Да погледнем отново звездната карта, небесните селения (макар че сме присъствени на Земята), за да видим частица от съдбовностите, които небето има върху нас – жителите земни, а души и духове небесни. И така, пак сме пред небесната карта, за да поговорим върху зодиалния знак Везни.
Датите са знайни, разстоянията са ясни, а по принцип ние казваме, че волята на знанието, пътят на съвършенството и идеята за божествеността са ония три сили, които фактически създават еволюцията, които стимулират нашето битие. Битие, което започва от пещерите и завършва с личния ни дом, който вече не е пещера, но пещерата остана в окултните учения като знак на посвещение. И ако някой влезе в сън или наяве в пещера, трябва да знае, че това наистина е място за посвещение, т.е. за освобождаване на нашата първичност (която е била в своята духовност много по-чиста), защото умът, защото чувствата ни, защото това, което ни прави в еволюцията необходими, трябваше да заеме място, а първичността ни, причинността ни, духовността ни остана в пещерите. Така че сега просветленият човек отива на просвещаване, отива на инициране. Затуй казвам, че тръгнахме от пещерите, които бяха скривалища, а сега са тайнства.
Везни е седмият зодиакален знак в цикъла от дванадесетте знака. Той е под голямото въздействие на Венера и частично на Луната.
Неговият основен принцип, за да търси по-възвишеното, това е „Аз се колебая“. „Аз се колебая“, за да търси, а когато спре колебанието си, да даде равновесието и безспорно хармонията между едното и другото блюдо – между главата и сърцето, между разума и чувствата, между правдата и неправдата. Имам дързостта да кажа: везната, ако й махнете блюдата, ще я видите в Христовия кръст на Разпятието. Ето защо петъкът е съдбовният ден на Везните, денят на Разпятието, на двубоя (това, което винаги съм казвал) между Дух и Материя. Това е Везни. Махнете блюдата и ще видите кръста, сложете блюдата и ще се видите в Еволюцията. И така в колебанието центъра на кръста ще търсите. Ще търсите хармония между двете блюда.
Беше речено: Той ще дойде да съди народите. А под съд, когато се говори в християнските Евангелия, се разбира управление, ръководство. Значи ще дойде да ръководи, ще дойде да даде път и наистина този път е даден – в един вертикал и в един хоризонтал – път Голготски ходен, който с Учението на Мъдростта става път Божествен.
Какъв е тогава символът на везните? В тази тайна е сложен кръстът, но безспорно преди кръста да бъде осветен е търсен друг символ. И досега обаче (бих казал за нещастие) човешката наука, не можа да изведе везните от кръста, а само от приложеното им правораздаване – богинята Темида (разбира се, с превързани очи) държи везните, за да търси равновесието, справедливостта, правдата. Богинята Темида се счита за дъщеря (според „Теогонията“ на Хезиод) на Уран и Гея и е съпруга на Зевс, една от съпругите. (Аз мисля, че тук не се касае за брачни действия, макар че в митологиите така са дадени, за да ги възприема човекът.) Тя е негова съпруга, защото не може един Бог, какъвто е Зевс да не носи правда. Зевс извежда своята Атина Палада – Мъдростта, но ще има и трябва да има и справедливост.
Когато пък Есхил, в своя „Прикован Прометей“, говори за Темида, счита (макар да има и други версии), че е майка на Прометей, майка, която носи таланта или дарбата на откровението. Тя много често му е шепнела за тайните, които има светът да изживява. Прометей е прикован не само заради това, че открадна огъня, а и защото знае тайната кога Зевс ще падне и от кого. И Есхил в своята трагедия казва така: А майка ми Темида много пъти ми предричаше какво ще има да се случи в бъдеще. И още: О, ти премъдри сине на великата Темида – така се обръща вестоносецът Хермес към Прометей. Достоверността на тези неща, ако тръгнем по родословието на митологиите (а те понякога толкоз много се кръстосват) е такава, че ще кажем: „Тези богове имат много валенции и затова и много богини са им съпруги…“ По-важното обаче е вътрешната, окултната страна. Може ли върховното Божество без справедливост? – не може! Може ли онзи, който взима огън за спасението на човечеството да няма майка (а коя е майката в този случай тогава – неговата душевност), шепнеща му тайни за бъдещето. Тези тайни трябва да търсим, тази съкровеност, тези пещерни скривалища в нас самите, а не вън в разиграните образи, в пъстротата на словото или в играта на богините и боговете. Вътре в нас трябва да ги търсим!
