Тайнствата на Мъдростта са великата алхимия за превръщането на човека в Бог!

В човешката душа винаги ще остане едно тържество – тържеството на раждането на ново битие. Това е пулсацията на духовните вълни, в които отговорното и будното душевно съзнание носи своето служение.

Духовната вълна на Мъдростта като същност от еволюционните етапи за светоусещане и светоразвитие ни оставя своите знаци. Така едно от великите знания, които трябва да се сложат в огърлието на Децата на Деня, са тайнствата на Учението на Мъдростта.

Тайнствата са един от големите проблеми, с които безспорно човечеството в различните свои епохи и йерархии на осъществяване на историческата сцена си е послужило, за да е в съприкосновение с Онова, което то нарича свой Бог. Учението има своята благодат, религията има свое задължение – тя създава задължения за оня, който не може да ползва благодатта. Ето защо казвам: Няма религия без олтар, както няма и олтар без обред.

Тайнствата са външна признателност на Твореца. Затова първият пристан на Адам на земята е да си направи олтар, на който трябва да извърши обред – обреда на жертвоприношението, което е кореспонденция между човека и Бога. Обредът е прекият контакт между човека и Божеството. Безспорно една видима природа, с която той е бил свързан, му създава тотемното начало. Постепенно си изгражда и храм, в който е имал избор на идеята за Божество, докато най-после То бъде изведено в неговата вътрешна същност. Тогава вече човекът ще направи в себе си както храма, така и олтара. Христос казва: Вие сте храм на Бога.

Олтарът е присъствал във всички религиозни съзнания – като се започне от пещерното, тотемното, митологичното – отивали са, преливали са вино и кръвни жертви са принасяли. А монотеистичните религии даже и малко по-жестоки от другите се оказват, повече кръвни жертви принасят. Но – олтар! Олтарът е мястото, където можете да обслужите вашата обредна преданост – молитва-жертвопринос. Затова се казва в християнството, че ако имате антиминса – тази свещена кърпа, можете било в планината или в долината, където и да е, да я сложите и върху тази одухотворена вече олтарност да направите своето велико моление – литургията, или да извършите някой от големите обреди.

Бъдещето, разбира се, ще бъде свободно от догми, ще бъде свободно от потребните за онова съзнание жертвоприноси, но никога от вътрешната потреба на човека – когато се е освободил от гледаемостта на олтара, вътре у него винаги ще има едно алкание, едно търсене към Божеството, на Което дължим всичко. Тази потреба ескалира човека до Бог и след това събуденият Бог в човека трябва да направи целостта.

Следователно в йерархията на своето търсене на обредно служение до вътрешното съзерцание тези обреди, които са и тайнства, ще се променят с културата на човека как да кореспондира с „външния“ Бог и след това как да изживее вътрешното си Божество. Така в йерархията са вдигани олтари, правени са обреди – търсена е съприкосновеността човек-Бог чрез онова, което е било олтарно служение. Сега обаче, когато Петата коренна раса дава и пътищата за шестата подкоренна раса, за да се направи в живот Петата духовна вълна – Вълната на Мъдростта, тогава когато няма да имаме нито писаната, нито видимата страна на служението си, логично е да имаме това, което е една нова потреба – вътрешния олтар, олтарът, на който човек прави своето велико тайнство. Ето защо когато извеждам тайнствата на Мъдростта, не говоря за обреди. Не искам да се слагат излишества, които биха удовлетворили ума и той да си направи обред, който може да погълне същината и енергията на човека. Защото две хиляди години го прилагат, а и с два милиметра не можаха да бъдат други!

Обредът е нещо много странно. И не може да бъде осмислен – хиляди пъти се повтаря без да обновява. Ужас е, когато стане традиция, когато стане решение на мисълта и ума: „Направих своето – отидох, запалих си свещичката...“, и след това се скарва в махалата с всички подред. Тогава обредът е тежко земно притегляне на човешката душевност! Нищо по-страшно няма от това обредът да удовлетвори и да спре развитието. Това е убийствеността на традицията! Едно и също повтарят – без святост, без значение. И винаги с болките си, разбира се – тежко и горко на ангелите и на Бога отгоре, само болки. Не е обидно за никого, оскърбително е за всекиго!

Хората се страхуват да разрушат отъпканата пътека на едно изгубило същината си обредно действие. „Дай, дай Господи...“ – и никой не казва: „Вземи ме, Господи, във велико служение!“ Запалена е свещичката, поднесен е дарът, пусната е парата... А да се расте?!

Човек трябва да извърши обреда вътре в себе си, за да няма непрекъснато веригата на това земно притегляне: „Дай ми, Господи, дай ми...“ Христос рече: Искайте и ще ви се даде, чукайте и ще ви се отвори. Да, но зависи какво искаме и къде чукаме. Научете се вече не да искате, а да служите! Правете това – търсете просветлението! Ето логичната поредица на възземането – не само еволюцията, а и внушената енергия от еволюционното достижение.

Обредът колкото и да е външна страница от поведението на моление винаги крие една интимност. Тази интимност първом е личното поведение на човека чрез молитвата да потърси кореспонденция – било за лично благо или за социална даденост. Разбира се, малцина правят молитва за други. (Само майката винаги ще се моли за детето си.) Но онова тайнство, което се е вършило като обредно гадание, ако щете, за пътя на една нация, на един народ; жертвоприносите, поднасяни някога от посветения хан, когато са искали да видят пътя на България, е вече не лично моление, а поведение към национален дух и историческа пътека.

Тайнството наистина е нещо странно. „Сакраментум“ (sacramentum) го наричат латинците, „мистерион“– гърците. Оттам идват и т.нар. мистерии. Мистериите, велики или малки, винаги са били една мистериозност, в която душата съпричастна, вършейки церемонията, отива до самото олтарно светилище – каквото е било Елевзия, каквото са били тайнствата в пирамидите или тридневното прекарване в саркофага пред вратата на Изида, за да влезеш в един свят, който наричаме астрален. И да чакаш във вътрешно съприкосновение вътрешното тайнство, правото да възкръснеш! Следователно тайнствата са нарушение на всекидневното за присъствие в едно отвъдно поле, тяло или даже поведение. Оттук е външният им образ чрез съответните знаци, молитви, кадения или нещо друго; освещаване на фактора хляб, вино или това, което първичното религиозно съзнание е преобръщало – тотема. Не само да имаш божество, а да ядеш тотема – това значи да станеш събожествен. И вижте величието на Христос – как ескалира идеята да се яде Божеството, за да станеш единосъщ с Него. Сублимирал я е от тотемното животно, което е трябвало да стане причастие на дивашкия хоровод. Разбира се, тогава не е бил дивашки, а светилище. Да се играе около едно животно или дърво, то да стане потреба – сега казваме диващина, но тогава не е било. Защото какво е дървото на познанието? Един тотем. Какво обаче научаваш от него? Научаваш що е добро и зло. Къде е това дърво? Вътре у нас!

Плодът на ума е, който разграничава, който слага граница между добро и зло, слага една присъда. Но това е само първата будност, с която човекът е „изгонен“ от Бог-Сътворителя, защото можел да поиска и другия тотем – от Дървото на Живота, което те прави безсмъртен. Да изгоним Адам и Ева от Едемската градина, защото знаят що е добро и зло. Те станаха като нас и могат да пожелаят и от Дървото на Живота, за да станат вечни и безсмъртни. У нас ли е това дърво на безсмъртието? Безспорно! То е непроменността на нашата духовност или това, което наричаме тяло на причинността, на сътворителното начало. Когато човек се докосне, вижте колко красиво Хермес казва: „Боговете са безсмъртни човеци, а човеците са смъртни богове“. Ето ти – „човеците са смъртни богове“. И боговете трябва да ги махнат, защото ако човеците ядат от Дървото на безсмъртието и те ще станат Богове.

Няма Духовна вълна, градирана в еволюцията на човечеството, която да няма своите сакраментуми, да няма своите мистерии. Те са една особена благодат. С нея като поучение или като вътрешна потреба в изпълнение сте и в пряк досег с висши божествени сили, които безспорно носят в себе си преобрата, който трябва човекът от съответното тайнство да получи – освещаване. Тайнствата са причастието! Чрез тях човекът влиза в контакт със Себе Си, със Заключеника в него, и с Онзи, за Който няма ключ да бъде заключен.

