Мили приятели, човек трябва първом в себе си да потърси яслите, в себе си да потърси оная песен, която известява прииждането на духовната енергия, на една божия повеля. Един от Логосите на Абсолюта, Един Син на човечеството трябваше да поеме божествената повеля, трябваше да бъде пратен. Бог праща своя единороден Син. Единородството е, че Той се ражда от себе си, тъй като Бог като първи Лoгoc на Абсолюта извира, за да създаде оная река, която има два бряга, т.е. двойката – вторият Логос, от когото вече Синът божествен поема както сътворителство, така и развитие. И затова във всички хилядолетия, докато нашата планета има да осъществи своето обожествяване, ще слизат от втория Логос, т.е. от Синът, ще слизат духовни вълни, които ще обличат Синовете Човечески, за да вестят новите учения, т.е. да поддържат развитието, да хранят поточната изворност от Бога до осъществяването на пълния божествен живот на тази планета. В този смисъл казах: първом да потърсим в себе си дали имаме една пещера, дали имаме ония всемирни ясли, които могат да люлнат един Младенец, над Когото има пението, при Когото има изпратени мъдреците, при Когото има изпратена и човешката ненасита, и човешката неразвитост.
Човекът не е по-лош от еволюцията, в която се намира! Еволюцията, която той ходи, показва и неговото поведение към полярността. Полярността в нашата планета до другата духовна вълна ще бъде стимул за развитието ни, така че той не може да бъде по-лош от еволюцията, в която се намира. Крайностите не определят битието – именно тази съпроводност е важната, важна е песента, която идва от ангелския свят. Казано е, че ангелите пеят Слава във висините Богу, на Земята мир и между човеците благоволение или добра воля. След това е казано за овчарите, които чуха песента, т.е. онова което е в нашата еволюция – Човекът със своята непринудена добродетелна жертва, защото Той има грижа, грижа за стадото – този символ, който в последствие го виждаме сложен на Христа – агнето, което Той носи; жезълът или гегата на овчаря, които Той получава на земята и оная повеля, че добрия пастир дава душата си за стадото. Още с тези символи е определен пътя на Младенеца: имате ангелския свят, който го съпровожда; имате светът на земята, която Той като дълг трябва да оплеви, за което Той е пратен като пастир да се грижи, да ги опази, да ги изведе; и след това имате един интересен съпровод – мъдреците.
Цялата мъдрост, която е била в пазвите на миналите векове – Асиро-Вавилония, Индия, Египет – цялата тази мъдрост, водена от една звезда (и трябва да кажем, че звездата я виждат само мъдреците), трябваше да отиде да се поклони. Магите на Персия трябваше да отидат да поднесат своите дарове, дарове на признание, че идва Един, Който е повече от тях. Това признание ние го виждаме в тяхното социално и духовно осъществяване. Социално те са признати от царя на Юдея, от Ирода. Духовно те правят своя смирен поклон и си отиват. Това е битие, това е битие на слизащите, това е битието на белязаните. Освен Мъдреците никой не е видял Витлеемската звезда и никъде не е казано, че тя е светела на други. Това е много съществено. Защо? За нея трябват други очи, въпреки че голяма част от богословите изчисляват и намират, че това е оная звезда, която постоянно през 100 години се явявала, но както виждате самият Ирод не знае; неговите мъдреци, които са били, също не знаят. Следователно това е звездата на духовната пробуда и всички тези тайнства: ангелския хор, който чуват само посветените, пастирското моление като предназначение да опази един свят, да го изведе – това, което му се казва, че Той е спасител, че Той е хранител на човешкия род и будността или звездата на Мъдростта, са съпроводи на Посветените. Обясненията, че Той е роден в бедност, са улеснения на ония, които искат да кажат, че Той дойде за отрудените (както Го казва), за поробените, за угнетените. Това не е повеля, която придружава белязаните синове, защото обратен е процесът при Буда, дори обратен е процесът и при Зороастър.
