(слово)
Mили приятели! Нека се върнем към нашия поздрав „мили приятели“. Благодатта, Светлината и Силата Божия да бъде над всички, да ни съпровожда! И в деня, който чакаме, за да приемем Неговото послание, за да изпълним Неговата воля – бъдете благословени! Радостни, че се събираме в Него, а оттук имаме себе си. Да бъде Бог с нас!
Сами сещате, че нашето присъствие в себе си има друга аура. Това никак не значи, че ние сме далеч от социалността, на която трябва да дадем своята дан и аз мисля, че с тазгодишното Послание, което Планетният Логос ни дава като изпълнение, това ще го има. Ние не можем да бъдем чужди на еволюцията, а щом не сме чужди на еволюцията и в нейния дом осъществяваме Обожествяването, не можем нищо от Неговото царство да отлъчим, камо ли самия наш събрат: това, което наричаме човек; това, което наричаме брат, сестра... или деца на Бога. Въпреки всичко не може да не усетим аурата на взаимност, особено в такива моменти, когато призивът е да бъдем всички. Във всекидневието си всеки носи по някакъв белег на недоволство от съседа си, но когато види себе си в другия, тогава съседът не е съсед, а той самият. Затова помежду може винаги да има нещо, което ще ни спира в цялостно отдаване, но то никога не бива да бъде постоянна спирка, за да не се осъществим до края в пътя, който сме поели, т.е. да се видим на оня връх, за който сме предназначени като деца на Мъдростта.
Като деца на Любовта всички сте ходили пътищата, като деца на Правдата всички сте я отстоявали. Малко или много, жертвено или само служебно, но всеки е изживял в себе си всички духовни вълни, на които сме приносители. Сега, когато имаме този белег, тази голяма благодат да дадем Мъдростта, безспорно, че всеотдайността трябва да бъде малко по-друга, след като сме сложили в себе си изминатото в Правдата, в Любовта.
Понякога има тревожни дни, понякога има благодатни дни, които не всички така цялостно ги вземаме, не всички така цялостно ги оползотворяваме. Но като вълна на тази всеотдайна топлина, като пробудност, като пролет, когато всеки кълн започва своето пробивно действие и своето изкласяване нагоре – това именно не бива да забравяме сега, че имаме пролетта на своето Учение, пролетта на своето предназначение. Може хиляди пъти да сме имали предназначение в различните отрасли и в различните духовни вълни и всеки в своята специалност да е имал белег на предназначение, но моментите на пробудността, пролетта на изкълняването са единични, са белязани. Затова те се наричат апостолство, те се наричат ученичество, те се наричат жертви на възмогата над всекидневието и над битието довчерашно. Не са заповедите, които са извиквали човека – заповедите са за една социална цялост, която ще трябва да се опазва от масово небожие дело. Духовните вълни имат друго предназначение – предназначението да бъдете родени в една ясла, която е люлката на Всемирността. Тази ясла е приютявала във всички времена белязания Син на времето. Тази Отлъчка е служила за преклонение, когато Мъдростта в лицето на Изтока е идвала, за да даде своята дан; когато коравосърдечието е белязало своето отмъщение, искайки да спре развитието. Дали е вярно или не, че 14 хиляди деца са пренесени в жертва на един идващ Учител, това не е важното. Аз не приемам жестокостта на природата, жестокостта е човешко дело, но и в нейната безпощадност не мога да приема, че човекът е бил подтикнат в такава престъпност. Но мисля, че тук има идея на жертвоприноса и тя носи някакво друго предназначение. Младенецът е, който трябва да отиде в жертва. Предсказано е значи още тогава и то чрез мъдреците; предсказано е, че младенецът е, който трябва да отиде. А кой е младенецът – Новата духовна вълна. За момента тогава е била Любовта и този младенец е в жертва. И след това ние Го виждаме. Той трябва да се принесе и е принесен. Защо? Защото ще трябва да отрече миналото царство. Кое е миналото царство – Ирода, това е Старозаветието, това е Юдаизмът. Кой е застрашен – властникът! С какво – че е дошъл един нов цар, който сам каза, че Неговото царство не е от този свят. Е, тогава жертвите осмислени ли са?! Ако обаче го разгледаме в този алегоричен смисъл, в това предназначение, с което Той е дошъл, тогава ще знаем защо този принос е бил нужен – нужен като символ, за да се отрече Старозаветието. И Той Го прави. Тогава ще знаем защо яслата е люлката на Всемирността – в нея е люлнато детето на Любовта. Тогава за нас е ясно, защо звучеше химна на Небето, на ангелите, възвестяващи благовестието; тогава за нас е ясно защо пастирът ще дойде да принесе жертвата. И най-после защо Мъдростта ще премине хиляди километри, спастрена в древните пещери, носена от маги. Те наистина и тримата са маги – Велики Посветени, които ще дойдат да дадат своя дан. Така че в тази ясла, в тази люлка на Всемирността, ние ще намерим смирението на пастира, ние ще намерим ангелското благовестие, ние ще намерим Мъдростта. И това дете носеше ли всичко това – носеше го.
