Вълната на Мъдростта е възрастта на духовната зрялост на човечеството.

Пътят, който имаме да ходим, с покрова, който сме получили, да бъде така достоен, както Небето го иска, а нашата воля прилежно да го изпълни! Казвал съм, че всяко време е благодатно, щом отворим Евангелието, и всеки ден е господен, щом потребата да чуем Господа, е наша вътрешна повеля. Такъв камбанен звън в Духовната вълна на Мъдростта е потребата да се чуе Господа и да се ползват лъчите на Неговата благодат и благовестие!

• Мъдростта е една орисана съдбовност в пътя на предреченото като еволюция и като богопознание.

Тя е орисана необходимост, тъй като следва еволюцията в нейните разгърнати тайни, които бяха религиозни учения; които бяха нравствени повели; които ни накараха да се освободим от себичното, за да можем да кажем: „Благодарим ти – на теб, който ни клеветиш, който ни хулиш, който ни гониш, защото можем да погълнем отрицанието ти и така да те освободим от онова, което още в теб не е дало на Бога път.“ Бог ни създава за единство и живот! Затова всеки има основание да познае своя Учител в будността си, в прозрението си и да каже на своя брат: „Намерих Месия, нека те заведа при Него.“ И тогава да чуе призива: Елате, за да ви направя ловци на човеци, стига сте ловили риба. Риба се лови във водата, т.е. в астрала, а Адам – човекът, е ментал, т.е. мисъл. Това не значи, че учението на Христос е ментално. То е Любов и ни изведе в нова йерархия – освободи ни от риболова, от мрежата на астралните желания, за да ни направи ловци на мисли. И основното – даде идеята Обичай врага си!

И така, предстои ни едно обещаващо пътуване, едно чакащо ни осъществяване – Духовната вълна на Мъдростта в битието! Това е едно предречение и този, който не може да се надмогне за бъдеще, трудно би извършил дела, достойни в настоящето. Затова трябва да се тръгне смело и неотречно. Мъдростта безспорно ще има не само обикновеното гостуване, не само обикновеното здрависване на дошлия гост, но и своето присъствие в душите на хората в неизброимостта на дните, в които тя ще се осъществява. И тя ще стане дело, което времето не ще може да отрече!

Духовната вълна на Мъдростта „няма да свали от Историческия иконостас нито една икона на която и да е вероизповед“[1]. Но тя призовава за едно Всемирно битие, защото Мъдростта е живот без пластове! Тя е Духът като прозрение и душата като приложност!

• Идеята човекът е един бог в развитие е подкваса в битието на Духовната вълна на Мъдростта.

Разбира се, Сътворението предхожда влизането в живот на духовните вълни. Иначе нямаше къде да упражним тази необходимост, която ни градира в йерархията като човек – бог в развитие. И затова изведох първата духовна вълна[2] от онова вътрешно сгръщане на Твореца да създаде света. Ние трябва да приемем Първоволята Му в Сътворението, т.е. да приемем едно първично битие, с което започва присъствието ни в Боготворението, а след това – и Волята на Логоса, сътрудник в Сътворението, Който ще даде идеята за Еволюцията. Волята на Логоса участва и в поселението на човечеството. Той е, Който излъчва и съответните духовни вълни, а Негови пратеници ги поднасят на планетата. Защо? Защото човекът винаги е имал негаснещия копнеж да се върне при Оня, Чието дете е. Една българска народна мъдрост казва, че детето е у дома си, само когато е при майка си. Човекът е Божий Син само когато е при Отца Си! Другото е еволюция, която трябва да осъществим. Ако човекът не можеше да бъде така хармонизиран, че да ходи път за божественост, то нямаше да има човечество. Това само по себе си ни води в едно познание и приложение, което можем да наречем достоверност между човек и Бог, т.е. човекът да се осъзнае като бог в развитие. Тази достоверност трябва да бъде безспорна!

Всяка духовна вълна е достатъчна истина за съответната духовна възраст на човечеството и идва със свой градеж. А тогава, когато някой иска повече, прави „вавилонска кула“. Човечеството искаше да стигне до небесата, но нямаше духовен ръст. Ръце имаха, ум имаха хората във времето на т. нар. многобожнически религии или митологии, но не знаеха пътищата до боговете. Затова съм казвал, че митологичните богове слязоха да вършат човешки дела. Когато хората, без да имат духовна възраст, решиха да градят кула до Небето, Бог какво направи? Понеже не бяха цялостни, обърка езиците им. Вавилонската кула е един копнеж, който човекът се опитва да материализира. Наистина ръката не стигна небесата, но е вложена тази идея. Не можахме, но ще я правим!

Това е пътят на човечеството – от пещерата през божествата на всички стихии до Вавилонската кула; това е вековната ни борба за Божественост. И в неуморност трябва да направим онази голяма ръка, която да може да здрависа Небето! На човека знанията му не бяха така проникновени и толкова божествено ясни, че да може в различията на своето йерархическо познание да има идеята за единство, каквото Духовната вълна на Мъдростта ще даде. Когато човекът ще бъде единство с Отца си, няма да има нито морални противоречия, нито езиково различие. Буда бе познал своята избраница по това, че обърнала очите си нагоре (докато девойка, която играе ролята на смутена, гледа към земята – защото още няма ложе в Небесата); Христос беше казал: Аз отивам в Царството Небесно, за да ви приготвя жилища! Безспорно, тогава хората бяха още твърде далече от небесата – толкова вярна беше фразата: Този народ с устата си Ме хвали, но в сърцето си не Ме почита!

Духовната вълна на Правдата работеше с желанието – такъв е бил тогава духовният ръст. А желанието е само една стъпка в стълбата на духовното възземане, на духовната, дори на мисловната възраст. В Духовната вълна на Правдата трябваше първичният ум да направи различие между добро и зло (благодарение на дързостта на Ева). В Духовната вълна на Любовта трябваше вече да се намери прощение на този, който не се е освободил от първичност. Христос каза: Прости им, те не знаят какво вършат – и хората приеха прощението. Но сега, в Духовната вълна на Мъдростта, те трябва да бъдат научени.

• Мъдростта е „Научи ни“ – да знаем, за да не грешим!