Нека не се подвеждаме по тези външни страни, а потърсим вътрешната тайна, да потърсим посвещенията, през които трябва да се мине, за да знаем защо е съпроводено. Коя будност може да чуе ангелския хор? Кое предназначение трябва да свърши на земята избавлението и коя звезда у нас трябва да бъде будна, за да изявим Мъдростта си като Път, който Той извървя и посвети на развитието. В този смисъл никога не се къса връзката; в този смисъл като Пратеник на великия и вечен Абсолют, като поточност на Великите Духове или на седемте Лотоса, ние трябва да признаем, че тяхната грижа никога не е спряла към чедата на земята, към Всемирността и с това нашата отговорност никога не бива да бъде извинена, че не е била знаела тайните на света. Отколе вече е отбулена тази тайна и посланието или кореспонденцията, която те извършват на земята, винаги е съществувала. Това, което ви казах, е именно Посланието, което Логосите са пратили на времето към своите посветени и тези, които ще последват пътя Му – ще имате един ангелски хор, ще имате едно пастирско благоволение и служение на Синът Божий и Син Човеческий и една звезда на Мъдростта. Това са послания и те никога не са спирали. Те винаги са давани и Планетният Логос винаги изпълнява волята на своя Бог, на своя Баща (така както Плотин ги разглежда), за да осенят човешкия род.
Възпоминанията имат своя сила, но винаги се страхувам от традицията, когато се преповтаря – така ние можем да укрепнем, но не можем да се развиваме. А човечеството ако спре да се развива, а само се укрепне, то в такъв случай остава само в позитива на земното си служение, на удовлетворения ум, но не и на пробудността на идеята на развитието. Човекът трябва да се развива. Това е ролята, с която тези послания се дават: когато блаженността на съня мисловен може спокойно да иска отдих – да дойде Идеята, да дойде планетния тласък, за да стане пробуждането, па макар и с една от най-малките мери на човешкото развитие да сме тръгнали по пътя на развитието. Развитието е нашата божествена предназначеност и тя е вложена в изначалното ни още Сътворение – „По образ и подобие“. В Подобието е вложена пулсация на развитието. Образът е постигнатото, удовлетвореното – това е мисълта! И тези послания точно това са целяли – да се догони подобието. Както всяка година (десетки години вече), така и тази година имаме едно послание, ако искате едно обръщение. Нека не му даваме нито помпозност, нито себичност.
Път се ходи, докато се уморим; Добро се прави, докато човек реши, че може да върши и Любов; Любовта се живее, докато човек се омъдри; Мъдростта твори докато Истината му светлее. А Истина и Светлина са лоното на Отца ни! Ето така трябва неуморно да се следваме в пулса на подобието, т.е. вие сте богове в развитие. Така и тази година по благоволение и висша воля, се изпрати едно съобщение. Има нещо, което е много съществено – Планетния Логос в името на своя Отец призова на моление това, което храни еволюцията. Това моление е Космичния Храм, където присъствуват тези, които са направили своята велика жертва, защото жертвата не е лична, личен е само актът на жертването, защото огънят не може да грее само един – той грее всички. Той е и като сътворител в религиите, плодното семе за еволюцията на човешкия род. В този Космичен Храм са и Великите Посветени, които винаги имат грижа и, бих казал, понякога болка, понякога тревога – защо Земята и нейните синове и техни братя, не са направили стъпка напред. Там са и онези адепти, които дават на своите чеда, които покровителствуват, дават път и напътствие и искат поведение. Те всички са призовани на едно Всемирно бдение – те, те са призовани на едно Всемирно бдение, защото има преобраз в космичността, когато се сменят духовните вълни, когато се сменя цялата човешка психика. Тя трябва да изходи от един начален тласък, тя трябва да преобрати цялата душевност и тогава нашата планета също тъй се преобретява. Тя има своите преобрази и онези, които могат да видят в музея на астралите, ще видят колко астрални мъртъвци стоят, а някога божества. И човек трябва да се радва, когато види своите богове мъртви, защото богове могат да умират, но Бог никога! Това трябва да разберем, за да нямаме страх, когато се прощаваме със себе си и със своя Бог, защото в космоса също има гърчове на промените.
