(Агни Йога)

• §9. Всеки, който може да наблюдава човешките аури, може да види живата игра на светлинните излъчвания. На принципа на този космичен поток е основан строежа на разумното действие. Всичко мъртво принадлежи към продуктите на тъмнината. Гдето са вълните на светлината, гдето става обмена на живите искри, там е нашият лъч.
• Моето Учение може да разкрие вълните на търсената Акаша. Приветствувайте с радост техните искри. Не с променчивост, но с вглъбяване в задачата. Изявявайки Нашата воля, вие винаги ще се приближавате. Моето желание е да се пази красотата на Духа.
• Всяко движение може да се превърне в успех за Духа.

Mетодите за цялостното ни познание са различни, но първият и основният – това е наблюдението. Наблюдението обаче може да прерасне в проницание. Това наблюдение, което тук се сочи, е нещо между зрението, което трябва да съсредоточим и будността, която не е минала още в проницанието или пророчеството, или в пробуденото око, защото искрите на аурата могат да се наблюдават с едно съсредоточаване. Те могат да бъдат улавяни и с цялата наша душевност, която наричаме интуиция, и тя също така може да мине като първичен израз на наблюдението. Само че тя е вътрешно съсредоточаване, докато нашето зрение ще трябва с волята да бъде упражнено за наблюдение. И както знаете, наблюдението може да бъде чрез микроскопа, наблюдението обаче може да бъде и с далекоскопа. И точно затова казах, че то може да бъде наблюдение на нашето вътрешно зрение, на нашата вътрешна будност. Аурата може интуитивно да я усетите от благодатта, която излъчва даден човек от себе си, или пък който притежава зрението, да я види в цветова гама. И в двата случая може да се определи каква е душевността на човека. Дали е един буден дух според цвета, или пък интуитивно усещайки – според топлотата, според оная неподкупност, с която даден човек ви взема при себе си. Това е благоразположението, душевната му чистота. Една духовна вълна, която той излъчва, е и рожба на тази аура. В другия случай е, както вече казах, когато зрящия види цветовете, които сплитат, образуват аурата и съответно отработва своето поведение. Разбира се, че аурата сама излъчва – излъчвайки се от самия човек му създава и характера, от там и поведението. Има хора, чийто благороден, ако мога така да го нарека, гняв е приемлив; има хора, които и негневни не може да ги приемете. Това е еманацията, която иде от нашата вътрешна същност – яйцето (защото аурата е яйце), лотосовото яйце – лотосовото слънце, където е ядката на всичко, където от най-малкото до най-голямото е вложено. А това, което тя ни показва около дадения човек, свидетелствува докъде той е стигнал в своето развитие. Вътре е божеството, но другите нюанси, които дава са: човекът, звярът, благородникът. Така че, когато те говорят, че в нейния основен строеж можем да съзрем разумното действие, това можем да го изведем от един от цветовете, тъй като всеки цвят си има и своето определение – кое поле и кое тяло у нас той демонстрира, той показва. По този начин можем да съзрем дали имаме една разумност, дали имаме една интуитивност, дали духовността преобладава пред рационалността, от този спектър, в който се показва това нещо. Там, където имаме тъмнина, както е казано, тя е вече една минала светлина или едно непристойно деяние и мислене, които свидетелствуват. Ние не можем да правим сравнение от най-висшето с най-низшето и да сложим ключовото заключение – този е непоправим. Ако неговата еволюция сега го изнася на една среща с нас, ние не можем да му предпишем тъмнина, не можем да му предпишем липса на пълна еволюционност. Да не стане така, че когато се съзре някъде непълната светлина, да се каже, че това е тъмнина. Защото това точно може да го илюстрираме с нашето схващане за злото и доброто, че злото е нееволюирало добро. Не бива както са казали тука: всичко мъртво принадлежи към продуктите на тъмнината. Това не може – трябва да се види степента. И в такъв случай на една аура, която свидетелствува за битието на един човек, не бива да се слага знака на непоправимост, ако не сме видели еволюцията, в която този човек е вървял. Вложеното добро, при благоприятни обстоятелства и съхранение променя много бързо. И тук е ролята вече на така наречените Адепти, на невидимите помагачи, на самите общества, когато могат да вгърнат в себе си онези, които не са в една школа, които имат друго мислене, които от други лъчи се топлят – да ги променят и то много ускорено, без обаче да имат правото на обвиняване.

