(продължение)

Служението е Мирова отговорност!

За да се качва човекът в своята потреба за божество, слязоха от троновете си божествата стихии, макар че е трябвало да се мине през този целия друм, който му изгражда следващата духовна вълна.

Третата духовна вълна е Правдата. Тя възпитава човека в двубоя между добро и зло – нещо, което безспорно юдаизмът му остави и като идея, и като товар. Защото не е проблем на прозрението, че не можеше да се види, че няма зло, има нееволюирало добро, а на необходимостта да се обвърже в идея на подчинение тази социална даденост, наречена човек, и да се прави семейство, род, племе, народ, държава. Тук трябва да потърсим вече тенденцията на социалната потреба, в която известни тайни на Сътворението, а и на йерархирането, на усвояването и на събуждането на Бога, служат на обикновения човек, който още влиза, както Христос казва, през „широките врата“. А Той покани избраниците да влязат през „тесните врата“.

В Правдата ще намерите „око за око, зъб за зъб“ – една теза да се създаде едноличен Бог, но за съжаление те скриха името Му. Така Правдата създаде големия Закон – закон с главна буква – на един Бог без име! Богът е безименен – ако го споменеш, ще изгориш, ще те анатемосат, ще те убият... Виждате ли каква процесия се извършва в цялата космичност! От Бог, който те сътворява, който слага Себе Си, през разкъсаните божества до едно единобожие, в което няма име.

Навярно човечеството е трябвало да си почине. Няма ирония в това, което казвам, че нищо по-изобилно в човека няма от богове. Богове, богове... – нисши, висши, няма значение, йерархирани, но богове. Сигурно за да му напомнят, че той самият е бог.

• В Духовната вълна на Правдата имаме едно Божество без име, което трябва да си почине, т.е. да се освободи от многото богове!

Трябвало е човек да си почине. Голяма тайна – безименният Бог; Саваот – нямате право на Иахве! Това е, за да можем да направим своето велико постничество в идеята да споменем и осветим името на Бога, макар и като идея за предпаза. Нямате право според Заповедите да споменете името на Бога, защото то е свещено. Но липсата на такава вибрация не позволява на Адам, който се търси, да върви нагоре. Ние правим служене, но не служение; възпитаваме един ум, който трябва да разграничи що е добро и зло. Човек трябва да отговаря с ума си като идея за оправдание – защото Бог го бил намирал за грешен, след като ял ябълката на знанието. А подчинението е най-добрият белег на изпълнена воля на Божеството. Така човечеството се разделя, така човечеството получава развод между Дух и материя, между Бог и човек. Добро и зло – една подвластност хилядилетна, с много определена социална тенденция и с много небожественост в пътя на човека!

След като са наименувани божествата стихии, след като са създадени митологичните епоси с изключителна проницателност в търсенето на личността, се появява идеята за единобожието (в присъствието, разбира се, все още на митологиите), която оставя Божеството без име за устата на човека в идеята на изповеданието му. Основателен ли е този страх или отвори врати за колебанията, които създадоха от единобожието на юдейството една много странна друга митология на доброто и злото – ангели и сатани? И в същото време една психология на наследяващия миналото човек – да умира пред нозете на истукани, вместо да шепне името на Единния.

Голяма трагедия изживя човечеството в тази битка да се освободи от поселниците богове. Освободи се без право да каже името на единствения Бог. Това може би създаде колебанието и двойнствеността, приоритетно признание на злината. Ритмиката, която създаваш с името на Бога и която става твоя охранителна ризница, я няма. Това е страшното! Тогава приоритетните отрицателни енергии на злосторника (именно масовият образ на сатаната) взеха превес в живота на човека, което за зла участ човечеството още не може да прозре. Разбира се, Всевишността даде на юдейството пророчество, което обаче остави чертан път, определен от великата граница на расовото начало и идеята за кръвното отмъщение. Следователно онова, което като Служение послужи на тази духовна вълна, е идеята на пророчеството да се получават информации от по-висши светове.

В тази духовна вълна социалната цялост е подплатена с расовата доктрина. Така и Кабалата говори, че Архангел Михаил, водачът на расовата доктрина в юдейското учение, е главатарят, който храни юдейската доктрина за правдата „око за око, зъб за зъб“ – една добре мотивирана теза на расовия принцип с идеята „кръв и отмъщение“.

Представете си тогава къде отива голямата тайна на Служението, присъща на човека с питащия в него Бог „Къде Ме водиш?“! (Точно там намираме най-ярко подкрепена тази тревога, точно в тази доктрина.) Адаме, где си, къде Ме водиш Мен, твоя Сътворител, в тези полета на „око за око, зъб за зъб“? Виждате колко е трудно да се сложи дефиниция кога имате служение и кога имате битка за развитие, т.е. кога имате битие в отговорност и кога имате задължение в изпълнение на Заповедите. Защото изпълнението на Заповедите не е служение, а само работа за изграждане. И затуй тази доктрина още не може да се отмести. Затуй тя роди едно бебе, какъвто е ислямизмът – бебе с кръвта на единството, с кръвта на Авраама. И братовчедите продължават във взаимност да се унищожават. Ние виждаме един двубой, който е изумително жесток – между децата на двамата братя от един баща, но от две различни утроби (Исмаил и Исаак). Човечеството или няма очи, или не иска да гледа. Защо не обяснят този феномен с това, което е било най-властно в пътя на човечеството – нищо по-властно не е имало от религиите! Не е важно дали някой ги е изповядвал, или не ги е изповядвал – това няма никакво значение, тъй като човек импрегнира от съответните учения на духовните вълни (защото съседът му прави молитва или заколения и жертви). А ислямизмът в доктрините на религиите е един сурогат, един ерзац на религията на юдаизма. И не се учудвайте, че в тяхната заповед „Не убивай!“ има добавката – можеш да убиваш от справедливост, можеш да убиваш за отмъщение. Кой е този сеизмограф, който може да ви каже – да, ето тук има нужда от справедливост? Това вече не е служение и затуй взаимоизтреблението е налице. И колкото и жестоко да изглежда, Космичната разумност ще им предоставя правото на самоунищожение. Ще се самоунищожават, защото трябва да се освободи терен за Служение, а не за битка в идеята „Деца на Бога“.

