(Повеления и Искания)

Само свободният от Себе си може да направи Служение!

Благословът, който прие зримият теогон, и волята, която прилага в Служението, е благодатта, която Небето му даде. Нека вървим в хармония с Небето, чийто Отец го дари на човечеството!

Казахме, че радостта е усмивка на Мъдростта, казахме, че човекът е един зрим теогон. Бог не се е отрекъл от Своето дарование! И всичкото Му благоволение е над Неговото земно царство, защото само то Го признава и само то Го Осъществява.

Най-приятният дълг, който мога да изпълня при откриването на първата лекция за новата хиляда деветстотин деветдесет и девета година, която нарекохме година на свещената или святата десятка, е да честитя на всички вас, които неотлъчно и неуморно деляхте път и правихте моление пред олтара на Мъдростта, да ви честитя Посланието както като лична потреба, така и като живот на Обществото „Път на Мъдростта“; да честитя на именниците, за които си спомних, че съм казал: „Излизайки от рамката на своя патрон, нека станат патрони на бъдещите светци.“ Разбира се, светостта и светците са също тъй преходни, както е преходна йерархията, както е преходна съдбата, както са преходни и боговете. Светостта не е последният пристан, на който човекът трябва да спре своята еволюция и своето битие, защото след светостта идва и Божествеността. А никой от тези, които минаха школата на святост, не е изведен още до Божественост. Божествен беше само Учителят, Божествен беше само Христос.

Когато встъпва астрономическата Нова година на двадесет и първи срещу двадесет и втори декември, Обществото „Път на Мъдростта“ получава това Послание на Планетния Логос като дарение на Всемирността, която го отпраща като поведение и живот, като благослов и път, път в Служението на Децата на Деня. Но в никакъв случай Посланието като космична вълна не лишава от правото на пробуда и внасяне в личния живот и в молитвеното служение на всяко общество, на всеки дом. То не лишава националния ни дух от право на Себеосъществяване в своето историческо присъствие тук, на тази земя, нито пък се чуждее от всемирността, която наричаме човечество, и което трябва да се облича в дрехата на Мъдростта, за да се стигне до онова, което с миналогодишното Послание казахме – човекът е един зрим теогон. Човекът е един бог в развитие и той има основанието да изживява тревога, която безспорно е болка на еволюцията, и има право да осветява пътя си с отговорността, която нарекохме запалената свещ на съвестта.

Така че Посланието не е само в трезора на Обществото „Път на Мъдростта“, то е ценност, която може да бъде усвоена и прилагана с воля на Служение. То е към всекиго, то е към българския народ, чиято национална историческа даденост го е отредила в благодарността и благодатта на една харизма – Небето да го дари с правото да остави битие в Учението на Мъдростта. Тази историческа необходимост и този народ са в единство, защото, както казвам, история се прави от волята на цезаря и молитвата на жреца. Това съчетание възжелах на националния ни дух в онази нощ, когато се срещаха тайните, когато Логосът даваше Своето за човечеството и за обществото ни; възжелах възземане и Служение пред историята. Българската история трябва да полее с обилието на своето усещание и жертва Дървото на Мъдростта!

Също наш дълг е, в тази идея на Служението, за което вие сте напътени, да благодарим на човечеството и да му пожелаем зрение, което е светлина на Мъдростта, и добродетелни дела, които няма да го смутят в щедростта, защото щедростта е хубав дар, когато и онзи, който знае да я получи, може да я даде за благото на света. Това човечеството трябва да свърши в своето предназначение като планетен поселник с признание, че Отец дава Своето на Своето земно царство.

Каза се за тези избраници, които трябва да извършат Служението си, че трябва да знаят какво иска Бог, какво чака Човечеството и какво им е отредила Съдбата. В годината на изобилието Децата на Деня не само в усърдие, но и в неуморност търсеха страница в своята книга на Живота, за да кажат какво наистина Съдбата им е отредила, защото там се пише това, което те като копнеж в знанието си за Бога и като потреба на Човечеството са позволили на ръката на Съдбата да го отбележи. Това беше година на изобилието и те го показаха.

Така че българският народ, да бъде благословен в своето Служение за света в името на една Нова духовна вълна – Път на Мъдростта! И наистина трябва да знаем какво чака човечеството, а не с какво се занимава! Достатъчно предметност му е оставена в хилядолетията, за да се занимава; достатъчно божества му са изпречвани в съзнанието и налагани във волята; достатъчно повели на моралност, етика и пътища му са чертани, за да бъде послушен и в хиляди години да влачи веригата на греховник... Трябва да знаем какво чака! В този смисъл приветстваме, ако ще само една свещ в човешката будност да гори. Ние приветстваме всяка дошла неуморност да послужи, защото тази година Посланието е Послание на Служението. То е съпроводено с една особена формула на нумерологията – годината е хиляда деветстотин деветдесет и девета. Тя слага праг на минало и влиза в едно ново хилядолетие – третото.

Логично е когато завършва един век да акумулира в себе си даренията, които откакто е започнал битието си, излизат като награда на цялата тази жизненост в продължение на стоте години. Не е важно дали всяка е била толкоз плодна, че човечеството да е нямало нужда да гладува. Човечеството винаги ще гладува както откъм обикновена храна, така и откъм мисловна. Но най-вече то гладува за духовна храна. Неговите предишни устои трябва да бъдат променени. Това може да го направи само една нова духовна вълна. Прощавайки се столетието със своята дарба, която му е дала провиденцията, то трябва да каже какво уж свършвайки времето си, вещае на бъдещето. Трябва сега да влезе в утробата на времето онова, което третото хилядолетие ще даде. Ето защо новата хиляда деветстотин деветдесет и девета година е бременна със свещената, посветената десятка. Нумеролозите познават тази тайна, но не са я извели като живот. (Човечеството започва броенето си винаги от някоя личност, която носи Духовната вълна, с която прави бременно времето.)

Така че тази година е година на посветената десятка, на божествената сила в единицата и утробата на бъдещото време. В нумерологията десятката винаги ще бъде една сложена идея или дадена енергия в един планетен цикъл. Единицата е принцип на Сътворителя – еманацията на Божествеността, или както сме казали, духовната еманация на Безпричинната Причина. Неговата еманация още в Сатурн, когато започва подготовката на материята, се включва, дава се в това, което наричаме кристал. Ето защо се възправях навремето срещу идеята с камъни (което евреите бяха поставили) да се убива прелюбодейката. Там се крият две големи тайни. Първо, камъкът е енергия, енергия на боговете или енергия, която е и наша. С нея да убиеш себе си... (Вижте колко елегантно, без казуистиката, разбира се, на юристите, можа Христос да отклони убийството с камък!) Второ, чистотата на раждането на това, което трябваше да дойде. Става въпрос за енергията, която прелюбодейството унижава, осквернява. Сега тези неща изглеждат смешни, но някога те са били светилище. И затова, за да не бъде омърсена енергията, матриархатът има хилядолетна историческа правда и предстояние – вътрешно се е бранила социологията в идея за чистота и изграждане на човечество.