Ето защо винаги казвам: Приеми другия такъв, какъвто е, и тогава го направи, ако можеш, такъв, какъвто искаш. Това е огледалност, която ви връща и вие в другия винаги трябва да виждате себе си! И тогава много лесно може да му се прости, защото Христос с един хубав афоризъм Го е казал: Може да видите сламката в окото на другия, но гредата в собственото си – не. Не бива на една по-неблагоприятна аура да сложим знака на отрицанието. Тя трябва да бъде подпомогната! И тук има нещо, което ни насочва: Моето Учение може да разкрие вълните на търсената Акаша. В тази Акаша, в тези записи виждаме какво е било вложено, докъде е стигнал, защо дадена аура е светлосиня, другата е пурпурна, третата е червена, четвъртата – тъмна. Защо? Ето в тези акаши, в тези вълни, това Учение, което запознава с присъствието на различните тела или полета у нас е, което ще ни даде и основание за мотивирано поведение, но то никога не бива да минава границата на осъждането. Осъждане с мярка! И тук вече могат да се видят промените, тук могат да се приветстват „техните искри“. Там, където искрата на благоразположението, там, където светлинката е сложила – значи трябва да се ползва, да се приветстват тези искри. Ако в цялата тази аура, една само зунчица намерите която светлее – тя е, която трябва да бъде приветствана, която трябва да бъде поощрена; тя е, която трябва с вглъбяване да бъде погледната, защото задачата има едно решение, но не е само в решението. Това е, което Учението дава – присъствие на акашиеви анали – като знаем, ние търсим цветността на аурата. Оправдаваме или не оправдаваме – поощряваме, не поощряваме ли – там е сложено и когато знаем тази първопричина, тогава вече ние приветстваме всяка искра. Безспорно, в това сътрудничество ние винаги ще призоваваме волята – волята на едно Учение. Защото Учението като словесност е израз, било на велика разумност, на духовна вълна, на интуиция, но като действие то е воля, то е енергия. Една разумност трябва да бъде изстреляна. Една стрела е чудесна, но тя никога няма да отиде по-далеч от мястото, ако не се опъне тетивата – ето това е волята. Затуй те казват: Изявявайки нашата воля, вие винаги ще се приближавате. А волята на духа, на духовното пробуждане е една – да се познае Духът. И в този смисъл последната фраза разкрива друга тайна: Всяко движение може да се превърне в успех за духа. Пак казвам: ако тази съвършена мисъл се е родила, ако една благородна задача сте си поставили, но ако не се изпълни движението, т.е. енергията на волята не го вложи в осъществяване, не може да се чака успех. И в такъв аналогичен път, свързано със съответните стихове от Евангелието, ще се види как е съчетана хармонията за приложението и за развитието[2]. В самите текстове, както са вече съпоставени, тази връзка ще се намери и тя именно трябва да се намери. И мисля, че има разлика между Евангелския текст и между параграфите. Разликата е голяма в годините. И тогава някой може да попита, защо ни е това? Къде е съпроводът? Съпроводът е в това, че тайните за бъдещите учения са винаги сложени в предишните. И тук можем да търсим доколко Агни Йога като страница, която подготвя, е изведена из самите свещени книги. Агни Йога не може да бъде копие на Евангелието. Но има нещо друго: вложените енергии във всички свещени книги, които имат една обща задача – обожествяването на човека и са дадени степените за взаимно преливане – не късат връзката. И затова тези аналогии трябва да се прочетат и така да се стигне до сплитането на т.нар. плитка на Мъдростта, която прабългарите са носили.

