Мили приятели, с оглед, че трябва в списание „Нур“ да включим това, което като задължение поехме тази година – зодиакалните знаци, макар и накратко, ще разгледам зодиакалния знак Дева. Кой какво ще намери вътре в списанието е въпрос, както съм казал, на йерархия. За някои то е праг, за други то е храм и отворен олтар (така както поискахме да бъде направено – един отворен олтар), за трети то е една нова концепция, защото вече върху корицата пише: „Няма зло, има нееволюирало добро.“ Разбира се, съвсем друго е бил надписът „Познай себе си“ на Делфийския храм, който може би ние заедно с вас сме строили, защото колкото и да звучи невероятно, все пак приемаме, че Законът за прераждането е валиден, макар и да се отрича от някои институции. Така че всеки ще трябва да знае от коя врата се влиза в храма на големите тайни.

Дева е един от най-вълнуващите като наименование, един от най-живителните като израз и дълбоко родителен за човечеството знак, защото, както е казано, още в пророчествата на Исаия: Дева ще зачене и ще роди сина на бъдещето.

Дева винаги ще се превежда като целомъдрие – партеномос. Затова и храмът на богинята на мъдростта – Атина Палада е Партенона, храм на девственицата (а тя не може да не бъде девствена, защото е родена от главата на Бога). Във всички религии, във всички системи Дева се превежда така. Дева е била и в индийската митология също знак на девственост, на доброта, на искреност, на трудолюбие – утроба, която дава богове. И така е. Затова образите на Девите са приети в литературата, в изкуството.

Пак ще повторя онова, което съм казвал: всеки е всички зодии. Защото те ще си останат дванадесет, а човекът много повече от дванадесет пъти е идвал и си е отивал. И няма нужда да се повтаря в една и съща зодия, защото с различната същност и култура на една от зодиите той ще трябва да има своето причастие и своето участие и в друга. Веднъж ще трябва да бъде воин, втори път ще трябва да бъде храмов жрец, трети път той ще трябва да бъде молитвена девственица…

Така че именно Дева крие в себе си всички тези тайни. Нейният белязан, нейният вечен израз ще си остане: „Аз анализирам.“ Това е белегът й. Но аз бих го превел малко по-другояче, бих казал: „Аз размислям“, защото размисълът е мъдрост, а анализът не може без размисъл. Той не може и без отговорност, не може и без преднамерена добродетел, а не може и без трудолюбие, защото невъзможно е да се размисля върху нещо, което не е сътворено. Виждате как всичко взема участие в изграждането.

И така, още в древния митологически свят, Девата е била девствена богиня майка. И в Индуизма, и в Зороастризма с това наименование са боговете – деви. (Оттам е ведическото знание – от боговете.) И това е култ към Девата – буквално в стария индийски свят, Дева се е превеждало като богиня майка. Счита се, че една от жените на Шива е била дева.

За мен индийският епос е и религия. Те много по-късно изведоха Упанишадите, а Ведите им са и епос, и религия. Затова се явяват толкова различия, които съставиха техните три официални и, бих казал, още не по-малко от хиляда религиозни общества. Това, което се прави в Християнството, не е в техния, индийския смисъл, на епосна вяра, където има достатъчно образци да следвате. В Християнството съществуват стотици отклонения само като предмет на тълкувания, но не и на епични образи. Това е голяма разлика.

Може да се каже, че зодиакалният знак Дева е свързан в гръцката митология с името на Деметра – богинята на земята (в смисъл на земеделието), на плодоносието и с нейната дъщеря, наречена Персефона (или Прозерпина на латински). Буквално Деметра или Церера на латински значи земя, майка, природа. Така Девата като един зодиакален знак е плът, която дава плът. И много добре е видяно: девица ще зачне и ще роди – плът, която дава плът. Разбира се, тази плът може да бъде изнесена в другите полета и да бъде мистичната дева, може да бъде мисловната дева. Но това е плът, която дава плът. Значи какво е тя – плодоносия. Какъв е бил белегът й в митологиите и религиите – сноп от жито. Белег – клас житен. Какво каза Христос: Ако зърното не падне и не умре, то няма да роди, но това, което е умряло в земята, то ще даде тридесет, шестдесет, сто. Затова нейният знак е житният клас и я изобразяват със сноп жито, защото когато минавала (през съответните свои въртения), тогава житото узрявало. Такъв е и в Египет нейният знак. Казано е, че Деметра е имала коси като цвета на пшеницата. Това е също така един от елементите да й се даде знакът сноп.