Именно затова Той призовава и Жертвениците, и Великите Посветени, и адептите, и будността на своите синове в тази планета „на Всемирно бдение за Небесен мир“. Едно нещо трябва да знаете – ако няма на небето мир, тук не чакайте спокойствие! И онези, които не могат да видят кога в небето ще стане победата на светлите сили, те не знаеха и кога ще станат промените на земята. Две хиляди години тълкувателите на Йоана отиваха в глухотата на своето умствено зрение, но не и в проницанието, защото този стих не можаха да го разчетат и да го отгадаят, а той е сложен там. Трябваше да има някой зрение в небесата, където се водеше борба и тогава, когато се извърши този двубой, да потърси тези 42 месеца, за да знае, че тогава ще почне и на земята. Ето защо Планетния Логос е въззовал Своите Синове, Велики Посветени, пожертвеници и адепти, и будни свои служители на земята към „Всемирно бдение за небесен мир и земна будност“. Ето това е в началото на това послание. Значи ние имаме благоволението на Синовете Небесни, на Синовете Божии, на Посветените и тези, чийто будност тук е проводната антена за бъдещето на тази планета. Тогава именно е речено: „Деца, време е“. Нито в едно от посланията досега не беше казано това, че е време!
Време е – превратността се извърши! И с това, с което една общност е готова (пак повтарям, едно посвещение или една духовна вълна може да не е осъществена в нейната пълнота, но това в никакъв случай не значи, че другата не трябва да идва), може къшей да е взела от питата на Мъдростта, но тя е взела къшей. Може един залък да е употребила, но той е повече отколкото всичкия минал Всемирен хляб, който е яло човечеството – хляба на Правдата, хляба на Любовта, на всички онези богини и богове, които носеха имена в своята стихийност и развиваха човечеството. Залък от хляба на Мъдростта тази общност, когато е опитала – тя е пречистена вече, тя може да служи. И тук именно е повелята: „Вие сте хляба на Мъдростта – дайте го на света!“
Наситата не идва от изобилието; изобилието не осмисля жертвата, а потребата от развитие. Едното зърно сложено в земята (не целия клас), класи 30, 60, 100 е казал Христос. Трохица от залъка на Мъдростта в душата ви, е клас на изобилието и „дайте го на света“. Този дълг имате тази година. Миналата година имахте – „Утвърждавайте Мъдростта!“ – не беше ви казано „Давайте!“. И онези, които са се опитвали да я дават, са си разпилявали напразно силите. За да се дава трябва да има отсреща готовност, а вие, които искате да давате, ще трябва да сте се простили със себе си, т.е. личността ви да е отишла на заден план, защото жертвата не може да носи наименование. Христос не е име – Той е Духовна вълна! Именно затова миналата година трябваше да утвърждавате, сега имате повеля да дадете хляба на Мъдростта на света.
Кой е света? Първом вие сте света, всеки е света. Какво трябва да се удовлетвори в този свят – като започнете от своето зрение, което ражда желанията, минете през мисълта, която очертава поведението и дава чертите на характера и волята, която ги осъществява. „Дайте го на света!“
Втората повеля на това послание е: „Вие сте дом Господен, обител на съхранението, приютете света!“ Кога ставате дом Господен, кога сте обител на съхранението? Във всяка духовна вълна, в която човек се осъществи, той е един дом Господен. Този, който е осъществил Правдата, за Правдата той е дом Господен; тази обител той трябва да съхрани. Когато е Любов, той е дом на Любовта и в нея обител трябва да приюти всички чеда и затуй беше речено Обичайте враговете си! Когато е Мъдрост, той е Светлина и затуй е речено „Научете ги! Дайте им светлината!“
Беше казано: „Вий сте солта на живота!“ – сега ви е казано: „Вий сте хляба на живота! Дайте го! Приютете!“ И щом го имате този дом Господен, т.е, щом имате хляба на Мъдростта, вие сте дом Господен на Мъдростта. „Приютете света!“ Този, който е нахранен, той е и добрият в дома ви; той знае как да служи във вашия дом; той знае как да помогне във вашия дом. Защото беше казано: Ако някой ви покани една миля да вървите с него, вие вървете две. Безмерността на щедростта, несмущавана от сърцето – това е изобилието ви!
