бяха заедно почти хиляда години), а след това не можа да го покрие, понеже нямаше при себе си светите отци. Източното православие е богато и на секти, и на еретици; богато на просветление и знание. Само това беше достатъчно Българската църква навремето оттам да приеме своето християнизиране. А то е аура, то е едно духовно царство, което влиза.

Св. Григорий Богослов ще каже една смела мисъл: „Трябва с Христос да се погреба, с Христос да възкръсна, да наследя Христос, да стана Син Божи – и забележете! – даже бог.“[5] И ще се признае, че какво? „... че човек е участник в божествените енергии, а понякога участник в самия Бог. Следователно Бог се явява достъпен благодарение на Своята природна същностна енергия.“[6] Ето идеята, която казвам – че човекът е бог в развитие. И нещо повече – „...даже бог“! Можете ли да си представите каква йерархическа стълба?

Но когато Григорий Богослов изрежда потребите, не е преценил, че трябва да има Преображение, Преображението липсва. В тази йерархия, когато искаш да я изброиш, наистина искаш с Него да се погребеш; но преди да се погребеш, трябва да се простиш – да се простиш със своя предишен! Трябва да изживееш своето преображение, защото то винаги ще те дърпа – идеята за възкресението стои!

Преображението не е външна изява, Преображението е вътрешен живот. И там няма нужда от водещ. Когато великата духовна енергия, когато това, което Изтокът нарича Кундалини, е слизал, инволюирал, той си е оставил пристани, за да може в своето възземане в еволюцията да знае къде да спре и на какво духовно ниво да покаже своето битие. Разбира се, липсата на тезата за Преображението не може да се каже, че е грешка, но е недостатък. Защото грешката не е проблем на недостатък – грешката е антитеза, а недостатъкът е липсата в идеята за прозрението.

Св. Григорий ще продължи така: „Нека се уподобим на Христос, защото и Христос се уподоби на нас. Нека станем богове чрез Него, защото и Той стана човек заради нас.“[7] Тук идеята за нашето право на богове е търсене на една антитеза – че Той става човек заради нас. Не можаха да отрекат, че Той е Син Човечески! Другата теза – единоестеството, принадлежи пък на Арменската църква; те не приемат второто естество на Христос, втората природа на Христос – че е и човек. А много е удобно да е само Бог и да прави Божествени дела! А къде отиде човекът, за когото стават всички тези неща?!

Св. Симеон Нови пък, един от големите будници, казва: „Ако Бог-Слово стана човек в незнание, то естествено следва да се мисли, че станах бог в незнание.“[8] Значи тази идея, която Христос толкоз отривисто чисто постави – Аз и Отец сме едно!, виждате, че е смущавала не, а просто е викала на живот формиране на поведение и израз, че човекът е бог. А затова, че обществото го е страх, че институцията я е страх да има човеци-богове, понеже ги сезира несъвършени, аз казах една истина: Свещена е само личността, а не институцията! Институцията е, която трябва да проходи, тя е, която трябва да се смени! Защото сменихме тотемния бог с друг; сменихме каменни божества с Христос... Ужасът е да не угасне вложената божественост у нас. А когато божествеността излезе, тогава не можем да имаме конфликт, че човекът е бог. Но не казахме, че той е Самият Бог, а в развитие – че е един зрим теогон! Това е голямата тайна.

Св. Симеон Нови казва също, че: „...според пророчествата Бог стана изцяло човек, то трябва православно да се мисли, че и аз цял чрез общение с Бога, с чувства и знание, не по същество, но по съучастие разбира се, станах бог.“

Тук той изпуща, въпреки че мисълта е великолепно казана: „станах бог“, той бяга – „не по същество“. А какво е идеята за Единосъщието? Та нали точно това е – три различни персони в една Единосъщност! Това, което изповедниците на Иехова отричат – отричат същността на човека-Бог. Защото в тях Иеховото начало стои по-властно отколкото тайната на Възкресението на Христос.