Към същата легенда може да се прибави и скръбта на Деметра, чиято дъщеря Персефона е пленена от Хадес (Адес). Зевс вика сестра си Деметра на Олимп, но тя казва: Докато не се върне дъщеря ми от царството на Адеса, аз няма да дойда. Виждате ли трагедията на жертвата, че трябва из дълбините на земята, от подземните царства на Небесното домостроителство да се извежда душата нагоре към Олимп и към Земята. Повтаря се голямата и вечна тайна – да се излиза от дълбините към светилището на Олимп, към божествеността, към Слънцето. Ето това сме ние: слизайки от небесността, отивайки в дълбините на Земята, отново трябва да се върнем – ето Евридика и Орфей, ето Дева.

И така Зевс повелява чрез своя Хермес да бъде освободена Персефона, а Адес й дава зрънце нар – символ на брачна вярност. И тя никога не го забравя, и условността е тази, за която винаги съм говорил. Само че тук шест месеца, примерно казано, ще стои във външния, земния, слънчевия свят и шест месеца при Адеса в подземния свят. Виждате колко е ясна всяка една от тези легенди: ще отиваме – ще се връщаме, ще отиваме – ще се връщаме, за да се ослънчаваме.

Тази плачеща майка, наречена Деметра, ще я видим и когато се напътва към Елевзин (където са създадени Елевзийските мистерии в нейна чест), там да сяда, на камъка на скръбта. Колко верни неща са казани във всички уж детски приказки, наречени легенди. Камъкът на скръбта! Защо? Защото във всеки камък, във всяко дърво, във всяка трева на даден обект е написано всичко, каквото е минало оттам. След това Деметра ще отиде на кладенеца на девиците. Вярно, за самарянката не е казано, че е девица, а че има пет мъже. (А защо да не са нейните пет тела.) Но и тя е на кладенеца на най-голямата истина, която каза Христос: Бог е Дух и с дух и истина иска да Му се покланяме. Ето ви една тайна.

Дева като зодиакален знак е под властта на Меркурий и на Луната, а знаете Меркурий, това е Хермес. Когато е за зодиакалните знаци в планетните очертавания се употребява Меркурий, а когато е за всеобщата реч навсякъде се говори за Хермес, макар че са едно и също. (Никой не казва планетата Хермес – има някаква диференциация и заради самите детайли в знаците е употребено Меркурий.) Така че за покровителство Дева има Меркурий. А вие знаете богатството на Хермес, като се започне от великото му посвещение и се свърши с кражбата на кравите – кравите от Аполоновата градина.

Дева в Зенд-Авеста, в персийската култура се нарича Кшатра Вария – защитница на небесното войнство, праведница, неподкупност.

Тъй като тази зодия по превод е и земя, то нейният основен елемент е земя – разумно, реално, практично приложен характер. Доста обаче холерични са Девите, доста нервни. Те са подвижни, в подвижен знак по естество. Макар да не са консервативни по убеждения, обикновено не търсят новостите като самоцел както „рогатите“.

По отношението на структурната страна на нашето тяло, обикновено Девите са свързани с вътрешните органи, дробовете и нервната система. Едно от въздействията, които Меркурий оказва върху тях, това е сръчността. Вие знаете колко изобретателен беше Хермес – вкара кравите с опашките напред в своето скривалище, така че когато ги търсят да има излезли крави, но не и влезли. Значи влиянието на Хермес, или на Меркурий (нека така го казваме, защото се касае за планетата), върху Девите е да им създаде сръчност, приспособеност, тактичност. Девите усложняват малко живота като проявяват известна мярка на упоритост, но не са инати. Разумната душа е под Меркуриевото влияние, а биологично-животворната душа е под влияние на Луната, която също слага върху тях белег голям. Така че когато се виждат понякога и отвлечени – тогава когато са космична даденост, за да раждат небесен син, и когато са земни – за да родят пак, но земен син, трябва да разберат, че едното е влияние на Меркурий, а другото е влияние на Луната.

Ако тази зодия се раздели на нейните декади – в тях ще има и различни нюансировки на влиянието. И ние ще я намерим в различни цветове и цветя дадена.

В първата десятка (от 21 до 31 август) Девите са склонните към аскетика. Те, които са жизнени и слънчеви, могат да имат свое пробудено, а понякога и тайно живеене като аскети. Вглъбеност и безспорно гордост и страст.