• §27. Бездомието е необходимо за Учителя. Той има местопребиваване, но не и местожителство. Учителят влиза в живота, но е вън от числото на жителите. Учителят украсява спора, но не го удължава. Съжалява, но не оплаква. Учителят защитава, но не ръкомаха. Той утвърждава, но не смущава. Предупреждава, но не отлага. В случай на необходимост, поразява, но не ранява. Благодари, но не забравя. Оценява подбудите, но не проявява слабост. Внимателно се грижи, но не затруднява. Не се страхува, но не безумства. И тъй, пазете Учителя, който повдига духа. Духът трябва да расте съзнателно.

Бездомието това е, бих казал, една аксиома в окултните учения. Защо? Защото огнище на всяка духовна вълна ще бъде място на кладата. А клада се прави от Посветения, прави се от жертвеник – от определения жертвеник. Съпоставен във всекидневието, Той не бива да дава белези на различия, но носи в Себе Си различието. Тревога за бездомието не може да има, но пребиваване трябва да има. То е едно поведение за необвързаност. Но необвързаността не значи още свобода, защото свободата е в духа, а грижата за материалното е частица от необходимостта. Пренебрежението не бива да създава в подчинения или учещия се израз на отрицание. Страшното е, когато уповавайки се или цитирайки поведението на Учителя, може да се стигне до отрицание. И тук много добре е казано: Бездомието е необходимо за Учителя. Той има местопребиваване, но не и местожителство. Местожителството е вече земно притегляне, а пребиваването е гостуване. Защото Той трябва да гостува във всеки дом, във всяка душа, за да посели, да посее своето. Но местожителството като формула на задължението не е Негово. Днес е тук, утре е в друга звезда, вдругиден е в друга земя и т.н. Той е в живота като формула, когато е гостенин във всеки дом и в същото време е вън от него; подчинен е на изискването на живота, но Той е господар на живите и е вън от числото на жителите. Именно в този смисъл е подчинен на изискването и е вън от това.

Другите съпоставки и изводи имат своето право дотолкова, доколкото Той желае да направи това. Доколко един спор е нужен? Той може да бъде позволен, но никога излишно удължен. И хората в спора искат да се докажат. Учителят няма нужда да се доказва – Той казва! И много добре в Евангелието пише: И рече, няма умуване там, и рече. А кой е разбрал? Докато обратно – човекът удължава спора не защото е важно, а защото иска да се докаже. И колкото повече се губи терен, толкоз по-дълъг става спора. Ето това е беда. И затова е казано, че Учителят украсява спора. Той може и да овладее спора, а не спорът да Го води. Овладяването е важно. А красотата на спора е нещо, което трудно може да се каже.

Той не може да не живее с бедата, но никога не бива да `и дава власт, защото оплакването е даване на по-низшите чувства право на живот. Това значи, че сте станали подвластни на страданието. Щом започнете да го изявявате, вие ставате негов пленник и по този начин несъзнателно сътрудничите на пречките. Когато оплаквате една пречка, тя започва да големее. Когато кажете, че може да минете тази река, тя става по-малка, по-плитка. Защо? Защото вие решавате въпроса. Но когато кажете: „Тази далечина не мога да я скоча“... В такъв случай вие правите реката по-широка, уплахата взема връх, и по този начин оплакването е станало вече за вас беда. В пътя винаги ще срещнете бедата, която иска да се наложи над някого, насилието да стане господар – тук Той защитава, както е казано, но не вади меч.

Ръкомахането – това е да разредите хубавата аура около себе си. Затова всеки жест трябва да бъде много прецизен. Затова всяка насока трябва да бъде премерена – на ръката, с която изливате енергия. Ръкомахането разрушава стабилността на аурата. И това нервничене, което правят понякога болните, точно това е нарушена хармония вследствие на излишни действия и тогава аурата става накъсана и започва нервния тик, ако така можем да го илюстрираме.

