Бях, за да Ме няма! Няма Ме, защото бях: Възкресението!

Деца на Деня!

Нека прочетем Молитвата на Мъдростта:

Деца на Деня – прозвище, което преди няколко години сложих на онези белязани във вековете, които бяха дали на душата си основание за нов живот и чакаха нейното осенение с Пътя на Мъдростта!

Пътят на Мъдростта е новата доктрина, която йерархира съзнанието на човешкия род в идеята за обожествяване и в правото да кажем след многото хилядилетия, че човекът е един зрим теогон, че човекът е един бог в развитие. Дързост, която някога в по-приемливата форма – че Синът Човешки е и Син Божий, отреди на Иисуса разпятие. Не е важно дали истината е достатъчна. Важно е, че има истини, истини, които са неоспорно дълбоко влезли в душата ни – че човекът е бог в развитие!

Тази година Посланието дойде като потреба на това, което кръстих Присъствието. Защото изключителна е радостта ви, че стъпвате в едно ново хилядолетие. На малцина независимо от това колко са се прераждали е отреждана тази радост – да стъпят в едно ново хилядолетие, ново не само като броене, а и като предназначение, т.е. да бъдат носители на една нова духовна вълна, която не е достатъчно да бъде властна само като изповедание. Тя трябва да бъде приложност, за да освети цялото хилядолетие и бъдността с идеята, че битката за човека привърши и започна битката за извеждането на Бога от човека. Ето защо това Послание в равнодението (аз винаги ще употребявам тази дума вместо „равноденствие“, искам да уловите музиката на битието – „равнодението“)  – на 21 срещу 22 декември, в новото двехилядно годишно равнодение влезе, когато астрономическата година настъпи. Но двехилядно от Христовото летоброене!

Битието на човека не е нито две, нито пет, нито седем хилядолетно –  то е милионно (щом имаме информация, че атлантите са живели преди един милион години). Ние говорим за навлизане в третото хилядолетие от Христовото летоброене.

В тази странна тайна на посланичеството – Бях, за да Ме няма! – човечеството е минало през реката на забравата; човечеството е минало през планината на Блаженствата, с която се беляза пътят му. И аз винаги със съскърбие говоря, че ако човечеството Христово беше изпълнило като Божии заповеди не Десетте заповеди на Мойсей, а Деветте блаженства на Христос, то щеше да има нова култура и нов морален кодекс.

Именно на бдението в Мировия дом Планетният Логос, Богоречието, рече:

• Деца на Деня – бях за да Ме няма!
• Няма Ме, защото бях: Възкресението!

Тази велика тайна един от нашите приятели намери в Евангелието (Иоан 3:13) не точно така, разбира се, но за това: кой присъства на Небето и кой е от Небето. Бях, за да Ме няма! Това е дарението. И след това: Няма Ме, защото бях... Какво? Възкресението!, което нарекох следгробна властност. Следгробна властност! Разберете, че който не може да победи материята, не може да говори за Възкресение. Не е важна неговата реалност и всичко друго, що се пише за Възкресението – това няма стойност. Стойността е, че човекът като Богозримост в еволюцията не може да отрече материята, а трябва да я одухотвори.

Така Богоречието ни даде една велика тайна. С това Той постави:

• Дайте на света името на Богобъдното изповедание, разжарете огъня на знанието и тръгнете в пътя на Служението!

Не говоря за вероизповедание, запомнете! Говоря за изповедание, защото вярата не е основен мотив, както при християнството, както правдата при юдейството; както убийството на желанията при будизма. Изповедание!

Разжарете огъня на знанието, с което по погрешка човечеството бе обвинено в грехопадение, и в края на краищата – тръгнете в Пътя на Служението, за което казваме, че то е път на обожествяването, че Служението е Бог в живот.

Второто нещо, което Посланието постави пред нас, е:

• Кажете на човечеството къде е храмът на Мъдростта и защо новият олтар е Книгата на Живота!

Не може да останем пред олтарите на миналото, където се поднасят за греха ни хиляди жертви от животни. Свърши този олтар! Не може да останем и пред другия олтар, на който се слагат цветя – това, което изповядват юдеите или изповядват индусите. Не! Олтарът е вътре у нас! Имате вътре един трон – царствения стол на Книгата на Живота, там седнете и вижте своята чтима, а досега нечтима страница от Книгата на Живота.

И третото, което ни бе предоставено, е:

• Осъществете зримия теогон като съдбовно присъствие и чакано предназначение на Третото хилядолетие!

Кои са тези, които знаеха това наистина съдбовно присъствие в следващото хилядолетие, и кои са тези, в жертвеност които можаха като предназначение, да осветят това, което наричаме Трето хилядолетие? Аз няма да се съобразя със страници във вестниците или нещо друго – дали сега започва третото хилядолетие, или не. Ние сме в третото хилядолетие в безспорност! Другото е грешка. Човечеството бе шестнадесет века държано в невежество, че има геоцентризъм, а след това му съмна, че има хелиоцентризъм...