Ето така трябва да разбираме пришествието на белязаните, на Великите Посветени. Така трябва да се разбере и нинешното време – без да се отрича, трябва да се приеме развитието. И както много пъти казвам, ако ние мислим, че една духовна вълна трябва да бъде осъществена в нейната цялост и тогава да стане пристъпът на новото, в такъв случай няма да се раждат нови вълни – защото още никоя река не е стигнала океана на живота. Ако оставим първия пулс от извора да се завърши в океана, коритото, което поема или еволюцията, която поема развитието на човешкия род, трябва да поеме и засухите, които настъпват. Приливът на новите изворни води ускорява, те я пълнят, пълнят реката с новото. Без да се отрича, без да е осъществено всичко, каквото е дала Любовта, ще трябва да приемем приноса на духовната вълна на Мъдростта. Христос на кръста каза тайната на Своето идване – поемане приноса на Собствената Си жертва като изкупление и поискване на прощение. Сега предстои нещо, което трябва да направим. Не може само да се каже: „Прости им, понеже не знаят, що правят“ (Лука 23:34). Бъдната задача е ведно с прощението да се иска и просвещението. „Дай им знание“! Знание, което освобождава човека! Знание, което осветява Пътя! Знание, което е Мъдрост! Тогава вече опрощението се осмисля, за да не бъде преповторено. Той на кръста не каза това, което каза на грешницата: „И Аз не те осъждам. Иди си и недей вече греши“ (Йоан 8:11). Той каза само: Не им вменявай в грях, защото не знаят що вършат. Не казва, че им прости, за да остане вратата отворена към олтаря на Мъдростта, за да се каже сега: Просветли ги! Дай им знание! А знанието е тайна от Неговото по-рано казано: Не бихте имали грях, ако не бях ви казал.
Сега, когато чрез Мъдростта се направи преценка, опрощението има съвършено друг характер. Опрощението може да ви освободи, но то не ви научава. А когато сте научени и прилагате закона за знанието, тогава отпада това, което е казано: Не бихте имали грях, ако не бях ви казал.
Ето защо от този прощален момент на Всемирна будност между Иисуса и космичната цялост, трябва да се разбере вложеното идване за Новата духовна вълна. И тя е да бъдат просветлени, т.е. Мъдростта да се осъществи като Път на Светлината. Лицето на Мъдростта е знанието в Светлината на Пътя, а престояването само в една битнина, каквато е една религия в хилядолетието си, свидетелствува за липса на еволюция. Страхът, че нарушаваме, страхът, че можем да се освободим от миналото, трябва да липсва в човека. След като хиляди пъти казвам: не може на Бог да се дава образ, че е страшен и отмъстителен! Както не може да Го обличаме в дрехите на благодетелта, че Той е Любов, Той е Мъдрост, Той е Светлина. Тези неща са наши качества – Нему непотребни, Него не украсяващи. Защо Му е мъдрост, когато е всичко? Какво можем да изведем само от една лицевост от всички дадености?! Би било беда да поставим един образ. Но една вълна е нещо съвършено друго. Една вълна носи в себе си всичко и тя чисти нивата от плевелите на миналото семе и облагородява дървото на настоящото плодоносие. Тя е цялост, вълната е цялост.
Както във вълната за Правдата беше сложена Любовта – Правда и Любов, в Любовта е било вложено и Мъдрост, било е вложено и Истина, било е вложено и Свобода. Сега във вълната на Мъдростта всичко е дадено пак.
Така трябва да схващаме битието си като предназначение; така трябва да поемем люлката, в която Всемирността е сложила своя Син; така трябва да приемем покорството в естественото признание, че всеки ще отива към Бог, както пастирът, както архангелите, както мъдреците.
Не можем повече да оставаме в тази ясла. И там е даден знакът: ...Стани, вземи своя младенец и иди в Египет! А знаете, че Египет е бил огнището на посвещенията. Но трябва да ви кажа, че отдавна Египет и тези посвещения излезнаха от схемата на посвещението.