Тайнствата са „лекарството“, облъчванията, с които се събужда именно съприкосновението с Чакащия, с Вечния, със Себе Си самия. Борбата на милионите години е да се изправи хоризонталният гръбнак на животното, вложено в състава на клетъчността на човека. Защото цялата плът, от която взе Бог-Творец, за да направи тялото на Адам, е с живи клетки – Той бе сътворил и Небе, и Земя, и живи души. И неслучайно поставих въпроса що за поведение е това: човек умира и Духът му се връща при Отца, а тялото му – в пръстта – пръст беше и в пръст отива. Нищо подобно! Никаква пръст не е било, а живи клетки. И всяка от тях е душа, всяка от тях съставлява живия човек, в който Бог се съвмества – както с вибрацията на елементарната му клетка, така и с онова, което наричаме мозък. Милиони години е работила най-висшата енергия да направи мозък, за да се възприема. (Мозъкът е възприемащ – не е раждащ.)

И така, необходимостта от тайнствата е дошла, за да се направи кореспонденцията. Различните религии са сложили различни тайнства, като се започне от едно, две, пет, десет – дори и като идея за посвещение. В най-големите и дълбоки школи на древността са имали до двадесет и пет необходимости, които трябва да премине посвещаваният. Това са безспорно формули на тайнства, които и египетската школа е прилагала, и елевзийските церемонии са свидетелствали, и сибилските книги са дали. Велики мистерии!

За мистерии са считани и магиите, мистерия е „нереалното“ ни знание. Сакраментум е всичко онова, за което нашето още невежество не може да ни даде знания.

Но сега не защото сме в двадесетия век нямаме мистериите – не, а защото се обезсмислиха! Няма я вътрешната огненост за всяко едно от тези велики тайнства. А когато няма огъня?! Християнството забрани да си позволяват да бъдат пророци, забрани пророчеството като институция. (А кой е този, който прави човека пророк?!) Пророчеството си отиде, защото беше феномен отвън навътре. Пробуденият Кундалини е отвътре навън! Ето тази тайна обезсмисли в цели хилядолетия мистериалностите, които бяха.

Няма и не може да има по-голяма мистерия от тази човекът да намери себе си. Вечният оракул и надписът на храма стоят: „Кажи, оракуле, моята съдба?“ – „Познай себе си и ще познаеш боговете!“ Оракулът е контраверсията на „познай себе си и ще познаеш боговете“. Хората не отиваха да познаят себе си, а при оракула – да им каже какво да правят...

В тайнствата, които Учението на Мъдростта дава, ще има свобода от оракули, от сибили, от риши (които продължават да населяват Индия). И няма нищо обидно в това човекът съзнателно да се потърси като събуждащ се бог. Защото една сибила е притежавала своите феномени: от нея се иска да бъде целомъдрена, да бъде весталка, пазителка на огъня. Да, но това е външният огън, огън, който и Прометей краде. Не е Зевсовият, не е вътрешният огън! И щом сибилата не спази своето целомъдрие, заравят я жива. С какво са искали да възпитат поведение за пробуда на сибилното феноменално искане? С насилие. Затова още има факири, които измъчват тялото си, за да получат пробуди. Още упражняват насилие над материята. Но ние сме пред третото хилядолетие: имаме събудени центрове, минали сме Четвъртата духовна вълна – на Любовта, извършили сме Разпятието с дадената тенденция – победата на Духа над материята. Стигнахме до това, което физиката даде, още навремето и Айнщайн каза: „Няма материя, има движение!“ Сега Възкресението е не отделният акт на Дионис, Озирис, Адонай, не – имаме Мирово възкресение, духовна вълна с идея за Възкресение. След като е победена материята, можете да я пръскате и събирате.

Ето колко много неща стоят в човешката душа и чакат ключето! Христос го даде. Но празникът стана угощение, страданието – повик: „страдайте“, вместо да се потърси път за освобождаване, за еволюция! Боли... Никой не е казал, че не боли. Казано е: Жена, когато ражда, плаче – боли я! – но щом чуе гласа, се радва! Защо това не поставят?!

В „Книга на мъртвите“ има един стих изумителен. Обикновеният, когато умира, качвайки се нагоре (за отлика от всички религии, които сваляха човека долу; християнството е първата, която качва нагоре, но идеята, прозрението, че има небеса се дължи на египтяните), изрича: О, богове, протегнете към мене ръце, защото при вас идва един бог, равен вам. Защо тогава да съдим Христос, че казва: Аз и Отец едно сме; защо да търсим упрек в мисълта си, че човекът е един бог в развитие?! Намерил ли е тайнствата, чрез които трябва да влезе в кореспонденция?!

Християнството сложи седем големи тайнства. Кои от тях след хилядолетията, които се изживяха, ще останат в битието на бъдещата културна духовна вълна – не защото не са градирали нашата познавателност и не защото непременно е освободена от тях сакралната сила, а защото по-друга, вътрешна стойност им се придава в идеята.

Кое е било първото тайнство? Безспорно раждането. Раждането – от този тотем, който се поставя за начало на един род. Разбира се, така ще дойдем и до християнството, когато това раждане, това Рождество има едно светилище – Кръщението.

Кръщението! То дава две тайни – човекът се осъзнава във водата, която е астралният образ на светлината. Тя дава вашата будност, тя е вашето главно усещане. И другото – помазването, или двубоят: Ето Човека! – Това е Моят Възлюбен Син над Когото е Моето благоволение! Цялата култура в продължение на две хиляди години живя между човека и благословението. Тази тайна съпроводи културата на милиони не, а на милиарди хора. В Европа, Америка и на други територии с християнски облик стои този голям двубой между Човека и Богочовека. Така демонстративно Христос (или Отец чрез Христос) даде тези интеграли – „Ето Човека“, когото можете да разпънете, когото можете да наругаете, когото можете да осветите, и оная словесност от Небето, която каза: Това е Моят възлюбен... Къде е това Небе – вътре у нас! Тази демонстрация, видима или невидима, е великото тайнство на Кръщението, повиканата на живот душевност, която трябва да облагороди едно тяло. Кое и къде? Астралното – желанията, във водите. Да, желанията – обаче астралният образ на светлината не е дивашкото желание, не е първично биологичната пробуда, с която се свестяваш за живот, но не живееш, а съществуваш! Този двубой – там, във водата: излизаш и тогава можеш да чуеш „Това е Моят възлюбен!“

Ето чак къде е слязъл Великият. Как вашият Безпричинен, как вашият Висш Божествен слиза чак до вас, до астрала ви, до водата, за да ви каже „Вие сте Моят възлюбен“! Това е великото тайнство, с което трябва да се чуе Гласът; иреалността, с която ви потапят във водата.

Кръщението! Голямата битка за великото тайнство Кръщение, което остава в изповеданието и в служението на Учението на Мъдростта, първата тайна от това тайнство е да се смени мистериалната даденост – сакраментумът: не вече водата, не вече тотемното ядиво, а трябва да се извършва освещаването. Да се потърси не потапянето, а Огънят, чрез който се извършва преобратът от това, което сте занесли на Кръщението. Когато потапяте детето според християнството във водата, вие го измивате от едно минало. Приемат го, а не искат да разберат това да не търсят спомен за човека! Отиват, занасят бебето с идеята да се прости с миналото, за което казват, че е грешно. Не е важно дали е грешно или не, но го потапят с тази задача: да се изведе един новороден. Но когато казах да не търсят спомен за човека, а да живеят с динамиката, че той е един бог в развитие, страх ги е... А това е Кръщението – една нова идея.

Християнското кръщение носи неразривността между потапянето, което в нашето религиозно съзнание е борба за свобода от първороден грях, и помазаничество със Светия Дух. Потапят човека във водата и след това му натрапват колко е грешен; миропомазват го, но ако прояви непослушание го анатемосват. Това не е битие! В Учението на Мъдростта никой не може да си позволи да произнесе анатема, защото няма по-свидно нещо от душевната ни цялост.

В служението на Духовната вълна на Мъдростта три тайнства ще останат – Кръщение, Причастие и Бракосъчетание. Другото ще се изживее, субординира в служение на познанието. Но тези три имат своята степен на обновяване. Така кръщението в Мъдростта ще бъде с огъня, не с водата, която измива астралната човешка битнина, измива онзи „грях“, за който се говори, че Ева е извършила и предала.

