Мъдростта не повелява!

Уважаеми дами и господа, благословеният теогон, зримият теогон с волята на своя Отец и с обреченото си служение ви извиква на една молитва – Молитвата на Мъдростта:

Аз, който се пазя от навици и който съм писал, че традицията е убийца, докато направи волята на човека в служението неотменен път, трябва да изпълня повелята на Небето, което дава за всяка астрономическа година Посланията на Планетния Логос. И тази година вашата съдба е неотмината, напротив – носи обречено задължение!

На 21 срещу 22-ри декември настъпва Новата астрономическа 1999 година и на бдение в Космичния храм са призовани – Посветени мъже (на хилядолетията), Воини на Любовта (които Христос води не в кръстоносни походи, а в победа да любиш врага си) и Децата (сега) на Деня.

В часа на низпосланието Планетният Логос рече:

Деца на Деня,

Духовната вълна на Учението на Мъдростта, като родител и битие на зримия теогон, ви зове на Служение:

1. Тя, Мъдростта, не повелява, тя ви волеизразява в потреба на Осъществяване; (Това е първият зов. В потреба на Осъществяване ви води Мъдростта.)

2. Тя не повелява, тя ви освобождава в потреба на Себенадмога.

3. Тя не повелява, тя ви жертва в потреба на Възкресение!

След това са дадени текстове от Светите Евангелия, четири параграфа от „Агни йога“ – както казах, този жив плет на сигурността между прозрение и съзнание на отговорност, и трите лични искания, които вие, Децата на Деня и служители от Воинството на Любовта, отпращате към своя Бог – с благослов да ви напъти:

1. Научи ни да победим преходност и йерархия, богове и съдба;

2. Дай ни прозрение да изходим пътя на Служението и познаем гроба на Възкресението;

3. Нека осветим това, което имаме, за да не се загубим в търсене!

Тази година, от няколко хилядолетия за първи път в световната история на човечеството имаме Послание на посветената десятка – 1999: 1 + 9 + 9 + 9 = 28 (четири седмици), 2 + 8 = 10. Затова съм кръстил това Послание Послание на Служението.

Уважаеми приятели, скъпи Деца на Деня, всяка култура, всяко битие и най-вече това Послание, тазгодишното, е една верова, една морална и една месианска стратегия. Миналата година бяхте дарени с прозрението и пътя на зрими теогони, които трябва да знаят що иска Бог от тях, що чака Човечеството и що е позволила Съдбата. Тази година е стратегия на Служението – верова, морална и месианска. Всяка култура трябва да носи в себе си отговорност и да вибрира с това, което можем да наречем биология и битология както на отделния човек, така на обществото, така на нацията, така на всемирния човек. Служението – Посланието, трябва да влезе в душевно родство с това, което можем да наречем в човека неговия мисловен капацитет, с това, което можем да наречем национална тенденция и с едно мирово предназначение. Ако човекът не може да се възземе в своя път, ако той не може да надживее гравитацията... Защото, какво значи да се Осъществиш; какво значи да надмогнеш Себе си; какво значи да бъдеш пожертван във Възкресение? Това е свобода от гравитацията! Това е свобода, която човечеството в хилядолетията е манифестирало под различни свои форми. Оня, който изгради най-вълшебния и неизходния дворец лабиринт – Дедал, и неговият син Икар оставиха още тогава една решима задача във вековете. И наистина човечеството се опита да я реши. Безизходността не може да бъде властна над боговете! Боговете от стихии бяха благословени като зрими теогони в образа на човека, който носи рождение, защото сътвореният получи благослов да ражда. Прозрението доведе, че в раждащия Адам трябва да работи посветеният Христос.

Антигравитацията – свободата от земята, е дадена в още един образ: обезземяването на Антей. Обезземяването! Този син на Гея не можеше да бъде победен от никого, защото майка му беше стихия богиня. Какво оставаше на човека; какво трябваше да намери Херкулес, за да победи Гея? Човекът трябваше да се освободи от гравитацията! Какво направи Херкулес? Вдигна Антей над неговата майка, освободи го от земните сили. Затова казвам, че Посланието тази година е не само верово, не само морално, но и месианско. Свобода от гравитация! Херкулес – чудотворецът с дванадесетте чудеса, извърши тази победа, която е не само неизбежна, но потвърдено необходима. Издигнете се над Земята!

Какво направи Дедал и на какво научи своя син? Направи криле. Свобода от лабиринта! Волята земна в лицето на цар Минос, волята на трона да лишите Духа от път не можа да победи. Тронът е победим, защото ведно с неговата воля да се сътворява история сме придружени и от молитвата на жреца, от посветените синове, от ония, които бяха посъветвани да обичат враговете си. Знаете, че тази дума я замених – вие трябва да обичате своя събожник. Защото всеки е дете на Сътворението!

Свобода от гравитация! Така Дедал направи криле и се издигна над земята. Разбира се, непослушанието на сина беше най-добрият пример – не се упътвайте към Слънцето, когато нямате всичката душевна сигурност, защото ще бъдат разтопени крилете ви. Но идеята за криле, идеята за обезземяване остана вечна и човекът е, който ще победи и Небето. Човекът е, който ще победи! Да ослепееш и след това с незнаен гроб да станеш покровител на мъдростта. Това беше Едип. Той разгада гатанката на Сфинкса, но бе въведен в човешки грях. Сам си ослепи зрението човешко, за да му остане прозрението на боговете. А те му отредиха незнаен и свят гроб, който покровителства полиса Атина.

