Няма зло, има нееволюирало добро!

Деца на Деня! Честит ви първия ден от третото хилядолетие! Ние не само не сме загубили надежда, ние не само че сменихме Любовта в събожничество, ние имаме Път – Път на Мъдростта; имаме дела, които трябва да ни освидетелстват като богове в развитието. Ние нямаме колебанието, че човекът трябва да се изживее, затова не бива да губим надежди и не бива в прага на Правдата да се връщаме разочаровани от престъпленията. Да, в света има тревоги, в света има престъпления, но светът не бе се живял в нова идея – за своя събожник!

В първия час на третото хилядолетие моя привет и вашата отговорност споделям в кръщението „Деца на Деня“. На Път сме!

Тостове не съм навикнал да вдигам. Пазете светостта и здравето на нацията ни, защото народ без национален дух не може да бъде съпричастен към Мировото участие. Иначе той се разпилява. Това е скръбната констатация, когато избягваш от лоното на своето духовно предназначение. Затова никой не ни погуби, защото имахме свой национален, българския дух. Хилядилетията го чакат да оплоди чрез Книгата на Живота олтара на Служението!

Мили Деца на Деня, влязохме в третото хилядолетие! Социалната тревога няма нужда да бъде констатирана, нито пък скръбта да бъде толкоз властна, че да загубим самочувствие и право на присъствие. Факт е, че човекът, когато има прозрение и предназначение, може и в такава нощ на изобилен сняг и препятствия да присъства там, където причастието му е дало основание за съгробна и следгробна властност. Историята на цялото човечество и на личния ни живот, историята на нацията ни е пълна с препятствия, с прагове, които предназначението на вродената възможност е надмогвало, надмогвало е тревогата на всекидневието. Всеки ден ние сме свидетели на неизбежности. И всеки ден, когато чуем пулса на Събудения у нас – „Адаме, где си?“, т.е. търсещия се Бог, ние можем да намерим изход, път и планина, в която да кажем своята проповед, или да дадем своите блаженства, да посочим пътя на бъдещето.

Историята не е само в тези две хиляди Христови летоброения. Тя е милионна. Човекът в своята даденост – от Сътворението до връщането при Сътворителя, също е милионен. Милионен в изживените възможности, в дареното вдъхновение, в дадената богодушевност, за да може с тази богодушевност да се върне в Живот. Но пак ще повторя: не бива само с констатации да се изживяваме в тревога!

Знаят всички, че преди време казах какво липсва на Сизиф, на т. нар. мъченик. Липсва му отчаяние – една от най-великите тайни, с която митологията дари човечеството. Два образа оставиха неизбежност. Единият е Сизиф, на когото липсва отчаяние – и надмогва; другият е Вулкан, който с мисълта и словото си дава огън и работи. Две от търсените тайни, които големите Учители са разкривали пред човечеството.

Липсата на отчаяние! Затова Децата на Деня можаха от единия край до другия да дойдат тук. А не да ги събере тостът или надеждата, че някой ще бъде повишен в служба. Вие знаете, че не може да получите по-голямо Служение от това, което ви е белязало в хилядилетията. Могат да ви дадат и генералски пагони, и министерски постове, и какво ли не, но не могат да ви дадат събудения у вас Бог в идея за развитие. Цялата култура на човечеството продължава да се осъществява от това, което са казали Учителите – тези, които са създавали религии.

Никой не е дал на света повече от Синовете, наречени Божествени. Те дават духовната енергия за бъдещето на човечеството, от която седемте лъча на еволюцията се извеждат след това до съзнанието на човека. Трагичността е, че съзнанието му още няма духовно прозрение, а си служи с това, което наричаме мисловна възприемаемост. Ето защо „Предизвикателствата на третото хилядолетие“[1] са това, с което Децата на Деня излизат. А съпровождащите ги стада от скърби и нерадости ще бъдат само тяхно оплакване, но не и тяхната надвластност. Тези предизвикателства крият няколко етажа в усвояването и Служението ни в третото хилядолетие.

Ние отворихме и двете врати на храма на Мъдростта, където се пее нейната песен на хилядилетията: Няма зло, има нееволюирало добро. Това е храмовият ви надпис, т.е. това е лист от Книгата на Живота, с който сте започнали. Точно затова, защото не сте признавали злото, сте яли плода. Защото сте искали знание! Това трябва да разбере човечеството в бъдеще. То трябва да се освободи в служение на злото, търсейки погасяването или обвинявайки своята съпроводност, която наричаме материя, тяло. Затова казахме, че материята не може да бъде отричана, а трябва да бъде одухотворявана. Ето ви знамето: Няма зло, има нееволюирало добро!

В третото хилядолетие човечеството с какво не може и не бива да влиза?