Първата тайна, с която човекът трябва да бъде обновен, това е именно да се освободи от своето астрално присъствие. Не водата да е доминантата, не идеята за прощението на греха. Нали Христос затова извърши Разпятието – да бъде свободен човекът от този грях, първороден или непървороден няма значение. Дадена е идеята за надмогването: предоставя се на злото да еволюира, а на доброто – идеята на служението. Тогава? Остава Миропомазването. Преди то беше отвън. Сега в идеята за победата над скръбта, за победата на триъгълника идва пробудата на онази висша духовна сила, която за щастие прабългарският народ е носил – пробудата на Кундалини. Има в българската история, в българина т. нар. оренда. Не зная народ с по-голямо проницание и с по-дълбоко познание на висшите духовни сили от българския. Не е ласкателство, нито е волност на душата, когато някой иска да бъде голям, защото е българин. Не. Това е истина, за която нашият национален дух е плащал във вековете, за да предостави на другите възможност да се развиват. Орендата е духовната ни будност!

Така в Учението на Мъдростта тайнството Кръщение не е потапянето във вода, нито онова Миропомазване (печатът на Светия Дух), така добре изразено на Йорданската река, когато Духът под формата на гълъб слиза над Христос. И двата феномена са външни. Кръщението в Мъдростта вече е вътрешно – на Огъня; имаме пълното съзнание за едно раждане от Огъня. Как родиха Иисус: Радвай се, Благодатна – ще зачнеш и ще родиш! Как ще зачна, като не познавам мъж? – естествената реакция на жената – Дух Светий ще те оплоди, Огънят! Ето това е първата образност, която тайнството Кръщение сега ще направи – всички се раждат, тайнството дава Рождество! Мъдростта не говори за раждане, а за Рождество, което ви изпраща в храма на Кръщението.

• В Мъдростта Огънят на Кундалини дава кръщението на човека.

До Иисус имаше раждане и продължава да има раждания, но Той бе роден за Рождество, което остана битнина на посветените, на тези, които имат Огъня. Ето защо Йоан Кръстителят ще каже: Аз ви кръщавам с вода, но след мен идва Един, Който ще ви кръсти с огън. А този огън безспорно е непояждащият, вътрешният огън, Кундалини.

Рождество, не раждане! Раждането е утробно деяние, един феномен на утробата. Не е важното, че сега оплодителното мъжко и женско начало го правят. В бъдещето няма да е това, но раждането ще си остане феномен на земното явление. Защото раждане всички имат. Човекът трябва да направи Рождество, трябва да остави звезда. Неслучайно казвам: Стани звезда, небе ще се намери. Звездата е, която бележи Рождество. Кой се ражда – Божеството или Човекът; кой е символът – животът или смъртта? Било е необходимо и на първобитния да се роди в двубоя между животно и човек...

Ницше стигна до прозрението (донякъде, разбира се), че между животното и свръхчовека има един мост, който се нарича човек. Но той не можа да дойде до идеята, че между човека и Бога има един мост, който се нарича свръхчовек. Не можа да мине към Бог, защото той за християнския Бог каза, че бил мекушав. Не прозря вътрешния бог. Но Ницше направи култура, а не велико служение. Не можа да се освободи от рационализма, макар че се оплоди от ирационалното. Лъчът на философията, Лъчът на изкуството са култури, не служения.

Рождество! Това е Кръщението, това е тайнството, с което трябва да се влезе. Но кое в Мъдростта може да ви направи родени? Толкова много идеи и формули се дадоха, толкова много трапези за мъдрост! Та дори само, ако човек си остане на този звън – няма зло, има нееволюирало добро, или че човекът е един бог в развитие, или че ние сме Деца на Деня...

Така Рождеството е феномен на вътрешното кръщение и затова тук Огънят играе съществена роля. Висшата духовна сила, която в християнството чрез Светия дух се дава на човека, тази същата сила, будност и знание е поднесена като Кундалини, като вложеното Дихание на Отца в сътворения Адам. Кога Адам става проблем за подобие? Когато му е дадено Дихание – преди това е образ. Образ и подобие! Подобието е да търсите Бога, образът е това, което извайвате. Ето голямата тайна! Затова сега осенението, благословението, чаканият глас да чуете Това е Моят възлюбен... е наш, вътрешен. За какво – за сигурност? Бог никога не е бил застрашаван, нито си служи с насилие. Човекът е, който, борейки се за себе си или търсейки признанието, може да упражни насилие над своята лоша мисъл, над своите неблагородни желания. Тогава защо религиите си служат с насилие? Нима Този, Който ги създава, упражнява насилие? Не, човекът в еволюцията си, човекът в пробудността. Защото образът има да си завоюва терени, а подобието трябва да се чуе с оня вътрешен глас. Страшно е! Но тъй или иначе будният ще го чуе. Будният за когото е така потребно това велико Рождество.

Рождеството трябва да повика своите влъхви, будният да чуе ангелската песен и да приеме смирението. Осветеният, пробуденият! Рождеството чрез огъня на Кундалини – с всичката тази мъдрост, която можете да извикате, изведнъж в очите на другите ви прави преобразен. Будният, чувайки Гласа, извършва преображението си. Тогава чак разбира, че е не само човек.

Дошла е Мъдростта – тя ви е осенила. Ама довчера: „Не го ли знаем кой е този, на дърводелеца сина...“ Но преображението, влъхвите, след това – смирението на овчарите! За да може да се изведе едно нарицателно, което остава вечно свято: Агнец Пасхален. Разбира се, в еврейската религия пасхалният агнец е даден, когато са минали Червеното море и са се освободили от гонителя – египтянина, под чието робство са били. Но този одухотворен Агнец е привилегия на християнството и затова Христос е наречен Агнец Пасхален.

Така раждането, преображението, смирението и гостуването на влъхвите създават един образ – на голямото Рождество.

Преображението! Защото защо си се родил, ако не можеш да се преобразиш? Ако носиш дирята на кармата си, ако носиш тежестта на прераждането си, какво рождение си направил? Та то е всекидневно, в пелени или без пелени, с повой или без повой – „роди се отроче от мъжки пол или от женски...“ Тайната на Рождеството е директна енергия върху преображението. Кога? Когато се раждаш (има ги и такива деца). Когато си пораснал – потребно е, когато си станал възрастен е задължително, а когато си стар, няма защо да се срамуваш да се преобразиш.

Преображението, дадено като предобраз, е една от стъпките, които трябва да се изходят. То е част от Рождеството, то е свобода от предишния. Защото Кундалини те кръщава. Логично е тогава тази велика тайна на преображението, където имаш образа, който не е материален, но излъчен в материята, освещаващ материята с кръщението си, да говори за връзката Небе – Земя. И тогава ще разберете защо на флага на еволюцията стои тази велика неизбежност, че човекът е родено бъдеще, роден бог.

Когато си осенен, когато си сложен на душевната клада, когато твоята голяма творческа даденост може да взима не вече Адамовото, а Божественото начало, тогава се идва до тази втора формула в идеята на Кръщението – преображението. И точно то е божествената същност. Затова за Таворската светлина спорят дали е ръкотворна или неръкотворна. Тя не може да бъде ръкотворна – тя е видима, но е Божествена.

Проблемът за Преображението на Христос цели няколко века е предмет на голяма дискусия между различните църкви, но тайната е една – Пробуденият, Който ви преобразява. И в нашия исихазъм ясно е решен този въпрос. (Тук е и голямото дарение на Патриарх Евтимий, който внесе в България исихазма.)

Какво е тогава Преображението? След Кръщението с Огъня вие се виждате в една друга същност. Христос на планината Тавор демонстрира тази Своя вътрешна даденост – как Божественият дава Своята еманация. Тя не може да бъде плод на ума, нито плод на астрала – тя е на Божествеността, която осветява астрала, т.е. светлината, която се е борила за очи, изведнъж тя става око. Тази светлина създава зримост – затова при Преображението се видяха три образа. Не съм съгласен с там сложените имена, защото не са били Илия и Моисей, а Хермес и Кришна. Това е голямата тайна.

Всички битки, които са водени досега, са да освободим някого. Най-святата битка, която човечеството ще поеме тепърва, това ще бъде битката да се освободи Бог – битката сега е за Бог у човека! Това е новата битка. Много повече от Гигантомахията, която можеше да сваля и да качва богове...

Така Кръщението е извършено. Човекът трябва да си отиде, защото огънят на Кундалини го извежда! Огънят на Кръщението! Не запаленият в къпината, а вътре у нас. Няма нужда да си събувате сандалите, както плашеха Моисей. Ако трябва да си събуем грубите мисли – да!