Тепърва Децата на Деня трябва в тъканта на своето знание за Учението на Мъдростта да познават тези светове, с които тъкат собствената си дреха, за да може онази – великата дреха на бялата ленена наметка, да бъде изчистена в идеята на посвещението.

При расовите религии информацията е от ниските полета на това, което е Небе. Затова те не извеждат нагоре, а пращат в преизподнята. Човекът много болезнено е носил Бог. Страшно е да вземете тази низа от милиарди човешки същества, живели такава покорност и забрана: молитви – колкото искате, право да кажете името на Бога – не! Расата, олтарът на расата – причастие на кръвта, отмъщение. Страх от Бога и всичко друго в проклятие – това е ужасът! Но такава е тази духовна вълна, тя е със скритото божество и отнема от човека идеята за общност с всеки, който с тази природа е сътворен.

Къде трябва да търсим тогава възможност за промяна в служението? В задължението да принадлежиш някъде, докато се убедиш и докато след това великият урок на възмездието те разубеди, т.е. имал си един храм, който си осветявал, и след това го рушиш. Но идеята на принадлежност може да доведе до жестокост, каквато за нещастие още съществува.

В Правдата ще легне една голяма идея – за свещените книги, за кодифицираните повеления на добродетели. Това е идея на служение, макар че я упражняват тези, които живеят и страдат под заповеди и закони, за да се развиват. Тя е идея и на достойнство на този, който може да се набогати с подобна нравственост, защото изведена съвест още няма. Приказът, който Бог у нас ни казва: „Спри!“, т.е. това, което наричаме съвест, не е всякога налице. Човекът живее под запретата на заповедта, а не по повелението на този „нравствен императив“, както пък Кант казва.

Голямото учение за Правдата с липсата на Бог стои и в идеята на Буда – Буда също прокламира правда. Там стои една друга болезненост – безбожие и „...убий желанията, за да се освободиш от страдание“. Къде остава тогава йерархията на развитието?! Може ли с една само духовна вълна човечеството да бъде до такава степен овладяно, да е постигнало такова съвършенство, че да може да реши големия проблем?! Будизмът е уговорка как да живееш. Не може да се каже: „Убий желанията!“ Първом, за желанията и тяхното тяло има седем стъпала. Кое да убиеш? Първично-биологичното, което е потребно, да те родят майка ти и баща ти?! Можеш ли да го отречеш? Да, след хилядилетия ще хващаме душите... Но преди две хиляди и петстотин години можеше ли да се отрече биологичното начало?! Желанието е живот. Не може да убиете желанията, защото те не са само с отрицателен знак, има и добри желания. Съвсем друг е проблемът да ги култивираш. Съвсем друга е тезата не да отричаш материята, а да я одухотворяваш, да я овладяваш. Не можеш да отречеш това, което Бог сътвори, не можеш да отречеш плътта, от която си направен, защото това е целият клетъчен свят и духовността на Отца!

Когато синът на Буда – Рахула, отива да види какво наследие ще остави баща му, Буда му показва всичко, което ще получи, и трона дори, като казва: Богатството, което има да наследиш, е много голямо, но то винаги изчезва. Аз искам да ти дам богатството, което нося и няма преходност. След като синът му разбира, че всичко е преходно, тогава става негов ученик.

Цялото учение за Правдата в двата легитимни образа – юдейството и будизмът, не можа да завърши целостта на човека. При едните – расовата теория, при другите – „убий желанията“.

Така че ако в Правдата потърсим какво можеше да остави идея за Служение и към какво продължи обикновената тактика „да се работи“ – създаде се един закон, който повече е злосторство, макар че таблицата на нравствеността като идея на откровено служение искаше да мотивира в човека поведение, за да стане божествен.

• Служението в Духовната вълна на Правдата е възпитанието на ума що е добро и що е зло – нравственият закон да мотивира в човека поведение!

Но нравствеността го раздвои. Тогава в „ora et labora“ става най-важното – жертвоприносът – стотици, хиляди жертви в един храм... И само един храм има, и то в Йерусалим, другото е синагоги. А само в храм се служи, в синагогата се учи. И колко пъти се влиза в този храм на служението? В годината един път. Разбирате ли колко далече е стояло служението от обикновената потреба да учиш, да знаеш, да страдаш, да работиш, да се развиваш? Един път в годината посветеният ще влезе, за да ти поднесе скрижал от Светая Светих! Пак е подсказана идея на служение, но – един път. Тогава какво? Скрито е! Служението се върши само от един, макар че всички тези, които са основавали религии, са минали през известни посвещения. В тази именно доктрина на Правдата правото на свещенослужители е предоставено само на едно племе – левитите (Левий[1]). Виждате как само за себе си го пазят – служение могат да вършат само те! (Другите единадесет рода нямат право.) Генералната тайна е скрита. Тогава може да разберете защо е оголена тази тайна – трябваше този, който има дързост, да махне завесата – така както е казано, че на Разпятния кръст, когато Христос рече: Свърши се!, завесата на храма Йерусалимски се разкъса. Ето тази завеса се разкъса – на великата тайна на знанието! И всеки може да отиде и да направи своето велико причастие, всеки може да влезе в гроба Господен, стига да има и сили да възкръсне. Тази е най-голямата битка, която Духовната вълна на Любовта предостави на човечеството!