Не може и не бива да влиза с доктрината на грехопадението. Това може да събуди гнева на цялото човечество, особено на културна Европа, която е изповедница на тезата на греха и се чуди с какви вериги да обвърже както в гражданското законотворчество, така и в религиозните постулати и анатеми човека. Разбирате ли от какво страда човечеството?! От себе си – от изопачаването на големите Учители или от злоупотребата на „големи“ учители, давали тъмни надежди за тъмни пътища. Доктрината на грехопадението трябва да си отиде, ако ще да ни разпънат! Няма място в нашето битие да се слагат на олтара жертви за свършен грях. И вместо да крещим на площадите, нека почнем да работим в себе си. Не само за съвършенството като утеха на пътя на вярващия, а за божествеността в пътя на Великото служение!

Не може да се влезе с мантруването на будисткото монашество. Няма място воденичката да върви и да те направят невротик в идеята на изповеданието.

Не може да се върви повече с изповеданието на онези безсмъртници, наречени олимпийски богове, които бранеха безсмъртието за себе си, а на човека му пожелаваха адес. Трябва да останат само в музеите тези, на които никой вече не им прави молитва, но изкуството ги хвали, че бяха достижение.

Не може да се влезе и с египетските посвещения. И вие знаете, че казвам: Христос заключи и хвърли ключовете на школите на посвещението на Египет. Те бяха школи на атлантите. Атлантите знаеха много, защото живееха в астрала, но когато дойде битката за ума, както виждате, изкараха хората виновни, че ядат плода на знанието. Следователно ключовете на египетските посвещения са хвърлени. Не може да се търсят тези церемонии. Свобода от церемонии не значи липса на уважение, а свобода от традиции и обред. Заради свободата избягвам обредите.

Не можем да влезем с индийските многолики и многоръки богове. Пет хиляди години техните изповедници живеят в интелектуален мързел и признание на голяма доктрина без събуден ум. И не позволиха нов Учител, въпреки че си създават гуру след гуру – колкото искате. Идваха и в България учителите им, и бяха толкоз безстойностни...

Не можем да влезем в едно трето хилядолетие и с една убийствена реалност – двамата братя Исмаил и Исаак, децата на Авраама, продължават да се убиват. Едните три хиляди и половина години продължават да говорят за първородството на своя Исаак, а другите – да бъдат верноподаници на Яхве в идеята „око за око, зъб за зъб“... Защото в дванадесет правила в таблицата за морала на исмаиловци, там където пише, взето от Десетте Божи заповеди: „Не убивай!“, те са добавили, че „за отмъщение и справедливост може да се убива“. И се убиват! С това не можем да влезем! Точно тази прокламация правим към света. Нека ни обвинят. Нека ни обвинят, че сме невинни в идеята на великото ни Служение!

С какво обаче трябва да влезем?

В третото хилядолетие ние трябва да влезем с това, което светът познава: Аз и Отец едно сме! Това е, което ни остави Христос, за да направи след това гроба на Възкресението Си Път на Живот.

Другото, с което трябва да влезем, това е именно новата повеля на Духа – Духовната вълна на Мъдростта! С нея и с нейните вече ценности, защото тя дава:

Нова дързост – да ядете плода на Мъдростта, без да се страхувате, че вашият Бог ще ви нарече грешници.

Нова нравствена таблица – да се простим с идеята за враг, след като казахме що е събожник. Не можем да отричаме материята, а трябва да я одухотворим.

Нова преценка за човека: не грешникът, а човекът – бог в развитие, човекът Богоосезаема необходимост. Вие имате достатъчно опорности не да градите храм с три колони. Вие имате триъгълник, но и Змия.

Нова йерархия – зримият теогон. Да, всеки ще ви упрекне, всеки ще каже: „Какви са тези налудничави, които се наричат богове?“ Така казаха и на Иисуса, но Той рече: Аз и Отец сме едно! И е Единосъщ!

Нов орган, за който всички знаят, че това е третото око – орган на събудения Кундалини.

Нов символ – Триъгълникът със змията.

Нов олтар. Не трябва повече да поднасяме жертви на олтара на греха. А новият ни олтар ще бъде Книгата на Живота. Тя е! Защо? Защото е съзнанието на Бога. Книгата на Живота е съзнанието на Бога. Време е да се изнесе. И в Апокалипсиса точно това е казано. От апокалипсиси се страхуват тези, които казват, че безнадеждността ги прави и безплодни. Отдавна свършиха вярата, надеждата и любовта. С тях умът се е захранвал, за да надкрачи тревогите. Зримият теогон има прозрение и основание за предназначение! Така че новият олтар, това е Книгата на Живота. В Откровението пише, че бъдещият човек ще си свети. Виждате ли, той не може да бъде смутен от светилата на природата! Слънцето щяло да загуби своята светлина, Луната нямало да отразява, но човекът ще свети! Тогава защо е този страх!? Да търсиш утеха във всекидневието вместо в небесното си прозрение!

Ново служение, което е зов за обожествяване.

Нова святост – съзнанието, светлина на очите; всемирна отговорност към екологията. Едно добродетелно виждане на националната отговорност в жертва за националния ни възход и просперитет. Не наградата определя Служението.