В египетската митология избират знака Везни за равнодението (по-точна е тази дума – равнодение, вместо равноденствие), защото в това време, когато преминава слънцето, тогава се измерва житото, за да се прибере в хамбарите. Вижте външната фигура колко е образна – взема се мерилката, тегли се житото. А какво е житото? Какво е зърното? Какво беше речено? – Излезе сеяч и хвърли семето и ако някое от тези зрънца не умре, то няма да даде тридесет, шестдесет, сто. Трябва да измерим в себе си какво внасяме от света, за да го изнесем след това като посявка в душите на хората. Така че този образ за Везните е взет от древния Египет, въпреки че най-ярък и най-изразен е чрез Темида (но с малко по-друга нюансировка) – мерят човешките доброти и човешките злини.
В Християнството когато внасят идеята за „Страшния съд“, вместо да укротят малко този образ, го правят по-див и по-жесток. Виждали сте картината на „Страшния съд“. Там е везната и стоят ангелите с копията си и така дълбоко признаваните и уж непочитани (но достатъчно уважавани, щом винаги говорят за тях) дяволи чакат да си вземат жертвите, които са извършили само лоши дела. Ужас! Страшният съд като мотивировка, за да внасяш в душата на човека Бога на Любовта?! Това не мога да го разбера! Да внесете Бога на Любовта със „Страшния съд“ и там „геените огнени…“ Всички тези ужаси, които са опитани да влезнат в човешката душа, мога да ви кажа, че не са помогнали. От страх Бог не се събужда в човека! От болезненост – да! И точно в този смисъл е кръстът – кръстът на разпятието, на болезнеността, който трябва да прерастне в кръст на победата над материята. А страданието е нотация на развитието ни. Така – да! Но ужасът да събуди Бог – не!
Наистина в гръцката митология Везните влизат като измерение на доброто и злото. Там имат своите богини (ериниите) на отмъщението. Но в Учението на Христос отмъщението отпада. Възмездие – да, но възмездие наложено чрез прощение (а не отмъщение, което цял един хор на древна Гърция пее). Отмъщението не е възмездие, то е ожесточаване – изострен е мечът. Вместо да бъде по-малко остър, ериниите слагат и отровата на отмъщението, за да бъде сигурна смъртта. В Христовото учение, това нещо отпада, защото само Той можеше да каже: Благославяйте тези, които ви клеветят; благославяйте тези, които ви хулят. Така че някои, които искат да ни похулят и които искат да получат нашата благословия, нека го направят! Виждате големите разлики. И всичко това като същност, като концепция го има в тази зодия, в зодията Везни.
„Аз се колебая“ – това е сторонността, това е стожерът. Но това колебание трябва да се надмогне, а като се надмогне какво идва? – Йерархия на добродетелите. Това, което винаги съм говорил – от обикновеното възмездие се върви към прощението, без да се е загубила силата на правдата на Везната. И затова в тази зодия вие ще потърсите равновесието, справедливостта, жизнената радост, домоседът (не може с крила да се хвърчи и да се държи везната, трябва да сте домосед и нищо лошо няма в това). Везните са и добри гостолюбци.
Разбира се в тази зодия, когато има своето отрицание, могат да се намерят и други неща – като денгубие, като разточителство, като нехайство, които попълват портрета на родените Везни. Вие не изпускайте никога това, което съм казал изначало (особено ако приемате идеята за отиване и връщане) – всеки носи всички зодии. Не може да се повтаря в една зодия, защото има да учи различни ценности от даденото – било от Учителя, било от мъдреца, било от своя възпитател, било от майчиния дом. Така че логично е, когато в даден откъс от живота си на Земята някой има да научи нещо, да бъде и разточителен, за да се пребори. Но когато в тази зодия подобна черта се прояви малко повече, трябва да се знае, че е точка или запетайка в неговата повест.
В зодия Везни Венера може да ви носи мир, щастие, доволстване. В същото време сребърната сянка на Луната носи промяната, носи въображението, а и желанието за популярност (защото под Венера повече има любов, отколкото искане за социална популярност).