Така единицата е еманиращата. Тя в теогоничните, хаотичните начала е, която дава енергиите. Ние я наричаме Бог или Безпричинна Причина, Абсолют, макар че Бог и Абсолют трябва да се различават. Много е погрешно да се правят еквиваленти между Бог и Абсолюта, Бог и Безпричинната Причина. Усвоеното понятие в един универсален закон, за да ни обслужва е доведено до разбираемост, но нито Абсолютът може да бъде разбираем, нито Безпричинната Причина.

След единицата в еволюционната низа ще дойде двойката, ще дойде тройката... Разбира се, нумерологиите си ги поставят със своите обзорности и знания за еволюцията – как е обслужвана, коя планета с кое число е кръстена, ако мога така да се изразя, за да може плътта на планетата с енергията на съответното число да направи потребното за жизнеността, която след това трябва да храни социалността. А социалност се прави само при наличие на Адам – на човека!

1999 събрано по законите на нумерологията прави двадесет и осем, две и осем – десет. Подобен род десятка с тайната на числото двадесет и осем в хилядолетията се случва сега. Двадесет и осем или четирите седмици е свещеното число на Учителите. Посветените, които трябва да поемат Учителството, на 28 години получават своето събуждане, било на Кундалини, било чрез осенение (един Мохамед е осенен, не е събуден вътре). В четвъртия стадии на седмиците Учителите на света получават не само посвещението си, но и правото на Служение в своето Учителско дело. Забележете Христос, забележете Буда, Кришна – тогава те излизат на сцената със своите нови учения. Двадесет и осем е целостта, с която тези личности завършват един цикъл и дават една доктрина. Тази десятка е Осъщественост или повеление на Небето да се даде едно Учение. И тогава ще разберете защо Гамалиил ще каже: Ако това Учение е Божие, не можем да го унищожим! Никой не видя тази тайна, а тя е там – ако е Божие... Кой е вярвал тогава, че това Учение с тези дванадесет апостоли и седемдесет ученика (след три века, а сега след вече две хиляди години) ще има милиарди последователи!

Затова тази десятка бележи предпражието на третото хилядолетие. Можете ли да разберете великата тайна с какъв дар са наградени Децата на Деня в тазгодишното Послание, което е Послание на Служението! Служението няма нищо общо с онова, което много пъти се постави – цели, намерения... Служението е великата всеотдайност и човек може да я върши само тогава, когато е свободен от Себе си. Този, който е свободен от Себе си, той може да извърши Служение.

Най-добрия знак на идеята за Служение ни остави Христос. Разбира се, преди това ние ще го намерим и в Кришна, който за първи път в историята на човечеството бе направил светия кръст и със стрела бе убит. Това е Служението! Служението да приемете едно Възкресение, което казахме, че в двубоя между Дух и материя е победа на Духа, за да може, в която и гробница на своето битие да влезете – дали в онази, която е иззидана с камъни, или в тази, която сте зидали вие, да имате право да възкръснете.

Миналата година имахме десет девятки. Девятката! Тя е посятото семе, което вече е изкласило, или дървото, което е дало плод. И с основание преди години казах, че още едно дърво в райската градина има – Дървото на Мъдростта, чийто плод дава нещо повече от обикновеното знание, което бе предвестие на конфликта добро и зло. В Учението на Мъдростта се надделява една особена формула – освобождаваме се от бреговете добро и зло. И както знаете, в надслова на списанието е сложено: Няма зло, има нееволюирало добро. Можете да си представите каква освобождаваща енергия е предоставена на брега на доброто в идея да сътрудничи, да позволи на онова нееволюирало още зло, да стане добро! Отдавна човечеството се беше освободило от идеята на дуализма, но не беше се освободило от принципите добро и зло. Богът на злото Ариман беше отминал – беше получил своите рани от песента на Вярата. Голямата идея там беше, че зад булото на дуализма стоеше светостта на монотеистичното начало.

Посланието тази година е именно Послание на Служението, на сътворителността, защото привършва една културна тенденция. И вие може да сложите в зида, както се казва в Евангелието, камъка, който отхвърлен от зидарите, стана ъгъл на новия храм. Ъгълът на новия храм – храма, в който Бог се познава в човечеството, безспорно ще бъде Пътят на Децата на Деня в тяхното Служение.

Можете ли да си представите пред кой праг сте изпречени, на какво сте призовани! С каква утешност трябва да се приеме тази надмога и победа над преходност, над йерархия, с която толкова хилядолетия се е блъскала нашата душевност – да свалите дрехата на митологичните богове, стихиите да станат оголени и във вашите ръце да бъдат електричество, вода, въздух... Представете си какво е изходило човечеството, за да снеме дрехата на стихийните богове! Можете ли тогава да разберете защо бе онази мисъл, че трябва да се сменят богове, които са станали лоши човеци, с човеци, които са станали добри богове! Тази велика тайна в хилядолетията е чакана! И можете ли да разберете какво значи един век, който ви отваря хилядолетие! Ново хилядолетие заради нова култура – култура на Осъществяването, надмога над себелюбието, свобода, осветеност на това, което имаме, за да не се загубим в търсене! Победа над Антей – обезземяване, антигравитация! През устата на Сфинкса в посвещение! Свещената десятка! Хиляда деветстотин деветдесет и девета година!

Ние няма да принесем дар агне или сто вола, нито ще извикаме сатани срещу ония, които не са с нас. Нищо общо нямаме с тези светове! От себе си така не можем да се освободим. Иска се победа над преходност, на която сме служили с хилядолетия. На Адам се даде целият клетъчен свят на Сътворението, на Адам се даде Рай с Дърво на знанието и Дърво на Живота, на Адам се постави съблазън за знанието, посочи му се пътя да излезе от Рая. На Адам се даде правото да ражда! Поставиха му се заповеди, повели... Но Мъдростта не повелява! Любовта повелява да обичаш врага си, Правдата повелява... Заповеди, заповеди на неговата морална йерархия.

• Посланието тази година е една верова,
• една морална и една месианска стратегия.
• Стратегия!

