Mили приятели, трябва да се кажат някои основни неща, които от всеки кръстопът се започват. Ние наистина излязохме от кръстопътя, защото сме изповедници на Пътя на Мъдростта. Следователно не сме на кръстопътя, а сме на Пътя. Ще творим и допринесем за един храм на Светлина, Истина и Свобода.
Ще си послужа с онзи израз, който Хермес пратен да даде това, което наричаме знание за великото, каза: Устните на Мъдростта са затворени, освен за yши, които могат да слушат. Хермес – бащата на тайните науки, за който съм казвал, че не Египет посвети Хермес, а Хермес посвети Египет. Това трябва да се знае – не Земята сътвори Бог, а Бог сътвори Земята. Нека благодарим на цялата същност Божествена и на всички тези предшественици, наречени Велики посветени, които са могли да работят, за да бъдат нашите уши тези, които знаят и могат да слушат. Така дойдохме до Мъдростта, школата на Мъдростта или пътя към Мъдростта, живота в Мъдростта.
За мен Мъдростта е една орисана съдбовност, която следва повелението на Висшия божествен свят в неговото присъствие във всички пластове – от планетните Логоси до Божествените Сътворители. Затова я наричам орисана необходимост, тъй както следва еволюцията в своите разгърнати тайни. Онези тайни, които бяха религиозни учения; онези тайни, който бяха нравствени повели; онези тайни, които бяха правила за живот; онези тайни, които ни накараха да се освободим от себичното, за да можем да кажем: „Благодарим ти! Ти, които ни клеветиш; ти, който ни хулиш; ти, който ни гониш.“ Защото ние можем да погълнем отрицанието ти и така да те освободим от онова, което още в тебе не е дало на Бога път. Защото Бог ни създава за единство и живот. Затова казвам, че тя е една орисана необходимост в Пътя на предреченото като еволюция и като Богопознание. За мен тя е съзнание за отговорност, защото носи знанието за развитие.
И така, когато една зрялост е дошла, тя ще бъде нашето знание. Тя е да бъдеш, а не да имаш! „Да имаш“ – всякога може да ти бъде отнето. Но „да бъдеш“ – ти си екзистенц! Ти си същината на Универса! Ти си Божествеността, осъществена в Пътя! Това е да бъдеш! Мъдростта е „да бъдеш“, а не „да имаш“. Имай Правда, имай Любов, имай прощение, но да бъдеш е вече друг израз на служение. И затова казвам на питащите ме „каква е Вашата цел“ – „Аз нямам цел. Имам служение". Целта ограничава. Служението ни разгръща. Това е да бъдеш, а не да имаш!
Имахме! Имахме Правда, имахме Любов, имахме прощение – всичко имахме, но да бъдеш – това е вече да си в подобието, осъществено като предназначение в Божия план – деца на Боговете. И смело мога да кажа, че такова едно идване, такава една духовна вълна приижда с радости нови и ражда човешки съдби – това, което е потвърждение на орисаната необходимост. И ражда човешки съдби, и чупи стари окови, и носи слънчеви дни. Има една религия, която трябва да се осъществи като религия на слънчевите деца и затова казвам, че тя е сияние в Светлината. Това е Мъдростта! Докато Правдата беше едно поведение, една етика; докато Любовта също беше една етика на опрощението, то Мъдростта е сияние на Светлината. Тя е пулсация на развитието ни. И тогава с основание мога да попитам: Ражда ли се една религия на Мъдростта? Да, ражда се! Има ли белези, има ли символи? Има ли знака на орисаната необходимост? Има ги! Променя ли се пулсацията? Да! Казахме ли, че злото е нееволюирало добро, че човечеството хилядолетия се гърчи в пазвите на един първичен грях и на едно „зло“, което винаги ще го смразява в идеята да бъде Бог? Това е и белег, и символ, и освобождение.
Има известни неща, които трябва да се коригират. Трябва да се изживее траура по едно минало. Не е лек проблема човек да се освободи от веригите на своето минало, колкото и борбен да е той. Защо? Защото стотици съзнания са пропити от една тайна на служението на Правдата, на Любовта, на това, което винаги ще казвам, че природата е безжалостна, а човекът е жесток. Така че, когато правим тези сравнения, ние трябва да освободим човека от жестокостта като приемем еволюцията в природата като закон гальовен в нашето пътуване. Това е, което трябва също да извършим със себе си. Ние трябва да изживеем траура по миналото. И сега има някои съзнания, които се връщат много далече да изживяват едно минало, което отдавна беше наречено старозаветно. Може би точно в този смисъл Христос каза, че идва да изпълни закона и пророците и със същата насоченост да извърши прощението с траура за това минало: Мислите, че дойдох мир да дам на земята? Не казвам ви, а раздяла. Да. Ние трябва да се простим със своята минала майка у нас, която със стотици години е била наше изповедание, наша философия. Ние трябва да се разделим с оня брат, който завиждаше на радостта и щедростта на бащата към блудния син. Да го срещне един баща с пълнотата на радостта и един брат, който завижда на щедростта на бащата. Това трябва да го изживеем, колкото и траурно да е в душата ни, защото верното служение не е достатъчно. Верното служение е статут, който може да ни умъртви, както известни религии хилядолетия продължават. Една етика, каквато е например конфуцианската, не ви дава идеята за Спасението. Тя е мъртва по отношение идеята за Спасението. Дори една етика, обратно на това, ще намерите в Будизма – тя пък не ви дава идеята за Бога. Тези траури на нашето пътуване ще трябва да ги изгорим. Не е нужна революция. Революцията е ферментация в душата на човека.