Виждате как понякога в един и същ зодиакален знак въздействието на две, три планети ще дойде, за да могат да се съчетават. Там, където има срамежливостта от популярност – сянката на някоя от планетите ще го задвижи и ще го изнесе в подлунието, където ще дойде въображението, а то все пак е популярност, защото написал една поезия и тя е нещо. Така можем да търсим и жизнерадостта…
Трябва да се знае, че под действието на Везните в мъжа се проявява характерът. Везните в жената дават женственост. Освен Девите, трябва да кажем, че и Везните са изящни, много женствени – нещо, което дължат на покровителството на Венера. Е, кое блюдо ще бъде малко по-нагоре, кое надолу, там вече, бих казал, и самата Венера трудно може да определи. Понякога увлеченията могат да дадат навеждане на блюдото на обичта, на любовта, на гостолюбието, но жената Везна има едно преимущество (макар че понякога е много гневна) – да не забелязва, когато едното блюдо малко е вдигнато.
Като отрицателно качество може да се каже още (но това е проява, която винаги може да бъде овладявана) и безгрижието, лекото безгрижие; може да се каже лекомислието и понякога страх от себе си, страх от самота. Това е обща болест за всеки, който не е достатъчен на себе си. Всеки, който не е достатъчен на себе си винаги е имал чувството на страх от самота. В какво може да бъде подчертано това е отделен въпрос, но Везните имат чувство на страх от самота. Разбира се, трудно е човек да бъде достатъчен на себе си, така че да не бъде смутен, че около него нищо няма, а самите Везни искат кръгът, който ги заобикаля, да е хармоничен. Точно затова се стремят към равновесието, към одухотворяването, а то само за себе си не може да не даде смут да търсим духа, да търсим културата; да търсим на другото блюдо нещо, което трябва да уравновесява пустотата, т.е. на блюдото на духа да придаваме разумност, духовност, която трябва да равновесим с това, което нарекохме кръст или Везни.
Като естество Везната е кардинална, като елемент е въздушна. Щастлив ден, както казах, това е петъкът, числото е шест. Скъпоценният камък, най-носимият и най-предпочитаният, е опалът, който може да се нарече и „камък на надеждата“, защото другото име на „аз се колебая“ е „надежда“. Разбира се, там е и диамантът, там е и ахатът (според декадите, на които се разделя зодия Везни).
До такава степен понякога се е съобразявало общественото мнение със зодиакалните знаци, че в средновековието се е считало, че тези, които носят на своя пръст опал, са опазени от чума (а знаете как в средните векове чумата е косила). И затова, когато специалистите разглеждат моменти от историята намират, че в средновековието за известен голям период, всички са се кичили с украшения и особено от опал. В Руския двор е било забранено пък носенето на тези скъпоценни камъни, които смущавали Екатерина Велика (макар че заповедта е била по предишна). Виждате до какви социални конфликти се е стигало в прецизността и във вярата – какъв камък да се носи и срещу какво е. Така че при Везните, да повторя, опалът е камък на надеждата.
Лоши периоди, за зодиално родените Везни, това са от 21 декември до 19 януари и от 21 юни до 22 юли. Съдбовни години – от 41 като прибавяте по 7 – 48, 55,… Цветовете, които ги хармонизират и които предимно с обич се носят, са: светло зеленият, небесно синият, розовият (разбира се, като цялост, човек си носи и другите).
Бележити личности в тази зодия (в различни разбира се осенения и виждания) има доста много, като например Жорж Клемансо (който погреба България в 1919 г. с т.нар. Ньойски Договор) – една голяма личност на френската политика. Там е Верди, защото тази зодия съдържа написани ноти в душата на всеки везнороден. Изумително музикални са, много обичат музиката, считат я за основа. Така че там е Верди, там е Ференц Лист – големият австро-унгарски композитор (или унгаро-австрийски по-вярно би било, защото той е унгарец по произход, макар че минава за австриец). Там ще намерим Оскар Уайлд, Ганди, Бриджит Бардо и т.н. Всички те са изпълнили ролята си и понеже са се изявили на хоризонта, стават прицелни точки на признание и по-скоро като съблазън ги казваме, отколкото като пожелание всеки да ги изпълни. Защото всеки поотделно след това си идва отново и си е почти същият – не може някой друг да стане Клемансо, освен Клемансо, не може някой друг да стане Лист, освен Лист, който ще се ражда и ще твори.