И така, за да се извърши едно Кръщение на обновлението, ще трябва да се мине през Рождеството: през един преобраз – преображението, и да се облече дрехата на смирението. Щом си се родил, щом знаеш да се преобразиш, щом се видиш като велико дарение, тогава какво ти остава? Да разбереш отговорността си пред смирението, защото само то не е обидило Съдбата и Господа. Нямаш право на недоволство. Не затова, че Хартата на обединените народи не ти го е гарантирала – не, а за да не оскверниш собственото си минало, нещо, от което трябва да се браниш. Това си направил, това си сял, това ще жънеш. Много внимателен човек трябва да бъде в смирението си – не търсете спомен за човека! И ако се върнеш да се потърсиш защо не си се преобразил, защо не си толкова велик, тогава ще видиш каква голяма тревога ще изживееш – защото носиш минало. А миналото не бива да се спомня. Посветеният не бива да бъде унил, будният не може да бъде унижен. А този, който е преследван, не бива да го е страх, че могат да го унищожат.

Няма минало, когато сте родени за настояще! Затова сложих в Посланието[1]: Не търсете спомен за човека, а живейте с динамиката на Деня – бог в развитие! Човек не трябва да се удовлетворява в обреди, а да търси знание, да иска да дълбае, да влиза някъде там, където е неговото причинно живеене, неговото причинно тяло, причинната му култура. За да може нея да прати в живот, та когато идва след това, да няма неудобство. Той няма право да се сърди на себе си, защото в него е Бог и толкова той е чувал гласа Му. И като се сърди, на кого се сърди?! Свободата като последна духовна вълна е оставена, за да се усетите като универсалност – нещо, което не може да бъде описано.

И така, три неща съчетават правото на Кръщение в Духовната вълна на Мъдростта: раждане, което ви води с една звезда; преображение, което запознава света с възможностите за преход Земя – Небе – Човек; и смирение, което говори за величието на знание. Смирението е най-добрият свидетел, че човекът се съпровожда с отговорност във великото служение.

Така в Мъдростта Кръщението е едно новорождение, една изявена Божественост и човек няма от какво да бъде илюзиран. Той се вижда в отговорност и в божественост. Но това ли е истинският Бог? Не още, разбира се! Но Смирението е задължително като феномен на новокръстения. Смирих се до смърт – рече Христос. Това е особената енергия, която може да понесе цялата тежест на земното притегляне; безболезненост. Затова Той не се противи на идеята за разпятието, защото чрез смирението Си е познал великия закон на жертвата. А когато нямате отрицание срещу жертвата, вие осветявате материята си, която демонстрирате с Преображението. Тогава нищо не ви остава друго, освен да дойдете до идеята за Възкресението.

Рождество, преображение и смирение. И какво Иисус направи когато Го кръстиха? Отиде в пустинята, за да се раздели. Пост строг – между минало и бъдеще. Посветеният знае бъдещето, но винаги мълчи. След Преображението какво рече Христос? Мълчете, не казвайте. Това е пустинята – мълчание за миналото и знание за бъдещето. Тогава направете всичко, за да имате достойно настояще, което няма да ви засрами! Тук е голямото в битието на идеята за кръщелника, когото извеждат и трябва да го поведат. Къде? Да победи няколко неща, да се одухотвори в материята: Не само с хляб ще се живее, а и със Словото на Отца Ми; Кой Ми е майка, брат и сестра – този, който слуша Словото на Отца Ми! Свобода! Одухотворяване на материята, или очистване, катарзис – но не мъчение. Колкото и да искате да измъчвате една кална мисъл, нито можете да я разпънете, нито да я укротите – тя трябва в Кундалини да изгори! И затова в Молитвата на Мъдростта е сложено: Целомъдрени в мисъл и тяло. А катарзисът в пустинята става с не само с хляб ще се живее. Така ние одухотворяваме. Много е далече времето, когато човек ще се храни с енергии, които ще може да си взима. (Само Ева е имала дързостна ръка да знае какво да вземе, но какво беше тя – живот!)

Така след тази катарзност, с тази чистота идва една друга съблазън: направи чудо. А Христос ще каже: Не изкушавай своя Господ! Какво прояви – будност. Защо – защото имаше прозрение, защото Кундалини беше вече в Неговите центрове, в центъра на Мировото съзнание – този велик потир, този Граал, там беше сложила своето голямо знание. Не можеш да Го съблазниш, защото будността, дошла чрез прозрението, чрез Мировото ти съзнание, те подготвя вече за нещо съвършено друго. И тогава ти смело ще отхвърлиш най-голямото „богатство“ – властта. (Стоян Михайловски великолепно го е рекъл: „Жена си имам, всичко – власт ми дай, не пари!“) Това е свободата вече, това е да можеш да се осветиш: Махни се от Мен, сатана!

Сатаната не е бил чужд, сатаната е лежал в пластовете на необходимостта на еволюцията. Трябвал ти е, за да се осигуриш с това, което наричаш земя, къща, род, родина. Но те са имали своите големи звезди някъде другаде, за да събудят една друга добродетел в тебе, а не да те направят слуга на власт!

Така човекът изживява това, което образно беше дадено в Иисусовата пътека, за да се освободи от външното кръщение. Иисус отиде в пустинята, за да направи своите три големи отричания – от хляб, чудо и власт. Сега те са изгорели. Не можеш да бъдеш изкушен, че си гладен, щом и със Словото на Бога е речено ще се храниш. Не можеш да имаш съблазън за чудо, защото знанието разгада чудото. Ако има нещо, което не е ясно, значи още не си достигнал нивото. И не можеш да бъдеш съблазнен, че трона на някой посредственик искат да ти освободят.

Тази формула да отидеш в пустинята след Кръщението в Пътя на Мъдростта е излишна, защото няма да има догма и няма да има неразчетен ред от Книгата на вътрешния ти живот. Това е тайната на Учението на Мъдростта – че лист по лист от Книгата на своята жизнена пътека ще разчиташ. Защото тя, Мъдростта, основава и шестата подкоренна раса, майката на Шестата коренна раса, която ще има будното око, за да няма нищо скрито от световете – и в седемте им пластики ще ги четем. Затова е потребно великото тайнство Кръщение с Огъня, който да дава всичките тези съпроводи.

Причастието е другото тайнство, което ще остане в Учението на Мъдростта. То ще остане във всички времена заради една пряка, елементарна, а всъщност най-висша духовност.

• Причастието в Мъдростта е Себеизнасянето на Божеството от човека и внасянето Му в човека.

То винаги е внасяно като енергии, с които той се е зареждал във всички свои молитви през всички свои еволюционни етапи. Човечеството, разбира се, си е раждало потреби, които са го водили до олтара – благодарност да прелее виното или водата, благодарност да сложи едно животно там в жертвопринос, благодарност чрез елей като помазване – за да създаде образ на величие и дан на признание както към природата в цялост, така и към Божеството в личностно отношение. Вие не можете да пренебрегнете природата дори когато взимате от нея плода или животното, водата или виното и ги поднасяте на Божеството.

Историята на Причастието безспорно започва още от тотемното ядене на животното принесено, т.е. родоначалникът принесен – енергетичната му сила поета, не толкова плътта. Това животно-тотем по-късно става хералдически герб – фигура на преходността, но то като тотем е божество и когато се приема, когато се яде, ставаш събожествен.

Причастието има няколко тайни. Една от тях е жертвата, друга – разделът на епохите (това беше виното). Раздяла на епохите! Защото знаете, че потопът има за задача да унищожи рода човешки, така поне Саваот казва. Това бяха поискали от Него – да унищожи човешкия род и да създаде друг, защото този с устата си Го хвалел, но със сърцето си не Го почитал, а и синовете божии почнали да се женят за дъщерите човешки. Бреме, бреме неизходно тежко. Но Христос рече: Моето бреме е леко. (И вижте как Го натовариха в Причастието...) Когато Ной излиза от „кораба“, първото нещо, с което епохите е трябвало да бъдат разделени и забравени (това го има и в световната геология и история), какво е? Пие вино, за да забрави. Цели епохи се унищожават! Не става въпрос за винопийците, а за символа, за голямата тайна – Причастието; за елементите, които съставляват това брожение у нас, това прераждане, забравяне, този велик сън. Ной е трябвало да пие вино и да забрави. Даже нещо още по-цинично е казано – че срамотите му се виждали, та му метнали синовете му някаква дреха. Няма срамоти щом има чисти очи! Защо е сътворен тогава такъв? Нали Бог разделя човека, за да създаде път, за да създаде раждане, за да създаде битие!