Има една древна поговорка: „Когато някой е познал света, той е знаещ, когато е познал себе си, той е мъдър!“ Великият Хермес ще рече: Устните на Мъдростта са затворени освен за уши, които могат да слушат, а Христос – Тези, които имат очи да видят, ще видят; тези, които имат уши да чуят, ще чуят! Това е пътят на съвършенството!

Разбира се, Мъдростта като явление на социалното ни мислене, като нравствена скала, като въображение за потреба да бъдем съвършени винаги е съществувала. Но това е мъдростта на човека; това е мъдростта, която умът и сърцето могат да кажат! А прииждането на Новата духовна вълна има една задача – откровението!

• Мъдростта ще осъществи всичко, каквото висшата същност на Християнството е оставила.

Мъдростта ще намери своя приложност вече в гостолюбието, породено от закона да обичаш врага си. То не е паритетното раздаване на блага, не е равенството – да се връща и приема гостуване. Гостолюбие е, когато на врага сте дали подслон; и затова бях казал: „да простиш, когато враг на твоя бряг гостува“[3].

Но в Християнството има известни неща, които Мъдростта ще коригира. Трябва да се изживее траурът по миналото. Не е лек проблемът да се освободи човек от веригите на своето минало, колкото и борбен да е той. Защо? Защото стотици негови съзнания са пропити от тайните на служението на Любовта, Правдата... Но природата е безжалостна в еволюцията си и ние трябва безжалостно да преодолеем своето минало. Има съзнания, които се връщат много далече да изживяват себе си. Може би точно в този смисъл Христос каза, че идва да изпълни закона и пророците и със същата насоченост да извърши прощението с тях: Мислите, че дойдох мир да дам на земята? Не, казвам ви, раздяла. Ние трябва да се простим с това, което стотици години е било наше изповедание, наша философия, колкото и траурно да е в душата ни. Вярното служение не е достатъчно – то е статут, който може да ни умъртви. (Известни религии и идеологии с хилядолетия продължават. Една етика, каквато е конфуцианската, е мъртва по отношение идеята за развитието, а етиката на освобождението в Будизма пък не дава идеята за Бога.) Траурите на нашето пътуване ще трябва да изгорим, но не е нужна революция. Революцията е ферментация в душата на човека! Всеки в своето огледално виждане иска будност и има констатация, която коригира. Когато противоречието надмогне знанието, идва конфликтът, за да се търси прозрението! С Духовната вълна на Мъдростта ще дойде прозрение за свобода от незнанието, за да се извърви пътят от първичните идеи за божество до Бог е Дух и с дух и истина иска да Му се покланяте! Той е Истина, Той е Свобода, Той е Животът като приложност – тайнство, което трябва да извършим. Това е йерархията на духовните вълни – Правда, Любов, Мъдрост, Истина, Свобода. Осъществени, те ще дадат живот в Бога! А само свободният живее, другият се развива!

• Вълната на Мъдростта е възрастта на духовната зрялост на човечеството.

Духовната възраст на човечеството е много важна, същностна съставка на човешката еволюция. Безспорно тези, които са донасяли едно учение, са знаели тайните на бъдещите, но не е трябвало да ги разкриват. Затова Христос рече: „Имам още много да ви говоря; ала сега не можете го понесе.“ (Иоан 16:12). Това не е било обида, нито израз на оскърбление за невежеството, а импулс за активност, че човекът трябва да мине и този праг. Ето какво трябва да свърши Учението на Мъдростта – трябва да каже! Да каже тайната на Словото! Да се влезе в нея – както в отделното слово, така и в цялата изливност на Сътвореното.

Човечеството не може да се изчерпи с едно битие. Това трябва да се разбере и да се види онази бъдна отговорност – да не издигаме кули, когато нямаме възраст и ръка, която да се здрависва с Небето. Духовна зрялост трябва на човечеството и този, който опита да обвърже една духовна вълна в обръчите на собствената си каца, ще налива, както се казва, в каца без дъно.

И така, когато зрелостта е дошла, тя ще бъде нашето вътрешно знание.

• Мъдростта е да бъдеш, а не да имаш!

Да имаш – всякога може да ти бъде отнето, но да бъдеш – ти си екзистенц! Ти си същината на Универса; ти си Божествеността, осъществена в Пътя! Имай Правда, имай Любов, но да бъдеш, е вече друг израз на служение! Това е вече да си в подобието, осъществено като предназначение в Божия план – деца на Боговете. И затова казвам, че нямам цел, а имам служение – целта ограничава, служението ни разгръща! Това е да бъдеш, а не да имаш!

Ако останем само в идеята на Любовта Прости им, те не знаят, какво вършат, няма да имаме едно пълнокръвно хармонично живеене и служение. Христос не каза: „Добре, око за око, зъб за зъб, но станете малко по-добри, обичайте се“, защото това щеше да прилича точно на еврейската теза – отмъстително да се обичат помежду си, а рече: Обичайте враговете си!

• Духовната вълна на Мъдростта поднася идеята за знанието.

Разликата между прощението и знанието е твърде голяма. Идеята за знанието започна като първа нота за еволюция! Светът е сътворен – Волята на Твореца е в изява, Волята на Логоса е в действие. Сътворителят даде Своята мъдрост на Адам и Ева – идея за богове чрез знание! Било покушение върху заповедта да не ядат плода?! Не! Дървото на знанието е мистерията на човека, вложена в гръбначния му стълб – в огнената змия Кундалини! (Затова е казано, че змията изкушава!) Човечеството трябваше да знае елементарното. И как учеше? Чрез символни образи – Дървото на доброто и злото, Дървото на безсмъртието, змията... – които трябваше да станат реалности. А Мъдростта ще каже къде са познанието и безсмъртието. Вън ли, в рая? Не, те са вътре у нас! Това е голямата тайна. И тогава трябва човек с основание да се пита: има ли виновни; защо беше поставено това дърво? Отговорът е ясен – Бог каза: Те станаха като нас да знаят (ето идеята за знанието) що е добро и зло. Така влизаме в потока на еволюцията; така започва една голяма, много голяма стълба – духовният растеж на човечеството! Преимуществото на боговете е да знаят що е добро и зло. (Разбира се, в тяхната йерархия се отива още нагоре.) Ангелите не са знаели това. Човекът е, който има най-великата дързост – да яде плода на знанието и Бог да му каже: той стана като Нас! Забележете каква еволюционност и колко отговорност стои в идеята за знанието. А колко упречни сме към Ева, когато казваме: „нашата първа грешница“! Нищо подобно – първа знайница! Иначе кой щеше да яде този плод?! А кой го яде и разпръсква знание с огъня на посветения? – Човекът! Ангелите останаха в Рая да пазят Дървото на безсмъртието, а човекът заработи – за Правда, за Любов, за Мъдрост, за Истина, за Свобода. И това е извор от същината ни!