Човечеството хилядилетия живее в идея на социално послушание, жестоко използвано от т. нар. „посветени“. Това не е упрек към тях. Защото сега школите си отидоха, а непосветените не са по-добри от ония посветени, когато се опитват да управляват. Но онези школи, които юдеите имаха, които Египет остави, трябваше да се отхвърлят, защото там не можеха да дадат посвещение повече от това, което трябва да правиш като работа. А тогава, когато си белязан за Служение, тогава те пращат да създаваш Учение.

Четвъртата духовна вълна е Любовта. Учението за Любовта е едно от най-великите изключения, което човечеството можа да ни остави чрез големия, безспорно неизмерим Иисус Христос. (Някой беше написал: „прилики между Буда и Христос“ – това могат да видят хора с първични религиозни убеждения. Но този, който има прозрение и знания, не може да прави такъв паралел, защото една идея на Буда е идея на Правдата.)

Големият прелом, който се извърши в човешката култура и история, в човешката душевност, в духа на теологичността, това е Христовото Учение на Любовта. С него влизаме в една сфера, която носи класическа промяна в цялото битие на човечеството.

Духовната вълна на Любовта създаде една много странна постановка: да изведеш човека от човека-стадо – идеята на индивидуализираната личност. Човекът там води една от най-големите си битки – как детето, сътворено от Бога, трябва да стане Син Човечески и Син Божий – битката за човека! Битката за човека бе част от голямата идея на Служението, което трябваше да изведе в един идеал на възможността да се каже: „Аз и Отец сме едно!“ И безспорно една особена съвместимост, че когато изведеш от човека Човека, тогава ти можеш (макар и със стария норматив да си служиш, с енергията на това, че той е враг) да му кажеш: „Обичай врага си!“ Виждате колко късно можа да дойде една такава идея като „събожник“ – съсътвореният ти брат. Вложената тайна е това, което сега казваме ние не говорим за враг, не обичаме враг, а обичаме събожника си. Но Христос не можеше да им каже друго.

Индивидуализираната личност, свободата на човека от човешкото стадо, от расовата повеля и знаменател, е една от най-големите тайни, която идеята на Любовта остави. Затова ние намираме дързостта не само в това да се отрече око за око, зъб за зъб! Това е битка, която се води вън. Той трябваше да каже на човека: Майка Ми, братята Ми... – стига с тази кръв! – който слуша словото Ми, той Ми е брат, сестра, майка. Това е голямото! (А можете ли да си представите при една Доктрина на Правдата на юдейството подобна изразност и поведение?!) Също така от скритото Божество великото Служение да е предоставено на Триипостасния, Триликия единосъщ Бог!

За първи път човекът влиза в сърцевината на своя Сътворител и става ликова присъщност. Едно трилико Божество в единосъщност! Виждате ли, от това да не можете да кажете името на Бога, макар и едноличен Саваот (Иахве), изведнъж ти се дава Бог, обаче в три ипостаси – три лица в една същност. Дава се идея за Синовността – изграждане на това, което сега толкова смело казваме и което Христос подсказа, като рече: Аз и Отец сме едно!

• В Духовната вълна на Любовта имаме едно индивидуализирано божество, което трябва да се види като дете на Бога!

И как няма да роди една бъдеща идея за триличен Бог в единосъщие, когато се води точно тази битка: да се освободи човекът от стадото, да се изведе до олтарно служение! Създаде Синовност, за да оправдае всички деца – човека като дете на Бога; създаде присъствието на Оня, който дава уроците на пророци, наречен Светий Дух, и направи хората единосъщни с идеята на Триъгълника в Отца, с будното око.

Идеята за будното око Изтокът нарича събудената огнена сила на Кундалини. Точно тук можем да потърсим подобието. Какво е Кундалини, огънят Кундалини, който ви дава и будността на Окото, и Мировото съзнание? Можем да го потърсим от началото на гръбначния стълб до Всемирния център и да го сравним с онова, което направи Христос с влизането Си в Йерусалим. А какво е Йерусалим – градът на мира. Какво рече Той в блаженствата Си? Блажени са миротворците, защото те ще станат Синове Божии. Синове Божии! Каза и: Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бог. Те ще Го видят, но няма още да Му станат Синове. Предостави Синовността на миротворството, затова влезе в Йерусалим (мир). Това е действието на огнената мощ Кундалини, или това, което християнството нарича Светия Дух!

За съжаление човечеството го хранят с глупости и недоимъци мисловни. Много странно е да не можеш да видиш това, което остави Христос в пътя на човечеството – Трилик, но Единосъщ! А много е простичко да се каже: имаме чувства, ум и воля. И в официалната философия или психология ние ще намерим тази троица. Даже там ще кажат за буйните коне на чувствата как мисълта ги води, как волята ги овладява. Разбирате ли, това не е даже знак на служение. В официалното мислене – да, прието е. Така че в голямото духовно културно мислене това, което Христос предостави на човечеството, е нещо изключително!

В Духовната вълна на Любовта ние имаме още една велика тайна, тайна на Служението – идеята на жертвата, Разпятието: двубоят между Дух и материя. Двубоя между Дух и материя Христос го даде. Няма място това, че кръстът бил белег да наказваме престъпници...

• Служението в Духовната вълна на Любовта е идеята за жертвата – заради Възкресението!