Това е епохата, която чрез виното се раздели. Трябвало е да си отиде, защото е остаряла, овехтяла. Ной е трябвало да създаде нова култура, да създаде ново човечество. Това е предназначението му и тримата му синове народиха, наплодиха света. (Даже има една податка, че и ние, българите, имаме коляно от Ефет.) Епоха – вода, вино... Безспорно тази епоха е трябвало да дойде и тя идва. Идва от онова, което като Кръщението е великата сила – светлината, астралният образ на светлината. И в същото това причастие – кръвта, азовият представител.

Милиони години се е борило човечеството, за да се изтръгне от колективната душевност, от колективното съзнание. Така всичкото това трябваше да се освети, трябваше да се събере в една чаша. Астралната светлина бе дадена в големия океан, в дъжда – за да дойде извеждането от тази чаша, от този „кораб“, който на Арарат остана. Но при Христос какво се случи? Демонстрацията – победи плътта! Четири гвоздея, едно копие и кръстът.

В Граала се намират капките кръв от петата рана на Христос, т.е. раната от копието. От тази рана е събрана кръвта – азовият представител на човека, а при Сина Човечески и Сина Божий – Космичната личност. Капки кръв и вода! Това се поднесе и от това се направи Причастието. От него светът се обновява. Но какво трябва да се извърши, за да се получи обновение? Хигиена, т.е. катарзис. Трябва да се прочистиш. Как ще стане? С будност и отговорност. Ако не си пробуден как ще направиш отговорността си, за да можеш да получиш причастие!

Въведени са елементарните необходими неща: постничество, молитва, за да се извърши хигиената и да се събуди онази мъничка светулка, която наричаме Светлина. Светлина, която дава преценка и те прави буден. Какво направиха благоразумните девици? Взеха си гориво за светилото. А неразумните – не. Когато Той дойде и даряваше, те нямаха с какво да запалят своето кандилце, своето светило. Не можеха да бъдат будни във виждането си.

Къде трябва да дойде пулсацията на Кундалини? В тази пета рана, която ние наричаме чашата на великото причастие – в Граала, четвъртия център, центърът на универсалното съзнание, на будността. Това е сърдечният център, който нищо общо няма със сърцето, с физическия орган. А то в цяла една религия е орган на мислене – еврейската религия говори, че със сърцето се мисли. Оттук е разгневен Бог, че тези хора в сърцето си не Ме почитат, тогава ще ги унищожа. Но Христос казва: Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога.

И така, идва една святост – светостта, която създава съсъда, в който се слагат питието и хлябът, небето и земята, духът и плътта – чашата на Причастието. Именно от тази чаша вие можете да отпивате, вие можете да одухотворите тялото си. Когато Кундалини е в своята чаша! И тогава ще се разбере защо Христос не само сублимира старата тайна на религиите – да се яде плътта на тотема, за да бъдете събожествени (това е верига, която не се къса), но Той създаде нещо, което е целият ствол на дървото на религиите – Този хляб е Моето тяло, това вино е Моята кръв. Съчета го и с благослова, който даде на Тайната вечеря – научи апостолите как да ядат хляб, да преобратяват великите енергии, да присъства отново Божеството в човека без да е тотемна плът. Повтаря се тотемното ядене на животното, само че е изведено до един преобрат, до едно преосвещение. Това е идея за трансформация – Правете го за възпоминание. Какво трябваше да се освети? Една специална молитва в християнството прави преобратение на даровете – хляб и вино и вода, в тази голяма чаша, в този потир, в тази пета рана на Христос.

Учението за Любовта не можеше да не прибави водата – онова, което взе участие в Кръщението. И не е важно дали Иисус бе прободен, важното е, че има една пета рана, от която е събрана кръв, азовият представител на човека. В граалната чаша трябва да се сложи тялото, т.е. хлябът; там трябва да се сложи кръвта – виното, и тогава ще се разбере Той защо каза: Аз Съм хлябът на Живота! Колко по-съществен е духовният хляб! И затова в тайнството Причастие е сложена потребата на одухотвореното, именно тази астрална светлина и този азов представител – всичко като идея за чистота, т.е. катарзисът, огнената сила на Кръщението, която изгаря онова, което е далечно минало. Защото там у вас чакат, искат... Трябва да бъдат изгорени! Ето какво е катарзисът, голямото приготовление. То ви отваря будността и окото на зрението, което е вътрешното ви озарение; азът освободен, хлябът – тялото ви.

Всичко това трябва да ви доведе до одухотворяване на материята. Кръстът! Разпъваме я, пробождаме я, осветяваме я. Даваме Му оцета... – докато каза най-страшните думи: Свърши се! Свърши се, за да започне процесът на чистенето – процесът на горенето; за да може от пепелта на Феникса да дойде новото. Гробницата съхрани Великата душа. Тогава трябваше да се започне нещо, което малцина знаеха. Да се събуди от латентност цялата душевност в нейната космична даденост, да се извика на живот онова, което никога не е умирало, но е оставило закони и е дало пътни знаци – идея за Възкресение. Познанията в окултизма за плътта, за анатомията, разбира се и за духовната анатомия – три дни воля и власт за свобода! След три дни и етерният двойник напуска тялото. Тогава астралът, менталът, тогава душата взима своето и излиза вън от пределите, защото материята е одухотворена. И Христос рече: О смърт, къде е твоето жило?! Радвайте се, Аз победих света! Затова казвам, че радостта е усмивка на Мъдростта.

Време е Духовната вълна на Мъдростта в идеята за Причастието да сложи идеята за Възкресението като всекидневие дори. Защо никой не поставя въпроса за едно всекидневно възкресение? Всекидневно причастие можете да правите – дават ви хвостиите в католическата църква. Идеята за всекидневно възкресение като урок трябва да бъде прилагана – това е Мъдростта! И тогава ще остане въпросът – кой атрибут ще вземете, за да си направите причастие, коя молитва ще сложите, за да преобратите даровете? Молитвата, която има енергията на Духа (а той може да преобратява ум, астрал), за да бъде естествената даденост на хляб и вино духовната причастна тайна. А какво прави човекът? Направил ли си е такъв олтар, където може да ви каже тази своя молитва? Отделя ли поне по една минута преди да мине прага на всекидневието си? Не е достатъчно да се пазиш само от банална традиционност и от спекулативни навици – „Казах си и аз молитвата...“ – не! Човек трябва да започне да усеща как расте, как се разгръща, как си прави причастие.

Естествено е, че сега, и в Мъдростта (още от Кръщението), Чашата е мястото за Кундалини. (Кундалини си прави място, а хората казват, че сърцето ги боли...) Именно тази тайна, съпроводена с пулсациите на Огъня, е част от великото голямо тайнство.

Така се идва до онова, което наричаме готовност на светостта да приеме даровете не само като възпоминание, а и като жива тайна на истината. Тази святост е това, което изисква обредът на причастението в църквата ни – съответното постничество. Не става въпрос дали постът е задължителен, защото когато казват на Иисус: Твоите ученици няма ли да постят?, Той отговаря: Когато Женихът е при тях ще пируват, когато Си отиде, ще постят! Защо? Защото Той е, Който може да им даде светостта, може да изгори онази съблазън, която ги води като човеци. Затова накрая, след Възнесението Си, прави и Своята благословия. Дава им по един език и то поотделно, на всекиго.

Петдесетницата не е онова моление, което правят петдесетниците. Тя е индивидуализираната потреба всеки със своята духовна ценност да си получи езика на осветяването, т.е. над тези дванадесет души дванадесет различни светлини слизат. Той не им казва „благословени бъдете“, а на всекиго дава според възможностите да понесе светлина и да тръгне да учи. Това е, което може да се нарече вече святост, с която отиваш подготвен да приемеш Светото причастие. Святост, която няма нищо общо с монашеските святости. Аз говоря за светостта на посветения, който носи отговорност не пред началника си, а пред Небето. И тук е възхищението ми от проницателността в религията на българите – имат един Бог, който е Небе, който е Слънце, който е всичко. И нямат нито сонм от ангели, нито сборище от сатани. Тогава естествено Причастието е една духовност; Причастието в будността си, в хигиената си води до една святост, която е вдъхновение на вътрешното ни знание. И става това, което е в нашето християнство – когато вземете Причастието, вие сте в единство със своя Господ Бог. Там има един израз много знаменателен: „Който непречистен, който несвят отива да вземе светите дарове на причастението, сам си носи гибел!“ Защото ще изгори. (Отделен е въпросът, че никой не е видял някой, взел причастие, да изгаря от нечестивост...)

Може би културата е внесла репресията и депресията, но аз пак ще повторя: Бог не знае що е насилие. Вътрешно идва смущението. Затова започва чистотата, затова идва будността – за да се направи преценката, която е везната и е едно вътрешно свято чувство на събудения за съприкосновение с даровете, които те правят единосъщ със своя Отец.