Вярата като потреба изграждаше служение. (Не в този смисъл, който сега говорим.) Служение в признание, че се потърсваш отново ти, изгоненият Адам – иди си, но си направи олтар, за да Ме потърсиш. Олтар, на който трябва да навикнеш да принасяш жертви докато зрелостта те доведе до прозрение Себе си да принесеш. А Себежертвата можа да я направи в цялата култура на човечеството само Христос. Христос! Вярата като потреба, като йерархия в изграждане на познанието и служението роди обреда, затова казвам, че няма олтар без обред. Но къде е ужасът – ужасът е от това, че навикът да правиш обред ти затваря очите за знанието; да се удовлетвориш с обреда и да не надкрачиш прага на довчерашното. Как тогава трябваше да вървят йерархиите на тези вълни? Можеше ли човечеството да стои в своето Божество само, обковано в Бога, в една митологична или в една първична своя вяра, в това да нарече едно животно свой бог, един дъб – свое божество?! Феноменът, не същината. Но същата тази вяра можеше да пробива с различните идеи за Небеса – идея за жертва, когато трябва да слезете в Адиса, за да изведете своята Евридика; идея за Царство Небесно, която даде Христос – когато можете да се качите и да седнете отдясно на своя Отец. А това е знание за незнайното! Вярата като проницание, непрепречена още от онова, което нарекох паяк – нисшият ум, който в битка с Мъдростта, т.е. Арахна в битка с Атина Палада, искаше да измерва своята жизненост и да представи своето майсторство по-важно и по-цялостно от това на богинята на Мъдростта. Да, всяка култура, всяко учение е имало своите стойности. Но не може умът да се измерва с откровенията на Мъдростта! Затова Арахна бе направена паяк – да плете мрежи, мрежите на малкия ум. Но Христос рече: Хвърлете мрежите и елате да ви науча да ловите човеци!

Не можете без тази вярност, не можете да се лишите от вяра, която е станала знание. Вярата е знание за незнайното – когато стане жива плът; когато е повече от всичко друго; когато може да ви извика в своето голямо битие; когато може да ви посочи как да се Осъществите. Всеки според йерархията, всеки според прозрението на вярата си, всеки с интуицията на знанието си, всеки с месианството си, може да каже: „Да, аз зная как да се Осъществя.“ Както всеки в своята специалност полага всичките си усилия, за да каже, че се е осъществил. И от известния оперен певец и разкошното въображение на поета до многобагрената четка на художника, ще кажат: „Да, аз се осъществих!“ Това е осъществяване на човека, човекът се осъществява. А ние миналата година казахме, че битката за човека хилядолетна привърши, защото трябва да се отпочне битка за Бога у човека, битка за извеждане на Диханието (което е подобието на Бога) в едно жизнено необходимо за миналия вече човек ново Служение. Затова казахме, че той е един зрим теогон, той е един еволюиращ бог. И тази година Посланието поставя задача – не човекът, а зримият теогон какво трябва да направи.

Пътникът е същият, пътищата са други! Пътникът – човек-бог! Този, който ражда отговорност, който носи развитие, който е подвластен още на кармата и на прераждането, и Човекът-Помазаник, Човекът-Син Божий, изнеслият Кръста – двубоя между Дух и материя, Възкръсналият. Зримият теогон! Той има друго Служение, той носи друга отговорност. Той трябва да надмогне онази властност на човека у него, когато само можеше да чуе отделната трела на своя бог, когато ставаше подвластен на преходност и на онази своя зримост, която трябваше да усвои и да моделира, която трябваше да усъвършенства, на която трябваше да сложи още валенции. Зримият човек! Човекът от пещерата излязъл трябваше да се бори за йерархия, която да отстоява. Трябваше да признава богове, трябваше да бъде подвластен на съдба. Те с човека си отидоха! Дойде зримият теогон, който ви предлага нещо друго. И затова в Посланието тази година е казано:

• Духовната вълна на Учението на Мъдростта, като родител и битие на зримия теогон,ви зове на Служение:
• Тя, Мъдростта, не повелява, тя ви волеизразява в потреба на Осъществяване!

 

Можеше да повелява Зевс; можеше да повелява Учението на Правдата в лицето на юдейската религия; можеше да повелява една митология, която бе изработила дванадесетте таблици на римската нравствено-верска повеля; можеше да повелява таблицата на съдбата на акадите. Но Мъдростта не повелява!

Повелява онова, което иска от човека да приложи законите за Правдата. Затова му ги начерта на камък – закони, наречени „Десетте Божи заповеди“. Там трябваше да има повели: „Не кради, не убивай, не лъжи!“ Както знаете, още се краде, още се убива, още се лъже. Но йерархията донесе други измерения и други духовни сили, с които променя поведението, без да отрича повелята на закона: Който е праведен, да хвърли камък! – огледалото на Себенадмогата. Оказа се, че никой не е праведен. Но влезе законът да простиш и да обичаш врага си. (Разбира се, знаете, че думата „враг“ я сменихме със „събожник“.)

В Учението на Христос повелята бе така сложена, че тя можеше да бъде трансформирана в това, което Той направи – да стане прощение. Да преобратите заповедта, да спрете камъка на умъртвяването срещу прелюбодейката и да намерите свобода от правно-наказателната сила и волята на Саваот. Да я намерите в тази Негова велика тайна – да извика „праведниците“ и в огледалото на жизнената истина, никой да не се окаже праведен. Колко красива е формата да позволите след това да се прости, (макар и Правдата да не е наложила наказание), защото въпреки че липсва праведникът, деянието е налице. Затова Христос ще каже: Не те осъдиха! И Аз не те осъждам, но повече не греши! Значи тя бе сгрешила, но формата на възмездието бе свобода от жестокостта на закона пред любвеобилието, което ви напомня, че сте сгрешили, но намира воля и сили на прощение. Това е голямото. Виждате, до този момент, до Духовната вълна на Мъдростта – повеляваше се.

Мъдростта не повелява! Мъдростта ви волеизразява. И то в какво? В потреба на Осъществяването! За първи път в цялата история на човечеството с десетките негови религиозни таблици и повеления, молитви и поклонения, той се освобождава от повелята. Сега се волеизявява Мъдростта като потреба на Осъществяването.

Тя не повелява! Тя е проницание, тя е прозрение. Нейното знание идва от това, което наричаме интуиция, или както е в йерархията на окултното знание – причинния свят. То не е вътрешното изповедание на подсъзнанието, с което Фройд се беше объркал до невъзможности и неговите представители дори и сега („мощният“ Юнг също) търсят оправдание. Слагат един Едипов комплекс, един стремеж, някакъв апетит на либидото към майката от страна на детето момче. Да, но ако Фройд познаваше, по-скоро, ако признаваше закона за прераждането, щеше да види, че този апетит не е проблем на либидото.