Виждате ли какви големи проблеми идеята на Преображението оставя! И точно защото на св. Симеон също му липсва идеята на Преображението, затова не стига до тази велика тайна – Троица Единосъщна, макар и персонална. Всеки от трите Личности е персоналност, но трите – заедно.

Ето какво ще каже един Климент Александрийски. Тази личност е изключителна и езотеричното учение много го цитира. Той се счита като баща един вид на християнския окултизъм. Ето какво учи той: „Човек не бива да се представя като част от Божеството или като същество едносъщно на Него.“[9] В целостта си е Негов! Ето тайните – не сте част! Така както хубаво е казано в мотивировката за Единосъщието, макар и триперсонално – Бог Отец, Бог Син и Бог Светий Дух.

А св. Ириней Лионски казва: „Словото Божие стана човек и Синът Божи – Син Човешки, за да се съедини (човек) със Сина Божи и като получи осиновяване, да стане Син Божи.“[10]

Вижте, потвърждението е потребно, защото човек още работи изключително с ума си – нисш или висш това няма никакво значение. Когато човекът заработи със своята вътрешна будност, която аз наричам прозрение, когато имате прозрение, тогава знаете и предназначението. И точно- тук Христос носи великата Своя тайна – тайната на Рождеството, не на раждането. Всички имат раждане, само Той има Рождество. Всички са сътворени и ще станат Съсътворители, но трябва да извървят това, което йерархията на духовността налага: раждане под звезда, или Рождество; едно изкушение, но осветено от Кръщение; една Проповед за Блаженства, но потвърдена от Преображение; една Голготска пътека – колкото лична, толкоз и социална, колкото добродетелна, толкоз и злоупотребявано, че е жестока. Един Кръст, който позволи на Духа да победи материята; една гробница, на която още ходят на поклонение (!), която не можа да Го задържи, защото Той тлението Си даде, но Духа – не!

И така, идеята за Преображението е онова, което не бива да липсва, когато ще говорим според Учението Път на Мъдростта, че човекът е един бог в развитие. Преображението не може да липсва! То е ъгловият камък, от който след това ние ще градим голямата тайна – идеята на Разпятието, което е битката между Дух и материя, срещата на черепа на Адам с Кръста, с Христовата тайна – Възкресение. Тази голяма среща в една фраза съм сложил, за да се разбере тайната на великата преобразност – в сътворения Адам (а всеки е един Адам) работи Роденият Христос! И точно Роденият Христос е Преображението, което събира в себе си трите велики тайни на пристаните, които Кундалини, или Духът на Бога, в идеята на Богоподобието е дал. А не само обикновеното: „Ами, там му се явиха двама души и станаха трима...“ Не! Много голямо е богатството, много голяма е тайната!

И затова, когато разглеждам тези проблеми, аз говоря за три светлини. Говоря за светлината на Прометей, която е светлина за човека – светлината на знанието! Открадна огън заради човека, разпнаха го и го приковаха на Колхида заради човека. Прометей иска да спаси човечеството от посегателството на боговете, иска да помогне на човечеството. Странното не идва от това, че искате да помогнете, а от размера на възможността да дадете помощ. Имам една фраза доста обидна – когато се дава с щедростта на пая на милостинята, това не може да бъде щедрост. Щедрост, облечена в дрехата на милостиня, не ви прави щедър. Така е и с мисълта, така е и с голямото прозрение. Не е страшно, че човек краде от боговете; страшно е, когато има такива богове, които крадат човешкото у нас!

Другата светлина е светлината на Таворската планина. Светлината на Преображението е светлината на безсмъртието! Идеята за безсмъртието – Таворската светлина! Затова е нетленна! Затова и исихастите бяха гениални, когато защитаваха идеята за нетленната светлина на Таворската планина. Тя, щом е нетленна, е безсмъртна. Затова тази светлина я наричам светлината на безсмъртието.