Това е Причастието, формула за осветяване на плътта; преобратяване, освещаване на даровете, които, макар и запазени, когато ги взимате, вие взимате Тялото и Духа на Господа. От обикновената материя те се трансформират в духовна енергия.

Така Причастието ще остане – Огънят, душевната благодат, изведената знайност и необходимата святост. И няма защо да се търси животното, няма защо да се търси материята или хлябът, който да бъде осветен. Защото Христос с двубоя между Дух и материя сложи началото на одухотворената материя. А сега – направете я вече вътре у себе си, осветете този храм; отпийте от тази чаша на светостта! Това е вътрешното Причастие, което Христос подсказа – когато Го няма Жениха, да постят. Две хиляди години хората постят – сега трябва да извикат живия Христос в себе си. Защото големият двубой между Иисус и Христос е извършен. Възкръсналият е знак, Възкресението – живот! Така човекът получава своето божествено право да е съработник на своя Сътворител.

В книга Битие Бог не работи Сам – казва: Да сътворим! Идеята да сътворите е идея на съвместимости. Първо в себе си трябва да сътворим човека. След това да го изведем за едно ново раждане – да смени олтара, да смени и жертвата. Не чрез чуждата жертва в лицето на животното да търси милостта на Отца, а чрез личната жертва, която Той даде!

И именно с тази събудена отговорност и с великото внасяне на тайнството Причастие в душевността можеш да се обречеш на служение до жертва, защото този хляб и това вино, преобретени в живота на Син Човечески и Син Божий, ти дават енергията на служението, която води до Голгота. В името на, както каза Христос: Тази чаша, тази кръв се излива за Новия завет на човечеството, на света. Можел ли е някой да повярва в такава мисъл или в такава констатация, след като са се събрали едва дванадесет души и когато са имали само седемдесет души последователи! А сега – милиарди! Това е прозрението и сублимацията – да изнесете материята в такава одухотвореност.

Така Причастието ще влезе в човешкото битие, с което ние естествено ще трябва да направим своето велико преобращение. Защото ако не получим преобращението не можем да се отдадем на служение. А служението е над всичко. То не може да бъде смущавано, ако и да не е изпълнена целостта във великата тайна Бог-човек – човек-Бог. Ако една клетка в Иисус беше несъгласна с Разпятието Му, нямаше да има Възкресение. Това е великото служение на целостта. Той служеше, Той свещенодействаше – не като жрец, а като Богосин. Ето бъднината.

В Духовната вълна на Мъдростта материята трябва да се одухотвори. Защото тази одухотворена материя – Преображението Христово, е истинското битие в нас. Изживяваме триъгълната цялост на Учението на Мъдростта, иззета от Кръста на Разпятието. Затова именно Причастието ще бъде оставено. То като Богоприсъствие е именно живот от Иисусовата битнина. Бъдете мъдри като змията и кротки като гълъба. Тази святост е, която висшата Негова присъственост може да направи в хляб и вино, тяло и кръв. Тя е, която може да ви изведе във взаимност, наречена слияние, перихорсис, взаимно проникване, преобрат, с който излизаш в битие. Затова Причастието ще остане като будност и святост, като познание на Бога – в себе си и вън от себе си.

Каква форма ще има Причастието, това ще реши времето. Защото всеки, който може да одухотвори материята, може да си направи своя прилив на висшата и неизбежна Божественост като енергия за причастие и съприсъствие в работата с Волята на Отца Си. Тук е голямата тайна на тайнството Причастие. С цялата твоя физическа корпусност, с цялата твоя пластика от тела (още шест могат да бъдат в тази светлина, която си събудил със своята молитва и с нея черпиш от голямата чаша на природната съприсъственост на Божеството в тебе) да създадеш възможността така, както Духовната вълна го налага – одухотворената материя и разпръскването. Тук вече можете да сложите тайната на Възкресението. Тя е, която трябва да ви научи как да си вземете от този огън, защото събуденият Кундалини е Възкресението – той е, който може да ви изведе от астрала, от ментала, той е, който може да ви легитимира. Затова в този тайнствен обред трябва да се приеме и дързостта на Възкресението, което носи самата енергия на Причастието заради величието на Сътворителя Си. Не може Сътворителят да бъде оскърбен в пестеливостта на човека, когато Бог му дава щедрости. Има една великолепна фраза на Христос: Тя даде всичко, а оня от излишъка си. В Причастието на Мъдростта не може да правите от излишъци подаръци, защото Възкресението е не излишък, а признание, че Божеството е в човека и той Го извежда на живот.

И така, огънят на Кундалини е Живот. Тогава вече можем да кажем, че тази неслитност е вечна слитност в цялост и все пак триипостасна, както е казано – Триъгълник. Единосъщна е Троицата. Там е окото на Отца – това, което Духовната вълна на Истината ще даде, защото окото на вътрешното знание не може да бъде илюзирано. И когато се събуди Кундалини, ще ви накара чрез петия център (според коренната раса, в която живеете – Петата) да чуете (защото петият център може да ви служи и когато никой друг още не работи) отнякъде тази благодатна песен: Това е Моят Възлюбен. Когато чуете Себе си, тогава ще разберете за възлюбления у вас. И тогава няма да се покорите на оня, който каза „Ето човека!“ Ако ти не беше дадено свише..., ти ли ще Ме съдиш – така Христос обезличи властника, който уж имаше власт. Който иска да ви определя битието трябва да разбере, че не е той, а вие, когато сте чули онзи Глас.

Не да имате, а да бъдете – това е тайната на Мъдростта. Да бъдеш! Кундалини си дава своите лъчи и човекът получава великото си причастие – съпричастник. Кръстеният взима своето причастие. Така той след своята одухотвореност, след своята будност, след своята святост е в един нов живот. Бъди! Оттук нататък той ще създава осветените духовно и телесно съпричастници в делото и Пътя на Мъдростта. Мина времето когато можеше да се каже: Прости им. Не – Научи ни! Хиляди години все имаше грешници. Христос ги освободи от греха, а те все са грешници, защото пък църквите не ги освобождават... Каква е изгодата, много е ясно! Но крайно време е за освободения човек! Не става въпрос за безгрешния, а за несъвършения – както не е ставало въпрос, че някой не е безсмъртен. Но в йерархията на безсмъртието си не е съвършен още. Това трябва да се знае! Защото стъпката към съвършенството е, която ще ви дава идея за Синовност: Аз върша делата на Отца Ми – каквото прави Той... Това е идея, която т. нар. Син Човечески и Син Божий остави.

Аз не приемам тезата за Сина, а за Синовността, което вече е духовно единство. И преди това евреите бяха казали: „Вие сте синове Божии.“ „Вие сте синове Божии, но пълни с грехове – ядохте ябълката, Адам ви ги остави и ги влачите още...“ Три хиляди и петстотин години и все грешни... Синовност! Синовността е афинитет, духовно родство с Отца ти. И тогава можем да кажем тази наистина върховна пробуда на светите Отци – Единосъщие. Не е важно всички дали са едно и също, не е важно има ли сублимация и дали има субординация – има Единосъщие! В какво? Щом човекът е мисъл, дух и тяло, защо тогава Син, Дух и Отец да не бъдат единосъщни?!

Онова, което в Мъдростта е същественото, е идеята за Синовността като прозрение, че човекът е един бог в еволюция. Разбира се, това не значи да тръгне по улиците и да вика: „Аз съм бог в развитие.“ Защото Диоген уж много знаеше, а живееше в бъчва и с фенер посред бял ден търсеше човека! И често ги имаше след това – философи и мъдреци, все търсеха човека. Никой не се сети, че Диоген го е търсел, защото не го е намерил в себе си! Ако намерите човека в себе си, защо ще ходите с фенер?! От цялото човечество само Пилат можа да каже „Ето Човека!“ И кой му го даде? Неговата Ева, неговата жена. Тя му каза: „Този Човек е праведник!“ Затова са и опитите му да Го освободи. В цялата култура на човечеството само той рече: „Ессе Homo!“ Точно това е, което трябваше човечеството да направи – да роди, да отгледа човека в себе си, а не да го търси!

Бракосъчетанието е другото тайнство, което ще остане в триъгълника на Мъдростта. Аз не правя йерархии, правя ход, по който човечеството ще върви. Вие не можете, ако не сте кръстени или ако не ви е проговорила оная змия вътре у вас – пулсацията на Кундалини, да намерите куража да понесете тайнството Причастие (защото Причастието като се събуди Кундалини може и малко да ви поизгори). А Бракосъчетанието е може би най-спорното тайнство, за познавачите на световните религии.