Първата стъпка в идеята на жертвата, която Той направи, е Възкресението – срещу обожествяване, за да имаме дързостта сега да кажем, че човекът е един бог в развитие. Това Христос даде пред всички и затова влезе този термин „богохулник“. Щом извикаш в себе си Божеството, ти си богохулник. Макар че Христос каза: Отец прати Своя Син не да съди човечеството. Виждате големите разлики с доктрината на расата – съдене срещу: не да съди човечеството, а да го спасява. Да го спасява! Той изрече идеята на прощението: Те не те осъдиха и Аз не те осъждам, но повече не греши! (Той не каза на блудницата, че не е сгрешила!) И направи огъня на Духа по-мощен от огъня на биологията: Прелюбодействал е всеки, който е помислил, който е пожелал в сърцето си! Такъв обрат в света нямаше. Това е част от идеята на Служението. Да смените в духовните вълни онези сили, с които си служите: силата на възмездието чрез камъка със силата на прощението чрез Любовта, съпоставяйки ги в човешкия път. Така Правдата с нейната идея на възмездието е облагородена чрез идеята на прощението, без да се скрие упрекът: Повече не греши! Идеята е да намерим лакмуса, с който трябва да се провери доколко сме жертва на „добро и зло“ и доколко идеята на Любовта да простиш на врага си става потреба в една нова духовна вълна.

Христос работи върху човека и в неговото обикновено, което е много съществено, защото ако не приготвиш тялото си в такава жертвеност, ти не можеш да възкръснеш. Една клетка в Христос ако беше се противопоставила в идеята за жертвата, Той нямаше да може да възкръсне. Затова казва: Аз работя това, което работи Моят Отец. Работа! И никак не е странно, че Христос дава точно тази дефиниция. Той не казва тогава, че служи. Моят Отец работи и Аз работя – голямата тайна. Това е най-голямото откровение, което им даде, и тогава трябва да се търси кога и в кой момент Той можеше да каже и че служи. Защото моят Отец работи да ме сътвори като плът, но след това Той сложи в мене онова, което е, безспорно, Самият Той и което трябва да изведа. И трябва да мина през развитието, трябва да мина през жертвата, трябва в края на краищата на този Адам да му дам Живот! Работейки за божествеността си, аз мога да направя Възкресението.

Във всяка вълна ние ще намерим Пратеника, който свидетелства за Служение. Когато Христос казва Аз и Отец сме едно, тогава показа Служението, което може да доведе до тази цялост. И свидетелство на това потвърждение в идея на Служението, не на работата, в която ги възпитава, е жертвата с Възкресението. Този „богохулник“, Който изходи пътя на Голгота, даде една от най-реалните, и то наистина осезаемо реални възможности как се осъществява Служение, не служене. Чиновникът служи, посветеният върши Служение! Тайната, с която Христос даде знака на Служението, е, както казах, Възкресението. А как нарекох Възкресението? Следгробна властност! Възкръсналият е, Който може да стане след това свещеният потир, от който глътката на причастието ви дава прозрение за Служение и несъмнена отговорност в принасяне на жертвата.

Един от знаците на Служението, така както е казано в Посланието тази година, това е да намерите възможността на жертвата, която ви употребява във Възкресение. А тайната на Възкресението е в тази фраза, която безспорно всеки, всяко Дете на Мъдростта, ще трябва наистина не да я преповтаря, а да я осъществява. Тайната на Възкресението е да оставите следгробна властност – това е идея на Служението. През всичкото друго време човекът работи, и то добре. И тогава ще познаем, че няма страдание, има развитие. А то – Възкресението, е вече част от Служението. Другото е да учите уроците на възпитанието, да учите уроците на развитието. Ако от това, че ви е боляло, вие издигате хула, хулата се връща при вас, защото такъв е законът – по-висшето не може да бъде оскърбено от по-нисшето. Връща се и така човек се себезаключва, не се себеосвобождава.

Служението ще ни научи на свобода от себе си. Искахме индивидуализираност, искахме да се освободим от колективното съзнание, защото, когато ни се дават очи, ние виждаме, че ни се дава свят, от който трябва да се освободим. За съжаление и в нашия век отново се опитахме да правим колективно съзнание на класово ведомство. Трагично, но факт!

Любовта извежда на изповед човека от Адеса, от преизподнята, към Царства Небесни. В тази Духовна вълна на Любовта ние получихме нещо неоценимо като богатство – дома на своя Отец. Там, където двама души са в Мое име, Аз съм при тях. Дом на Отца – да направите такъв дом, че Той да присъства – дом на Господа в себе си. Това е част от голямата събудена същност да понесеш Гостенина, Който е дошъл; да Му дадеш онази трапеза, с която всеки носи дори елементарното задължение да нахрани госта. А как ще нахраните Госта, ако нямате чиста мисъл?! Тогава когато Христос иронизира културата на няколко века, казва варосани гробници. Представете си каква фраза употреби, за да характеризира култура! Така че, когато говорим за човека в Духовната вълна на Любовта, ще трябва, безспорно, тази вътрешна разпределба между човека и духовната му същност да видим.

Първата врата, с която се отвори идея за единство в Служението, бе Синовността. Всички са синове на Бога, Един е Синовен! Това е дрехата на Единството. Така Аз и Отец сме едно е големият знак на Служението и първата наша възможна убеденост да надкрачим прага на работата. Служение! Служението не е цел, дори не е дълг, а воля за божественост – зримият теогон в своето себеосъществяване. Затова то се прави от посветените.

Така ние идваме до идеята на Служението, което е върховенството, или както можем да го кажем, то е живият Огън – събуденият Кундалини, то е да бъдеш, не да имаш. Вложените тенденции и енергии на Служението идват в тази ск`ала с другата духовна вълна – Мъдростта.