Идват времена, когато човекът е освободен от това, което се криеше довчера от него. Защо? Защото е овладял няколко съзнания, минал е през няколко духовни будности, минал е през няколко културни раси, духовни раси, присъствал е на няколко планети, съприкосновен е с няколко други царства. Явно е, че има разлика между човека в третата, четвъртата коренна раса, в петата и нейния край сега, в посвещение и знание. Сменен е ритъма, сменени са обрядите.
Няма нужда от астралностраховата показност, за да се освободим от астралното присъствие. Ако някога се е употребявала страховата психоза за освобождаване на астрала ни, то е било, за да се върне той от съприкосновеността с отвъдността в края на четвъртата коренна раса.
Сега присъствието ни в другата будност е естествена потреба, както естествено е знанието ни, че атомът не е атомос, а е томос. И него трябваше да го бият, да го бомбардират, за да го разкрепостят. Така и човешката душа е бомбардирана с различните духовни вълни, за да бъде освободена в нейната цялост, за да влезе в полето на Мъдростта, т.е. в Причинността вече, която е наше бъдещо битие.
Менливостта на световете, които сме изживяли, трябва да отстъпи пред Цялостта и Причинността. Когато знаем причинността, ние можем с мъдростта на знанието да се осъществяваме вече като богове. Разбира се, съблазън не бива да влиза в душата на човека – „ето, станахме богове, защото учим Мъдростта“. Но в никакъв случай, когато човек не е овладял Мъдростта, не значи, че не е бог в развитие. Не се лишавайте от Бог в себе си, но недейте предварва Бога у вас. Това е много важно. Такава съблазън човек трябва да не поема, но в никакъв случай страхът да не го лишава от Бог в него. Ако това научим, тогава със същата тази дързост на посветените мъдреци отиваме в яслите, за да пренесем своите дарове. Ето, това е свободата, свобода на посвещението в Мъдростта – да отидеш в яслите без чувство на смут, без страх да отдадеш поклонение на съвършенството. И тогава ведно с цялата тази Всемирност да послужим на няколко свята: света на физиката, където сега имаме прякото задължение отговорно да се владеем; света на астрала, където носим отговорността за диханието на всяко растение, за диханието на всяко животно; света на мисълта, където носим отговорност за всяко мислещо същество, най-вече за човека, без осъдителност в неговата йерархия да променим неговата храна. И най-после посветеността на жертвата за себе си, че вече е човек, чиято причинност е знайна и чието предназначение е определено – това е да послужим на Мъдростта.
В този смисъл и тази година са дадени указания, които трябва на 21 срещу 22 в 0 часа да бъдат прочетени и както всеки носи своя ключ – да бъдат вградени в неговото битие през годината, ведно с ония параграфи от Евангелията, които са посочени тук, ведно с ония параграфи от Агни Йога[1] и с ония три пожелания, които всеки, когато пожелае през годината може да ги потърси и винаги да се уповава на тях. Аз ще прочета това, което е дадено и това, което ще трябва да се осъществи, както от отделния човек, така от цялата духовност, така и отправена към България, към човечеството и Всемира.
„На 21/22.XII.1991г. започва астрономическата Нова година, когато Планетният Логос в името на Отца призовава в своя космически храм Синовете на жертвата, Великите посветени и Своите адепти на Всемирно бдение за Небесен мир и земна будност.
Той рече: Деца, време е!
Вие сте хляба на Мъдростта – дайте го на света!
Вие сте дом Господен, обител на съхранението – приютете света!
Вие сте Вратата на бъдещето – осветете настоящето!“
Посочени са главите и параграфите на 4-те евангелия или на 4-те евангелисти и параграфите на Агни йога: Матея 6: 21-24; 12: 23-26; 20: 25-28. Марка 6: 2-4; 11: 24-26; 14: 61-64. Лука 6: 35-38; 10: 26-29; 12: 51-53. Йоан 5: 17-20; 19: 4-6; 20:20-23. Агни йога: 9, 27, 133, 162, 198, 228, 321, 374, 416, 426, 534, 621.
А това, което искаме като служение на Планетата – служение лично и служение социално, това е следното:
„Господи,
Дай ми(ни) свобода от ограничение в Жертвата!