Защо Бракосъчетанието слагам – най-обикновения феномен, а не Изповедта или Свещенослужението? Бракосъчетанието е обикновен феномен, който досега като култура на обред и служение човечеството е имало. Но идва друг момент.

• Бракосъчетанието в Мъдростта е гостолюб дом за съхранение на велики и посветени души.

Те трябва да дойдат, за да могат да дадат път и реалност на голямото Учение на Мъдростта, с което човечеството сменя не само своето биологично поведение, а сменя целостта, защото започва да се храни не от своя ум, а от своята интуиция, която му слага една нова култура за социално деяние: Няма зло, има нееволюирало добро. Не може да бъде сравнено! Това не е нова атомна енергия, това е нещо страшно! Светът се прощава, прощава се с една своя живяна новост, която му остави християнството – Учението на Любовта, което за съжаление не можа да осъществи да обичаш врага си. Но в никакъв случай прииждането на новите духовни вълни не може да бъде съобразено с това какво учението на предишните е осъществило. Настъпи ли Правда – има ли я като концепция, има ли я като енергия в световния път? Има я. Така е и с Учението на Любовта. То е като звезда в голямото съзвездие на религиозното съзнание на човечеството, един от седемте лъча на културата и битието в духовните раси на човечеството.

Мъдростта сменя всичко. Ще дойде една фаланга от апостоли, една сонмност от велики, от посветени души, които трябва да кажат, че умът е надделян, че интуицията е, която носите като Божие дарение и като собствено изработена книга на Живота. Отлистваш! Ако някой довчера е писал, това е било вашата воля, подчинена на вашия ум и на вашите желания. От днес вие ще пишете не подчинени, а с прозрението на интуицията нова страница в книгата на живота си. Това е мястото на бракосъчетанието, или на светостта на едно тайнство, в което вие можете да станете гостолюбив дом на велики посветени души. Грижа да извикате, грижа да отгледате, грижа да осигурите път и място за изява на великите посветени. Защото все още раждането става чрез утроба, става от една взаимност. Прераждат се, извикват се души, готови за развитие и които можем наистина да благославяме, че те са извикани за еволюция. Но ще идват и души, които са велики. Най-после ще идват и тези, които са осветени като божествени души и служители.

Така този гостолюб дом е една голяма част от бъдещата подготовка, когато ще могат да се викат душите. Разбира се, това няма да стане след сто години, възможно е да не стане и след хиляда, но човекът ще може да се ражда с призоваване. Това е осветената бъднина, в която няма да видим нарушени началата на биология и Дух в съвместността на победената материя. Не победената, а одухотворената материя ще йерархира в своето раждане! И точно това Децата на Деня трябва да направят – да дадат приютност на будни, големи души (а не на посредствени, които и без това трябва да правят еволюция и прераждане), които ще извършат преобрата на света.

Всяка еволюционна вълна донася със себе си виждането и охраняването на идващите души, които ще осъществят едно ново учение и които трябва да го направят духовна реалност. Как ще дойдат? Чрез вътрешна святост, чрез това прозрение за гостолюбив дом. Великите и посветени души първи трябва да слязат, за да донесат новото. Затова със столетия ученията са чакали утвърждаване. На будизма му трябваха три века, за да дойде Ашока и да го наложи. И християнството повече от три века чака един Константин Велики, който не е бил никак добродетелен, но го наложи, санкционира го като историческа даденост, призната в съвместност, а след това и като лично вероизповедание на народи, които изповядваха Христос. Три века един апостолски звън бродеше из катакомби, направи жертви от големи души. (Колкото и да изглеждат езичници, имали са прозрение за Христос.) Великите личности са, които създават земетръси и вулканически изригвания в душевността на цели народи.

Бракосъчетанието трябва да остане в тайнствата. Не е проблем на елементарна вярност. Проблемът е, че човек трябва да се види като една цялост, като вътрешно предназначение. А това вътрешно предназначение да даде сигурност на една велика душа, да й създадете храм, в който тя трябва да направи Молитвата на Мъдростта, за да можем наистина да говорим за будност на душата. Не будност на ума като съображение, не будност на желанието ни като потреба, а будност на душата в служение на Всемирността – служение, което е отговорност, защото Огънят е който осветява; Огънят е, който ни дава осветен дом за велики души. Много няма да го осъзнаят, но ще извършат бракосъчетанието, защото вътре работи Вечният, Великият, Големият. Тогава вашето трудолюбие е трудолюбие на благословенния, макар че е необходимост на Великия. В такъв смисъл подготвяме съвършеното и естествената възможност, безпринудното. Защото одухотвореното, израснало в духовния храм, много лесно може да възкръсва.

Потребата от този гостолюбив дом, от това светилище, и възможността за призиви и готовността да се съхрани една душа, която след това ще стане светлоносеща, е голямото признание на този храм семейство. Не говоря за изневерите, когато прелюбодейката трябва да бъде доведена и убита с камъни. Това го даде Правдата, но Любовта го отрече: Който е праведен, да хвърли камък! Оказа се, че никой не е праведен. И се намери една нова идея, идеята за прощението, което смени правната казън. Любовта е вече друга формула – на взаимност и прощение. А Мъдростта е съвършено друга. Ще отпадне идеята на сладострастието. Ще се върши велико служение. И тогава идва прозрението. Прозрението е светлината на интуицията, форма на предсказанието.

Бракосъчетанието като тайнство е оставено като потреба на светостта, като едно велико прозрение, защото то трябва да приюти, да отгледа и защити една душа прииждаща, за да се създаде това, което казах изначало – светлината да стане очи, а не да събужда орган или функция за очи. Тогава се създава великото, вечното знание, че Той и ти сте едно. Така че когато ще приютите тази душа, която трябва да намери своята защита за осъществяване, вие няма да осъществите себе си, вие ще осъществите Него. Аз и Той значи Него да осъществите. Колкото повече Негови слизат, толкова повече ще е одухотворяването. И ще разберем, че материята няма тегло, че материята няма да бъде подвластна на гравитацията. (Още сега някои йоги правят левитации. Левитацията е само част от свободата, но не е свобода.) Така този дом на светостта, този дом на гостолюбието, на чаканите, на идващите, на исканите души е част от голямата идея за целостта.

Ето как ще дойдем до прозрението, с което трябва да видим света – за поселници, които ще правят олтари. Прозрението е в бъдещото тайнство Бракосъчетание – път към богооткровението. С това прозрение се влиза в тайната на Синовността – до възможността за слияние с Бога, станали сте единосъщ. Това прозрение е храна на Синовността – да се роди, да се одухотвори, за да се намери Синовността. Тогава отговорността е да създадем най-удобната люлка, люлка на душата, която трябва да се всели, за да може да направи това, което се казва – плът. Словото да стане плът. И тогава настъпва великото тайнство на съня, оттам вземате детето, т.е. душевността на великия посветен, който трябва да дойде. Или пък това велико вътрешно тайнство, което извърши Адам – заспа, за да роди Ева, живота. Това е свобода от външното. Отвътре да родите своята Ева, да създадете характеристика, а не биография. Да създадете такава люлка, в която сънят да ви донесе живот. В тази люлка Ева се роди. Блажен сън ли е бил? Не, друг е социалният белег – конфликтът. Това си е вече човешко дело. Но не е учение и знание в пътя на Мъдростта. Разбира се, човеци ще го осъществяват. Когато е казано вие сте богове, не значи, че станахте богове.

Много кръв се проля за човека да бъде свободен. Тепърва ще се води голямата битка да освободим Бог в човека. Така че ще се създаде люлката, в която ще се раждат боговете на Мъдростта, боговете на Истината, боговете на Свободата. Така и Адам ще бъде освободен от лъжливия грях, внушаван на човечеството с хилядолетия. Но – еволюция, предпоставки за развитие... Ако човекът е знаел по-бързо да ходи, по-малко щяха да го стигат бури. Бавно е ходил, от кристала до Бога бавно се ходи.