• Мъдростта отрича идеята за грехопадението!
• „Грехопадението“ е инволюционният период – слизането от Върховното до физическото поле.

Това е вярната интерпретация. Не може да бъде грях планът на Домостроителството, чийто баща е Бог Отец. Тази промяна е много съществена, за да освободим от първородния грях всяка душа и да не четем в псалмите Майка ми в грях ме зачна. Иначе къде остана повелението на Този, Който сътвори света и каза: Идете и се плодете? Планетата ни ще трябва да осъществи седем култури със седем културни раси, а възпроизводството след третата коренна раса трябваше да стане чрез разделянето на полове. И точно за това свидетелства актът на Сътворението – раздвоение, но което е Единство! Бог се раздвои в Себе Си в творението, а Адам се раздвои в Ева. Как тогава трябва да приемем тезата за грехопадението!? То е дързост на волята да се вземе плода на знанието – доброто и злото, да се разделим и онова, което е от нас, след това да се връща в нас. Тази двойственост – полярност, а не противопоставяне, е тайната на Единството. Няма вторичен бог на злото, а полярност като познание на принципите добро и зло в аспекта на нееволюирало добро.

• За Мъдростта няма зло, има нееволюирало добро.

Човекът няма да се гърчи вече в пазвите на едно зло, което винаги ще го смразява в идеята да бъде Божествен. Злото не е вечност, а стимулант! Всяка съставка у нас ще трябва да бъде така пригодена, че да яде от плода на знанието, осветено вече не като добро и зло, а като идея за единство – да продължим Вавилонската кула до Небесата. Това е голямото – човекът яде от плода на Дървото на злото и на доброто, получи знания и ще ги прилага, за да отвори път към Дървото на безсмъртието. Знанието е една йерархия на посвещението! Дървото на познанието е мистерия на човека, а Дървото на безсмъртието е мистерия на Космоса! Но забележете какви преобратности човечеството прави – идеята за безсмъртието ражда страх от смъртта!? Колко много страх има, че идва смъртта! А идеята за безсмъртието е овладяна смърт!

• Мъдростта ще даде свобода от смърт. Животът е непреривен и непобедим!

Защо обаче е била потребна антитезата живот-смърт? За да се овладеем, за да се себепознаем. Гробът е утробна майка – врата на живот. Човекът ще остане вечен, защото е сътворен от Несменяемият! Няма религия без идея за безсмъртие, т.е. без идея за бъдеще, което е упование. Именно безсмъртието е най-оптимистичната теза на бъдещето. Но какво ни казва Будизмът: Жаждата на човека да оцелее в бъдещето го прави неспособен да живее в настоящето.[4] Това не е вярно нито в битието, нито в доктрините. Не може идеята за бъдещ живот да ни прави неспособни да живеем в настоящия. Именно в настоящето ние ковем стъпалата си в стълбата на бъдещето.

Когато едно религиозно съзнание не ни държи в устрем за бъдеще и не сме отговорни в деянията, които сега вършим, макар да вярваме в закона за отиването и връщането, тогава ще дойде идеята, че раждането на човека е раждане на неговата тъга.[5] Тази идея е потресаващо сриваща индивидуалното ни битие. Естествено всекидневието, ако не може да се степенува, се превръща в тъга, особено ако обвързани за бъдещето живеем глупаво в настоящето. Това е трагедията на Изтока – веригата е в ума им. Имат идея за прераждането, но така са я приложили, че ги умъртвява. Вместо да приемат идеята за свобода, те дават тезата за невъзможност, непоносимост и неспособност да се живее в настоящето.

Буда каза: Всеки, който се роди, страда. Само който престане да желае, ще победи живота. Това е бил духовният ръст на човечеството и провиденцията на тази наистина голяма личност. Доктрината на Буда е логична аксиома, но за нас тя е не само непотребна, но и твърде голям праг, който трудно се минава (хилядолетия вече милионите му поклонници са в статично състояние и нито желанията спряха, нито победиха живота).

Когато се дава нещо, трябва да се сложи вътре динамичността на промяната! Какво значи раждането на човека е раждане на неговата тъга? А онзи, който е извисен в пътя си, който е постигнал чистота и се ражда да твори?! Защо трябва под този знаменател да сложим всичко? И защо считаме, че тъгата не е помощник в развитието и будността ни? Защо отнемаме преценката за духовната стойност на закона за отиването и връщането само с булото „тъга“?! Трябва да се освободим от тази фарисейщина!

• Радостта е усмивка на Мъдростта!

Радостта е победа на Живота. И затова Христос, когато излезе от всемирната гробница, рече: Радвайте се, Аз победих! Следователно: не е въпросът само да живееш добре, а да осмислиш идеята за безсмъртието си; не е да се чудиш как да посрещнеш смъртта, а да я приемеш като гостенка, на която трябва да дадеш заслуженото признание. Дори човек да не приема идеите за прераждането и кармичността, не бива да си слага камъка, че раждането е страдание, доктрина на тъгата. Не отричам, че животът има своите два бряга. Но когато Адам и Ева познаха що е добро и зло, угасна ли животът за тях? – Не, те не умряха, а ги прати Бог да работят. Къде? На планетата, върху плътта! Самият Сътворител беше сложил идея за знание, за да почне отработване на материята! Да култивират земя значи да култивират тяло: Идете и работете, раждайте с болка! Но не каза, че раждането е тъга, напротив: Жената когато ражда, е в плач, но когато чуе роденото – тя се радва! При това на Адам и Ева беше оставена една оптимистична идея – идеята за Спасител! Ако животът на земята беше безсмислица и светът, който ни заобикаля с обстоятелствата си – пречка за съвършенство, то защо тогава Творецът изрече: Да бъде светлина!, и отдели небе и земя?! Къде щеше иначе да се изгражда в съвършенство човекът?! Оттук е идеята, че няма по-обично дете за Бога от човека. За ангела не е отделена толкова грижа – не му е определена еволюция и растеж. Дадено му е да бъде помощник, докато на човека – да стане Син Божий, а оттук и Бог!