Нова екзистенция – знанието е повече от безгрешността; да бъдеш, а не да имаш. Да бъдеш! Защото да бъдеш, това значи, както Христос казва: Аз и Отец сме едно! Само Той може да бъде! Бях, за да Ме няма! Няма Ме, защото бях: Възкресение! Това е тайната. Това е, с което като култура на духовната си даденост трябва да влезем в третото хилядолетие, независимо от социални, икономически и други предпоставки.

Нова идея за смъртта – Възкресението, надгробна властност. Хиляди години се води битка за безсмъртие. Никой не можа да познае, че именно смъртта е най-добрият свидетел за безсмъртие. Когато се освободи човек от нея, тогава той получава това, което се нарича Възкресение.

Нова енергия – енергията на Духа, която ви набогати във възможността да разберете, че няма страдание, а има развитие. Енергията на Духа, която дава прозрение и евристика, едно вътрешно познание, защото правиш волята си приложна отговорност.

И една нова култура – Гласът на Съдбата, която, безспорно, ще срещне много съпротива. Можете ли да си представите тези дванадесет души апостоли и тези седемдесет ученика, които е имал Христос, как обърнаха една империя и то всемирна империя!? Три века им трябваха. Но какво са три века! Обърнаха я и ги накараха да си приберат каменните божества. Сега пък нашите служители в религиите ги е страх да си приберат молитвените образци. А когато лишаваха римляните и другите от техните каменни божества?! Какво трябваше да правят те? Това е колелото на историята, което е безпощадно към всичко, което е тежката традиция. Затуй съм я нарекъл убийца. Тя е много потребна за усвояване, но в края на краищата не позволява, както казвам за Антей, обезземяване, за да може той да бъде победен.

Една нова култура! Опит да се прави съзрях и сега на тържеството, но много прозрение трябва, за да се направи нова култура. Затуй върху седемте лъча съм говорил, но те трябва да бъдат осветени от Мъдростта. Гласът на Съдбата е, който ще решава, не ехото `и, което наричам отживяно минало. Затова Мъдростта казва, че история се прави от цезаря и от молитвата на жреца. Но бях допълнил, че човекът трябва да научи какво иска Бог от него. Питайте Го вътре, извикайте Го и Го питайте какво иска от вас! Той ще ви каже: „Искам Възкресение!“ Ще му отговорите: „Много ми тежи плътта...“ „Одухотвори я!“

В лицето на всекиго виж събожника, не врага; не да те учат да обичаш врага си, не „око за око, зъб за зъб“. Когато попиташ какво иска Бог от тебе, тогава ти си научил урока в прилежност какво чака от теб човечеството. И когато знаеш какво чака от теб човечеството, Голготският път не е страдание, а е обожествяване. Тогава вече съдбата ти е позволила да направиш Възкресение. Това са трите големи тайни, с които ние влизаме в третото хилядолетие.

Културата на третото хилядолетие трябва да се изгради от това, което наричам историческа реалност. Ние не можем да се откъснем от нея, когато искаме на всеки срещнат да му постелем пред краката не тръни, но не и розов цвят, от което след това той ще се разглези. Отговорност! Когато имаме историческата реалност, тогава ние можем да кажем какво иска националната ни даденост. Дошъл ли е някой за месианство, или е дошъл за учение? Който е дошъл за учение, нека учи и да не поема грижата на месианството. Защото Христос добре каза: Няма слуга по-горен от господаря си; колкото и господарят му да е прост, все пак е господар. Ето защо когато националната ни даденост говори, че ние сме били господари на исторически идеи и сме правили превратности в света в духа на мисленето, можем да кажем, че сме в хармония с един висш закон – законът на съвестта като Мирова отговорност. На съвестта като призната реалност се опрях, когато поисках клауза в защита на душата. Казват: „Душата не е субстанциално зрима.“ А съвестта зрима ли е?! Но е предвидена в клаузите за защита на човека – в правото му на съвест, в правото му на живот, вероизповедание и т.н.

Третото хилядолетие ви носи една от най-големите отговорности – свобода от себе си. Никой не може да извърши Служение, ако това Служение, което наричаме идея на обожествяването, не е свобода от себе си. Затуй в миналогодишното Послание бе поискано – Себенадмога, Самоосъществяване, а сега – пожертвайте се, за да кажете къде е храмът на Мъдростта. Той е вътре у вас. Ако там се научите да служите, третото хилядолетие колкото и прагове да ви възправи, никой не може да ви отнеме олтара на Служението – Книгата на Живота. Отметнете първата `и страница, за да прочетете за себе си. А иначе отгоре ще пише: Няма зло, има нееволюирало добро.

На път в голямата ви тревога, така както съм казал за религиите – религиите са най-голямата тревога на човечеството. Тревога, която ви дава прозрение. Направете го дан в Служението!

На добър път!

Отварям вратите на Третото хилядолетие, вие ходете Пътя!

Еволюцията си има един Бог 
и Той Си ражда Своите потреби
в съответното историческо време!