Ние влизаме в третото хилядолетие с тази заветност: осъществяване на зримия теогон като съдбовна присъственост и предназначение! Това е нашето битие! А то има една велика и отговорна задача: Няма зло, има нееволюирало добро. Това взривява цялата култура на човечеството, която изповяда грях и търси спасение, вместо да работи за съвършенството си. Наистина, бе му предоставено съвършенство, но му бе отнета божественост! Затова нашето предназначение в третото хилядолетие е да бъдем научени как да изведем този пленник – Диханието на Отца, това, което наричаме подобие; как да спрем олтарните жертви за вменения ни грях. И най-после – трябва наистина да благодарим на Мировата воля, на пробудността на хилядите и пратеничеството на Единиците, че могат да ни съберат в третото хилядолетие като Деца на Деня.

Това Послание го кръстих „Послание на Присъствието“. Да се осъзнаем в присъствието в третото хилядолетие като: Бях, за да Ме няма! Няма Ме, защото бях: Възкресението!

Както знаете, в Посланията на Планетния Логос са включени текстове от Светото евангелие. Ние не можем да оспорим неговата божественост в посланичеството на Онзи, Който от Син Човечески бе признат за Син Божествен. Тайната не е в това, че Христос съзва Своите избраници, и то на Петдесятница, в идея на единомислие. Тайната е в това, че Той стана Единосъщие! Единомислието е много лек процес. (Не е равен, разбира се, на лекомислието.) То не е достатъчно за Единосъщието. Защото Христос когато ги освидетелства, в момента на единомислието, им прати поотделно лъчи на Светия Дух. Не им даде един общ слънчев кръг. Това показва какво? Че макар и събрани в единомислие, те не бяха Единосъщни! А Децата на Деня трябва да се почувстват в идея за Единосъщие, защото ние говорим за човека – бог в развитие. Това е голямата тайна, която искам да ви открия. Затова казвам – в светостта на Евангелията ние ще вземем това, което е хранило, това, което е давало крила на посветени и на тези, които са знаели как да служат в идеята на жертвата, за да бъдат апостоли в пътя на голямото Учение. Сега имаме Деца на Деня, които трябва да се научат да служат!

В Посланието има и четири параграфа от „Агни Йога“, за която съм казал, че тя е живият плет, с който човекът се закриля от всекидневие, когато иска да отработи своя вътрешен мисловен свят. За да може осветеността му и властта (защото Агни Йога работи върху мисълта) да обюздят това, което се казва мисъл, за да я направят осветена и служеща. Служението е актът, който може да притежават и да вършат само Децата на Деня.

Това Послание е потреба в този голям ден – ден на нашето пътуване, а сега и на реалното ни присъствие в третото хилядолетие. То е потреба заради една историчност, която е безспорна; заради една Тайна вечеря, която е изживяна и осветена; заради едно Възкресение, за което казах, че оставя следгробна властност; и след това, заради едно Възнесение, което осмисли голямата присъщност на учениците Христови – Хвърлете мрежите и елате да ви науча да ловите човеци!, т.е. хвърлете мисълта си.

Ние няма какво да хвърляме вече! Единственото нещо, което трябва да имаме, това е да осветим, да йерархираме развиващия се човек в божество – от идеята на съвършенството да работим за обожествяването.

Ние спокойно можем да кажем: Кронос трябва повече да не яде чедата си! Не може божество да яде чедата си – дали е Кронос, или Яхве, това няма значение. Така ние ще дадем правото на еволюцията да избере. Нашата еволюция като Деца на Деня ни доставя основанието в идеята за Свобода да се научим отговорно да живеем в името на своя Бог – изведен. Така ние ще приемем в новото хилядолетие гласа на Съдбата и свобода от ехото `и. Казано беше, сега е времето да бъде приложено!

Вие трябва да дочакате и правото да постигнете това, което ви позволява посветеността – да работите в полето на съня. А когато посветените вече знаят да надкрачват и това поле на съня, тогава те получават вместо пророчества откровение. Епохата на боговдъхновението, което създава митологии, отколе мина. Трагично е, че светът се илюзира още с боговдъхновения. Разберете, трябва да се търси Богооткровението!

Вашият път е очертан, вашият олтар е осветен. Доктрината на Мъдростта чака своите Деца на Деня да послужат на Отца и на себе си. На добър Път, Деца на Деня!

Благодаря на всички ви! Благодаря на тези, които от Дунава, от Черно море, от Родопите, отвсякъде са тук. Зная трудностите на пътуването в този снеговалеж, но когато природата е щедра, трудността не бива да бъде обвинение за щедростта. Трябва да благодарим, че светът е ощастливен, а вие – че сте участници в това, че приемате щедростта на природата като дар, дар на изобилието. Има ли по-хубава нощ от тази да ни покрива сняг?! Няма дядоколедовци, има Деца на Деня! Седнете на личния си трон. Освободете се от царствеността, за да не се гневите срещу никого. Защото: История се прави (а вие ще дадете основата на Учението за история) от волята на цезаря с молитвата на жреца. Изведеният ваш жрец и бог – дайте му право да изпее своята голяма духовна песен – песента за бога-човек.

Извиках ви на Служение. А можеш да викаш, когато няма глухи. Иначе какво като викаш? Аз ви благодаря, че не бяхте глухи за Пътя на Мъдростта. И ще повторя моя стар приятел Хермес, който рече: „Устните на мъдростта се отварят само тогава, когато има уши, които могат да слушат!“ Така че, виждате, и той казва „уши“. Не бяхте глухи! Затова ви благодаря.

Мъдростта е сънят на боговете!

Боговете не са герои – те са жертвеници!