Другата десятка (от 1 до 10 септември) има за цвете карамфила. Това е чувствителност, нервност и своего рода революционност. Карамфилът винаги е бил емблема на революциите (червеният).

Третата декада (от 11 до 20 септември) е с цвете здравец. И тогава има вече т. нар. смекчена мъка, търсено надмогване на болката, тъга, която не ви унищожава, но която дълго време ви люлее; там има вече естетичност, артистични дарби и добри амбиции.

Девите могат мъдро да управляват. Една белязана Дева, това е Агата Кристи. Разбира се, че тя за нас е известна със своите криминалогии, но ако се отстраним от това дали въображението й не е било по-голямо, отколкото би трябвало, тя е голям човек. Също така Грета Гарбо – голямата актриса, както и принц Алберт – съпругът на кралица Виктория. А много неща човек трябва да знае от това, което наричаме „аристократическа суета“... Не, няма суета в аристократизма, има изопачаване, когато аристократизмът като вещина и като церемония отиде надолу. Затова трябва будност и надмогване на апатията. Обидна е духовната апатия. За всичко ще трябва прозрение.

Скъпоценните камъни, които Девите могат да ползват, са ясписа, кремъка като камък, нефрита, смарагда. Разбира се, това е, когато прецените десятките или декадите. Не бива човек да наниже всички тези камъни. Трябва да знае в коя десятка е, за да определи и въздействието. Някой казва: „Аз сложих онзи камък, който е даден за зодията.“ Да, но в третата декада може да си е сложил камък, който е валиден за първата декада. Защото (винаги съм твърдял) не може да има пълно покритие на това, което за една зодия обикновено пише. Някога няма да намерите нито ред за вас да отговоря. Защо? Защото това е много общо, а декадата, битието ви е много детерминирано, за да бъде лесно измамено с общи неща.

Няма да изброявам стойностите на камъните какво представляват, но трябва да направя една голяма разлика между амулета и талисмана. Някои, от дадените камъни или от други ценности, си правят амулети, но трябва да знаят, че амулетите пазят от нежелателно влияние. Те ви пазят, бих казал, като вълна, докато талисманът поддържа качество в характера ви. Така че един камък може да стане талисман за дадено качество, ако знаете коя добродетел искате да подсилите. Например един гранат дава „сердце веселиться“ – който е меланхоличен може да си сложи такъв камък. Така трябва прецизно да се гледа на нещата. Това е моят страх – от информации без знание. Следователно амулетът има едно предназначение, талисманът – съвършено друго. И затуй в различните митологии има и различна властност на съответния зодиакален знак. Защото, примерно казано, за индианците кафявата мечка е символ на воля и е знак на Дева. Въобще мечката, дори когато я сънувате, е символ на физическа здравина, на воля, на сила. И колко уточнено са го поставили – кафявата мечка. Бялата мечка има друго предназначение. А някой, без да знае, взима си за сувенир мечка (бяла или кафява мечка) – не върви.

Искреност – това е Дева. Тя има качества на доверчивост, но никога не се лишава от един надежден път. Понякога се изгражда и като много добър оратор. Обикновено жените са по-миловидни и свенливи; мъжете са остроумни, често присмехулни, но в много случаи са весели, повече отколкото трябва, без да са сангвинични типове.

Девата в западните хороскопи е и принцип на безстрашието – има голяма вяра в себе си, докато в отрицателния си знак тя е егоцентрична и доста педантична. Малко е упорството й, затова много често е недисциплинирана.

В източните зодиакални знаци Девата е аналог на петела. Там тя означава по-задълбочено и по-мислещо същество с известни шансове, които приливат и отливат. Но в нея няма да намерите онази дързост, каквото например една римска поговорка ви казва: „Alea jacta est!“, „Жребият е хвърлен!“ Не, те не са такива. Макар да имат приливи и отливи на шансовете, те не са от онези цезаровци, които могат да ви кажат жребият е хвърлен. Така че когато искате да се омъжите (или ожените) за Дева, премерете си своя ръст и тогава решете. Ако ви трябва някой, който да ви укротява, вземайте Дева. Желаят авантюра, но в границите на срамежливостта, а срамежливостта не може да ви направи авантюрист. Това е много важно. Но когато говорим за авантюрата и авантюризма, трябва да ги разграничим. Аз съм акламирал авантюризма на Европа, когато отиде в Америка, но той беше плоден; след като европейците стигнаха в Америка, спря им авантюризмът – дойде необходимостта от сигурност и от местозастой. Защото който не може, както казват, да сложи стожер, той няма да запали огнище.