Но питал ли е някой душата си за нейните права за свобода?! (Защото човекът разполага повече с мисловното си отработено съзнание, което е отражение, и много рядко с вдъхновено откровение от небесата.) Така че може да е изгоден воденичният камък „тъга“ за Будизма, както е изгоден първородният грях за Юдаизма (а до известна степен и за Християнството), но не и за Еволюцията, не и за големите Учители! Какво значи да обвържем човека и да го сложим в гроб и във вечна тъга или грях – като кръст надгробен... Да, но кръстът е двубой между Дух и Материя. А Духът вече е победил! Сега трябва да се освободим и да помогнем на материята да еволюира. Всяка пораженска теза и отрицателна енергия отнема нещо от онова, което наричаме велико битие!

• Вечната мъдрост никога не носи отрицание – природата е безжалостна, но не и жестока!

Човек учи и поучава. Ето защо законите или правилата, които са подтиквали и формирали религиозните съзнания (съществуващи в почти всички религии) са били принципите на развитието. Такъв принцип е възмездността. Да, но каква възмездност – дадена от един първороден грях, или възмездност като собствена воля, която трябва да се развива?! Чрез възмездността като следствие от нашата воля покорността да търсим идеята за спасението ще отпадне, а осъщественото учение за Любовта ще ни освободи чрез тайната на прощението. Така предишните Учения са дали тайната на възмездието и тайната на прощението. Ведно с това, когато сложим на везните бремето на изкуплението, ние трябва да го съизмерваме със закона за прераждането. Така в релсите на прераждането и кармата се излива вечният закон на Еволюцията! Овладелите това знание са не само свободни от идеята за грехопадението; нещо повече: те отново биха извършили „грях“ за знание – пред Истината за Свобода. Истината е знание за Свободата, която ни прави единство с Бога. Свободата не е знание – тя е Живот. И затова са духовните вълни – да се развием до Свобода, за да живеем. Великолепно в три думи това е изразено от Христос: Аз съм Пътят, Истината и Животът. (Как всичко е съчетано!) Тази песен не е само на Духовната вълна на Любовта. Тя е била валидна и за онзи първичен момент, когато човекът се е устремявал към своето небе, търсейки своята идея за единство; валидна е и за Мъдростта.

Така Духовната вълна на Мъдростта дързостно ни превежда през науса до олтара на Свободата, за да открехне неговите двери и да ни даде свръхпрозрението. Олтарът е вътре у нас и колко фигурно е дадено в Евангелието: Когато Иисус рече: „Свърши се“, завесата на Иерусалимския храм се раздра на две – отгоре додолу. Разпятието е велика мистерия на двубоя между Дух и Материя. Свърши се двубоят, завесата се разтвори, откри се Светая Светих и не само първожрецът можеше да влиза, а и всеки, който е дошъл дотам.

• Духовната вълна на Мъдростта е свобода от голготски път – пътят е вече Божествен!

Щом в митологиите онези, които вършеха човешки дела, бяха наречени богове, защо тогава тези, които могат в събудената същност на Мъдростта да приложат една воля за осъществяване да не бъдат наречени Деца, развиващи се за богове! А кой погълна отровата на змията Васуки и даде правото на боговете да пият питието на безсмъртието – Шива, рушителят и възкресителят. Стихийните богове не можеха да понесат Мъдростта, но Възкресението я пи. В оная духовна възраст на човечеството, когато трябваше да се учи Любовта, на човека се даде великата тайна на Възкресението. Именно Духът, който победи Материята, знаеше, че тази „отрова“ трябва да бъде дадена след това от Мъдростта. Имаме вече не само символа, а и реалния път, събудената, осезаемата мъдрост; не мъдростта на науката, не мъдростта на ума, а на Всемирната вълна.

• В Мъдростта откритият знак на човека е Огнената змия – Кундалини.

Змията като символ на знанието винаги ще слага отровата на Мъдростта в човешкото желание и в човешкия ум – тя е огледална тайна! Мъдростта следва повелението на Висшия божествен свят в Неговото присъствие във всички пластове – от Планетните Логоси до Божествените Сътворители. Тя е съзнание за отговорност, защото носи знанието за развитие! Тогава тлението на ума, тлението на астрала няма да тежат! Мъдростта е причинност и интуиция! Умът е верига, той е традиция и може да затъне в доктринерство, но Мъдростта – никога, защото не изхожда нито от ментал, нито от желания! Само освободени от мъдростта на ума и сърцето можем да отидем до Мъдростта като израз на събудения у нас огън.

• Вълната на Мъдростта събужда духовната сила на интуицията и вътрешното откровение.

Мъдростта дава идеята за трансформирането на страданието в развитие! Така човечеството ще се освободи от безсмислието, което определя мисълта. Мъдростта е свобода от безсмислие, защото е интуитивното вибриране за истина, т.е. рефлекс за истина (иначе нишките на Майа плетат своето було). Тогава една промяна е да се освободим от аргумента „чудо“ като достатъчно убедителен, че съществува върховно, съвършено и свръхестествено.

• За Мъдростта няма чудо – чудото е най-трошливият стълб в храма на Учението!

Чудото е Бог пред човека, Който му показва с какво е белязан, с какво е дошъл.