Мъдростта като прозрение не е доктрина нито на очите, нито на сърцето, нито на олтара на жертвоприносите. Не! Тя иска вашето Осъществяване да бъде това, което е казано – че в Учението на Мъдростта битката за човека свърши и започна битка за Бога у човека. Свобода на Бога у човека! Хермес добре беше казал, че боговете на митологиите са безсмъртни човеци, а човекът е смъртен бог. Това бе голямата тайна, която вековете ни оставиха, и за съжаление никой не искаше да изведе, защото го е страх да види, че човекът е бог в развитие. Този страх е, който създаваше конфликтите в човешките истории. Когато обаче казваме зрим бог, зрим теогон, ние не говорим още за овладян Бог. Коя е идеята на Осъществяването сега? Една хилядолетна битка избродихме, за да можем да освободим човека, но отгоре някой рече: Това е Моят Възлюбен Син, над Когото е Моето благоволение, Него слушайте! Ето ви битката между Моя Възлюбен Син и Това е Човекът. В идеята на Учението на Христос за Любовта това беше най-голямото – Човекът. И Пилат го каза! А Диоген го търсеше... Грешката на Диоген беше, че с фенер го търси. А на Пилат жена му, т.е. сърцето, му каза: Този е праведник! Ето кое трябваше да се осъществява в хилядолетията. А в Мъдростта ще се Осъществи зримият теогон в своята идея на Служение. Служение! Как Осъществява Отец човека, след като сътвори всичко? Направи него – Адам, но му даде Дихание и му предостави сън, който предшестваше смъртта; сън, от който изведе Ева. И му създаде идея (за зла участ твърде лошо тълмена), идея за знание – Себезнание. Защото Самият Бог в Адам питаше: Адаме, где си? А Адам Му отвърна: Гол съм, Господи. Гол съм за знание, защото ядох ябълката, която ни направи като вас боговете, да знаем що е добро и зло. И тогава Господ му съши дрехи – осъществи го в човешко битие, за земно преселение. Земепоселникът беше човекът, който носеше Бог. И той трябваше да води голямата битка да утвърди човека, който може след това да си потърси Бога.

Тогава какво значи да се Осъществиш? Това е да си изнесъл Кръста; да си ял от онова Дърво на знанието без да носиш с болка това, което ти сложиха – че си грехопаднал. Не! Човекът бе неуморен. Той трябваше да се утвърди; той трябваше да има йерархия и признание; той трябваше да бъде Адам, който знае; той трябваше да стане Адам, който ражда; той трябваше да стане Адам, който има олтар и се утвърждава в служение на жрец. Той трябваше да остави черепа си там, където след това Помазаникът ще изгради своя голям триъгълник на Мъдростта, но най-напред осветен с Любовта. Жертвата на Възкресението!

И така, волята чакаше своята изява да каже: Ти си изведеният Бог от човека, Диханието което някога твоят Творец, загрижен за земното Си царство, ти даде. И така Ти ще станеш Единство, Осъщественият Човек-Бог. Адаме, иди си от Рая и си направи олтар на земята. Аз не Съм я създал за мъчение, а за освещаване! Земята – светилище, земята – енергия, земята – плодоносие! Гея – майката на Антей. Непобедимият Антей! Идеята за властта, която имаше своите основания в това, което се наричаше Земя, Гея. Двубоят между Дух и материя! Антей – дете на Гея и баща Посейдон. Вода и земя раждат своя непобедим син. Да, но светът трябва да се промени. Антей е непобедим – добре, но Херкулес трябва да извърши дванадесет чудеса, за да може да има признание, за да може да се качи в Олимп. А какво е Олимп? Не е нашият най-висш ум, Олимп е повече. И тогава Херкулес с проницанието си на белязания беше видял в един миг къде се крие силата на Антей, за да го победи – в това, което беше гравитацията, земята. Когато Антей стои на земята не може да бъде победен. Тогава Херкулес го вдига на една педя – надземен става Антей и безсилен над всичко земно. Така Херкулес победи. Това бе голямата битка, това трябваше човекът да усвоява и тъй да се освобождава от земята.

Да се намериш в относителността, да се освободиш от заземяването е идея за Осъществяване, голямата тайна за свободата ви!

Другата власт на тази земя, която е идентична с нашето тяло, е дадена в онзи лабиринт, който Дедал построи на цар Минос, за да укроти Минотавъра. Да укроти там вътре в него животното-човек, човекът-животно.

Колко символи не, а колко реални тайни са дадени в нашия път. И потърсете какво става в този лабиринт – цар Минос затваря там и самия Дедал, за да не може да избяга. Заземяване! И тогава трябваше да се роди идеята за обезземяването, за антигравитацията. Свобода в идея за Осъществяване! Ние само тяло ли сме? Лабиринт? Този лабиринт, наречен човек, който държи в безизходие всеки, който е вътре. Но Духът не може да бъде подвластен на материята! И Дедал роди идея – криле, за да надмогне земята.

Така идват победите: да надмогнеш земята, да надмогнеш преходното – това, което в Исканията стои. И няма къде другаде да избягаш – в Небесата трябва да вървиш. Колко ясно Христос каза: Стига Адес, стига преизподни. Аз влизам и ви извеждам, чеда на Моя Бог! Давам ви царства Небесни. Така Дедал се напъти към Небесата.

Той даде съвети на своя син – да го следва, да не се напътва към Слънцето, към сиянието и Вечността, а в малко по-ниските слоеве да върви (така както е йерархирана нашата вътрешна психология или нашите тела). Но синът му, т.е. онзи, който има да се развива, беше толкоз тщеславен (затова във втората точка от Посланието ще се каже – Себенадмога), че макар да бе предупреден, че са восъчни крилата му, себелюбието надделя и Икар се напъти към Слънцето, за да манифестира своята мощ. Така крилата му се стопиха. Това е евтината слава, неустойчивостта, това е неубедеността и не изградената същност в Служение, а търсенето на прослава. Икар падна и погина. Но Дедал отлетя! Дедал – човекът на идеята за криле. Осъществяване, йерархическото Осъществяване. Онзи, който иска да бъде себеутвърден в йерархията, преди да е укрепнал в знанията си, лесно съблазнен, винаги ще пада. Синовете човешки това трябва да знаят! И точно тук – хиляди опити в лицето на големите институции. Целите пророчески институции имаха този напън, но само Христос можа да Възкръсне. Това бяха големите неща, това бяха тайните, с които човечеството бе сезирано с великата магия – Осъществяване, изграждане, за да можеш да възкръснеш.