Щастливият ден на Девите е сряда, хубавото им число е пет; лоши периоди имат през септември-октомври и май-юни. Съдбовни години са през седем като започват от четиридесет и две.

Това е в рамките на едно по-кратко обяснение за зодия Дева, за да мога да я свържа с Посланието в неговата втора точка:

• Вие ядете хляба на Мъдростта, не събирайте трохите на миналото!

Както ви казах, без да са консервативни, Девите не са предприемчиви за нови неща. А не бива да се връщат да събират трохите на миналото. Това е едно предупреждение, което би трябвало много добре да се знае. Защото да повтаря: може един духовен аристократизъм или авантюризъм да ви отведе в едно ново пространство, в една нова йерархия на вашето битие и вие да искате да сложите ново огнище, а да нямате куража да сложите стожера, защото се страхувате от това дали не нарушавате нормалното. Ето това е – когато ядете хляба на Мъдростта, не събирайте трохите на миналото! Който иска да пази огньове, който иска да сложи стожер и около него да прави своето битие, трябва да сложи ръка върху браздата на миналото. Това е, което трябва да се знае в цялата Дева. Тя може да роди Онзи, който ще разруши света (в добрия смисъл на думата), но тя самата – не. Това е предупреждение за нейното битие, защото макар и да е уж безстрашна, макар и да има вяра в себе си, тя има един пъргав ум, който обаче не е фантазия. А авантюристът има нарушено мислене по отношение пространствата. Той е именно, който може да прави новости. Когато видите, че някой си прави въображения големи – поощрете го.

Питам веднъж едно момче: „Какво има, защо се карате?“ (деца по на четири, пет години). „Ами – казва – той лъже, нарича този стълб змей.“ Казвам: „Вижте, той не е излъгал, само че стълбът още не е станал змей.“ Но отидох и го потупах – „Добре, ще стане змей.“ Това е въображение. Разбира се, юзди трябват върху неубюздения кон, но добрият ездач знае как да държи коленете си, за да язди и без юзда дивия кон. Защото иначе как щяхме да имаме питомни коне, ако не знаехме да обяздим дивите. Ако ние имаме питомна мисъл, трябва да се радваме, че сме имали дива. Въображаема, прескачаща – това, което нашето въображение роди – с единия крак на Хемус, с другия на Пирин. (Въпреки че Крали Марко беше един пораженец – би се срещу нас с турците.) Въображението на този народ ме възхищава – да каже, че с единия крак стъпя... – значи иска, иска из недрата му да има такава личност, която с единия крак да стъпва на Пирин, с другия на Хемус. (И да освобождава три синджира роби, а той ги беше вързал.)

И така, Дева в Посланието какво място има. „Вие ядете хляба на Мъдростта, не събирайте трохите на миналото“. Е, разбира се, ние не можем да й кажем, ако е много гладна (консервативността е гладна) да не си вземе нещо от старото. Аз не се страхувам от приемственост, но се ужасявам от приемственост, която е убийствена, която не дава възход и която не прави нови граници. Приемственост, която създава това, което нарекох криза на идентичността.

Към Дева от Евангелието е определено Матея глава 8:

• 21. Друг пък от учениците Му рече: Господи,
• позволи ми, първом да отида и погреба баща си.
• 22. Но Иисус му рече: върви след Мене, и остави
• мъртвите да погребат своите мъртъвци.

Ето две зодии. Ето една Дева, която трябва да отиде да погребе (виждате ли, някои се връщат) и един Христос, Който казва: Оставете мъртвите да погребват своите мъртъвци, защото Той е един Козирог. Разлики! Затова в Посланието това е дадено към този зодиакален знак. Антитези! Онези, които трябва да извършат всичко прилежно; онези, които трябва с всичката своя даденост – и с трудолюбието си, и с разумната си душа, и с първичното си любопитство да си свършат работата. И Онзи, Който ги е надкрачил и казва: Оставете мъртвите да погребват своите мъртъвци, елате да ви науча да ловите човеци вместо риба.