Петата духовна вълна е Мъдростта, в която вече не само имаме куража да въззовем, но и опорността да живеем. Защото не е достатъчно безпресметно да говорим и да проявяваме смелост – ще трябва наистина опорно и вътрешно убедено, и съзерцателно неизбежно усвоено да е, че човекът е един зрим теогон, опрян на всичко, що светът ни остави в своята пътека на еволюция. Кой можеше да каже тази голяма идея за събожника?! Тук е силата на това, което Децата на Деня носят. Понякога е твърде деликатно да го каже човек; твърде деликатно е и другото – че човекът е един бог в развитие. След като си свали дрехата от стихията, след като я взе в ръцете си, след като човекът носи огнеността на Бога в пътя си, защо тогава да не може да направи това, което са правили боговете?! Тая същата стихия я носите, само че облагородена. Ще повторя идеята си за вълшебното килимче – та сега с ракети къде ли не се отиде?! И ще се ходи! Още по-странното е, че наистина човекът сам, без апарати, ще пътува. Защото пак е предоставен един такъв образец – Дедал и неговият син Икар. Когато ви заключат в двореца-лабиринт, вие може да си измислите – защото мисълта е реалност, да си измислите крила. И с тези крила да напуснете своя лабиринт. Ето това е смелостта в идея за Служение – да си позволиш да излезеш, да летиш! И излетя. Излетя този „Адаме, где си?“! Дойде до това, което мога вече да кажа: Ecce deus! Ето бог! Бог в развитие обаче. Един теогон неовладян, но със събудено съзнание на отговорност в идея на Служение, че с Бога сме единство! Свобода от богове-стихии, които хванахме в ръката си. Ние държим електричеството, държим атомната енергия – всичко. Разбира се, това, което човечеството още не „държи“, това е вложеният бог, наречен Кундалини, змията – Огън, която е универсалното знание. Човекът е една клетка в Универсалността – от Пуруша, от великата тайна Човек и Бог в митологията, в мъдростта на Индия.

Ето го човека-бог – безспорният пътник от смъртта към безсмъртието в египетската „Книга на мъртвите“: „О, богове, които идвате да ме посрещнете, ръцете си към мене протегнете, защото станах бог, вам равен!“[2]

Ето го в една шумерска култура, където ще намерите Мардук да казва: „От месо и кости ще направя мъничко същество, ще го нарека човек и ще наредя на вечни времена да служи на боговете.“[3] Самата идея, че търсят бог да се жертва за човека, е вложената тайна човекът след това като идея на Бога да се пожертва заради жертвания бог. Така че в Духовната вълна на Мъдростта е дързостният прелом и тя с основание може да пита: Защо вие, миналите, не посяхте още едно дърво? Дърво на Познанието посяхте, Дърво на Живота посяхте, но Дървото на тази преломност, на този голям завой от инволюционност в еволюционност (когато трябва да се наруши цялата хармония), не посяхте. Не посяхте Дървото на Мъдростта! За да имате без страх и плода, който може да намерите сега в Книгата на Живота. Ето защо този зрим теогон в безспорност, както казах, ще има своето олтарно моление не в тези олтари, които съществуват, а в този единствен олтар, за причастие пригоден – нашата Книга на Живота.

И това, което ме е възхищавало в Тибетянеца, е, че той има известни прозрения, макар че последователите му излязоха с една всеобща молитва, която лансират в Европа и света и която за съжаление е изключително бедна. Въпреки това някои от вижданията му са много добри. Той казва една странна мисъл:

• От центъра, наречен Род човешки, нека на Любовта и Светлината Промисълът се изпълни.
• И нека той да запечата портата на злото.[4]

Вижте, досега няма печат несчупен! Дори свещените печати на Книгата на Живота Христос ги счупи – тези големи печати, в които са писали само богове. А Духовната вълна на Мъдростта каза великата тайна „Няма зло!“ – а не да го запечаташ.

• В Духовната вълна на Мъдростта имаме едно зримо божество, което трябва да се освободи от полярностите.

Няма зло, има нееволюирало добро! Това е най-великата тайна, която човечеството тепърва ще усвоява. Някои ще протестират, защото много им е удобно да казват, че са мъченици. Особено пък такива измисленици като „великомученици“. Все мученици... И ония в Индия, които се приковават с разни гвоздеи да измъчват плътта си. И в края на краищата нищо не става – пет хиляди години ритуали и интелектът им мързелува. А той щом мързелува, не може да се приготви да приеме интуицията. Защото тя сипе своята щедрост, но няма начин да я изразят. А интуицията е голямата теза на Духовната вълна на Мъдростта, която първа казва, че служи, че е зов на Служение. Защото Мъдростта е енергията на интуицията, тя е ликостта на Бога. Изведеният Адам – това е Мъдростта. И затова тази вълна ще бъде преломното начало на едно ново духовно битие. Радостта е и другаде. Измервайки своето право на присъствие, Мъдростта идва точно когато трябва да влезем в третото хилядолетие – тройката, триликостта в Единосъщието! Битката, безспорно, ще бъде дълга за Мъдростта, за Мъдростта – отричана и оспорвана. Но онези, които ще се хранят от тази трапеза, ще извършат своето дело в идеята на жертвата. Това е плодът на Дървото на Мъдростта, от което ще берем, когато отворим листите на Книгата на Живота.

Така ние можем да преценим какво е Христос – Христос е живяно човечество. А Бог е едно осъществяващо се Същество в боговете Си – Той Си създава богове и в тях се осъществява. Затова казваме, че човекът е една Богоосезаема необходимост. Богоосезаема необходимост! Какво ще прави Бог, ако го няма човека!? Живяно човечество – само Мъдростта може да даде на Христос тази характеристика. И точно когато го загърне тази дреха, човечеството става един носител на Мъдростта в идеята на великото Служение. Това е битие! Другото е да седнете на една трапеза и да слушате баналността на тъпаните.