Идея за Осъществяване като волеизраз на Мъдростта! Само че йерархираща според възможностите за усвояване на знание и прилагане. Да не се поласкаеш от йерархията „Аз съм Дедал!“, както го направи Икар. Искаш да имаш място на признание? Ето тук е голямата власт: Дай ми, Господи, победа над преходното! А съзнава ли го човекът? Потребно ли е било в ранната си детска възраст човечеството да се победи в преходността? Как щеше да гради тук? Та нали неговият ум иска признание и си изгражда величие – ето лабиринта на Минос, ето ви пирамидите... Величието на пирамидите не е в това, че са сто четиридесет и седем метра високи, а в това, че едно малко човече там, сто и петдесет сантиметра тогава, е имало душа, на която са оставяли простор. Простор да лети, да победи! Това е тайната на изведения теогон тази година, защото Посланието е за него. И той е, който трябва да се Осъществи – да надмогне преходността и дребната радост на йерархията. И ако тази преходност надкрачи като остави нещо, с което облагодетелства човечеството (защото Дедал остави своя лабиринт, но му даде идея нова – идея за криле), тогава той ще може да победи онова, което довчера му беше олтар – боговете. Тук е грешката на културите, тук е грешката на религиите – че не са оставили правото, когато узреете, да си смените мястото на служението. Защото щом боговете са станали лоши човеци, време е да бъдат сменени с човеци, които са добри богове. Тук е голямата тайна на цялото това Послание. Време е да се сменят. Време е! И това е хармонията на Осъществяването. Да се надкрачиш в йерархии, да се освободиш от богове, да се усмихнеш на съдбата и да кажеш: „О, времена, о, народи! Защо мислите, че сте вечни?“ Вечен е Онзи у вас, на Когото още не сте дали Живот, но имахте устойчивостта да изграждате онова, което след това е преходност. Защото зримостта е един белег, от който не бива да се лишавате. Но и тази зримост ще свърши. Затова казахме зримият теогон – не овладеният, не вечният, абсолютният – и той ще свърши.

Така вървяха пътищата на Осъществяването. А в този път за Осъществяване безспорно ще трябва да се надмогнат у нас всички тежнения, с които сме изграждали себе си, на които сме изграждали олтари и сме отправяли молитви, за които сме жертвали величие и достойнство и сме били в унижения. Защо? Защото пътят е да се надмогне човека! Онзи ужас от свалената космата дреха да кажеш, че си човек и страх сега да кажеш, че си бог в развитие.

Кои са пътните знаци, в които ти се разгръщаш? Разбира се, че първият ще бъде Бог. След това ще дойде човекът, после Дървото на знанието, на Живота... и всички препречени хилядолетни богове, учения, доктрини, с които се обвързваш в идея за надмогване на някаква грешност, и след като се освободиш, никой не ти дава още право на Божественост. Разбирате ли трагедията! Бог те сътвори като Свое дихание и образ, а ти нямаш право да бъдеш Божествен?! Това са пътните знаци на конфликта. Тревогата, която е път на еволюцията и отговорността, която е светилото на съвестта.

Можем ли една от двете си ръце да отсечем? Тази, която ни е допринесла болката и ни е съблазнила в еволюцията, или тази, която е осветявала пътя ни и е държала съвестта ни (т.е. онова Дихание, което е подобие Божие), за да ни пречи да извършим престъплението? Кое можем да отречем от себе си, кое можем да отсечем! Посланието е тежката битка между тревогата, цялата еволюция, която ви извежда вече като един зрим теогон, и съвестта като събудена отговорност и запалена свещ в пътя на човечеството. Това е третото хилядолетие! Оня, който има белега да служи на една нова битнина, трябва да се осъзнае в тази тежка идея за надмогата, за да може да се пожертва в гроба на Възкресението. И безспорно трябва да се научи да побеждава всичката китност на преходността: гениалния поет, обайната четка на художника, трелите на музиката, гонга на съдбата...

Възможна ли е свобода от богове и съдби? Да. Самата еволюция ни го подсказа. Отидоха си хиляди божества. Цяла цивилизация (която тепърва като рудница ще ровят) богата с тайни, енергии и идеи си отиде – цивилизацията на митологиите. Християнството надмогна боговете без обаче да вземе енергиите. Никой не разбра концентрираната енергия в стихийните богове – светът сега започва да се учи. Владеем вода, въздух, електричество, магнетизъм – какво ли не, ала още не владеем най-важното – мисълта си. Вулкан с мисъл задвижваше своите работилници. Ние се радваме на роботите, но те работят с чужда енергия, а Вулкан с мисъл работеше. Разбирате ли, какво е потребно на зримия теогон? По-мощни рамене от тези на Херкулес или тези на Атлас, който може да държи на гърба си цялото земно кълбо, и повече властност в Оня Божествен Син, Който държеше в ръката Си Земята. Защо ги забравиха тези неща? Защото не знаят тайната, не бяха минали през устата на Сфинкса, не бяха докоснати от жезъла на Изида, която възкреси своя брат и съпруг, но научена от Хермес. Надмогват се богове, надмогват се и съдби!

Така Осъществяването трябва да стане като волеизраз на Мъдростта. Тя не повелява, но е потребна.

• Тя, Мъдростта, не повелява, тя ви освобождава в потреба на Себенадмога.

Тя ви освобождава! Тя не прави депресии и импресии. Освобождава от онова, чието властничество в хилядолетия е било господар на Духа, на мисълта, на творчеството ви, което трябваше да изгражда път, за да дойде свободата на Духа. Свобода! Свобода от Себе си, надмога. А Осъщественият не може да живее в лъкатушката на ограниченията, ако трябва да направи свободата си за надмога над Себе си. Всяко ограничение на свободата е част от голямата верига, на която някое отделно звено още не е изхвърлено. Много пъти съм повтарял – ако на Голгота в цялата Негова същност на Син Човечески една клетка бе протестирала в тази жертва или една йота от мисълта Му търсеше избавление, Той нямаше да освети победата на Духа над материята. Това е Целостта! Да узрееш в Безпричинната причина, която те изгражда като Човек-Бог; за нея да узрееш. Целостта като вътрешен копнеж е вяра, като търсено познание – тревога, като свобода – идея на жертвата. Това са пътищата. Така че тази свобода за Себенадмогата, в която Мъдростта те употребява, е това да чуеш вопъла на Адам: Гол съм, Господи! Това е вопъл! Вопъл за нецялост в съзнание ново. Какво направи, за да го утеши не, а за да му даде право на себезащита? Той, Който Го сътвори, му съши кожени дрехи, защото Адам се осъзна в едно друго поведение и го постави на пътя на еволюцията. Така Адам беше защитен в правото си на Себенадмога. „Гол съм!“ е вик в идеята за Себенадмога – да се надмогнеш, че си гол от Любов, гол от Правда, гол от Мъдрост, гол от Истина – нямаш ги. Това бе Големият, Знайният, Който му даде дреха и му направи олтар, с който той, облеченият започваше да се Осъществява, да се Себенадмогва. След това да го качи на Голгота и да Го употреби като жертва на Възкресението!