Той утвърждава, но не смущава. Вие можете да изявите несъгласие с някого, може да утвърдите едно по-вярно виждане в него, без човекът да бъде смутен от това, че сте му променили схващането. Това е мекотата на учителювото даване срещу крясъка, че отсрещния е казал глупост или че отсрещния е проявил невежество. Той утвърждава, но не смущава. В този смисъл, дори грешното схващане може много лесно да се освободи, без да бъде отсрещния смутен. Смутът е също действие, което нарушава вибрациите, а внасянето или утвърждаването на нещо ново, за което някой не е имал своето знание, без да смутите – това е голямото. Това е частичка от пробудността и тя е, която ражда благодарности вместо израза на смут.

Предупреждава, но не отлага. Когато човек пътува и знаете, виждате, че пътят му не е към доброто, вие може да го предупредите, но не бива да го наранявате, че е избрал лошия път. Нараняването също е смут. То е болка. Човекът се огорчава, че е проявил невежество и незнание. Но предупреждението с мекотата, с която го поднасяте, му дава вече сигурност и той, вслушан в гласа не се чувства вече наранен.

Благодари, но не забравя. Благодарността компенсира, но ако желанието в отсрещния е повече от една благодарност, Той не забравя да изпълни необходимото. Той не забравя, но остава да узрее, защото веднага платения дълг не е имал време да събуди (както в този, към когото го дължите, така и в този, който го дължи) размисъл – кармичната размисъл кой на кого дължи и кой кого ще освободи. Това е много важно. Понякога една благодарност създава по-голям дълг, отколкото килограм злато. Защото благодарността е енергия, а златото в пустинята е нищо. И когато човек с душата си влезе в пустинята, една благодарност на Учителя е повече от оазис, повече от злато.

Оценява подбудата. Вие можете и най-малкия кълн на желанието на човека да съхраните като го подкрепите, като го приемете, като го поощрите, дори и да сгреши. Тенденцията е важна, напътието е важно, отколкото да се прояви, както казват, слабост. Отчаянието, което предполага към слабост не бива да остава незабелязано! То трябва да бъде навреме прекъснато, защото слабостта или проявената слабост ще направи грешка, а грешката е много по-тежка от проявената слабост. Тя е консумирано поведение вече. Това, което трябва ученикът да знае е, че по един невидим начин Учителят винаги поощрява, а когато трябва да се даде урок за назидание, Той също го прави. Голямото в това е именно наречено грижа. Тази грижа е видима и невидима; понякога една подадена ръка е грижа към проявяваща се слабост; понякога една словесност като упрек е грижа за пробуда; понякога една дума е ключа за вратата. Лошо е, когато тези неща не се забелязват и тогава Той употребява малко по-острото слово за пробуда. Но никога безумство. Това е, когато някой проявява непресметната смелост. А тя е, както тук е казано, безумство. Непресметната смелост е от ония, които искат да предварят себе си. А това не бива. Човек може да има много големи желания, но трябва да пресметне смелостта, с която ще направи крачката, за да не стигне до безумство. Ако някой мисли, че може да надскочи океана, това е безумство. Но ако е изградил в себе си крилете на орела – може. Тогава може. В другия случай – не.

И тъй, пазете Учителя, който повдига Духа. Духът трябва да расте съзнателно. Вярно е, че Духът трябва да расте съзнателно, но според будността, която човек притежава от посвещението си. Това е така. Това не може да бъде тълкувано. То е, което трябва да се направи.

• §133. Ще запитате – колко области на знанието трябва да обгърне човек, за да се освободи от застоя? Има три области, които не ще отеготят течението на мисълта. Основната етика на битието, областта на миналите съществувания и наблюдение на елементите на видимата природа, съставляват една триада, която не уморява и очиства съзнанието.