От „Агни йога“ за зодията е определен следния параграф:

• 501. В кой дом ще расте психичната енергия? Естествено, в дом, който се стреми към бъдещето. Това не е тъй просто и лесно. Хората са увлечени извънредно много в настоящето. Когато се говори против въздаянието, то погълнатият в настоящето не ще разбере дори важността на това правило. Но устременият към бъдещето дори не ще разсъждава за условията на въздаянието и всяко въздаяние ще бъде за него само подготовка за нов път. Тогава се запалват пътеводните огньове и психичната енергия се развива. Защото всичко чрез опита се добива. Опитът се осмисля чрез проникване в бъдещето и е противен на безмисленото вегетиране.
• Върховният опит е опитът над себе си. В него има и центробежност и центростремителност. Тези прости истини трябва да бъдат повтаряни. Именно в отдаването на своя дух за човечеството се заключава и жертвата и придобивката. Несъединените противоположения не дават кръг; а без кръг не може да съществува система на движение. Всяка спирала, гледана отгоре или отдолу, изглежда като кръг; но всяка сложност изчезва, ако се устремим в бъдещето.
• Не трябва да усложняваме пътя на психичната енергия! Тя сама ще пошушне на чувствителното ухо кога трябва да се съкрати съня, като ненужен, кога трябва да се намали храната, кога трябва да се намали питието. Защото всяка енергия храни, а особено психичната.
• Временното отслабване на краищата не бива да ви смущава – отровните земни течения действат преди всичко на краищата. Но естествения растеж на психичната енергия може да замени телесните способи и да спомогне за установяване на равновесие между видимото и невидимото.

„В кой дом ще расте психичната енергия? Естествено, в дом, който се стреми към бъдещето“ – това, което днес като отворена врата за нашия нов път, е празник на бъдещето. Мъдростта като духовна вълна е единственият гост, на който може да се каже, че е гостът на бъдещето.

Само в онзи дом може да расте психичната енергия, който се стреми към бъдеще. Това не е тъй просто и лесно. Хората са увлечени извънредно много в настоящето. Настоящето има логика и всяка зодия поотделно го преценява. Онзи, който твори бъдеще не може да не е стъпил на настоящето, защото то е именно трамплинът. В едно настояще вие сте преценили всичко що миналото е дало и от това настояще може да изходите за едно бъдеще. Увлечението обаче е рисковано, когато липсва преценката (а без увлечение не може). Тогава ще трябва да се разбуди повече любознателността и преценката, за да може да не остане човек само в увлечението, което е най-тежкият данък на всяка люлееща се душа.

„Тогава се запалват пътеводните огньове и психичната енергия се развива. Защото всичко чрез опита се добива. Опитът се осмисля чрез проникване в бъдещето и е противен на безмисленото вегетиране.“ Да, вярно е, че цялата еволюция е построена заради този единствен момент – получаване на опит, с който вие сменяте възможностите си чрез усвоеното. Но идват времена, когато опитът няма да се получава само в сферата на еволюцията тук, а и в йерархията на другите полета. И тогава е властно това, което съм казал преди десетки години – изживейте поне половината от нещата си във въображението, направете еволюция там и по този начин вие сте добили още един опит. Защото този друг опит го получавате и когато отивате в Астралното, Менталното и Интуитивното поле. И това може да го прилагате тук. А какво твърдя – че един нов метод на знание има, чрез кое? – чрез сънищата. Трябва ли да станат реална метода за работа тук? – Да.

„Върховният опит е опитът над себе си. В него има и центробежност и центростремителност.“ Тази центробежност трябва да мине (което казах преди малко) в другите полета. Така да го уловите, там да го изживеете. И тогава сте сигурни. Защото ужасно е, когато някой изолирал се не може да изживее исканията си във въображението и тогава прави своето единство с обикновения осел, който намери там и го нарича Росинант – кон голям, а то магаре обикновено и като мислене, и като реалност. Това е страшното. А вие виждате какво каза един Дон Кихот, неговият Росинант е ненадминат, а Санчо какво беше – с магарето считаше, че той е героят. Ето тези неща трябва да ги махнем от себе си.

„Именно в отдаването на своя дух за човечеството се заключава и жертвата и придобивката.“ Когато Дон Кихот извади своето копие да се бие с големите „войскови съединения“, те бяха в действителност вятърни мелници, но войнство бяха за съзнанието му. Това е отдаване на човечеството, жертва за човечеството. Дон Кихотовци са жертва за човечеството, Христовци са жертва за човечеството. Кой е мислил, че този там, ей тъй бледичък и „слаб“ Иисус ще преобрази света? Но събори големите каменни божества – Зевсовци и другите божества си отидоха. Това е отдаване духът на жертва за човечеството. Придобивка!