Този, от когото дори Божеството се отричаше (Този народ, който с устата си Ме хвали, но в сърцето си не Ме обича, трябва да бъде унищожен. Но и в Бога се явява милост – решил да го потачи и да се разкае самият Той, и да се закълне, че няма повече да му праща унищожение.), кой е той? Онзи, който знае тайната на жертвата, който знае чакащата го Голгота, който знае Отца си във всичко, защото: Аз и Отец сме едно! Той надмогна всичко, Той надживя всичко, Той отиде на Голгота и остави на зримия теогон пътеката.

Може ли да бъде смутен Бог като Сътворител и като живот?! Не, теогонът беше смутен, но неговият смут не лиши Твореца от творчество, нито Го лиши от живот. Това е, което ни изпречва днес пред големия живот. Смутен ли е Бог от това, което става? А какви ли неща не стават! Клониране... Да, засега няколко животни, но има клониране. Има ли двубой? Има. Има ли нещо, което може да смути Бога в идеята на Сътворението; или Сътворителят, в човека оставил Себе Си, се явява в сътворението?

Ще има ли битка между бога-човек и Бога-Сътворител? Ще създава ли всеки от нас свое царство? Може ли да създаде същата хармония и да наниже молитвени таблици за морал и етика? И достатъчни ли са моралът и етиката, за да направите човек? Това са социалните листи от Книгата на Живота; това са експериментите, които всеки богочовек чака. Ще бъде ли победен светът? А може ли някой да поеме отговорност да го направи дважди по-съвършен с всичката тази енергия, която зрелият теогон, или овладеният теогон, един ден ще прелее в силата на Твореца? Изпречихме ли се пред себе си? Изпречвал ли се е човекът пред човека в овладяване на това, което не можеше да победи Антей? Защо беше необходимо да се смълчи волята и мисълта на Сфинкса? Кой накара човека да направи този образ с оверижена воля и смълчана мисъл? Кой е смутеният? Или ще се задоволим с формулите, аскезите и прочие и ще ги правим, за да станем някак си праведни?!

Вижте, Планът, Животът на Безпричинната Причина не могат да бъдат сменени от това, че на човека му е дадено божественост. А тази божественост когато стане пълна, ще може ли да каже що е Безпричинната Причина? Ще може ли тогава да каже „Да сътворим!“? Защото тази съблазън в човека да твори е точно когато са го извикали: „Да сътворим!“ Виждате ли, че зримият теогон е неограничен. А що рече Христос в защита, че няма петдесет години? Преди да бъде светът, бях Аз! Има ли по-съвършенно от това, че във всяка клетка, от която можете да клонирате, стои творческа енергия. Та това е достатъчно като доказателство, че Той е навсякъде, където има творчество. Затова казах, че в Сатурн, в кристала е сложена първата енергия на Твореца. И каква радост е клонирането тогава?! Това са толкова реални неща! В такъв случай защо изживяваме страх, че можем да видим? Защото още не сме сложили зримия теогон в живот. Мъдростта е, която отваря екрана, тя е, която може да отпечатва. Какво страшно има тогава, че говорим за Осъществения? Това е въпрос на еволюция. Експериментът – безспорен е. Защото в доктрините на сътворението в Индия вие ще видите, че там от втората половина на Божеството започва изворът на човека. Тази именно половина, която създава; това, което се нарича енергия на възпроизводството, е била употребявана за нещо друго и естествено, че пак ще бъде употребена, стига да можем да я изведем. Съблазън или грешност, както църквите искат да нарекат опита! Още в началото на века Петручи направи инвитро и папите го анатемосаха. Светът не може да бъде анатемосан от тези, които го управляват като социално животно, както каза Аристотел – „Zoon politikon“. Светът не може да бъде смутен! Могат да останат изрази, може да се влачат, но светът – от богове за богове! А бях казал, че боговете ще умрат, ще остане Бог. Осъзнатият теогон! Така че йерархията, която е дадена тази година, е може би най-важната необходимост Мъдростта да поучи – начертала пътища, дала вдъхновения, за да се изгражда човекът и да се Осъществява, да се Себенадмогва в цялата тази поредица от богове и съдби.

Мъдростта не повелява, тя ви освобождава! Но не ви прави още Свободни. Защото Свободата, а не освобождаването ще бъде специална Духовна вълна, когато имате право на слияние с Божеството. Може би след хилядолетия човекът ще може това, което неговата волеизлиянност му е направила в идеята на Осъществяването, това, което неговата Себенадмога е могла да мине – свобода от Себе си. Възкресението ще го обслужи! Всички тези пътища, по които Служението тази година ще направи възможно своето делотворство, трябва безспорно да бъдат съчетани, а те и вървят в една обща ритмика. Вие не можете да кажете, че се Себеосвобождавате или се Осъществявате, ако не сте научили как да победите преходността, ако не сте научили как да надделеете йерархията, как да се освободите от боговете и как да се освободите от съдба. А не: „Съдбата ми е такава, кармата ми е такава, това ми е определено.“ Няма определение. Наследявате това, което сте правили, и вършите онова, което волеизявлението, Себенадмогата и безспорно жертвата ви дават право да градите. Тогава можете да кажете, че правите Служение. Защото битката за съдба е хилядолетна.

Една култура слагаше големия хор на съдбата по-властен от боговете (древните трагедии). След като всички се съберат и хорът започне да пее, за да иска възмездие, съдът предоставя решението на съдбата – Ананкето. Изпее се тъжната песен, каже се думата на съдбата без да се предостави волята на личността. Защото се губеше човекът-бог. И както виждате, за този, който искаше да бъде безсмъртен тогава, когато е син на бог и смъртен, какъвто е Ахил Пелеев, какво имаме? Потребата да бъде потопен във водите на безсмъртието. Но винаги остава един белег – белегът на Ахилесовата пета. И тогава стрелата ще го улучи точно там. Идеи! Затова Платон и Аристотел спореха – дали трагедиите наистина не са беда, защото оскверняват боговете, или със своя хор на съдбата учат човека. Един голям спор стои в световната култура – дали принижаваме боговете, или трябва да извисим човека.