Да, това ще е основна тайна, която човекът трябва да научи още с първото свое влизане в процеса на еволюцията. Още в първия ден на своето еволюционно възземане, той ще почне да се осъществява. Той трябва да излезе от застоя – този застой от слизането, който докато го уравновеси към възземане, именно става с пробуждането, със себенаблюдението (тук са в обратна гама, разбира се, така е и логичното), но той ще започне с наблюдение елементите на видимата природа. Първом, той трябва да се ориентира в кое царство е, трябва да се осъзнае като биология, в която има вложена силата на Бога. Той трябва да я овладее и тогава, когато наблюдението му само създава възможност за ориентиране, за бранене, ще трябва да излезе в него нещо, което да му даде светлина на познанието за възземане. След като се самосъхрани той прави кръгозор, че първо, не е мимолетност; второ, че оставя белег на продължението и трето, да се самосъхрани с насъщността, която обитава, да я овладее, да е негова. И така, в своята биологична цялост, т.е. Адам като кал в ръцете на Бога и мисълта на Адама – всичко това трябва да направи наблюдението. Да се види в закона на прераждането като определен, с предназначение вече и познание „кой съм“, „защо съм“. Защитата от природата, но и само това ли? Не, развиване в природата и развитие, сътрудничество с нея и почва да проявява вложените качества. Тогава ще дойде основната етика на битието. Коя е тя? Чие дете си ти; чий син си ти; каква рожба си ти и какво предназначение имаш. Етика на битието! Тук етика на битието не е употребено като нравственост, а като изходност. И тогава тези три области, когато си ги овладял, ти си влязъл вече в процеса на развитието. Ти си нарушил принципа на застоя. Изходното – божието, започва да одухотворява първичното земно. Властта на земното започва да намалява, мисълта започва да става по-властна. В добрия смисъл на думата, дивакът започва да умира и така, стигайки до богопознанието, в тази степен на будност той изживява онова, което в Библията наричат „Яковата стълба“, т.е. един познавателен процес, който сънят му дава. Яков насън вижда стълбата на слизането и възкачването: чрез инволюцията до приземеното и чрез будната мисъл до божествеността; ангели слизат и се качват, хора слизат и се качват. Човекът, ангелът като мисъл и Бог над всичко. Тогава можем да кажем, че тази триада, която не уморява, изчиства съзнанието. Не може човек да бъде уморен, когато се самонаблюдава; не може човек да бъде уморен, когато е казано: „Победи себе си!“; и не може човек да бъде уморен, когато от етиката на битието отдава олтарна почит на Бога. Всичко това чисти или очиства неговото съзнание. От забравата до Бога и от Бога до забравата – това е Яковата стълба. Така мисля, че трябва да се схване този процес.

• §162. Всяка опасност дава същевременно и предимство. Центърът на гърлото е този на синтеза. Така мечът се закалява в огъня. Разбира се, всеки пламък е опасен, но тънкостта на възприятията се утвърдява с пламъка. Затова Агни Йога се създава върху явленията на огъня, жизнедателя и създателя на волята.