„Не трябва да усложняваме пътя на психичната енергия. Тя сама ще пошушне на чувствителното ухо кога трябва да се съкрати съня, като ненужен, кога трябва да се намали храната, кога трябва да се намали питието. Защото всяка енергия храни, а особено психичната.“ Ето – тогава когато сме надмогнали нещо има един душеприказчик, това е нашият Вечен, който ще каже: нямаш нужда от толкоз сънлива ленност, защото ленността на духа е най-големият убиец на човечеството. Гледам как си пият кафето... – това е ленността на ума. Не защото пият кафе, а защото не знаят какво друго да правят. Това е трагедията – те внасят безотговорност, където и да отидат или махаленщина, с която всеки ден се живее. Когато се удовлетворявате с клюката не може да говорите за психична енергия. Може да се говори за страсти, но не и за енергии.

Разберете, това е трагедията на ленността на духа. Чудиха се какво ли не да си измислят. Цялата медицина казва, че можете да пиете две кафета, те пият двадесет и две. Защо? От ленност, от безмислие! Защото могат да си дърдорят два часа без да си кажат нищо. Ще си го пият…

„Временното отслабване на краищата не бива да ви смущава – отровните земни течения действат преди всичко на краищата.“ Не е ясно под краища дали се разбира географски краища или краищата на нашата анатомия. Краища е например главата, краища са и краката, краищата са и ръцете и наистина „…отровните земни течения действат“. Така е. Затова трябва да координирате спането си по магнитните течения, които има: север – юг или изток – запад. Накъде трябва да бъде главата? Има указания окултни и така че когато имате главоболие, първом проверете посоката, в която спите. Първото най-важно е това. Ако наистина тялото ви е в обратно течение, ще имате не само главоболие, в обикновения смисъл на думата, но и други дисхармоничности.

Второто това е цветът, в който обитавате – цвета на спалнята, на кухнята, на хола ви и т.н. Хората до такава степен са изострили усета си, че знаят кой цвят как действа. С това ще определите и своята аура. Дали е в цвета на развитието – научно, културно, духовно…, защото цветът действа.

„Но естественият растеж на психичната енергия може да замени телесните способи и да спомогне за установяване на равновесие между видимото и невидимото.“ Много добре е казано. Безспорно е. И това, което се нарича сеанси, е едно балансиране на видимо с невидимо, когато астралната ни излъчка трябва да бъде в хармония с физическото ни тяло. Когато тя се наруши вън от нас или се съсухри вътре в себе си, ние имаме прояви на болезненост, но едно равновесие може да се внесе. В единия случай (и точно тук е грешката на тези екстрасенси, които нищо не знаят от това) трябва да се активизира съсушеното да излезе, а в другия – трябва да се изтърси, за да се вгмезди правилно астралното тяло във физическото. Така че дадено е равновесие между видимо и невидимо.

Искането, което също влиза в тази зодия е:

• Дай ми свобода от страх за принадлежност.

Много трудно човек се определя. И точно идеята за свобода от страх за принадлежност е най-доброто, което бих нарекъл огледало на необходимостта. С тази наша огледалност ние трябва да видим необходимостта, за да можем да събудим принадлежност. Защото може човек да се е определил там, където не му е мястото и хората казват: „Къде отиваш, там не ти е мястото“ или поговорката, че „всяка жаба трябва да си знае гьола“. Виждате, народът го е изразил без да има големи схващания. Просто е знаел: всяка жаба – гьола. Тази нужда да бъдем свободни от страх да си намерим мястото. А какво казва Христос: Не сядайте на първите редове, защото като дойде големият гостенин на жениха, за неудобство ще вземат да ви вдигнат. Че всяко нещо е един res in rebus – мярка. И трябва да имаме свободата, за да го направим, а не принудата. Принудата може да ви заведе много назад, а да искат да ви видят напред. Принудата от горделивост може да ви заведе, както онзи в храма: Благодаря ти, Господи, че не съм като него. Свобода от страх за принадлежност! И тогава вече с тази огледална необходимост ние бихме направили своето пълно присъствие в този зодиакален знак.

Мисля, че нищо лошо никоя зодия не носи!

 

Ражданията са благодатта, която Бог е вложил в човека!

Раждането е на човека, а Рождеството е на Христос!

Рождеството е най-светлата дързост, която разкъса Небе и отвори Утроба!