И третата, която трябва да вземем, това е светлината на Възкресението, която е Божествената светлина! Тогава няма защо да се чудим, че се събраха трима в Един и няма защо да се чудим, че Троица Единосъщна е предшествана от това!

Не само че са били гениални нашите свети отци, но са били дарени с големи вътрешни прозрения. Не всичко е стигало, но не може да се оспори, че това, което са имали, е несравнимо с онова, което наричат гениално в който и да е отрасъл на културата – било религии, било философии... Защото и един Платон ще ви каже за предшестването на идеите. Че какво като го каза?! Никой не изведе това, което светите отци изведоха и формираха едно Учение, направиха го с догми (защото, за съжаление, апостолите не можеха да го направят). Те с дарението си направиха Христовото учение изключителната тайна, дадена на Земята. До този момент нямаше религия, която да има Преображение.

Има цитати от стари и от по-нови книги, че Преображението било третото посвещение. Вижте, с идеята на посвещенията, ако иска някой да учи, да отиде и да влезе в пирамидите на Египет, да постои там две-три години безмълвен и ще ги научи. Тези баналности, които ги пишат, са отдавна отживелици. Никакво трето посвещение не е това! Ако изхождат от актовете на Христос и сложат Преображението, и го подредят след Раждането и Кръщението, това е само една йерархия на историческата даденост. Но не е идея за посвещението, макар че тези тайнства велики носят, разбира се, гласа на благоволението за дарение. Не е проблем Преображението на посвещение, то е една от най-великите науки!

• Преображението не е обучение – то е демонстрирана култура на събудения Дух в реално осъществяване на Единосъщния!

Това не е да излъчиш ум и да напишеш една гениална музика; да напишеш една гениална поема. Не! Преображението е да изведеш божеството си в живот и несмутено да го поднесеш в жертва. Тук е голямата тайна, че това е предшественикът на голямото Единосъщие! Преображението е предшестващият възкръсващ Христос!

И тогава – феномен ли е? Безспорно, че не може да бъде феномен! Защото някои искат да го сведат до феномена „видение“. Пророческо видение ли е? Не!

• Преображението е изявената същност на предназначението.

Кундалини, или Висшата духовна сила, Мировата божественост, се изявява в Своята среща с онова, с което е служила в хилядилетията. Преображението е последна подготовка да се изнесе един социален кръст от подножието на съдебността и насилието, в лицето на Синедриона и Римската власт, до Голготския череп на Адама, за да имаме след това Възкресение. Така че Преображението е първото Мирово съзнание, което един Четвърти център или т. нар. „Чаша“ може да ви даде. Това е първата среща голяма – Мировото съзнание! Това не е парадигмичният знак на змията, която ще съблазни уж Ева, или на гълъба, който ще ви вести. Не, това е Мирово съзнание!

Преображението става нещо повече от Учение – път за Възкресение, а Възкресението е Животът. Аз съм Възкресението и Животът вечен! Другото е детските игри и олтарни моления с различните феномени на обредите, с които трябва мнозинството да бъде възпитавано. За съжаление пък, то не расте... И забележете, че всяка религия, която е идвала, е налагана (за ужас!) с насилие. Христос каза, че царството Небесно се взема насила, но не каза с насилие! Да не говорим за инквизициите, да не говорим за кръстоносните походи, които бяха велики мъчилища на света. И представете си каква психоза е създадена в милиони човешки същества, когато трябва да се приложат след това в една идея за преображение – как наскачат всички тези мъчения! А Той трябваше да покаже великата тайна на Богородството – великото смирение, смирението да водиш битка за Бог; смирението, без което вие не можете да направите една смислена жертва. Пресметливостта е знак, който е в явен конфликт със смирението. Смирението единствено не е обидило нито Господа, нито съдбата, то е енергия на служението.

Тези съпроводи създават една от големите, наистина много големите тайни на Христовото жертвоприношение: една звезда, едно Преображение, среща с минало и прощение, и едно смирение като принос на жертвата – без себе си.