Мъдростта няма опорна точка, няма привързаност и гравитация. Тя не е и планина – Планината, където Иисус Христос даде Блаженствата и направи Преображение. Мъдростта е еднакво необходима както тук, така вече и на онова царство, което Христос нарече Небесно. Колко реално Той го засвидетелства с личното Си присъствие! Хората живееха с идеята за ад, а Той даде великия урок – Аз отивам в дома на Отца Ми, за да ви приготвя място в Неговите жилища. Значи работено е там. И присъствието на Вълната на Мъдростта в света на Царството Небесно също е един отработен вече живот. Безсмислено е тогава да се определя с някаква дребнава човешка мисъл дали имаме място там. Но не всичко сме направили... Може да не сме заобичали още врага си, да не сме още светлина в пътя; може да не сме се освободили от идеята за първороден грях или от личностност, за да сме единство с Отца – да, но самата идея за свобода от по-нисшето е най-добрата пътека, която човек може да избере. По-висшето е знак, към който се напътваме! Гениалното е прозрението за Небе!

Мъдростта е свободна като прозрение, тя няма възраст и не тинясва. В Мъдростта няма застой, тя е свободна от гравитация. В олтара, в Светая Светих, няма земно притегляне – там е скрита голямата тайна и там се влиза само веднъж. Духовната вълна на Мъдростта ще бъде една гостенка на безтегловното душевно състояние на човека! А може ли човек да осъществява религия, която е повече от земното му притегляне? Да, и логично е, щом живее с повече от това, което е било първично основното му. Иначе човек трябваше да остане само биологичен, а той е и духовен. Можеше ли Адам да остане само от планетна плът? Да, но щеше само да вегетира. Духовната вълна не е вегетация, тя е Дихание на Отца. Мъдростта като бъдещ живот е това, което ни прави безтегловни по отношение собствения и планетния живот, но не в левитация (която демонстрират различни йоги), а неподвластни на материалните вибрации и субстанции, каквито са тялото, желанията, мисълта ни (нисша или висша). Трябва обаче да разберем леността в човека дали е верига на идеята за страх от Божеството, или е резултат на една „активна“ леност, която се извинява със законите за прераждането и кармата. (И така си доспива повече, отколкото е потребно.)

• В Духовната вълна на Мъдростта ще отпадне и страхът, и активната леност.

Признанието на законите не означава, че те не могат да бъдат изменяни. Една карма може да стои в активна леност, но трябва да се трансформира в активна действеност!

• Мъдростта може да бъде достигната и приложена само чрез Възкресението!

Ето какво трябва да направим в идеята за свобода от образи, от символи, от догми... Безсмъртието е у нас и то е най-висшето, което Мъдростта утвърждава. Това, което ражда желанието ни и пише мисълта ни, се руши, но онова, което Причинността пише и Мъдростта ражда, е непреходно! Именно тази велика идея трябва да бъде катехизирана в душата на човечеството! Затова казвам, че Духовната вълна на Мъдростта е свободна от гравитационния закон и че не може да тинясва. Тя не е плод на едно поле, а свобода на духовността ни в причинен, интуитивен живот.

Мъдростта чрез седемте лъча на Еволюцията ще отгледа човечеството, ще му даде ръст в духовността. Тя ще вземе всичко това, с което седемте лъча са сътрудничили за развитието на света, ще го направи организирана светлина и приложимо знание. Тогава ще видим в живот една голяма идея, съпровождала големите моменти на историята.

• Мъдростта е идея за световната душевност.

Римската империя беше дала формулата „pax romana“ – „римски мир“. (Разбира се, никакъв мир не даде.) „Pax romana“ беше идея за всемирна империя и се роди като историческо съображение във времето на поробване от „царствените богоизбраници“. Християнството взе от нея идеята за всемирно учение. По-късно и Томазо Кампанела като внушение на това мислене изгради проекта за една мирова държава. Конфликтът между доктрината на очите и доктрината на духовността в идеята за единство, разбира се, ще метаморфозира много. Но Христос рече: Моя мир ви давам. Той освободи носачите на камъни да градят кулата вавилонска; освободи рибарите да се гмуркат в астрала и да ловят рибите на желанието; направи учениците Си ловци на човеци и рече: Идете и кръщавайте света!

А какво е кръщението? – преобразяване; получаване на име, което сменя вибрации; освобождаване от една йерархия на произход; хвърляне една дреха на убеждение; прощаване с традиция на вехтозаветно изповедание!

Страх от новото е да нямате кураж и да обвините Дървото на знанието, да се разгневите срещу Ева. Иначе – ще имате доблестта да я възпеете и да протегнете ръка за плода на знанието. И кой беше най-откритият знак на знанието? – Възкресението! Кой е обаче най-откритият знак на посвещението? – Петдесятницата! Затова човекът, който дялаше камъни за изграждането на Вавилонската кула, който носеше кръста на Голготата, който влезе в гробницата на Иосиф Ариматейски – той същият, получи благослова: Идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца (в името на Сътворителя Вечен) и Сина (с Волята на Синовността Единосъщна), и Светия Дух (с просветлението на Духа).

Именно осенението е ролята, която Мъдростта ще трябва да осъществи – Моя мир ви давам! Идете по света и кръщавайте! Тогава Логосът, Който е мост между духовното и осезаемото, ще направи и живота, и пътя ни наука на откритието и служение на Божествеността, каквато Мъдростта носи и изисква! Така няма защо да се далечеем от идеята `и, да се сбогуваме с краткотрайното властничество на времето. Но да повторим: духовната вълна не е революция – революцията е деяние на ума, а не на Духа – Духът осенява!

Вълната на Мъдростта е една велика стратегия на живота като духовна необходимост и историческо съображение. Когато прилагате Мъдрост, трябва да е наистина духовна необходимост – умът, сърцето и душата на човека да имат такава зрялост и възраст, че да могат да я приемат. А съображението като историческа потреба е на кое място благодатта и в кое време историчността ще я осъществят. Забележете: Християнството се ражда там, където съществува идеята за всемирната империя. Значи предназначено е място, в което дадена духовност трябва да бъде родена и дадена духовна вълна да бъде осъществена. Локална съвместимост беше Месията да се роди в Обетованата земя и Учението Му да се осъществи на гръко-римската територия.