Имаме ли други знаци, които ни дават основание, че се ражда, осъществява и живее един Път на Мъдростта? Да.
Още през 1951 година (тези, които са ме следвали знаят) нанесохме следната корекция в молитвата „Отче наш“: „избави ни от лукавия, за да не изпадаме в изкушение“, вместо „и не въведи нас в изкушение, но избави ни от лукавия“ (Мат. гл.6:13). Бог не въвежда в изкушения!
И това съм писал официално на времето на патриарха: „Не въвежда в изкушение“. И като потвърждение казах да се прочете посланието на Иакова гл.1, стих 13.
Освен това, дадена е една нова молитва, която сменя ритъма на развитието – когато трябва да вдигнем очи от прощение на своите и на чуждите грехове с онова, което ни дава на нас съвършенство в мисълта, за да нямаме там пропуските, защото в края на краищата и най-съвършената мисъл трябва да изразим със своята мисъл. Интуицията е пълна и ние ще я усвоим, когато умът я поднесе в най-чистата `и форма. Това е също една промяна.
Промяна е да научим врага си, а не да му простим. Прощението и спасението бяха идея на учението за Любовта. Христос я даде с всичката си сила на жертвата. Докато в учението за Правдата си понасяме възмездността, в учението за Любовта – жертвата. Ето това беше да се прости и Той Го рече на Голгота: Прости им. Те не знаят що вършат. Но тайната, която носи бъдещето е: „Научи ги!“ Ето защо завърши Своя път, като им рече: Много неща бих ви казал, но не сте готови. Не бихте имали грях, ако не бях ви казал. Ето разграничението. Това е, което трябва да свърши Пътя на Мъдростта – да каже. Да каже тайната на Словото, да се влезе вътре в нея, както в отделното слово, така и във всичката изливност на учението за Мъдростта. Това е белегът на една промяна.
Друго беше идеята за отричането на грехопадението или по-скоро неговата вярна интерпретация. Това е слизането, това е инволюционният период. Слизането от Върховното до Физическото поле не може да бъде грях, щом е план на Строителството или на Домостроителството, чийто баща е Бог-Отец. Тази промяна е много съществена, за да освободим от първичния грях, от първородния грях всяка душа, за да не четем в псалмите: Майка ми в грях ме зачена. Тогава къде остана повелението на Този, Който сътвори света и каза: Идете и се плодете! Защо? – Ами защото една планета ще трябва да осъществи седем култури по седем културни раси; защото принципа на възпроизводството от съответната трета коренна раса трябва да стане в разделянето на мъж и жена. Нали точно това ни свидетелствува този акт на Сътворението – раздвоението, което е единство! Бог се раздвои в Себе Си в Творението. Адам се раздвои в Ева. Как тогава трябва да приемем тезата за грехопадението? Грехопадението може да бъде тълкувано като дързост на волята, за да вземе плода на знанието – доброто и злото, което е точно тази тайна от раздвоението – да се разделите и онова, което е от вас, след това да се връща във вас. Тази двойнственост или тази полярност, която за мен винаги е тайна на Единството, полярност, която винаги ще бъде тайна. Полярност, а не противопоставяне! Не един вторичен бог на злото. Полярност, като познание на принципите добро и зло, но в този аспект, който ви казвам – нееволюирало добро – това е злото, защото то няма вечност, а играе ролята на стимулант. Ето тази промяна.
Другата промяна беше да се освободим от аргумента „чудо“ като достатъчно убедителен, че съществува върховно, съвършено и свръхестествено. Няма чудеса! Това е Бог пред човека, Който му показва с какво е белязан и с какво е дошъл.
Също трябва да кажа, че влиза в символиката ни един нов знак. Ако някъде стои полумесецът, ако някъде стои кръстът, ако някъде стои свастиката, то в едно бъдеще на тази изповедност, на този нов Път – това ще бъде равнобедреният правоъгълен триъгълник. Защо? Кръстът, който трябваше да направи двубоя между Дух и Материя, който роди идеята за освобождението, спасение в този двубой (това, което даде Учението за Любовта), неговия подпласт ние вече сме свършили. Изкачена е една Голгота! Остава сега триъгълникът в горната част на кръста.