Дай ми(ни) Воля на готовност за присъствие и служение в Твоето дело!“
И трето, което е винаги лично:
„Научи ме да се позная в другия като потреба за Единство във Всемирното братство!“
Да бъде от 21.XII, 0 часа, вашето бдение и това посвещение! Знанието, че сме хляба на Мъдростта, който трябва да бъде даден на човечеството, трябва да бъде даден на всеки, идва и от онова миналогодишно послание, в което беше казано: „Утвърждавайте Мъдростта!“ Аз мисля, че нейното вграждане в човешката душа, в човешката мисъл, в човешкото дело има великолепен плод. Демонстрацията за дела не е свидетелство, ако трябва очите да го констатират. Живеенето и прииждането на нова мисъл в човека, будността на очите и готовността бяха налице; събития и хора станаха други. Но ще кажете, не по-малка е жестокостта. Да, за да имаме освобождаване там, където имаме един калциран социален или духовен ред естествено е тогава, че натискът ще бъде по-голям и чутият шум от счупения орех много по-осезаем. Но това никак не значи, че вътре няма ядката на Учението или благодатта на волята е премахната. Ние можем да отричаме насилието като човешка приложност, но не можем да спрем еволюцията като необходимост, която променя. Промяната не е насилие, а е развитие. Болката не всякога е за прощение, макар да се осъзнава като страдание. Но когато е за прощение ние трябва да я разберем. И тогава не може да вдигнем ръка за осъждане. Но това никак не значи, че трябва да стоим примирени, когато насилието, жестокостта имат преимущество. Тогава именно Мъдростта може да внесе своята светлина – не само да се осмисли, а и да се намали остротата от слепота като жестокост. Страшното е, когато има слепота в жестокостта, тя не помага на еволюцията. Красиво е, когато знанието и светлината водят еволюцията, а тя променя и личен, и социален, и исторически, и всемирен път. Гърчове има в цялата Всемирност и ние трябва да ги улавяме, не за да даваме прощение, а за да осмислим промяната. Ако прощението се изяви само в благодарност, то не е извършило промяна, защото може да се даде благодарност без разкаяние. Същността е разкаянието, ферментацията е важна. Човек може да си отиде без благодарност, ако е ферментирал, защото благодарността се отдава на Всемирната небесна сила. Тя няма нужда – Тя иска промяната. И тук може би е онова, което казах веднъж: за злощастието на онзи, който завижда на Отца си в щедростта на дарението, както е в притчата за блудния син. Блудният син всичко пояде, той яде и жълъдите, но се разкая и отиде. Какво стана? Отца му дари своята благодат щедро, безмерно. Завидя големият брат, завидя на щедростта на Отца си. Това е социална беда, това е духовна провала – да се зловиди или да се завиди на щедростта на Отца. И мисля, че точно тук талантът е искал да убие гения, посредственикът е искал да убие таланта.
Когато съзрете някъде дар, ако ще да е един листец от маслинено клонче – направете от него цяла вейка, направете листа да изглежда цяло дърво маслина, а не обратно – цяло дърво маслина да имате и да оберете от него листата на мира, за да остане съсухрената омраза. Това именно Мъдростта не иска и тя поощрява другото. Ето, това е да сте хляба на Мъдростта и единствената ви задача е да го дадете на хората. Бъдете сигурни, че няма да обеднеете и няма да ходите гладни. Този, който дава, той много получава – основен принцип е в окултната наука, която имаше педагогическа задача. Окултните науки винаги са имали педагогически задачи и са съхранявали принципи, които само Учителите след това дават. Ученията, Посланията, Духовните вълни – те не са педагогически, те са раждащи. Но и тя, педагогическата наука, има такова правило: стремете се не да взимате, а да давате. Но кой дава? – който има. А някой, ако иска да крие мъдростта си, за да бъде признат след това – лъже се. Изпреварва го времето. И така талантът, зарит в земята, не донася плод. Точно тази болка е изживял Христос, когато е искал да насочи пътя на своите ученици.
И така: „Дайте го на света!“
Защо казвам, че вие, както е посланието на Планетния Логос, сте дом Господен, обител на съхранението? Защото Господ е Духовна вълна. Това не е личност. Всяка Духовна вълна, която облича един Син на своето Небе и на своята Земя, е Господ. Значи в него е Цялостта. И затуй казвам: вие сте дом Господен, но в същото време сте обител на съхранението. Това е големият манастир. Хубавата дума „обител“, „обиталище“ – там във Вас има килията на мъдреца, килията на Любовта, килията на Правдата, килията на Жертвата, всичко! Това е великата обител, която ни е съхранила във всички времена – от пещерата, когато сме излезли, до Небесното Царство. Обител на съхранението! Дом Господен!