Така трябва да се надмогнат, да се победят всекидневията, които безспорно и всяка религия ви предоставя, и тази йерархия, към която всеки се е устремил.

И точно това са правили Ония, Които са раждали Учения, ставали после религии. Те нямат нищо общо със сегашните напъни на мунисти и на други, повтарящи това, което отдавна вековете изхабиха. Смешно е сега да правиш четиридесет хиляди сватби, смешно е да правиш доктрина да ставаш петдесятник, смешно е да бъдеш дете на Йехова. Разбирате ли къде е откровението на големия бит – човек-еволюиращ бог, Осъщественият теогон!

Нищо обидно няма за едно съзнание, което е на нивото да си прави метаните, но страшно оскърбително е да отивате под заслоната на скръбта и стената на плача. Оскърбително е. Страшно безпрозрение е да си раждате сатани, дяволи. Безброй да ги нанизвате в низата как да заплашите будността на човека, как да обявите една телевизия, че е дяволско изобретение! (Там могат да играят „дяволски“ сцени, но изобретението не е дяволско.) Все едно за Дедал да се каже: „Що за дявол е, та си направи криле!“ Ние наистина трябва да направим смелостта си живот, за да можем да поискаме: Дай ми прозрение да изходя пътя на Служението и да позная гроба на Възкресението!

Само Мъдростта дава прозрение. Умът дава разсъждения, преценки, анализи. А прозрението може да не намери мотиви, с които да се самодокаже, но на него никога не му липсва истина, която другите трябва да докажат, защото те имат ум. Когато има прозрение всичко се надделява. Дай ни прозрение, не казваме знание, защото човекът изхожда много пътища, човекът може много пъти да се освобождава, докато дойде до Свобода. И всичкото това е събудената в него възможност чрез прозрението. Чрез прозрението трябва да се намери това, което посочихме – предназначението. Ако зримият теогон независимо от дълбочините, до които може да достигне, не употреби прозрението си за приложност (както скромно я нарекохме „приложна молитвеност“), т.е. за предназначението си, тогава той ще изживее това, което Нарцис изживя – себевлюбване и себеумиране. А човек не може да себеумре докато не се съзре в Божествена цялост. Тогава когато се освободите от Себе си, трябва да имате сигурността, че живеете в Него. Ако не живеете в Него, тогава имате само себевлюбване.

Така прозрение, с което трябва да се изходи пътят на Служението, за да се познае гробът на Възкресението. Не можеш да се Осъществиш, не можеш да направиш тъканта си толкова въздушна, че когато кажеш „да!“ и нея да я няма, ако не си изходил пътя на Служението, ако не си влeзъл в този гроб, в този лабиринт на Дедал, в този дворец на цар Минос. В този гроб – тези свещени телеса, които всички религии наричаха все порочни. И какви ли мъчения не им измислиха, за да бъдат укротени. А никой не рече, че трябва да ги одухотворим! (Йогите още ги измъчват, а факирите ги изтезават.) И оттук после дойде една институция – монашеството. Изсушават си телата и се развращават в мисълта! Не е проблемът само в нарицателното – тунеядство. Не. Те се самоизяждат в развратността. Защото онова, което трябва да бъде укротено, не е тялото, а мисълта! А тя не се укротява от това, че няма да ядеш, а как ще градираш хармонията до висшето си духовно излъчване с една телесност тежка и глобална в своето съществувание. Тогава вече можеш нея да търсиш чрез мисълта – да я направиш подвластна и да я водиш. Битка! За да се познае този гроб на Възкресението, великата тайна е в хармоничната цялост на Себеотричането в идея за жертва. Нито една клетка от твоята анатомия, нито една йота от твоята мисъл и нито една повеля на твоята воля, не трябва да те смутят, когато трябва да възкръснеш. Защото ако някоя от тези три съставки се противопостави, ако една клетка заплаче в теб, че ще страда, ти няма да възкръснеш; ако една мисъл те съблазни, че като възкръснеш ще бъдеш величие, няма да възкръснеш; и ако твоята воля не може да надживее света (на който толкоз много енергии си дал), няма да възкръснеш. Това е голямата идея в искането: Дай ми прозрение да изходя пътя на Служението и позная гроба на Възкресението! Друг гроб няма! Този – твоето тяло. А той е едновременно и храм, и светилище, и олтар. Онзи, който търси гроб за тлението си, няма да възкръсне. Затова – търсете гроб за възкресение: осветете това, което наричаме плът, това, което наричаме материя. Идея на Възкресението е, когато те жертва Мъдростта в потреба на Възкресение. Мъдростта те жертва! Нейното прозрение е минало измеренията на жертвата, защото то знае тайната на Възкресението. Затова прозрението е водело Децата на Посвещението и Воините на Любовта в залата, в храма на посвещението.

А как искаме тогава една победа, ако не осветим това, което имаме, за да не се загубим в търсене?! Този, който иска да мине в залата на посвещението, за да получи благослова чрез жезъла на Изида, имал е нещо, което трябва да освети. Идея за святост и посвещение! Къде може да я загуби, ако не го освети – в търсене. А там има само една врата – устата на Сфинкса (която е два метра), през нея се минава. Ако човек не мине през устата на Сфинкса, никога няма да бъде посветен. Ето това е за да не се загубя в търсене. Който носи характера на Римската империя, ще търси под Сфинкса гръд, за да суче, както правеха Рем и Ромул от капитолийската вълчица. Ако изпилее енергията си, ако е като онези, които искат да си отидат, да си отива! Който може да ходи Пътя, той няма да се страхува, че ще го поканите още една миля да върви. Не се страхувайте, не се смущавайте от това, че някой иска да си отиде. До там е неговата йерархия, до този бряг е неговото пристанище. Пътят ще бъде друг, но пътникът е един. Човекът трябва да знае според своята възможна йерархия на посветеност какво има и трябва да го освети, за да стане: не да има, а да бъде. Това е тайната тук. Защото (още преди години казах) не е проблемът да имаш, Мъдростта не е това, което Правдата ви дава – да имаш Бог, или Любовта – да имаш обич към врага си. Не. Мъдростта е да бъдеш! Да бъдеш единство с Отца си: Аз и Той сме едно! И точно тук се иска: да осветя това, което имам. В какво? Да бъда! Да бъда, за да не се загубя в търсене. Защото когато Си, ти търсиш само едно нещо – твоето единство с Отца, с Бога. Това е Мъдростта. Тя не повелява, тя ви жертва в потреба. А жертвата не тежи, когато си я осветил и когато знаеш, че Си. И тогава ще разберем, че тазгодишното Послание е една верова, една морална и една месианска стратегия за Децата на Деня. Верова е, защото, както казах, вярата е знание за незнайното. Морална е, защото онова, което ви прави измерим в отговорност, е да не се оплаквате от страданието. А месианска е безспорно, защото третото хилядолетие чака, чака своите Деца на Деня!