Така че човечеството ще се изправи пред своето бъдно пътуване. Ето защо когато решим да направим изолацията си, ние не можем и не бива да се лишаваме от самообладанието. Не е достатъчно да се самоизолираш, а да се самонадмогнеш, да се самообладаеш, защото свобода от зрение като доктрина е необходимо и свобода от страх, безименен и неизвестен. Това е, когато трябва да победите реалната безчувственост със скръбния подслон. Навикна човечеството да живее под скръбния заслон и пред стената на плача. Това е трагедията в хилядолетия вече. А Христос я надкрачи. Разбира се, разпнаха Го.

Такъв е пътят на човека, който трябва да се научи как да признае тревогата и отговорността. Тревогата като идея на еволюцията! Защото тя е, която те води, тя е, която те праща от единия бряг до другия – тревога, която трябва да осъзнаеш, че е част от еволюцията ти, че е необходимост да овдовяваш на отсрещния бряг и безскръбно и без плач пред която и да е стена да продължиш пътя към океана на Живота. Тази тревога наричам безжалието на еволюцията. Защото отговорността е другата тайна – тайната на свещта на съвестта, т.е. това, което миналата година казахме: събуденият бог у човека, излизащият на живот теогон – зримият (не овладяният), който ви дава светлина и отговорност. Ето какво трябва да се усвои – отговорност! Тя е свещта на съвестта ни. Без нея ние не бихме познали, че тревогата е нашата най-добра грижа, с която трябва (не е проблем да навикнем) да се усъвършенстваме. Това е свобода от ужаса на оракула. Този ужас се крие не в лековерието на човека (вместо да влезе в себе си и да изведе теогона), а в това с посредствеността да прави молитва, да му се сбъдват непрозренията. Човечеството с хилядолетия си е хранило посредствеността. Да я търси и след това оракулът да се моли да се сбъдне неговата неудача – това, което е поселило сега хиляди души!

Има една страшна дилема – проблемът за двете ръце. Тревога и отговорност! Две ръце – духовни, физически няма значение. За тях Христос казва: Когато едната дава, другата да не знае; когато едната ръка ви съблазни, отсечете я, за да не станете греховници в пътя вечен. Аз питам: коя ръка да отсечем – ръката на тревогата ли, която е част от еволюцията и ни създава скръб, или ръката на отговорността, която е светилото на съвестта? Какво да отсечем от себе си? Няма нужда нищо да отсичаме. Защото, бях продължил – ако ви съблазни мисълта, главата ли ще си отсечете?!

Не можем да сечем ръката на тревогата, защото тя е път на съвършенство, тя е необходимост; не можем да сечем ръката на отговорността, защото това е оня теогон, за който се водеше хилядолетна битка. За да чуем в Светото Евангелие чрез устата на Христос: Аз и Отец Сме едно! А онзи, който дава земните присъди, каза: Ето Човека! Да, но Небето рече: Това е Моят възлюбен Син, над Когото е Моето благоволение. Затова казвам, че тази година Посланието е и верова, и морална, и месианска стратегия. Така даденото Послание създава Път, по който човечеството тръгва или отговорността Децата на Деня започва. Те трябва да се Осъществят, да се Самонадмогнат, да бъдат употребени в жертвата за Възкресение. Тогава какво им остава? Да се надмогнат в преходността и йерархията!

Непрекъснато хората се карат за своето величие, за жезъла и трона и за потирната чаша на причастието. Непрекъснато се самообладават като богове без да знаят преходността си и непрекъснато са заплашвани от съдба, която само в античната култура имаше власт над боговете. Затова миналата година казах: Трябва да научите какво иска Бог, какво чака Човечеството и какво ви е позволила Съдбата. Когато знаете какво иска Бог от вас, тогава вие сте, които ще обюздите пътя на човечеството и властта на съдбата.

Какво трябва, за да се стигне до това, което се нарича свобода в потреба на Себенадмога – това е Служението, което е прозрение и предназначение. Какво ни трябва, за да не се загубим в търсене? Човечеството се е разшумило както роил се кошер, разшумило се в своето търсене. Но за да знаеш да търсиш, трябва да си осветен в онова, което имаш. Когато си осветен в това, което имаш, тогава няма да се загубиш в лабиринта на търсенето. А осветеният знае и мястото на олтара, и трона на Юпитер. Господарство и служение – две велики тайни, две ръце на световната и космична еволюция. И никой не може да отсече която и да е от тях, дори тогава, когато една от тях ви съблазнява. Защото без тревогата, без еволюцията вие не бихте качили и едно стъпало, а без светилото бихте паднали.

Отговорност и еволюция! Тогава вече тайната на Учението за Мъдростта ще ви повели не, а ще ви употреби като потреба за Осъществяване, за Себенадмога и жертва за Възкресение. Така светата десятка (четирите седмици) влиза в живот. А следващият цикъл след седем хиляди години ще дойде. Хиляда деветстотин деветдесет и девета година!

Деца на Деня и вие уважаеми приятели, които напуснахте своите домове и дойдохте тук. Има една повеля, осветете това, което имате, за да не се загубите в напразни тръсения!

Честито ви Послание за 1999 година. Служението е вашата изповед, жертвата е вашият път, вашата любов и преданост е моят живот!

Не очовечаването, обожествяването е формулата!