Ето това е стратегията на всяка духовна вълна – стратегия на живота, която трябва да се приложи там, където духовната необходимост и историческото съображение са налице, т.е. където има духовна зрялост и локална съвместимост. Това не са знаели пророците преди Христос като са се обявявали за Месии, но са свършвали безлично. Затова Гамалиил ще каже на Синедриона за апостолите: Не ги закачайте, защото, ако това учение е божие, то ще стане, а ако е човешко, само ще погине.

Ще се противопоставят култури – Целз с ирония ще определи, че не може там някакво еврейче да създава царственост и религия, когато Римската империя е пълна с богоизбрани и гиганти на мисълта. Матроните са отивали в храмовете да съзерцават боговете, за да раждат богове. Ето една локална потребност – но Римската империя не роди голяма религия. Вярно е, че първичното Християнство е изповядано повече от простолюдието, а римските богове са предмет на почитание от аристокрацията, от поетите и философите. Но те, които можеха да почитат каменни божества, не можаха да родят идеологии, а Христос стана първородител на идеи за стотици доктрини, въпреки че не бе величан като каменен бог!

Потребата, която времето е налагала, не е осъдителна. Трябваше да се мине през камъка (както човечеството е минало в Сатурновия период), трябваше на него да правят поклони. Трагично е, когато се остане само там; трагично е, когато се остане само пред огнището на весталката. (И в историческия ни път трагично щеше да е, ако Аспарух не беше разкъсал снопа – нямаше да ни има тук.) Но не може и да се отиде в едно африканско племе и да се проповядва за бездогматично и безобредно служение. Така ще се лишат краката им от поклонничество. Какво да правят?! Те вършат поклонничество – с ритъма, с песента си, с цялата своя (но органична) будност. А друг ще бъде безмълвен, но целият в динамика! Затова – не насилвайте, сейте знание, съобразено с локална съвместимост.

• Мъдростта е присъствие, съобразено с духовната възраст.

Идеята е да се даде свобода, да се доведе човекът до олтара, до завесата на Истината и Свободата. Затова без осъдителност трябва да приемем миналите духовни вълни в себеограничеността им. Тази себеограниченост е дала име и на вероизповед, и на поклонение. Човекът си създава символи, изработва си верую. (Всяка религия е имала свой Символ верую.) Но колкото и да са били светите отци вдъхновени и помазани със Светия Дух, все пак в Първия Вселенски събор не можаха да изработят Символ веруюто в дванадесетте му члена, а само в осем. Значи има будност, която малко по-късно идва. Но това никак не снема от една духовна вълна нейната същност, а само показва, че тя е многопластова и трябва от пластиката `и да се извеждат все по-дълбоки и по-дълбоки тайни. Така се отработва верую, а след това се прави институция, която има свой материален образ и в края на краищата, своето приложно тайнство.

• В Мъдростта като духовна вълна няма догми.

Така човекът ще е свободен от догматичността, която издига прагове, защото просветлението е от вътрешното знание на човека. Мъдростта ще освободи душата ни от поселенията, които е носила, а институциите, жертвите, тайнствата ще имат съвършено друг смисъл. Просветлението няма да е на отделна наша част (ум, сърце, душевност), а низпослание на Духа върху цялата ни същност!

Ще има ли вяра тогава, щом е пробудена интуицията? Да! Вяра ще имаме, защото тя е сила, която може всичко да приютява, може всичко да преобразява!

• За Мъдростта вярата е знание на незнайното, проява на живия Бог у нас!

Но Мъдростта няма да впрегне религията като социална измама (както извърши това малката, спекулативна мисъл на Одисей).

Ще има ли Мъдростта институция? Безспорно! Съхранението на ценностите и ограмотяването в името на духовното служение стават чрез институции. Тогава, разбира се, ще има и храм, който е съхранение. Светите места са енергетичните извори на човешката история, на всеки един народ. Този, който си позволи да ги погази, погазва своя исторически и национален дух! Идеята за реликвата е най-добрият първообраз за съхранение на Духа. А за Него какво е нужно? Чистота, светлина, святост!

И така, религията е духовна потреба, нравствена градация и социална сила! Вярата е силата, храмът – съхранението, Месията – предназначението! А ще имаме ли нужда и след Мъдростта от Месия като предназначение? Да, защото тя не е последният праг, който човешката духовност трябва да мине. Щом Христос каза: Аз съм Пътят, Истината и Животът, то на човечеството предстои необходимостта да изходи и Духовната вълна на Истината като идея за вътрешната свобода. Има човешко моление в планина или храм, където се прави обредността, но Бог е Дух, и с Дух и Истина иска да Му се молите; има и Божия жива вода, за която самарянката каза: Дай ми, Господи, за да не ожаднявам и да не дохождам от обикновен кладенец да вадя.

Ето това е, което ще даде Мъдростта – тя ще посочи кладенеца с живата вода, а ние сме, които ще трябва да си намерим черпалото! Защо Христос каза: Там горе нито се женят, нито се омъжват? Защото този, който може да разтрогне брака с лошите си мисли, с низшите си желания, не може горе, във възмездността на един съд (страшен или не), да ги води след себе си! Тук е голямото училище! И точно това дава Мъдростта – свобода тук, на Земята!

Но защо във Вълната на Мъдростта известни приложени потреби и тайнства още не се дават? Идеята е Мъдростта да стане в човека „плът от плътта, кост от костта“. Тогава може да се мисли вече за другите форми. Защото, когато едно Слово не е станало плът, няма да се съобразят нито обредите, нито догмите му с това, което е в хармония – плът и тайнство, материя и Дух.

• Мъдростта не се обвързва с обреди, преди да е усвоена като духовна същност!

Иначе човекът започва да става „обреден“ и губи същината на Учението. Колко много правила е наложило Християнството, а колко малко постигна в приложението на учението да се обича ближния и още по-малко – човек да обича врага като себе си. Единственият обред в Мъдростта е да се предоставим на онзи вътрешен молитвен глас, за който Христос каза: Когато искате да се помолите, влезте в скришната си стаичка. Ние трябва да влезем – от външния знак през своите желания към мисълта си; от мисълта към съзерцанието; от съзерцанието към Истината, която ще ни направи свободни!

• Духовната вълна на Мъдростта е живот на личността, хармонизираща се с Бога.