Тази духовна вълна е, в която обитаваме в настоящия момент и я декларираме пред човечеството, за да можем да си позволим да довършим дързостта на Сътворителя ни, на Отца: да спасим, така както е пратил Сина Си да спаси човека, да спасим Божеството у нас. Това прави Духовната вълна на Мъдростта, която поставя на преден план зримия теогон, човека – еволюиращ бог. Това не е вълшебство. (За тези, които се разгръщат, може да изглежда вълшебство.) За голямата вечна тайна на еволюцията и Служението човек-Бог – Бог-човек, това е една голяма битка, която взима своя дял в историята и пише в Книгата на човека, човека – бог в развитие. Голямата битка, битката на себеусвоявания!

• Служението в Духовната вълна на Мъдростта е зов за обожествяване!

Мъдростта оставя една неизбежност – космичното ни единство. Някои могат вече поне като знание да чуят идеята за космичната отговорност и присъствието на Пуруша, Който от цялата космичност енергeтира в Духовната вълна на Мъдростта, за да тръгне в усвояване „Аз и Отец сме едно“. Тази цялата космична отговорност и Служение може да си позволи да демонстрира само Духовната вълна на Мъдростта. Тя е Учение за целостта, защото Пуруша е цялост – и Бог, и човек; и Вселена, и клетка. На човека е оставена една следгробна властност, след като е извървял пътя на работата, достатъчно е страдал, за да се развива, жертвал се е, за да изпита величие и да няма съблазън от тщеславие (болест, за която трябва наистина да намерим някаква противоотрова). Тогава той може съвсем естествено да каже: обожествявам се в едно вътрешно усвояване. Защото когато ви метнат една дреха, ако не е понесена с отговорност и лекота, тя е само ритуал. (Дрехата на абсолвента с отличие и на този с тройка е една и съща.) Да се усвоиш, това е вътрешно да се обожествиш. И чак тогава ние можем да попитаме: „Във възможност ли е човекът да учи науката на Мъдростта?“ Навремето Хермес каза, че устните на мъдростта се отварят само когато има уши, които знаят да слушат. Време е устата да се отворят, а ушите да навикнат да слушат!

Ние вече можем да кажем, че в тази нова духовна вълна ратуваме за едно ново Небе и за една нова Земя; можем да кажем наистина ли от Дървото, което чака, ще берем плода – от това дърво, наречено Дърво на Мъдростта? Защото живеенето с Мъдрост е вече живеене за Бога, а Бог отгони Адам и Ева, за да не ядат от Дървото на Живота, защото едва бяха почнали да учат урока добро и зло. А знаещите доброто и злото още не са теогони. Така че време е да се отворят устата за плода на Дървото на Мъдростта, който, безспорно, е и приплодието на Дървото на Живота.

Смяната на напева ни за Дървото на Мъдростта ще бъде основният наш химн в идеята на благодатното Служение. И тогава ние ще разберем защо е могло едно верую, една песен на вярата, един „Химн на вярата“, какъвто Ахура Мазда оставя, да победи бога на злото. Двадесет и една думи – опит човекът да пожертва нещо. Пожертва се индивидуализираното зло след тези двадесет и една думи от Химна на вярата. А вярата не е още Служение, макар толкоз много да `и пеят възхвали. Вярата е израз на любов, преданост, но не и на прозрение.

В Мъдростта отговорността е първото нещо. Аз и Отец сме едно! Следователно човекът наистина е един бог в развитие... Страшно е и аз знам какво би казала устата на институциите – било държавни, било религиозни. Но това не е във възможности да спре истината. Не може! Тъй или иначе, от пещерата до гостуването на другите планети винаги е имало някой, който е трябвало да плаща – да плаща идеята за съвършенството, докато дойде и голямата идея на Служението, че човекът трябва да стане и божествен. Светът се пазеше, защото други бяха неговите стойности.

Така в идеята на Мъдростта като духовна вълна, където сложихме зримия теогон, ние трябва да направим едно велико признание – че тук Служението е вече не само личен дълг, а едно от най-големите дарования, като придобивка на Децата на Деня. Това е проблемът на Служението: зримият теогон. Тогава дар може да ни направи Небето. Какво казва апостол Павел? Бях качен на третото небе – от това небе той получава... Така че дар трябва да получи човек от Небето. А носи ли той Небе? Носи! Обаче засега на мнозинството облаците са повече – от тях не могат да видят Небето. А трябва да се види Небе! Дар трябва да ви даде! Тогава човекът ще извърши великото Служение. Той е, който трябва да извърши Служение – не овенът, който влиза като водаческа формула в пътя на Индия и в пътя на Персия, не бикът, който е водаческата фигура в пътя на фараоните в Египет, не! Човекът! И след това какво трябва да ни остане? Заедно с боговете да правим жертвата. Коя е тя? Христос със Своя Отец направи Своята жертва! Затуй нямаше никакъв страх, че ще възкръсне. Защото с богове се правят жертвоприноси, не с неовладените теогони още!

И какво трябва да научи този зрим теогон, за да може да служи? Какво иска Бог – ето това, което казах: да вземеш дар от Небето и да не съдиш твоя брат като враг. Това иска! Какво чака човечеството? Чака зрение, за да може да си прочете Книгата на Живота. А за тази Книга казах, че тя е бъдният ви олтар на изповед и причастие. Това чака! Прочетете Книгата! Зримият теогон е първата възможност на „Адаме, где си?“ да каже: „Да, Господи, чупя от печатите, които Ти чупеше навремето! Защото в Книгата на Живота една страница да мога сега да прочета, то е бъдната ми възможност цялата да я отлистя.“ Един ред да напише с това, което казваме, че е свещената история, е достатъчно. Човечеството е история на богове!