Така великата тайна на заспиването, тайната на съня е сложена в Бракосъчетанието като формула, разбира се. Понякога и обикновеният сън дава откровения, но идеята е много по-дълбока – сънят като раждане, да родиш Живот! От Синовността, която е сливане или израз на прозрението Аз и Отец сме едно, да можете да родите; да сте в съня и тогава вече идва тази единственост, в която сте оплодени с едно раждане. Вие сте извършили най-голямата подготовка на това, което идеята на Бракосъчетанието в тайнствата на Мъдростта ще ви донесе – да направите човека, който може да възкръсва, т.е. онзи, който е победил материята и може да я пръска и събира. Когато тази тайна се направи живот, освещава се с това, което демонстративно е сложено – бракосъчетанието Земя и Небе, утробата на Дева Мария и Светият Дух (или нека да е Йосиф дърводелецът, това няма никакво значение). Един Човек можа да се освети и да направи третата тайна на Бракосъчетанието – Възкресението.

Бракосъчетанието! Папата не позволява разтрог на брака и забранява аборта; светът е потънал в мръсотия..., но вижте, това няма нищо общо с големия поток на еволюцията. Светът потъва, защото не го освободиха, защото не му казаха голямата истина за Разпятието, не му откриха голямата истина за ябълката, не му посочиха най-великото тайнство, което извърши Адам. Адам заспа! Сънят създаде характеристика на Адам: Адам е „ум“, но характеристиката е живот. Той роди Ева! Адам е сътворен, но имаше привилегия да ражда! Казал съм: В сътворения Адам работи роденият Христос!

В Троицата само Христос е роден. Това е великата Синовност – този брак между Дух и Материя, тази Мирова сватба. Синовността ражда Живот. Христос – Живот! И какво Той каза: Дерзайте, Аз победих света! Тази тайна на Синовността, с която се прави слитността. Да се роди Живот! Аз съм Пътят, Истината и Животът! Нито Брама можа да го каже, нито Сарасвати, макар че е мъдра. Голямата тайна на съня – великото бракосъчетание на Синовност с Отца, на Христос с Отца и с човека. В човека! Много странно – забравят, че Христос е и Син Човечески; забравят, че и сандали е носил, и са се скъсвали... В един вестник писали, че открил някакъв йезуитски монах, че Христос не бил чак толкова беден – бил от средната класа, баща Му строял къщи... Ужасът е внушаването на човечеството, че Богосинът не може да се храни, че не може да си купува дрехи, че трябва да е от бедната класа. Макар Буда да е бил принц, макар Моисей (който не е бог, но пророк) да е бил син на дъщерята на фараона (въпреки, че пишат, че е евреин). Това са ужасите на нискостебленото мислене – внушават страх в човека към Бога.

Защо трябва от Божеството да те е страх? А Богосинът те учи да обичаш врага си! Както и другата нелепост: „Който се гневи, върши грях!“ Нищо подобно: Който безпричинно се гневи, казва Христос. Защото човек не може да не се гневи, когато някой изнесе къщните неща на улицата, а друг внесе уличните в къщи; когато на някого му липсва преценка къде какво може да пита и да каже. Ако вие не можете да пазите личния си дом на чеда на Пътя на Мъдростта и се карате, омърсявате първом себе си, а след това другите!

Така Бракосъчетанието е не толкова обредната страна, колкото отговорността – да се създаде огнище за приют на велики души – гостолюбие към онези, които чакат, защото трябва да работят. Това е Мировата и Космична сватба на Бракосъчетанието. Ето защо не слагам Покаянието, Миропомазването, Свещеноелеят. С елей се помазва за оздравяване, но всичко оздравява, ако се родят велики мъже – те знаят как се лекува. Затова ще останат тези три тайнства – тази сакраменталност!

Така след като осъществите Синовността, след като родите Живота, защото Мъдростта е част от голямата гама на Живота, вие извършвате Възкресението. Победителят е Бог у вас и вие в Бога. Къде ще сложим тогава третото око? В тази вълна или в бъдещите? В тази вълна Кундалини е буден и започва живот. Той никога не е бил без живот, но живот буден, живот посветен на своя Творец започва сега. Тогава човек и Бог ще бъдат едно.

Много е трудно да се поеме същината на всяко тайнство. Тайнствата на Мъдростта са великата алхимия за превръщането на човек в Бог. Алхимията! Не е много удобна както за науката, така и за религията. Но с това човек се научава да понася и двете – и науката и религиите, защото от човек до Бог трябва да знаете всичко. Така че когато се слагат основите на една шеста подкоренна раса (която Петата храни сега) за Шестата коренна раса, много отговорно и посветено битие се изгражда за едно бъдеще, което ще има толкова естествено своето трето виждане и своето Възкресение. Материята е в душата, тя е, която е подчинена, макар че милиони години именно душата като божествената искра живееше в непрекъснатия страх, че умира в плътта и гробницата. Но дойде времето, когато една гробница, наречена на Йосиф Ариматейски, беше до такава степен пластична, че можа да освободи Богочовека. Това е работата, която имаме да свършим като битие в потребата да слизат велики души, които с хилядолетия се подготвят, когато коренните раси идват да направят преобрат в битието както на природата, така и на човека. Нова природа, нов човек – човекът, който ще освободи, който ще изведе Бог от себе си. Не „сътворихме човека“, а извеждаме Бог вече. Застрашеният, безсмъртният, който живееше с цялата страхова вибрация на тялото – изведен, свободен! За съжаление не остана нито един лист от книгата за освободения Прометей, остана си прикован. Не е алегория, а реалност. Прометей е прикован, но Есхил е знаел тайната на освободения Прометей и я написва. Скриват я, унищожават я. Да не знае предварително човек, че ще има и освободен Прометей, който ще се бори срещу зевсовци – голямата тайна! Така че Възкресението няма да бъде риск, нито чудо, а феномен на овладяна, на одухотворена плът, феномен на освободен и изведен Бог от онова, което Му е послужило, което Бог е направил в природата и в историята на социалността – човека.

Така всички тези тайнства ще бъдат част от голямото тайнство на тайнствата – служението на човека във всемирния храм. Космичният човек е една безспорна истина. Има ли един Космичен човек, който в себе си не е само микрокосмос, а е макрокосмос? Пуруша! Това е ролята на служението. Служението е космична отговорност и тя най-добре би могла да се изпълни, когато в тези три тайнства в Пътя на Мъдростта влиза повелята, че няма зло, има нееволюирало добро. Сменя се цялата душевност на светослужението. Ако злото още не е еволюирало, нека си върши своето. Доброто, душевността, единосъщието вървят. Възхитително е, че в дуалистичната религия на Ахура Маздизма я има тази велика тайна и се учудвам как не се отбеляза. Там на Ариман – бога на злото (или Сет, който след това минава в бог на злините), са определени само дванадесет хиляди години живот в двубой с Ормузд (или Хор, който минава в бог на доброто), на когото бройността не може да бъде сложена. Какво по-голямо диалектично доказателство, че една дуалистична религия е свидетел за монотеистичност. Но когато липсва прозрение, има умуване!

Именно служението е вече реално, то е духовното присъствие на пробудения човек в усвояването на тайнствата, защото те създават в него една друга гледаемост на себе си и на света. Да имате ново поведение и живот – това е неизбежната потреба на вашата жертва, която трябва да извършите чрез служението. Служението не е тайнство, то наистина е тайнство на тайнствата! Там няма нужда да ви въвеждат, да ви потапят, да ви горят. За служението нищо не се иска освен да нямате себе си. То е повече от себежертвата, защото жертвата е една употребена самоцел. Служението няма цел – отговорно е за всяка човешка душа. Повикването на велики души, които ще трябва да населят една утроба земна, е грижа за всичко и това е служение!

Така гостолюбивият дом ще трябва да остави едно потомство – майката на Шестата коренна раса. И ще се влезе с тези три тайнства, с които човечеството трябва да се съобрази. С тях болката, която имаме да изживеем, е свобода от себичност, която за нещастие силно владее човечеството и е много тежка верига, за да изградиш едно друго съзнание – съзнание на служение. Докато не се освободиш от веригата на себичността, не можеш да имаш съзнание на служение. А служението е най-големият и най-важният белег в Шестата коренна раса и в предшествието, което Духовната вълна на Мъдростта има да направи. Съзнание за свобода и съзнание за служение! Тогава ще дадем дом на великите и божествените души, които с основание и тревожност чакат тази покана, която планетата ще им предостави.

Кръщението с Огъня, Причастието с Огъня и освещаването на дома с въплъщението на огнените синове на бъдещето, наречени Деца на Бога, за които сега Децата на Деня носят своето отговорно служение! Човекът е роденото бъдеще; богоосезаемата необходимост Човекът, който е сложил идея за омъдряването си, е бог в развитие. Той е, който трябва да изведе Божеството в себе си.

Така великото тайнство на тайнствата е служението на космичния човек в храма на Мъдростта.