Тя е и земен, и небесен хляб, изразен в нейната молитва[6]:

 

 

Началото на молитвата е неизменно във всички векове, защото човек е образ и осъществяващо се подобие на Бога.

Новата молитва сменя ритъма на развитието, сменя вертикалната и хоризонталната духовност.

Искането „Научи ме“ вместо „Дай ми“ показва ново ниво на контакт с Божествените енергии, тъй като всяка духовна вълна носи критерии за ценностите и приложението им в съответното `и поле. Докато Любовта предимно въздейства на чувственото поле и храни физическото, то Мъдростта е светлината на знанието, което осветява и променя мисълта и душевността.

Искането „жив да бъда в Тебе“ е стремеж към сливане с Единството на Космичния живот, защото човек съществува – само Бог живее!

Духът никога не може да бъде опорочен или помрачен, Той е Изходност – Логос. А Неговото низпослание, Неговата инволюционност Го обвива в съответните материалности и прибулва съзнанието, като далечее човека от Небесния Адам. Душата е един сбор от възможности в тялото да приеме светлината на Мъдростта. Затова и искането е да бъде човек „светъл в Дух и Душа“.

Мъдростта се излива чрез интуицията, но изразността `и става чрез мисълта. Полето на мисълта трябва да бъде чисто, целомъдрено, възвишено и затова в молитвата е внесен изразът „целомъдрен в мисъл и тяло“. Сътрудничеството като цялост между мисъл и тяло дава идеята за Възкресение. Това е възможно, когато тялото е стигнало своята чистота във вибрацията и тогава мисълта и Духът могат да го нихилират и събират.

Духовната вълна на Мъдростта не отрича, а следва и акумулира Духовната вълна на Любовта. Затова целомъдреността е съпроводена с „братска любов към всичко“. А светът е сътворен от Любов, осветен от Мъдрост и изведен от Истина.

В молитвата „Отче наш“, дадена в евангелието на Матея в глава 6, стих 13: „и не въведи нас в изкушение, но избави ни от лукавия“, направих следната корекция –

• избави ни от лукавия, за да не изпадаме в изкушение[7].

Тази корекция снема от човека бремето, че Бог може да изкушава. Тя отваря път на лъча на Светлината, затулен поради преиначаване на оригиналната молитва и дава ново сияние в Небесата. Бог не въвежда в изкушения! Потвърждение за това е Посланието на Иаков глава 1, стих 13: „Никой, кога е в изкушение, да не казва: Бог ме изкушава; защото Бог се от зло не изкушава, а и Сам не изкушава никого.“

В символиката влиза един нов знак. Някъде стои полумесецът, другаде свастиката или кръстът.

• В изповедността на Мъдростта символният знак ще бъде равнобедреният правоъгълен триъгълник.

Защо? Защото кръстът, родил идеята за спасението в двубоя между Дух и Материя, осъществи този двубой. Неговият подпласт (долната му част) вече сме надмогнали – изкачена е една Голгота! Остава сега триъгълникът в горната част на кръста с вписана в него змията – символ на Мъдростта.

Очите освободиха човека от колективната душевност, а Духовната вълна на Мъдростта ще го прави единство. Мъдростта е духовните очи на прозрението! Така ще се освобождаваме от Адам – нашия ум, който трябваше да оре земята, т.е. плътта ни; ще се освобождаваме от Ева – нашите желания; ще се освобождаваме и от труда на Вишну, който трябваше да получи питието на безсмъртието. Мъдростта има само една задача – жизненият ни път да мине от обикновеното развитие в служение! Другото е изпълнение на дълг, другото е целенасоченост, другото е слагане жертви пред олтари, които са посредниците за нашето роднинство с Отца, с Всемирния Бог!

• Мъдростта е служение в цялост.

А тайната на служението е, която прави Мъдростта и наука, и религия. Тя трябва да се съобрази като учение, но само доколкото хората имат възможността със своя ум да приемат едно учение; тя трябва да се сгърне като религия с нови молитви, но, както казах, без догми. Догмата беше необходима до идеята на осъщественото прозрение, което интуицията дава.

От знание отвън навътре Мъдростта ще извика знание отвътре навън. Ето как ще правим една нова наука на Мъдростта. Нейният основен извор ще бъде интуицията като регистрация на изливната сила, която носи всеки човек и която може Събуденият в него да му даде. Мъдростта ще има свобода от наука и култура, които водят към заблуди. Християнството бе въведено почти цели хиляда и петстотин години в заблуда чрез теорията на геоцентризма.

• Науката на Мъдростта няма да повтаря заключенията на експеримента и ума – откровението е, което ще бъде доказвано!

Това не е отричане на науката, напротив, но тя трябва да се осветлява, защото интуицията е некъсаната връзка между човека и Бога, а не умът. И няма да кажа като Аристотел: Необразоваността с власт ражда глупост, защото глупостта не е неграмотност, а недостиг на мъдрост. Констатацията, че една мисъл е глупава, е с преценка на мъдрост. Мъдростта трябва да бъде сгърната само в един лист – нашата душевност. Всяко разточителство означава потокът на Божествения дух в душата ни да не стигне океана на безсмъртието. „Боговете се отказаха да управляват света“, казва една латинска сентенция. Но защо се отказаха? Защото възрастта на определени духовни възможности беше отминала. Ето това е перпетуум мобиле на духовността. Митологиите свършиха своята работа – в образи оставиха сигнатурите на развитието. Но трябваше да дойде и Любовта, защото не умът управлява – Любовта е, която може да го облече в дреха на предчувствие и прозрение. Затова Христос рече: Бъдете кротки (вижте как съчетава с добродетелта) като гълъба и мъдри като змията. Змията имаше прозрение, че Адам и Ева ще станат богове, но не им каза тогава, че от тази мъдрост ще трябва да направят живот в бъдещето.

Духовната вълна на Мъдростта не е констатация на ума, каквато носи Адам, нито проява на желания, присъщи на Ева. И трябва да разберем, че сътвореното и сътворимото могат да имат несъвместимост, но несъвместимост, която прави единство! Адам, изваяният от ръцете на Бог Отец, носи Неговото дихание!

