- 18. Астрохимията ни позволява да определим най-добрите въздействия върху определени организми. Астрологията е само формула на астрохимията. Човек, влязъл в дом, изпълнен с никотин, ще отнесе със себе си отровните отлагания. Също така човек, изпитал за пръв път непосредствено астрохимическите лъчи, ще звучи винаги в едно съчетание. Може да се установи кога трябва да се приближим към желаното лице.
- Прочутите слънчеви петна също усилват химическите въздействия. Хората говорят за пертурбации в света в периодите на слънчевите петна. Даже слабите представи за това ни подтикват към верни съображения. Но ако вземем предвид какви могъщи химически реакции съществуват, то не ще е трудно да разберем наситеността на пространството с най-реални окиси на металоидите. Възможно ли е да се отрича лекомислено еволюционната мощ на материята, когато из Безпределния резервоар се изливат над главите ни лъчите с неизмеримо напрежение! Особено чувствителните организми могат да свидетелстват, че в кулминационния период на слънчевите петна лъчите стават непоносими за тях. Също по време на падането на големи метеори може да се почувства сътресение на нервната система. До днес хората не са успели да осъзнаят своето положение в гигантската световна лаборатория. А това съзнание би въоръжило човешкия организъм и вместо тревожни наблюдения над сеизмографа, би отправило изследванията към Безпределните Висини, тъй материални, както хляба на вчерашния ден, тъй величествени, както безкрайността на небесните светила.
Астрохимията и астрологията като формули, приложими в живота или като определящи правила, които животът ни налага (въпреки че той се определя не само вън от нас), играят доминираща роля в битието ни, но онова, което е съзнателно отговорно за всичко, е човекът. Неслучайно се казва, че след като беше сътворено всичко, трябваше да се създаде венецът на света – Човекът! Астрохимичните условия могат и играят, както казвам, решающа, но не и съдбовна роля. Вярно е, че много тревожности е изживяла нашата Земя с всичките тези явления, които познаваме като дело на астрохимията, защото и сега живеем ужаса от еманацията на радиоактивните руди и другите изкопаеми, които влияят върху общата аура на нашата планета, но ведно с това се върши и едно освобождаване на по-нисши духове и стихийни сили, които са включени там. Наистина имаме бедата понякога на неконтролираното астрохимическо действие върху нас, но в същото време освобождаваме сили, които след това ни дават енергии, необходими за човешкото ни развитие.
Човекът не може без вътрешната си топлина, но човекът не може и без Слънцето, което е външна топлина. Той не може без оная енергия, която ни дава астрологичната планета, случила се над него в момента на раждането му. Но тя също взима от него! Този контакт не бива да се забравя. Тук е дадено повече въздействието как те ни влияят. Но трябва да ви кажа, че човекът е по-определящ в действията отколкото самата Природа. Ако ние в своето още немощие се покоряваме на известни божества, то не значи, че не носим властност, защото е казано, че човекът е бог и син на Бога. Наистина, какво каза Христос? Спри! – и морето спря своето вълнение. А това същото море поглъща хиляди жертви.
Астрохимията играе определяща роля, но ако отгърнем страниците на историята, ще видим, че тази същата астрохимия се опитаха алхимиците да я уловят в своята колба. И неслучайно извършиха големи дела. Но дали човечеството е било готово да си послужи със законите, които алхимията овладяваше?! Тя не се спря пред присмеха, но беше спряна по други съображения. Защото трябваше и разумът да улови и да подчини онова, което наричаме Природа, която и след това у нас като макрокосмос пак господства над онова, което наричаме микрокосмос. Бог е господар на Природата, но и ние ще й бъдем господари, защото тя е у нас, и когато подчиним в себе си това, което е променящо се, и остане Бог у нас, тогава ние не можем да бъдем подвластни на стихии. Безспорно, че човекът все още е подвластен.
„Възможно ли е да се отрича лекомислено еволюционната мощ на материята, когато из Безпределния резервоар се изливат над главите ни лъчите с неизмеримо напрежение!“ Безпределността ние я носим. Когато един човек може да се улови вън от себе си, той ще види тази безпределност, но когато не може още да я понесе, той ще си стои в клетката, наречена тяло, което му позволява обаче да излиза. И тогава е дошла идеята за промяната, която наричаме смърт и раждане. Но смъртта е велик закон и аз съм говорил за нея като потреба.
„А това съзнание би въоръжило човешкия организъм и вместо тревожни наблюдения над сеизмографа, би отправило изследванията към Безпределните Висини, тъй материални, както хляба на вчерашния ден, тъй величествени, както безкрайността на небесните светила.“ Ето това е тайната на нашето вложено.
Вярно е, че ние наблюдаваме тревожно сеизмографите, но вярно е и друго, че някой, още преди сеизмографът да съобщи, знае. Животните дори преди сеизмографа реагират – ще има земетръс, ще има буря... Ето как не сме и няма да бъдем лишени от всичкото това.
Аз се страхувам понякога от дадените неща, които водят до покорство, като ни лишават от онова, което у нас е господстващо. Покорността ни трябва да бъде метод на усъвършенстване, но не и на подчинение! Човекът е Божествен син и той може да бъде покорен, но не бива да бъде подчинен. С това, което усвоява, той ще преобразява. Затова е казано в книга Битие: Да сътворим човека! Това са Неговите помощници – ония, които са били преди нас и са сътрудничили на Еволюцията, на Божествеността.
Така че ние можем да приемем действието на една астрология, можем да приемем действието на една алхимия, защото тя е създала планетата с всичките необходими за нас сили. Ако нямаше в нея тази енергетичност, ако нямаше в нея тези астрохимически елементи, които са потребни за изграждането, растежа и плоденето на едно дърво, на едно зърно, какво бихме правили? Как бихме съществували? А сега имаме и опитите, когато човек с ума си може да накара едно растение да расте, да плоди... В такъв случай имаме ли в себе си астрохимия? Имаме. Имаме ли ги тези елементи в мисълта си? Имаме ги. Целият този свят до Божествеността носи всичко, каквото е необходимо за Еволюцията. Нашата мисъл е толкоз астрохимична, колкото е цялата ни планета; нашият живот е толкоз астрологично свързан, колкото цялата планета в нейната Всемирна еволюция.
Даже и катастрофите са катастрофи на нашата преходност в знанието, но не и във Всемирността. Защото, ако едно дърво е плодило и след това му паднат плодовете, ще кажем – катастрофа, а те са наплодили земята. Така че когато дойде гостенката смърт – ние не сме в катастрофа за Всемирния разум, а сме в преходността на развитието!
Ваклуш
Не се развива всеки за себе си, а всеки за всекиго.
Всеки е всичко, защото Всичкото се състои от всеки!