Така Преображението като субстанциалност трябва да мине през физиката (затова хората са предвидили възпитание и обучение на физиката); трябва да мине през едно овладяване на желанията, на астрала; трябва юздата на коня на мисълта да бъде водена от волята на възпитанието; трябва да изведете причинността на собственото си битие като знак, който в края на краищата ви казва: Ако някой иска да ходи Път с Мене, нека се откаже от себе си. Но не можеш един астрален човек, един човек на желанията, да го накажеш да се откаже от себе си, защото илюзията е по-реална от божествеността му. Не може един човек с архаично мислене, дори и с философски спекулации да се победи в тщеславието (както например и един Платон). Това са големи битки, които има да се водят за тази просторност.

И така, голямата идея е роденият Христос след Възкресението да работи в сътворения Адам. Това е, когато е минал школата на Преображението, когато Неговите духовни афинитетни братя на личността, в родовото коляно на индивидуалността, са при Него и са основали Учения, и са чертали пътища. Тогава можем да говорим за Възкръсналия, Който бе роден, след това стана Син Божий и Който ще работи в сътворения. Той е същият. У нас е сътвореният Адам, у нас е и роденият Христос! Затова ще видите тези големи предшествия на едно минало – не като спомен, а като идея за бъдеще. Опорността да изградите храма от отхвърления камък!

Вижте как и Моисей прави един модел на своята същност. „Като порасна, отказа се да се нарича син на фараоновата дъщеря.“(Евр. 11:24). Вие знаете мнението ми, че Моисей не е евреин. Разбира се, няколко труда намерих, в които се потвърждава този факт; дори и в Тибетското евангелие, там също се разглежда точно този момент – че Моисей не е никакъв евреин, но безспорно е натоварен да извърши това, което египетската култура не можа да довърши в идеята на Аменхотеп IV. Египетската култура беше решила да направи единобожие и Аменхотеп в продължение на своето царуване създаде Амон Ра. След неговата кончина изгориха всички храмове на единобожието. Моисей повтори този акт, само че с друга народност. И точно там има един стих, който казва, че Моисей убива един египтянин и го преследват, египтяните го преследват! Да, наистина Моисей убива един египтянин – египтянина в себе си, за да създаде религия чрез едно племе, което беше диво, но трябваше да се роди по Мировото предназначение. (Нищо не идва без волята на Отца. Както казва Христос: Аз върша това, което върши Моят Отец! Нищо не идва без волята на Всемирността.) Да извърши един всемирен акт – свобода от египетско робство и многобожие.

Така че тези преображения, фактически, извършиха това – изведоха от себе си всичко, което времето им беше оставило, за да има една велика смяна.

• Преображението не е среща с миналото, а е прозрение за бъдещето!

Тази разлъка се нарича Преображение, която е предпоследното стъпало на голямата идея, наречена Възкресение. Не може да говорите за Възкресение без наличието на акта на Преображението. Затова, когато отделни личности са възкръсвали, те не са могли да направят Учение, те са имали само показ, че човекът е в състояние да прави възкресение. Голямата разлика е, че онова, което направи възкресение на Озирис, не е вътрешната сила на Озирис, а е кадуцеят с енергията на божеството, наречено Тот, с една енергия отвън навътре. А Възкресението на Христос е енергия отвътре навън! И затова не е вярно, че Преображението е светлини отвън. Не! Преображението е събуденият Христос в Иисус, изведеният Христос в Иисус. Ето защо учениците после няма да видят никого освен Иисус.