• В пътя на Мъдростта върху сътворения Адам работи роденият Христос.

Мъдростта е присъствието на Духа в нашето себеосъществяване и демонстрация в света на познанието. Така има една йерархия на знанието, както има йерархия на пророкуването, следствие от йерархията на посветеността. Когато Навуходоносор казва: Сънувах сън, който смути духът ми, нека дойдат гадатели и ми кажат какво сънувах, никой не можа да го разкрие. Съблазън имаха: Царю! Кажи на рабите си съня, и ние ще обясним, какво значи. Отговори царят: „сънят избяга от мене.“[8] Тогава Даниил, който е пленник, има нощно видение (доказателство, че сънят е един процес на познание), гадае и пророкува. Ето една йерархия. Тогава тайната на мъдростта беше благодат на Бога и благодарност на човека към Бога. Да се види това, което другият е сънувал, е посветеност. И неслучайно Даниил е наречен Валтасар. Кой беше Валтасар? Един от тримата влъхви, които посетиха детето Иисус, защото знаеха, че Той е Христос. Ето пак йерархия на пророкуването.

И така, има мъдрост на видението, има мъдрост и на приложението в живота. Мъдростта може да влезе в живота! Изнизаха се хилядолетия, като създадоха възможности да се прилага Мъдростта не само като гадаене и откровение. Това е потвърждение на великата тайна, че когато сеете зърно, ще дочакате плод. Мъдростта отваря дверите за нов характер и затова Учението на Мъдростта е една характерогония – раждане на характера! Мисълта е, която създава предпоставките на характера. И ние ще прибавим към своя мисловен и духовен свят едно сияние, една нова символика, ще разберем силата на мисълта като една нова научност.

• В битието на Мъдростта, никога не трябва да се употребява анатема.

Това е жестокост, която връща душевността на човека в гъстата тинеста материя на хилядолетията. Не употребявайте никога това проклятие, не отлъчвайте душата на човека! Такава жестокост е непонятна – да се упражни анатема към някой, който не е с теб или някой, който те е оскърбил! Къде отидоха тогава думите на Христос: Благославяйте тези, които ви злословят, които ви клеветят. А Светата църква не само не ги благославяше, но и ги анатемосваше. Едва в 1965 година се вдигна анатемата от 1054 година между Цариградската и Римската църкви и в знак на признание и благоприличие папата върна черепа на апостол Андрей Първозвани в Цариград. (Защото „грижовниците“ за гроба Господен, наречени кръстоносци, когато оплячкосаха Цариград, бяха задигнали мощите му.) Това помирение наистина беше чудесно! – да се върне един череп, т.е. да се върне Адам, и да се премахне една от най-непристойните думи в човешката история. Несъзнанието за мисъл-формите, тази всемирна беда – анатемата, трябва да бъде далеч от делото и словото на Мъдростта!

Учудващо е и лековерието, когато на някого се казва: „Да те вземе дяволът!“ Що за пожелание е, даже „зло“ да ти е сторил? Защо не се каже: „Да те вземе ангелът!“, за да се поправи този, който е лош? Много прецизност се иска в будността. Когато носите идеята за Духовната вълна на Мъдростта, пазете се от несъразмерни съпоставки, защото увлечението е много силно и земното притегляне – изключително властно.

Не се страхувам от грешни тези, страхувам се от пораженията, които влизат в човешката душа! Това е, което е смущаващо и което ме възпира да величая някои духовни учители, както величая Вавилонската кула – разноезичие, но стремеж нагоре! Две неща ме възхищават – човешката неуморност и жаждата за Небе! Трябваше многобожието, политеизмът да бъде извикан, за да създаде тази велика идея за устрем нагоре. Не са били готови хората?! – добре, но ще станат! И Иисус когато се роди, пак не бяха готови. Влъхвите отидоха да поднесат дарове, но след това отидоха и при Ирод! (Макар че в Библията опровергават това.) Значи човешката мъдрост също не беше готова за една Небесна мъдрост. Но това никак не значи, че Христос не трябваше да даде голямото Си Учение за Любовта и прощението точно на тези, които отидоха и неволно навредиха на делото Му! Нищо обидно няма, че човекът от Вавилонската кула ще мине през Духовната вълна на Правдата и през Духовната вълна на Любовта, за да бъде един от онези, които ще направят Мъдростта живот! Той ще дочака и Истината, която ще го направи свободен за единство с Отца! И тогава няма да каже като Орфей: Аз, човекът, умирам, боговете остават да живеят!, а в йерархическо развитие, еволюционна будност и усвояване на Божественото, ще рече: Боговете умират, Бог ще живее!

Правдата е усвояване на поведение, Любовта – потреба на всеопрощение, но Мъдростта е сияние на Светлината! Тя е нова пулсация на развитието! Мъдростта приижда с радости нови и ражда човешки съдби. Тя чупи стари окови и носи слънчеви дни.

• Вълната на Мъдростта идва с една нова йерархия – Децата на Деня.

Нейната религия идва като религия на тази нова йерархия. Затова има ли белези, има ли символи; има ли знака на орисаната необходимост? Да! А идеята злото е нееволюирало добро е и белег, и символ, и освобождение!

Един е коренът, за да имаме божество в душата си, различни са клоновете по пътя за съвършенството! За мъдреца законът е верига, за обикновения – патерица, с която той се крепи да не падне! Не е привилегия на мъдреца, а извоювано чрез развитието му право на достойнство в идеята за Истина и Свобода!

Коя е веригата, която ни ограничава? Желанията, които ни обвързват, за да страдаме, ще каже един Буда; Всеки, който е помислил и пожелал в сърцето си, е вече прелюбодействал, рече Христос. Тогава коя е веригата в Мъдростта, след като тя е една Божествена цялост?

• Мъдростта ще осъществява йерархията на възможностите, които носи вложеният Бог у нас.

Тя ще осъществява тайните, които не можем още да изнесем, усвоим и приложим.

Духовната вълна на Мъдростта е утрешното ни битие! Прозрението е нашата сигурност, предназначението е нашата обреченост, неотречността е нашият живот! Нека ги осъществим!

 

Ваклуш

 

Мъдростта отвори нова страница на битието!