Върху Агни йога

Огънят е утробата на мисълта!

• 24. Някой ще каже: „Всичко мога да приема, но не и пророчеството.“ Отговорете: „Да забравим тази дума.“ За вас ще имат значение указите на Международното Правителство. Вашето съвременно сърце предпочита съвременно название. Ний не държим на названието, същественото за нас е да опитате на себе си последствията на указа, та в паметта ви да се запечата фактът, че съществува Международно Правителство. Твърде ненаучно звучи думата пророчество във вашите речници, но привичката на роба ще ви помогне да приемете понятието за указа, а пътят на конспиратора ви учи да приемете факта за Международното Правителство. При това съпоставянето на факта с последствието ще ви научи на уважение. За Нас буквата не е важна, но ний довеждаме до край полезната дейност. Време е да се заменят библейските термини с ясни понятия. За Правителството нямат значение вашите муски. Нужна е преданост, изпитана чрез съзнателно действие. Вий мислехте да Ни провалите чрез терминологията, но предизвикахте указ, последствията на който ще трябва да обмислите. Бъдете внимателни в думи и в мисли. Ний ценим устрема на смелия, но примката на нищожеството ще бъде пометена.

Не е много вярно, че хората всичко могат да приемат, но не и пророчествата. Но истина е, че системите на посвещения и изворите, с които са хранени религиите, а оттам и грамотността на човечеството в приложение на самите религии, постепенно са минали в забрава. Трудно е в настоящето да се приемат посвещенията в Египет и Индия, трудно е да се намерят Елевзийските полета и церемонии, трудно е да се каже за римските сибили – ето ги отново. Те като понятия са имали своето съдържание и никой не може да го отрече. Неудобството сега не е в понятието, а в процеса на възприемането на тайната, която са давали.

Когато човечеството се е освестявало в своята разумност, идвала е препречката на ума, тъй като е трябвало в цивилизацията да се сложи повече мисловна енергия, за да се обслужи еволюцията във възприемането. Духовната същност не може бързо да се възприеме. Ето защо се е наложило, без да се повтаря понятието „пророчество“, да се въведе съвсем ново понятие – „укази на Международното Правителство“. Безспорно тезата на Агни Йога е да се освободим от старите формули. Виждаме обаче силата на земното, на мисловното притегляне – понятията лежат в съзнанието на хората, макар че не по-малко от столетие се работи за тяхното променяне. Малцина казват, че са приели укази на Международното Правителство, а почти всички твърдят, че имат пророчество или ясновидство, че контактуват с божествени представители...

Когато се говори обаче за екстрасенсни или медиумни контакти, те не могат да бъдат нито равноправни, нито равностойностни с пророчеството по отношение посветеността. Даже и пророците на Старозаветието се делят на големи и малки. Колкото и властни да са били питиите, сибилите или авгурите, техните гадания не минават в разряда на пророчеството – това са контакти в различни по-нисши нива. Разбира се, подобни явления не могат да бъдат отречени, защото човечеството е пълно с изяви на пробудени психически сили.

Налагането на ново понятие е доста трудно, но и едва ли в цялост онова, което старите религии са предоставяли на едно небесно царство (където властва един Бог, а ангелските йерархии надолу са взимали само помощно участие), може да бъде така плътно заменено с Международно Правителство. А указите на това правителство имат междинен характер, една по-скоро социална грижа, отколкото чисто духовна. Понятието „пророчество“ или пророкуването не задължава в приложността. То може да се ползва и за някои социални тенденции, но като провиденция не е равно на указа, който има предимно административен и социален характер. Дори като духовна будност указът в същината си не крие провиденцията, а само ръководното начало. Следователно това понятие не би могло да попълни и да замени напълно не само етимологичното, но и социалното и откровенско значение на пророчеството. Учителите, дали всемирни учения, както и четирите големи пророци имат преки контакти с провиденциален характер – не нареждания, не укази!

„За Hас буквата не е важна, но ний довеждаме докрай полезната дейност.“ Добре казано, но в провиденцията полезността е често едно много по-късно извлечение. Едно пророчество, след хилядолетия може да се сбъдне, какъвто е случаят с Апокалипсиса. Тази грешка за непосредствена реализация на казаното е стояла още, когато се е дало Откровението – считало се е, че след няколко месеца ще настъпи Второто пришествие, ще дойде Страшният съд. Ако обаче Откровението на Иоан се прочете внимателно, ще се види, че моментът не е посочен така. Следователно и от гледна точка на приложната полезност, трудно е да се съпостави понятието „пророчество“ с понятието „указ“ и да се замени старото с новото.

„Време е да се заменят библейските термини с ясни понятия.“ Да, но част от библейските термини имат и известна мистичност, която прикрива прякото им предназначение, и не е вярно, че те всички имат отвлечен характер, а не приложен. Казаното от пророците, както и от питиите, сибилите и т. н., крие определеност, не мъглявости. А степента на посветения (с кое поле и с кого контактува) дава размера на истинността.