Везни са изтънчени, работят върху разума си и на него понякога дават по-предно място, макар че са твърде интуитивни. Това равновесие, което търсят – денят и нощта, тази смяна на равнодението в Космичната цялост, е и източник на тяхната любов за хармония и е мярка в тяхната теза за справедливост. Чарът който носят е обогатен и от изящност в словото. Сред тях се срещат много големи юристи, много добри оратори. Имат благородството да се грижат за другите, имат чувствителност, сприятеляват се с Близнаци, с Лъв и с Водолей. Проявяват и лична суета, но в повечето случаи тя отпада, защото имат изящността на природата, дадена като хубост.
Различните митологии и автори разглеждат и изразяват този зодиакален цикъл чрез различни символи, но във Вавилон за него си остава символът везни. В Египет обаче е бог Сет, в Индия – бог Шива, в Китай – белият Тигър или пък Конят. Но общо взето китайците имат и една по-друга нюансировка за съответните зодии. Там Везните съответстват на Кучето, в аспект не приятелство, а с критичност. При тях Везните имат антисоциален характер (в смисъл, че не обичат тълпите), повече са индивидуализирани. Китайците имат една специална книга, още от най-древно време, наречена „Канши Шинт Дзи“, което буквално значи „За звездите“ – книга за звездите. Представете си, някъде преди пет хиляди години, хората си имат книга за звездите и си имат своя астрология, а много по-късно своя астрономия. А всичко това в цивилизования свят още го нямаме и нещо повече даже – отричаме астрологията.
Може доста неща да изглеждат въображение, но в никакъв случай въображението не е виновно, че на някого му липсва крилатия кон, за да го догони и да види тайната. Точно затова са дали на поетите Пегаса – крилатия кон, за да догони въображението. Това е символът на поетите и когато някой каже „много въображение“, а няма кон да го догони, му остава единственото нещо да добави: „това не струва“. Не, така не може, нито пък бива.
Така че китайците имат Кучето или символа на Везната като справедливост, като критичен разум, като дълг и като изискана и приложена грижа.
В Юдаизма, Везните се свързват със символа палма и със сина на Йосиф – Нанаст, а в културен аспект с притчите на Соломон. Там, в притчите, е казано, че погнуса е когато капоните не оттеглят справедливо. И знаете старото име на везните – капони. (За съжаление в нашите речници този термин го няма.) Това именно трябва да се разбере – капоните – отмереността.
Везните се символизират и с Дан, синът на Йаков (един от дванадесетте му сина), който, изрично е казано в Библията, ще съди собственото си коляно и другите колена – ще съди. В Будизма тези цикли се свързват с така нареченото изкушение и смъртта на Буда. В Християнството за съжаление говорят само за Пилат, а според мен това е кръстът, както ви го обясних.
В други астрологии и митологии зодията се свързва с гарвана. В египетската – с Нут, която е богиня майка, майка на майките, жена на Амон, на която предоставят също така справедливостта, но понякога и арогантността. Другото тяхно божество това е Капи – бог на реката Нил, който дава влагата и реколтата и е едно от Космичните божества, което държи два различни атрибута – лотоса като емблема на горния Египет и папируса като емблема на долния Египет. Капи е прям, чист, справедлив и ясен в целите си. Безпокойството за него е повече измислица, отколкото реален живот.
В различните митологии, каквато е например Скандинавската митология и астрология, Везни е разделена на десятки.
Първата десятка се символизира с бял имел, който говори за универсалност и за специалност. Родените под знака на белия имел са природно религиозни или вродено религиозни.
Втората десятка (от 1 до 10 октомври) има за символ камелията. Това говори за изтънченост, за дружелюбност и за комфорт.
В третата е люлякът, който показва целенасоченост и енергитичност.
Можем още много да говорим върху този знак, но най-същественото, това е, че той е двете блюда – съдията, който стои в съдебната зала. Той е Великият дух, който е вътре нашият съдник – между главата и сърцето, между разума и чувството или центърът на този кръст, който трябва да направи равновесие, за да даде както казахме – победа на Духа над Материята. И точно това прави Христос с тази Своя жертва, когато Възкресението идва и казва: Моя Мир ви давам, радвайте се.