Така преображенията ще вървят и ще оставят една от най-големите тайни – именно спомена за Таворската светлина. Разбира се, учените още продължават да се разделят – дали наистина на Таворската планина е станало, или на Ермон (планината, която е близо до Кесария Филиповна). Това е работа на историци, работа на фактология. И ще го поставят като фактологична знайност, и когато дойде вътрешното прозрение ще каже: „Простете се, това не е вярно!“

Наистина ли при Преображението три личности са нужни? Предшестваща троица ли имаме в една Единосъщност? Защото в края на краищата ще видим, че тези трима са събрани в един Христос – Самият Христос и двамата. Така че в Отца присъства Отец, присъства Синът и присъства Светият Дух. Това е, когато Ги намирате в Едно, а не трите различни божества, в които и да са други религии. Оттук виждате колко необходимо е било казаното от Христос (за което Го упрекват), че е бил, преди да бъде светът. Преди да бъде Авраам! Поклонението на юдеите в Авраама е оправдано, Авраам, когато му слагат две „а“, значи „баща на народите“. Как Го упреква Христос публиката: Ти нямаш петдесет години и се правиш по- възрастен от Авраам! А Той отговаря: Преди да бъде Авраам, бях Аз! И тогава забележете как идва мотивираната и изграждащата йерархия на посвещението, за да каже: Аз и Отец сме едно!

Вижте, при Христос няма пропуски. Всичко е много дълбоко мотивирано – и като вътрешна потреба, и като социална даденост. Той не излиза преди да получи Кръщението и да каже: „Аз съм Синът на Отца“; Той не отива на Възкресение преди да е минал Преображението, преди да е казал Своята голяма Проповед на Планината за Блаженствата. Той всяко нещо го изгражда. Защо? Защото: Аз съм Животът! А в Живота илюзии няма – в съществуването има! Всички съществуват и битуват с илюзии, но в Живота – не. Тази Негова голяма тайна e това и което Григорий Богослов можа да каже – „...да стана Син Божи, даже бог!“ (чудя се как не са го разпнали!).

Голямата истина, с която Иисус започва Своето битие, за да направи идея за Свобода – защото последната потреба, с която Христос свидетелства битието Си на Възкресението, е идеята за свобода – е свобода от гробницата. Но преди това трябва да направите свобода, както Той се обръща към юдеите и към Своите ученици: „...пазете се от кваса фарисейски и от кваса Иродов“ (Марко 8:15). В никое четмо не съм намерил толкова констативна съпротива срещу овехтялото Учение и в никое Учение не съм намерил толкова безотговорно сложено отреченото! Това е обидното. Но за мен е ясно откъде дойдоха нещата. Защото Христос не може да Се познае!...

Така ние създаваме чрез Преображението една зрима теогония. Вижте колко близо е до този израз, че човекът е един зрим теогон. Преображението е една зрима теогония! Там са още двама, които с Единия са едно и също. Имаше подхвърлена теза (но не както ние го направихме), беше направена алюзия от Алис Бейли, че Кришна е Христос. И ако Европа се събуди, дано узрее за нещо. Така че нашата зрима теогония е и последната битка, която трябваше Христос да живее – битката за свобода от съдба. Той трябваше да се освободи, да се освободи от Своите афинитетни братя, които създадоха Мирови верови учения. Това е голямата битка за свобода от съдба, а тя е съпровождала и продължава да съпровожда енергиите на еволюцията, за да се дойде до момента на Възкресението, а преди това – на Преображението. Каква прозримост в тайната на стълбите на йерархията! Преобрази се, за да можеш да възкръснеш, освободи се от твоите братя, освободи се от себе си. Направи ли този акт на Преображението Христос? Направи го. Освободи се от себе си като минали съзнания, за да може прозрението да стане водещо, вместо знаменателят на миналото. Това е тайната! Затова го наричам един знак за свобода от съдба, едно велико прощение, за да може да възкръснете. И ако си мисли някой, че ще си влачи опашката на всекидневните ревове и потреби и ще може да направи в себе си едно Дете на Деня, лъже се! Голямото прощение е това – да се отживеете!