Какво е предназначението на оня ученик, на оня господен пътник, който има в себе си това „Приютете света, приютете го!“ Обителта е съхранител! Приютете в себе си света! Не бягайте от света! Не отричайте света! Разберете, еволюцията е вашата цялост! Победете, а не отричайте! Така приютете във вашата обител, във вашия дом Господен света! И основното, което винаги казвам срещу всички доктрини – приемете човека такъв, какъвто е и го направете, ако можете такъв, какъвто искате. Но коя е мярката, за да кажете, че вие сте по-голям от него? Има едно сравнение в Христос: Тези малките са по-големи, защото техните ангели гледат лицето на Бога. Ето, това трябва пък да пазим. Приемете човека такъв, какъвто е. Дайте му причастието на промяната! Но пазете се от мярката – кой е по-съвършения, кой е по-близо до еди кого си и т.н. Освободете се от себеилюзиите. Всички са еднакво потребни – няма големи, няма малки.
И третото, това че „Вие сте вратата на бъдещето, осветете настоящето!“ Тук има една обратна реакция. Когато отворите вратата на бъдещето, настоящето ви ще бъде осветено. Ако вие сте осветили настоящето, вие сте намерили ключа на вратата на бъдещето. Ето тази взаимност трябва да приемете и да знаете. Този, който иска да отвори вратата на бъдещето, трябва да освети настоящето. Този, който е отворил настоящето – чрез бъдещето се е осветил, защото е сложил цел за Път. Така че във взаимността, вие можете да намерите себеосъществяването – защото служите на бъдещето и защото бъдещето ви определя жертвата за настоящето. Ето това е, което трябва да сторим. В своята лична обител, в своята социална даденост, в нашата Всемирност и всеки поотделно като божество в боговете и като богове в Отца, да послужим на това предназначение.
Ще прочетете главите от Евангелията и техните стихове, ще прочетете Агни Йога, като предтеча за новото, ще прочетете това, което можаха да направят вашите братя и сестри от миналия век; това, което са направили хилядолетията, защото казвам ви, че Теософията не е обществото, което се създаде в 1875 г. Тя е една проекция още от най-древни времена, след това обособена, основана като формация, наименована дори като философия от Плотин в III-я век след Христа.
А в личното си моление за задачите, които ще имате е казано: „Дай ми свобода от ограничението в жертвата!“ По-миналата година беше казано: „Щедростта на сърцето да не бъде мерена с ръката“, защото ръката винаги е по-малко щедра от сърцето. Затова е речено: Когато дава дясната, да не знае, какво прави лявата. Защото тя може да ограничи щедростта на сърцето. Ако това го сложим във великия принос на жертвата, трябва да бъдем освободени от ограничение, за да не бъде премерено. И по този начин жертвата да влезе не като разумна приложност, а като свободно дадена.
Разумната приложност има размери, но Свободата, като последна точка в йерархията на еволюцията – не. Тази разлика трябва да се улови. И затова е речено: Аз съм Пътят, Истината и Живота! А след Любовта и Мъдростта идва Свободата. Тя е неограничена и не е разумна приложност. Ето затова е казано: Свобода от ограничение в жертвата.
Другото, второто искане, това е „Воля на готовност за присъствие и служение в Твоето дело.“ Ако не е целенасочено, ако не е доведено до осъществяване, ако волята като изразена енергия на благодатта не донесе мисълта, мъдростта; посветеността до едно дело, тогава ние само боравим с въображение. Въображението е нужно, за да ни доведе царствата, но приложността, но присъствеността, но служението – те осмислят жертвата. Ето това трябва да научим – готовност за присъствие и служение в Неговото дело. А Неговото дело е да бъдем, както е казано, „...съвършени, както е съвършен и Небесният ваш Отец“ (Матея 5:48).
Третата точка, която винаги има личен характер, но тъй като личността се прелива с космичността, е: „Научи ме да се позная в другия като потреба за Единство във Всемирното Братство!“ Това е нашето единствено желание: съхранявайки себе си, да се видим във Всемирното Братство.
Нека никой не спъне краката си да мине в храма на едно Всемирно Братство като потреба за Единство. Това е, което имате като необходимост за утрешния ден.
Благодаря ви!
Ваклуш
София, 1991 г.
Еволюцията няма задача да създаде благоденствие, а Богове!
[1] Агни Йога (Огнена йога) дадена на човечеството от Мория чрез Елена Рьорих.