В „Зенд Авеста“ или Авестийските зодиаци (ако мога така да кажа) Везни е Митра – небесното божество, небесната светлина – познавачът на небесните закони. И той е закрилник на идейните архитипове. А кой раждаше архитиповете – Причинният свят, Архитипът за света. Значи Митра е там закрилник. Той закриля и приятелството, но в същото време е срещу онези, които изменят на клетвата си. Именно пазител на клетвата е той, на хармонията, на естетиката срещу лъжа и неправда.
Всяка зодия, всеки зодиакален знак свързваме с Послание, със стихове от съответното Евангелие, съответния параграф от Агни Йога и съответното искане.
Когато някой е учуден от букета, който се поднася, трябва да разбере, че човекът е повече отколкото една принадлежност и едно изповедание. И ние не се лишаваме точно от това. Човек винаги може да си намери едно Евангелие и да си го прочете; човек винаги може да намери една Агни Йога и да си я прочете; човек винаги може да срещне едно искане на своя духовен мир и да го осъществи. Но когато правим тази общност, ние говорим за онова, което е Мъдростта. Тя вече не е отделно служение, тя не е вече само, както казахме, Голготски път – тя е път Божествен! И там, от цвета на Светото Евангелие ние ще вземем онова, което вибрира в хармония с тази зодия; онова, което е достойнство за нашия път на развитие, ще го вземем от параграфа на Агни Йога; онова, което ни отваря вратите на бъдещето, ще го вземем от Посланието; а онова, което трябва със смирение да осъществим, ще го вземем от белязаната истина в исканията. Нека някои не се учудват, че така гледаме на нещата. И тъй, Везни от Посланието се съчетава с трета точка.
- Отворен е новият храм – там има: олтар, трон
- и жезъл; чакаме Вашата жертвена дързост!
Дошъл е денят на равновесието, на равнодението и се влиза в нов храм, в който преди да влезете става преброяване и претегляне на онова, което трябва да посеете, на онова, което след това трябва да пожънете. Това е отвореният нов храм. Там вие ще намерите Духа, който като съдия, както казах, седи в този храм на нашата душевност. Там ще намерите разумността, осветена засега от Мъдростта, за да стане интуиция. Там ще намерите жезъла – жезъла на ръководството, жезъла, който можеше да каже на канарата: Дай вода, защото са жадни децата Ми; жезъла, който може да благослови и да вдига мъртвите към възкресение, както го правеше Хермес. Това е хармонията между зодиакалния знак Везни и отворения нов храм, където стоят тези три тайни: олтар, трон и жезъл. Но какво ни трябва? – жертвена дързост! Смелост да видим кое блюдо е надделяло и да положим жертва, за да намерим равновесие. Докато човек е в еволюция, ще търси равновесие. Когато махнем блюдата на везните, за да получим кръста на победата на Духа над Материята, няма тогава колебание, няма „Аз се колебая“. А ще има това, което, когато ме питаха: „Каква е Вашата цел?“, отговорих: „Аз нямам цел, имам служение.“ Целта ограничава. Нямам цел – служение! Ето това е, когато махнете колебанието, когато сте свалили блюдата от везните. Ако в древността беше нужна Темида, ако бяха нужни тези блюда (защото добро и зло трябва да варират, защото еволюцията без брегове не върви), идва време, когато блюдата ще слязат. Ето тази „жертвена дързост“. Кой ще каже на блюдата да слязат? Ние подсказахме – няма зло, има нееволюирало добро.
Онова, което трябва от Евангелието за тази зодия да вземем, това е Йоан, глава 10:
- 17. Затова Ме люби Отец, защото Аз Си давам душата, за да я приема пак.
- 18. Никой не Ми я отнима, но Аз Сам от Себе Си я давам. Имам власт, да я дам, и власт имам пак да я приема. Тая заповед получих от Отца Си.