„За Правителството нямат значение вашите муски.“ Разбира се, има голяма разлика между чистото пророчество и онова, което се извършва посредством известни напоени с енергии предмети, каквито са муските и амулетите. Енергия наистина е възможно да се предава чрез осветени предмети, но тя може да бъде нихилирана много лесно и тогава се носи една муска, която фактически няма никаква енергетичност. А пророчеството или откровението имат излива на висша духовна сила, която не може да бъде нихилирана, не може, както се казва, да се отиде при ходжа и той да развали магията – не.

Има и нещо друго – има предмети, като скъпоценните камъни, които са в хармонична връзка с нас. Но трябва да се знае по предназначение, по зодиакалност, по раждане какви камъни да слагаме, какви цветове да носим. Всичко това трябва да бъде съчетано с една математическа точност, за да ни носи положителна енергия и да ни защитава. Това е една приложна дисциплина, която може да обслужи всеки. Важно е определянето на дрехите, с които се обличаме – те трябва да съответстват на нашите мисловни и духовни ритми. Понякога казваме: „Тази дреха не ми е удобна.“ Може дрехата да е удобна, но цветът ` и да е неподходящ. Затова подборът на цвета на стените, цвета на машините, цвета на облеклото, което трябва да носят работниците, в някои страни е вече в приложност. Но това няма нищо общо с пророчеството, а с реалната физика на човека, с реалните еманации на цветовете.

• 25. При всеки химически опит имаме успешна реакция, след която се започва разложението на веществото – това е един момент от съзиждащия успех. От падането на Рим не бива да се изважда заключение за неуспеха на Нума Помпилия. Веществото просто изразходва своите електрони. Същото нещо ще бъде винаги с всички еволюционни действия. Хората обикновено не разбират момента на успеха. Тям се струва, че строежът трябва да върви без край, въпреки всички закони на творчеството. Не трябва да се мисли, че миналият опит на Моя Другар е бил неуспешен. Степента на новото съзнание се затвърди. Също и пътят, който сега проправяме, отива добре. Приближете се с внимание там, гдето тълпата вижда шарлатани.

Именно разложението като химически процес освобождава и отрицателна, и позитивна енергия; и отровни, и неотровни газове. Еволюционно и с двете начала на Божеството – разрушение и изграждане, се извършва един цялостен процес. Има реакция, която освобождава, а след това – процес на съзиждане. Това е един от големите проблеми, който човечеството поради несъсредоточаване изпуска предвид в своето развитие. Всеки съзнава еволюцията си – тя денонощно се осъществява, но не всеки допринася за нейното целенасочено ръководене. Разбира се, колкото повече зрялост настъпва в човека, толкова повече еволюцията се ускорява. Една вълна, каквато е Учението на Любовта, ни тласка и извежда и колкото по-съзнателно сме усвоили вятъра и личните си весла, толкова по-скоро ще изведем и своята лодка на бряг. Hо когато това не се съзнава, тогава и успехът се отдалечава.

„От падането на Рим не бива да се изважда заключение за неуспеха на Нума Помпилия.“ Не може за разложението или падането на Рим да е виновен Нума Помпилий, този голям законодател, който модернизира (чрез откровение – нимфата Егерия му нашепва тайните) едно религиозно битие. Погрешно е, когато е настъпило разложение, то да се вмени във вина на бащата на една идея – „веществото просто изразходва своите електрони“.

„Приближете се с внимание там, гдето тълпата вижда шарлатани.“ Не само шарлатаните събират публика. Тълпата може да няма обяснение за нещо и да обвинява, но не тя има вина. Наименованието шарлатания не е дадено от тълпата, тя сама не си е извела това понятие, а бе въведена в заблуждение. Онези, които имаха съзнание, но нямаха проницание; онези, които имаха пробудата и не иска да я приложат, а се противопоставяха, наричаха духовната будност шарлатанство. Така голяма част от учените обявяваха психичните явления за измамничество. (И Английското кралско дружество на психиатрите също ги обяви за такива.)

Необяснимите явления за експерименталността или за философската (а не откровенска) метафизична мисъл на науката се обявяват за шарлатанство. Това не означава, че хора, които, малко или много, са си служили с известна илюзорност и измама, за да опорочат явлението, не са съществували. Напротив, именно те са създавали предметността за обвинение. Често се използват силите на светлината и знанието с лоши намерения и с приложност за лично обогатяване, което е послужило да се каже: „Това са шарлатани“. (И Симон е искал да купи Светия Дух, за да върши шарлатании – оттам е „симония“[15].) Така че вината трябва да се подели. Разбира се, тя е по-тежка за онези, които злоупотребяват с висшите сили за нисши намерения и лични облагодетелствания, отколкото на експерименталните или философски мислители.

Така че когато отправяме даден упрек, трябва да преценяваме – не бива да виним тълпата за несторен грях дори като мисъл, защото тя има много по-малко вина от безотговорния лъжеучен и лъжедарен. Как да виним невинността, която има съзнание за забавление или някаква потреба?!

Ето какво трябва да научим в приложение висшата даденост на посланията на Международното правителство (според мен по-удобно би било да се пращат послания, вместо укази). А онези, които имат своите стари съзнания – да ползват пророчеството си за доброто на еволюцията! Ако това направим, ще освободим нашите братя и сестри, наречени според мен доста неудачно „тълпа“.

Мъдростта е просветление, кристализиращо в знание!

Мъдростта е жаравата на мисълта и светилото на съвестта!