Даром взехте, даром давайте! Кое е даром? Даром е Духовната вълна, а трудът е вашия, за да я приютите, за да я направите хляб насъщен, за да ви направи тя дом Господен. Ето този дом сграден приютете. Приютете света! А нахраненият от Мъдростта знае как да служи в този дом. Това трябва да направите. Това е много тежко и много леко. Добре казва Христос: Моето бреме не е тежко. Моя товар не е превиващ. Защо? Защото тайната на доброто олекотява бремето. Жертвата ви дава силата. Вие не носите бремето със своята физика – вие имате Любов, вие имате Мъдрост и я трансформирате. И най-тежкото бреме може в ръцете на Мъдреца да бъде леко. Това е идеята на Сизиф. Той ще носи с лекота, след като се освободи от кармата.
И третата повеля на това послание е: „Вие сте вратата на бъдещето – осветете настоящето!“ Кое бъдеще? Всяко настояще, което изгражда и нарушава традицията на довчерашното, е и едно бъдеще, което осветява – отворена врата на настоящето. Работейки за бъдещето, ние осветявяме настоящето и обратно. Светостта на настоящето, не познавайки предназначението на бъдещето, е Светлина, която ни улеснява в услужването или понасянето на жертвата за бъдещето. Защото ако днес е настояще, миг след това днес е бъдеще. Идеята за бъдещето не може да мине без настоящето. А настоящето може да бъде нихилирано от предназначеното бъдеще. Така тази взаимност изгражда свободният – нито веригата на миналото, нито бремето на настоящето, нито страхът от бъдещето имат такава роля. Защото то, бъдещето е свобода! Следователно: „Вие сте вратата на бъдещето“, т.е. вие сте ключът на свободата. А който не е свободен, не може да извърши дело, което да не го ограничи. А ограничението не е цялост! И точно това в послешните искания е казано: „Свобода от ограничение в жертвата“. Ако сте ограничени в жертвата, вие не сте изпълнили свободата, а сте изкупили, а изкуплението не е свобода. Когато се освобождавате от греха не е свобода. И когато ви е казано: Той дойде да ви спаси – това не е спасение. Той ви научи да се спасявате, иначе много простичко е – ще вземем някой, ще ни спасява и ние тъй ще си вървим. Не! „Свобода от ограничението в жертвата“. И тогава тя като ключ на бъднината ви дава именно осветеното настояще.
Това е, което има да осъществява оня от нас, който от тези три повеления тръгва (както казвам повеления – без повелителност). Никой никога не е бил насилван от Божията вълна. Хората насилват в името на едно Учение, хората дори тероризират, но трябва да ви кажа, че Духовната вълна и Божието дело нямат нищо общо с това. Насилието му е чуждо. Свободата е именно „свобода от ограничение“. И тъй като човекът съзнава понякога своята грешка и има чувството за будност като покаяние, като изповед – те улесняват идеята за свободата. И извършват още делото на изкуплението, но не свободата на жертвата. Аз искам това да научите. А това никак не значи, че човек, когато има да изкупва, трябва да се срамува и да не се бори за свобода. Трябва човек да се бори. Той е в развитие! Докато каже: „Ти и аз“. Докато каже Той с главна буква – „аз съм Той“, „аз съм Ти“. Тогава ще бъде свободен.