Така ние трябва да кажем, че има една тайна, тайната на служението, която прави Мъдростта наука, прави Мъдростта религия, прави Мъдростта характерогония, т.е. ражда характерът. Характерът! В някои от окултните книги се среща следното – когато едно желание се събуди, то минава в съответните понятия в мисъл, във възприемане. Мисълта е, която създава предпоставките на характера. Ето защо казвам, че Учението за Мъдростта е една характерогония – раждане на характера. Вие прибавяте към своя мисловен и духовен свят едно сияние, една символика; вие прибавяте една научност; вие поддържате вечната връзка на религиозното общение. Защо? Защото носи сили, които надделяват над онова, което нашият орган за възприемане ни е давал, нашия ум в своята лаборатория е раждал. Ние от знание отвън навътре ще трябва да направим знание отвътре навън. Така ние правим една нова наука на Мъдростта. Безспорно е, че нейният основен извор ще бъде интуицията като регистрация на изливната сила, която носи всеки човек и която може Събудения в него да му даде.
Човек учи и получава. Човек поучава и го поучават. Но човекът ще остане вечен, защото е сътворен от Несменяемият. Ето защо принципи на развитието, съществуващи в почти всички религии, са били законите или правилата, които са подтиквали и формирали предишните религиозни съзнания. Такъв принцип е правото на възмездност: но възмездност, дадена от един първороден грях или възмездност, като собствена воля, която трябва да се развива?! Възмездност, която окултните учения наричат карма, а не предварително да носите бремето на това, че сте родени с грехове. И тогава вече покорността да търсите идеята за спасението ще отпадне, защото осъщественото Учение за Любовта ви освобождава тайната на прощението. Това е, което и предишни Учения са давали – тайната на прощението и тайната на възмездието. Те формират един принцип, който има приложност и във Физическото поле – принципът на възмездността или кармата. Ведно с това, когато трябва да сложим на везните бремето на изкуплението, ние го слагаме на другото блюдо в съизмерност със закона за прераждането. Тогава вече човекът, а не прикованият, а не първичният грехопаднал е, за когото се знае, че са жертвани от всички времена Посветените, от разпятието до приковаването, от приковаването на Прометей до разпятието на Иисус. Така в тези релси на прераждане и карма се излива вечния закон – Законът за еволюцията.
Тъй ние ще вървим. Така ще имаме една йерархия, йерархия на знанието, както имаме една йерархия на пророкуването, а йерархия на пророкуването имаме, защото имаме йерархия на посветеността. Вземете само един пример от старозаветието, когато Даниил трябва да разкрие какво е сънувал Навуходоносор. Навуходоносор ви казва: Сънувах сън, който смути духът ми – моли – нека дойдат всички гадатели и ми кажат какво сънувах. Разбира се, че никой не може да каже – съблазън имат и го съблазняват: „Нека царят каже на рабите си съня, и ние ще обясним“. А той: Не, вие познайте какво сънувах, за да бъда смутен. Ето как се явява нуждата от йерархия на пророкуването. Тълмачите, гадателите – не могат. Тогава Даниила, който е пленник, има нощно видение (това, което много пъти съм ви казвал, че сънят е един процес на познание). В това видение насън, той вижда колоса и казва на Навуходоносор: Твоето видение царю, беше огромен истукан; главата му беше от чисто злато, гърдите и ръцете му от сребро..., изрежда ги петте елемента – злато, сребро, мед, желязо, глина; гадае и пророкува. Ето ви една йерархия на пророкуването и тогава тайната на мъдростта беше благодат на Бога и благодарност на човека към Бога за мъдрост. Да видите знанието, да видите това, което другия е сънувал – това е посветеност. И знаете ли как е наречен? Валтасар. Кой беше Валтасар? Един от трите влъхви, които посетиха детето Иисус, защото знаеха, че Той е Христос. Ето ви йерархия на пророкуването. Това е в антуража на една наука, това е откровение.
И така, бих казал, че има мъдрост на видението, че има мъдрост на приложение в живота. Даниил направи мъдрост, която се прилага в живота. Е, не е ли достатъчен повод да кажем, че Мъдростта може да влезе в живота. Може! Защото извървяха хилядолетия, в които се създадоха възможности да се прави Мъдрост, приложима в живота, а не само мъдрост като гадаене и откровение. Потвърждение на великата тайна – когато сеете зърно, ще чакате плод. Така чрез молитва; чрез изживените вече траури по миналото; чрез липсата на отчаяние (Сизифовския образец) да направим това, което беше поискал Хермес: Устните на Мъдростта са затворени. Но който има уши и може да чува – за него не са. Ето това е, което трябва да се извърви, за да бъдат ушите ни готови да чуят и зов и приложение на Пътя на Мъдростта.
Благодаря ви!
ВАКЛУШ
Пловдив, 1992 г.