Така ние дойдохме до това, което в Посланието казахме. Какво беше? Свобода от старите престолнини! Старите престолнини... Влачат се, като че ли мужици влачат там из реката и пеят: „ей, ухнем!“ Разбирате ли какво тежи на Децата на Деня в бъдния ден на Третото хилядолетие?... Можете ли да разберете болката на този Иисус Христос в това Свое Преображение, за да ги заведе там, да видят?! А те заспаха от страх! Защото като чуха: Това е Моят възлюбен..., отново страхът ги обхвана. Свобода от старите престолнини, както казахме, на мисъл, на душевност. Така че – Възкресението като светлина, светлина, която донася свобода от съдба!

И така – Преображението е една от големите тайни, която човечеството в своето предпоследно стъпало трябва да усвои. И Децата на Деня трябва да го разберат! Ако съзнателно не са могли да си видят звездата, ако съзнателно не могат да направят Преображението, тогава нека водят тази битка, която съм казал – между мисъл и откровение. Нека водят битка за очовечване, която като енергия ще ги изведе на прозрението за предназначение, а именно – знание за бъдещето. А за него се казва: Мълчете и не казвайте! – когато слизат от Таворската планина и са видели преобразите, т.е. великата тайна, не чудо. Всеки го носи, но не е дошъл денят, в който може да каже за тайната си на преображението, защото тя е в неговото бъдещо възкресение, а той живее в страх, че е смъртен. Затуй им казва там: Не казвайте, мълчете, докато Син Човечески не възкръсне! Значи било е тайна от тайна на тайните голямото знание за Преображението. Тези, които не могат да го направят, трябва да изчакат Възкресението и чак тогава да проговорят, че са присъствали на великото тайнство, наречено Преображение.

Преображението е първият знак, първата парадигма на бъдещото Възкресение! И ако там липсва зрим образ в лицето на гълъба или на змията, то не липсва знакът Възкресение – една от най-големите вложени възможности в човека. Великата тайна – идеята за безсмъртието, освидетелствана приживе, че носим в себе си духовни субстанции, потвърдена, когато се разплащате чрез тлението в гроба и изповядате, че Възкресението е Живот. Точно това е, което ни дава основание да кажем, че човекът е един бог в развитие – възможностите, вложени от това, което се нарича Подобие, или Диханието на Отца, за да го потърсите в изявен Живот във Възкресението. И Той наистина го направи. Имаме ли основание така да гледаме на нещата? И имам ли достатъчно личен и социален кураж да ви го кажа, или само прозрението е, което ме води? Имам и двете неща! И аз се учудвам защо трябва да се крият от човечеството тайни, които светите отци оставиха. Дързостта на Небето е в правото да има истини!

Сега вие изживяхте едно ново Възкресение – то беше Посланието, което кръстих „Живототворящото“. Оттам ще научите Пътя на това, което се нарича Богораждане, Богоподобие, Богоусвояване и Богоприложност, молитвена приложност. А молитвата е храм, в който никой досега не е могъл да загаси, макар и мъждукащо, кандилото на Живия Бог, вложен в него. Разбира се, няма начин да не се лута човекът, когато иска да се разгръща. Но казах: колкото и да мъждее кандилото на божествеността у човека, този, който иска да търси Пътя, със светулка може да го намери; а другият, който бяга от Пътя, и слънце да му грее, пак ще го сгреши. Така че, хванете си една светулчица, вземете един лъч от голямата тайна на Учението Път на Мъдростта. Това, в което присъствате, е дарение, което не всякога волята на човека използва, защото като човек иска развлечение. Илюзията на развлечението се праща в годините на будност, когато човек разточителства с енергии, които се пилеят под различни формули – когато подлостта може да мине пътя на закона, когато страхът е по-властен, отколкото отговорността и съвестта. Но това е бремето на Децата на Деня, а Христос каза, че то е леко. Леко е, защото е вътрешна свобода. Другото е награда, която всеки може да ви вземе.

Има основание човекът да негодува, че тронът му или олтарът му може да бъде смутен, но смутът създава енергии за преображение. А Преображението е един от най-великите свидетели на знание за бъдеще!

 

Творецът никога не се е ограничил във възможността да се види в обожествения човек!