Тази идея на дързостта ни с Духовната вълна на Мъдростта – че човекът е един бог в развитие, просто ни готви вседневна битка и поругание. Няма да има поругание, когато има Служение, защото поруганието ще бъде като благодатна роса, че някой все пак оценява, че му казвате нещо, което той не знае. Тогава имате вдъхновението, че някой протестира и вие го учите. Това е голямата битка, която имаме да вършим. Това е голямата отговорност, защото казвам, че Служението е Мирова отговорност. Не пред съда на човека – Мирова отговорност е!

Така ние ще трябва да се усвояваме с една хилядилетна идея за преход. Мъдростта може би ще има повече хилядилетия в идеята на усвояването и в идеята на приложността. Това е част от голямата благодат, но в никакъв случай тя, Духовната вълна на Мъдростта, не бива да забравя една тайна – че след нея стои друга. Това всички религии си позволиха да забравят, защото нямаха социален, личен и вътрешен Бог, за да си отиват. Насилието е потреба, защото някои и интелектуално, и духовно мързелуват в доброто легло на всекидневна илюзорност, че служат на нещо велико. Когато се изчерпят и религиите, и доктрините в своята енергетична потенциална даденост, трябва да знаят да си отиват. Идеята за отиването е посветеност. Затова тези, които знаят уроците на посвещението, си служат само с прозрение и с мълчание. Удоволствие е мълчаливо да си отмине нещо, което е отживяно; удоволствие е един старец, когато е мъдър, да не мърмори; удоволствие е един мъж да твори дом, социална история и национално достойнство, а ако може да прерасне в мирово Служение – добре дошъл в голямата култура на човечеството, защото то има нужда от избраници. Така че трябва да знаят и да помнят – след тях ги чака Другият, чака ги Духовната вълна на Истината.

Шестата духовна вълна е Истината. Идеята за Истината е вече овладяното божество. Това не е зримият теогон, а овладяно божество. Овладяно божество – както когато се овладяха стихиите, те останаха под властта на човека. Така че овладяното божество ще освободи зримостта ни и ще ни даде прозрението чрез третото око, което ще бъде толкоз властно, че в Духовната вълна на Мъдростта то ще се премества от триъгълника на Отца в челослужението на човека. Третото око – битието ни! Зрение, което не може да бъде помрачавано; истина, която създава култура с липсата на възможност да се лъже.

• В Духовната вълна на Истината имаме едно овладяно божество, което трябва да събуди прозрението на третото си око.

Тогава лъжата ще се обезцвети, а обезцветената лъжа няма стойност; тогава събуденото негодувание ще изгасне, преди да е направило бунт; тогава безсмислената дърдорщина в молитвите ще загуби своята ритмика, защото една дума е достатъчна, за да сте направили молитва!

Цялата мъка на човечеството в хилядилетията – да се лъже, колко много енергия е погълнала! Ако бяха се спрели тези енергии да събудят чакащото трето око... Защото когато виждаш, никой не може да те лъже, няма начин да те лъже. Прозрението ти е това, което казвам: очите на съзнанието са светлина! А как ще избягаш от очите на съзнанието, които са светлина?! Това е Духовната вълна на Истината с будното трето око. И тогава ще има ли нужда от заповед „Не лъжи!“? Не. Ще има ли нужда от другата – „Не прелюбодействай!“? Как ще прелюбодействаш, като всичко се вижда?! Затова Христос предупреди (тогава, когато вътрешната зримост ти липсва), че ако си пожелал в сърцето си, си прелюбодействал. Това е голямата вълна на Истината, която е овладеният теогон.

И тъй, третото око като дете, ако можем да кажем, на Кундалини ще има своето будно и отговорно Служение. Така Истината ще стане една реалност за нашето всемирно битие, където имате будността, където имате божествеността, или овладения теогон вече. Знанието, т.е. проницанието на Мъдростта, окото на Кундалини, целостта на жертвата са определили битие на овладения Бог; т.е. съприсъственост, каквато Христос показа чрез Възкресението Си. Съприсъственост в развитието Христос показа, когато се преобрази на Тавор в Своите минали дадености – на Кришна и Хермес.

Живият Бог, живият Господ – Онзи, Който може да ви каже: Аз съм Пътят, Истината и Животът, Той е извървял един Път, познал е Истината и каза: ето ви Живота! Това е великото – да можеш в тази голяма тайна да сложиш знака и валенцията в идеята за Свобода! Така това Служение при Истината фактически какво ще бъде? То ще бъде една свобода. Защото един събуден Кундалини и едно трето око – те са направили богородения безспорен не в собствените му очи, а в космичната отговорност. Затова Истината е богорождение, а Свободата богоживеене.

• Служението в Духовната вълна на Истината е идея за Свобода!

Това е идеята на Истината – тя ни въвежда не в храм, а във великата тайна – последната духовна вълна.

Седмата духовна вълна, която дори няма да бъде вече вълна, е Свободата. Свободата е Живот! Истината Христос характеризира с две думи: Тя ще ви направи свободни. Виждате каква стълбица изгради, та след хилядилетия да се влезе в Свободата, която няма да бъде, както казах, рамкирана като духовна вълна, защото духовната `и сила не може да има име. Свободата е Живот в Самия Сътворител и Децата на Свободата ще бъдат съсътворители на Отца си.

• В Духовната вълна на Свободата имаме едно осъществено божество, което трябва да бъде съсътворител на Сътворителя си.

Тогава този Бог Отец, Който толкоз много олтарни позиции ни предостави, ще видите, че не е още Безпричинният, не е Абсолютният, но е вашият духовен Баща, с Когото имате право на сътрудничество в идеята на човека, космоса и битието.