В Пътя за тази свобода е другото искане – „Дай ми воля на готовност за присъствие и служение в Твоето дело“. Воля на готовност! Какво значи готовност? Това значи убеденост. Само убедеността не позволява обратен път. Тя може да наложи жертва, но обратно връщане – не. Това е убедеността! Това е да присъствуваш с чувство на готовност. Каква дан ще дадеш – това няма значение. Принципът на убедеността, който ви дава готовност на служението, той е същественият. Плодът – не. Плодът търси онзи, който себичността му още го храни и си въобразява колко голям ще бъде, колко щастлив ще бъде и какви плодове ще бере от своето служение. Това на социалната плоскост е позволено, но на духовната – не. Не че нямаме такива пориви – има, винаги ще има, защото човек е едно социално животно. Каза го още на времето Аристотел: „зоо политикон“. Това е. Но никак не значи, че когато тръгнем в пътеката, той трябва да се забрави. Не. Човек може да сгреши, но не бива да се страхува от сгрешаването, да не иска готовност да служи в едно божие дело. Защото в такъв случай пътят ще бъде постлан само от грешници и с чакащи. Не. Величието е да извикаш тази воля на готовност; да имате взривяването; да носите подквасата, която създава различни състояния. От едно мляко с подкваса вие можете да направите няколко продукта. Това вършите със себе си с тази воля на готовност. Ако сложите мая на кисело мляко, ще имате кисело мляко; мая за сирене – сирене; можете и масло да извадите и какво ли не. Това е елемента на активност на волята, която може да ви преобрази – вие сте млякото, но вашата воля е вашия фермент. Ето това е убеденост. Не е важно какво сте правили вчера – важно е какво можете да направите сега! Вашата воля на готовност е присъствие на служение в Неговото дело. Когато вашето дело е божие, то е Негово. Защото някой може да каже, че в Негово име върши всичко, а да си върши своите дела, на които сме свидетели в цялата инквизиция и във всички други неща.
Най-после третото искане е не вече „Дай ми“, а „Научи ме“. Нарушена е не ритмиката, а позицията – „Научи ме“. Ние казваме: „Дай ми волята на готовност“, „Научи ме да се позная в другия, като потреба за единство във Всемирното братство“. Ако не се познаете в другия, не може да се роди не само идеята, но целостта на осъществяване на единството. А от там – не може да се служи и да се присъствува в редиците на Всемирното братство. Ако без другия отивате, който всъщност сте вие, вие космичният, а не азовосебичният – ако не можете „да се познаете в другия“, бъдете сигурни, че като „потреба във Всемирното братство“ нямате място. Не че там са безлични, но са духовни. И в такъв смисъл трябва да кажем тайната на боговъплъщението – не Бог с богоначалието си слезе. Не, а човекът отиде в обожествяването. Това е тайната на еволюцията, това извърши Иисус чрез Христа. Не Бог се смали, не – човекът се въззе. Бог не може да се смалява, но човекът може да се извисява; човекът може да стане Бог, защото е божие дете. Това е тайната на боговъплътяването, т.е. да вложиш в човека Бог в сътворението му още, а след това с една Духовна вълна да го изведеш до себе си. И тогава, в която и да е от тези духовни вълни, които са осъществявани и ще се осъществяват, винаги ще има съответното единство на Всемирно братство в Правдата, в Любовта, в Мъдростта, в Истината – и ще вървят. Това е тайната. Това са думите на посланието. Другите неща, който имате в съответните стихове и глави от Евангелието и съответните параграфи от Агни Йога, бих казал са пособията, които могат да ви помогнат да носите пълната убеденост, да имате прозрението, да се нахраните, та с енергията, която ви е пратена като нова духовна пробудност за годината, безпречно и достойно да се себеосъществите. И тогава, когато има упрек, че вие се късате от света, че вие не сте деца на един Бог, да кажете: Ние имаме своя Бог и ние имаме своята земна храна. Но никой не може да ни държи гладни от божествената храна. Като казвам, че това послание е една нова божествена трапеза, от която вие малко или много сте яли и трябва да я дадете на света, това е първото още поръчение – „Вие сте хляба на мъдростта, дайте го на света!“ Дайте го!
Благодаря ви.
ВАКЛУШ
ПЛОВДИВ 1991 г.
Не да отречем, а да одухотворим материята!