Това бяха големите неща, които тази година Посланието даде. С неговите пътни знаци, с този бог, когото са наричали както си искат и са му правили таблици, таблици на съдбата или морална скала, поставяли са му един въпрос, втори, трети и ако може – да отговори...

В цялата човешка история само Едип можа да отговори на въпросите на Сфинкса. Там има една дълбока тайна – когато още човекът е властен, но не е изведен Бог. Едип разгада гатанката за човека, но той не каза що е Бог. Вие сега имате една битка – битка за Бог! Проблемът на Сфинкса беше човек: „Кое е това същество, което сутрин ходи на четири крака, през деня – на два, а вечер – на три? – човекът.“ Това Едип разгада. Но трябваше да убие баща си, трябваше да сдели ложето на майка си и неговите деца да му станат братя и сестри. Трябваше прозрението на Тирезий да му открие тайната и той да се самоослепи. Значи има нещо, което винаги ще чака да се свали завесата. Свалената слепота – прозрение на мъдрост. И тогава ще разберете защо гробът на Едип се знае само от единици и той е гроб, който покровителства полиса Атина. Едип знаеше що е човекът. Затова му се позволи да премине в Тива. А Тива има седем врати (и човекът има седем тела).

Аз питам: някой знае ли що е зримият теогон, развиващият се бог? Ето това е, което дели хилядолетията. Идеята за третото хилядолетие именно е образът на зримия теогон. Осъществен, надмогнат човек, възкръснал пътник. Служение! Нищо общо няма с работата. Работеше Адам. И затова бях казал: за обикновеното се работи. Адам работеше за обикновеното – да си направи материя, да си сложи дреха и да ражда. Затова на Голгота ще стоят черепът на Адам и Кръстът на Христос. Великото съчетание между работещия човек и служещия Христос, Който не само знаеше да Възкръсва, но знаеше и да се Възнася.

Онова, с което искаме нашето прозрение да ни обслужи в усвояване на закона за Възкресението, е да познаем, да приложим едно Служение. Служение, което никога няма да роди във нас съмнение, както цялото тяло, душевност и Дух на Христос не се съмни в Своето предназначение. Това е Себенадмога! Това е познание, това е доктрина. Затова дадохме доктрината на духовните вълни, с които се изгражда човекът-Бог. Какво имаме? Безспорността на дарението, сложено ни като идея на Сътворението от Отца. Нека с тази осветеност да тръгнем в Пътя, а не да се загубим в търсене, защото не сме си поставили признанието за светостта, с която сме пратени или родени!

Когато бъдете извикани да направите своето, правете го така с отговорност, че да позволите да се волеизяви Той, Който ви дава право да се освобождавате, за да се Осъществявате. Много е странна формулата да се победите. Онова, за което сте изхабили хилядолетни енергии на волята си, на мисълта, с което безспорно сте се ласкали дълбоко в душата си, че сте могли да станете теогони или че сте могли да надмогнете съдби. Тази победа е много необходима. Тя може да се свърже с всяка от точките в Посланието. Странното е точно това – че всяко искане е към всяка повеля и всяка повеля е към всяко искане. Всички образуват това, което можем да наречем мирогледа на теогона, зримия теогон. А ще се водят битки в хилядолетията за неговото усвояване.

Почукайте и ще ви се отвори, поискайте и ще ви се даде, търсете и ще намерите! Осветеното търсене, което няма да ви изпилее, за което отговорността на бъдещето ще ви съди в потребата да ви употреби. Бъдещето като сътворители. Може ли да оскърбим Сътворителя си, че не сме пригодни за Сътворението?! А ако трябва да търсим опорност, ще я намерим в свещените книги, дадена като дарение от тези, които бяха осъществени, какъвто безспорно е Помазаникът – осъщественият Иисус в Христос и възкръсналият Христос! Това е „Аз бях преди да бъде светът!“ Можете ли да си представите какво се предоставя на този зрим теогон в йерархията (от която трябва да се отрича след това): дава му се право на усвоен, на овладян, с една доктрина на Истината и най-после – с една доктрина на Свободата. Затова Христос ще каже: Истината ще ви направи Свободни!

Всичко, което Христос можеше да даде на човека, беше писано и продължава да се пише в Книгата на Живота. У всеки тази Книга стои! Някои са отлистили и са написали по едно изречение, някои по една страничка, някои са я напълнили вече. И само Синът, Осъщественият – не двадесет и четирите старци, които пееха възхвали – само благодатно харизмираният Иисус Христос счупи печатите на Книгата на Живота! Книгата на Живота зримият теогон трябва да отвори, да прочете и да напише нова страница. Защото светът го чака, за да се Осъществи в него като предназначен от съвършенство към Божественост. Светът е толкова съвършен и Божествен, колкото зримият теогон го оценява във взаимното Служение Космос и човек, човек и Космос, Бог и човек, човек и Бог.

Така Мъдростта в Посланието тази година ще ви остави урока на Служението. Йерархиите са потреби за взаимността ви, но в Служението те губят своята стойност. И най-големият слуга е по-малък от Господаря си – рече Христос. И най-добрият ученик е по-малък от Учителя си. Не го рече, за да ги упрекне, а за да ги научи да се пазят от тщеславието и да преминат в жертвослужението.

Третото хилядолетие ни зове! Децата на Мъдростта са повикани. Ако не намерите изграден олтар вън от себе си, не го търсете – намерете го в себе си и тогава може да го изградите в другия. Ако не намерите отъпкана пътека не се страхувайте, че краката ви ще се уморят да направите нова. И ако някой иска да ви похвали, върнете му огърлието, за да не се съблазните да чакате втора награда малко по далеч.

Да бъде благословен Пътят на Служението тази година! Битката между отговорността и тревогата. Питам пак: Коя ръка да отсечем? Тази, която носи тревогата, еволюцията, която ви смущава, защото иска да ви направи Божествени, или тази в отговорност, която когато види криволицата на вашата еволюция, със светилото на съвестта на събудения теогон ви сочи светлини, за да не сгрешите повече. Нито една! Защо? Защото еволюцията не е свършила. Бог се чака в човека и човекът трябва да защити освободения Бог. На път, Деца на Деня!