Кой може да направи жертвената дързост? Той я е направил – Затуй Ме люби Отец, защото Аз Си давам душата, за да я приема пак. Има ли дързост жертвена, има ли образец, който е дал? Има го! Как да не вземем тогава от Евангелието това, което в астрологията е не само свидетел, а жив път! Така че ние не разказваме, а казваме. Има го! И после: „Никой не Ми я отнима, но Аз Сам от Себе Си я давам“. Себежертва, дързостна себежертва! Никой не Ми я отнема, никой не Ми я иска, Аз от Самосебе Си – Имам власт да я дам, имам власт пак да я приема. Тая заповед получих от Отца Си. Ето накрая смирението. Аз имам право да я дам и Аз имам право да я получа. Тая заповед получих от Отца Си. Има ли по-съвършено нещо в световната история. Не!
Станете Везни, защото носите всичко! Това е да знаете защо правим тези съчетания – потребни, защото са жива плът от плътта на нашето живеене. И всяка зодия си има своя Евангелски текст. А там, на Везните, няма друго, освен несмутено да ви присъдят: Никой не Ми я отнема, защото Аз от Себе Си я давам.
И така, от „Агни йога“ следния параграф:
- 598. Мъдрият знае словото, знае писанията, знае мисълта, знае мълчанието – така казва старата пословица. Да погледнем на нея от гледна точка на психичната енергия. Наистина, нужно е да се различава кога е нужно слово и кога – писмо или мълчание. Много може да се направи, когато направляваме енергията правилно. Изтънчената интуиция ще ни покаже способа, който е неизменим при даден случай.
Този параграф може да бъде гледан със сто очи. Човек може да се запита коя е тази стара пословица; човек може да се запита кога едно слово е мъдро, кога едно писание е потребно? Преди малко казах как трябва да се извика в живот, да се изведе из дълбините на Мъдростта онова, което в дадена зодия е най-хармоничното и най-творческото. А кое е това, което трябва да сложим така, че чрез психичната енергия да може да различаваме в кой момент какво да употребим – дали словото, дали писанието, или мълчанието. Везните! – ето как са нужни. Защо трябва слово, защо трябва писмо и защо ще трябва мълчание. Да тръгнете от будност, да се качите на върха и да направите своята молитва. Да сте глашатаят на онова, което трябва да отиде да види Слънцето. Защото този, който няма словото в душата си; този, който няма писаните тайни в сърцето си (а е казано: Писах законите Си в сърцето им, а те с ума си Ме почитат); и този, който няма своето величие чрез мълчание (това, което нашата религия чрез Исихазма постигна) – той не може да роди Мъдрост, той не може да направи равновесието, за да го осени интуицията. А безспорно, че тя е, която ще каже коя енергия къде да упражним и в кой случай, кое от трите тайнства – слово, писмо или мълчание да приложим. Тази зодия има привилегията, че е родена да пази равновесие и да търси справедливост.
И искането от Посланието е второто:
- Дай ни властното Си Слово, та Мъдрост да води дните на нашето служение!
Това, което като мото беше: „Аз се колебая“ и „Аз се жертвам“ е казано: Дай ни властното Си слово – в тази разгънка, за която преди малко говорих, в тази разцвета и пъстрота: слово, писмо и моление – та Мъдростта, т.е. интуицията, да води нашето служение. Най-великата тайна е служението! Това, което казах: Нямам цел, а служение. Това е голямото искане, което всеки (в коя да е своя зодиална трапеза, когато се самосъхранява) трябва да има, за да можем наистина да изпълним онова, с което всяка зодия, в своето циклично време, въздейства върху нас. (Независимо дали сме нейни поданици или не, ние сме нейни в еманациите.) Тя, тази цикличност е нашата непреривна свързаност. И това е идеята на задоволството, което трябва обаче да не се смесва със самообладанието. Някога самозадоволството или задоволството може да измести синура на нашето послушание, което е самообладанието. А никой не бива да схваща самообладанието като пасивност. Самообладанието е звездата на кръстчето отгоре, на езичето на Везната. Това е самообладанието. То не е пасивно – то е, което оправдава мотото „Аз се колебая“.
Не трябва, разбира се, колебанието да взима връх над предаността. А предаността идва от убеждението, че служим на по-висшето в йерархията за съвършенство. Така че съкровеното знание, което получаваме чрез тези дадености, е знание за света и знание за човека.
Нека всеки затвори своето златно ковчеже на знанията за свещен момент, когато ще е нужно!