Казахме за Живота, че само той е непобедим. Тогава има ли нужда от богове? Както е казано в Откровението, човекът и Сътворителят му ще бъдат заедно и ще има ново Небе, и ще има нова Земя. Слънцето ще загуби светлината си, Луната няма кого да отразява. Ще си свети той – човекът-бог, в идеята за Свобода, т.е. в Живот! Другото са само обстоятелства, в които съществуваме или се оправдаваме, защото още не сме изживели развиващия се. Дайте възможност на онзи, който вика Господа у вас!

Както казахме, битката за човека свърши, започна битката за извеждането на Бога, вложен в човека. В идеята на Първата духовна вълна – на Сътворението, е вложеният бог. Вложеният бог излиза, за да освободи света на сътвореното! Тогава вече, в Духовната вълна на Свободата, ние ще бъдем единство с Отца. В това единство ще си позволим да свидетелстваме за Онзи, Който като Дихание се сложи у нас. Нашата безспорност е самото Дихание в образ и Служение.

Така че в бъдната Духовна вълна на Истината ще се търси и прилага усвоеният Бог, Който няма ограничения, заради свобода в единството с Него. Това е безспорната истина – да заложиш и да родиш Живот. Идваме от един Извор, Който сътворява, и стигаме до Същия Извор, с Който почваме да творим. Затова казах, че ще дойде време, когато наистина ще бъде, както Той, Сътворителят, рече: Да сътворим! Какво ще сътвори Бъдният, това е отделен въпрос. Нова манвантара, нови тенденции, нови идеи... Нека не гадаем, нека вършим това, което може да ни направи съработници на Сътворителя ни!

Свободата е еднакво и потребна, и преимуществена.

• Служение в Свободата няма, тя е Богоживеене!

Човек е свободен от Служение – на кого? На себе си. Достатъчно бе служил, за да може да стане Аз и Отец едно сме.

И така, духовните вълни в хилядилетията са работили, развивали са човека, т.е. той е страдал, както непрекъснато се говори. Приема се страданието за по-властно, отколкото будността, отколкото развитието. След това виждаме идеята за жертвата, която, безспорно, е част от голямото величие – забравената личност в преданост и служение на всемирното човечество. Ама то не заслужава... Това е констатация на спекулативния ум. Дали заслужава, или не заслужава, големият ход на духовните вълни на еволюционните потреби не пита и както съм казвал, природата е безжалостна. Тя ако питаше, човекът трябваше да си стои с рухото още! Нямаше да има нужда да му се пеят думи от химните; нямаше да има нужда от Преображение; нямаше да има нужда Учителите да умират и да възкръсват. Човекът е с дързостта, а Бог – с отговорността да пази Дървото на Живота: Нека ангелите да пазят Дървото на Живота, защото, знаейки що е добро и зло, Адам може да посегне към плода му и да стане вечен. (А за боговете не е било забранено.)

Преди да стане Ecce Homo, човекът е бил sapiens; преди да бъде sapiens, той е бил zoonpolitikon, бил е с космата дреха и с пещерно поведение. Защо да го осъждаме, че е имал и каменни божества? Та какво друго да има? Когато искате да му вземете каменното божество, трябва да му дадете това, което даде християнството – идея за божественост в душата на човека, вместо каменния бог, който е съзерцание за красота. Това беше доктрината на Гърция – те създадоха богове на красотата и стихиите, но не можаха да създадат Бог на Любовта. Имаха любов – тя бе Афродитина. Но едно нещо можаха да прозрат – да създадат богиня на мъдростта без утробата, а от главата – от съня на боговете. Това е голямото, което те оставиха на света.

Християнската църква е благодарна, че се сринаха тези храмове. Сега археолозите работят – чудесно, но един ден ще работят други археолози... Нека създадем нещо, с което да им създадем работа... Култура, която е минала, е потребна, но аз казвам: тези, които носите водаческата властност на конституционното право, правете промени в света, в себе си и в еволюцията на Космоса! Ако нямате кураж да го направите вън от себе си, направете го вътре. А когато го направите вътре, вие сте променили и света.

Учението на Мъдростта не може да се лиши нито от социалния си дълг, нито от историческото си право на присъствие и отговорност, защото всяка нация носи свой факел. Това е, което трябва да се знае. Това е, което Христос остави: Всеки, който вземе кръста си и ходи с Мен, и вярва в Моето Възкресение, няма да умре. Всеки, който яде това тяло, няма да умре. Аз имам жива вода...

Затова на човечеството му е позволено да извършва Служение; позволено му е заедно с боговете в себе си и другите богове да принася в жертва. Това може да бъде наречено една голяма стратегия – стратегия верова, морална, месианска. Това е Учението Път на Мъдростта, което може да поднесе със своята духовна вълна идеята за Безпричинния, Който дава всичко, за да не бъде оскърбен Онзи, Когото наричаме свой Отец. И тогава човекът по повелята на Мъдростта ще трябва да се осъществява като волеизлияние; ще трябва да се себенадмогва; ще трябва да възкръсва като жертва.

Така в една всеобща космична памет ние оставяме едно име – Живот, постигнато с една разгадана тайна, която наричаме Служение в Учението Път на Мъдростта. Вложеното божество – с милиони години се работи за него, за да може да го извикаме в признание и в Служение сега, в Духовната вълна на Мъдростта.

 Мъдростта не е добродетел, тя е вибрация на откровението.  Добродетелите служат за възпитание, откровенията – за посветеност!

Мировата Вълна на Мъдростта е целостта на разделността в епохите на човешката история.

 

Служението е космичният израз
на усвоената божественост!