Всяка опасност е същевременно и предимство. Именно в този двубой, който Яков води с Бога в него, тази опасност, тази борба му променя името – Израиля – осветляване, богоборец (в добрия смисъл на думата). Фактически Бог у него се бори за Бога в Себе си – именно това всяка една опасност е същевременно и предимство. Излизат на преден план скритите възможности. Докато не излезе над почвата зърното, още не е сигурно, че ще се преповтори в множеството. Тази борба – човекът за себе си и борбата му за Бога, е предимство, защото отстранява опасността да се загуби. И когато той, който е между борбата и покоя, който е между тезата и антитезата – в този случай един център в неговото вътрешно битие прави връзката, прави сливането, прави синтеза. Ето – опасност и предимство, това синтезиране, което ни дава полярността – тезата и антитезата. Това синтезиране се нарича „закаляване на меча“. Вие не можете да познаете силата, гъвкавостта, несмутеността на душата си, ако не е изпитана от едната крайност до другата – от благодарността до неприязаността. И вие не можете острието на меча да познаете колко е твърдо, ако не е закалено. И какъв е синтезът? Поставя се желязото в огъня, поставя се във водата. Пак се нагрява, пак се изстудява. Ето, теза – антитеза. От всичкото това вие извеждате един меч, който не се подгъва, когато го употребявате. Този синтез у нас се извършва в петия център. И в епохата, в която човечеството влезе, и епохите, които е минало, огънят е играл съществена роля – не само като елемент на Сътворението на света, не само като прояви, които са създали видимостта ни. Не. Както виждате във всички митологии има Бог на Огъня. И този Бог на Огъня фигуративно не, но реално изковава меча, изковава щита. Мечът, който ще е словото и щитът, който ще е нашата будност. И Ахила, макар да е герой на един епос е едновременно и един символ, един непобедим меч и една сигурна броня. Това закаляване е нашата устойчивост в развитието. Затова е казано, че огънят е най-потребния и че всяка негова тънкост, утвърдена чрез пламъка, дава сигурност. Затова Агни Йога като школа вече, като меч на словото, ще остане една не само предмостова укрепеност за нашето бъдеще, но и една съхранена воля на Създателя за приложена борба. Човек в себе си трябва да направи един Агни Йога – това е приложената борба. И тогава можем да дадем наименование, че огънят е едно от най-важните явления, а и в Зороастра знаем, че Огънят даде жизненото семе за сътворението на божествата и човека. Така с Агни Йога се ражда вече и предназначението да влезе в бъдещата култура на човечеството, която разбира се ще мотивира и цялата духовна вълна на бъдещето, тъй като огъня ще бъде упражнен като сила за хигиена.

• §198. Йогът няма привички, тъй като те не са нещо повече от гниене на живота. Но нему е свойствено да има определен начин на дейност. За йога не е трудно да разкъса веригите на привичките, тъй като будното съзнание постоянно му разкрива нови страни на нещата и явленията. А неподвижността е скелета на невежеството. Колко царства са се разрушили поради неподвижността!

Това, което всекидневието нарича „навикът е втора природа“ – това е привичката. Най-лесно се оправдаваме с това, че навикът бил втора природа. Но ако с тази втора природа загубим първата, тежко ни и горко. Един първичен бог не може да бъде равен на едно вторично производство, както и вторичните суровини не са равни на първичните. Това, което е ерзацът в мисленето, това е най-опасното за човечеството. Когато се е изгубила първичната мисъл на откривателя, идва онова, което създава вторичните суровини на живота. И много добре е казано, че привичката е гниене на живота. Има един период, когато утвърждавайки навика, утвърждаваме стойността на първичното цяло, но когато то е излязло от съзнанието ни като ненужно, а продължава като обект да бъде поклонение, ние тогава вече влизаме в царството на гниенето. И това много добре го познават тези, които творят. Когато нямат идеи, преповтарят и то е вече съвършено ненужно. Когато един човек се изчерпи в творчеството си, ще го намерите в многословието вече, че пише голям роман – 500 страници за това, което може да се каже в 28 страници, както с по 28 страници са древногръцките трагедии. И ако ги разстелете по дълбочина всички писаници, които са с по няколкостотин страници, няма да могат да ги съберат тези 28 страници. Това е бедата – привичката, станала дреха на първичното, станала дреха на откривателството – прикрито, недостигнато вече, ненужно вече.

Защо е победима обаче? Казано е, че йогът много лесно разкъсва тези привички. Каквато и да е, колкото и да е тежка веригата – когато една будност влезе в човека, когато за миг само причинното му поле даде преценката – то може да изгори привичките, променяйки живота му, макар и да не му дава впоследствие всичката сила на Причинния свят. Той пак ще си влезе в своя мисловен свят, пак ще си влезе в своя астрален свят, но с едно променено съзнание. И докато осъществи промененото съзнание, и докато го направи отново привичка, ще дава нещо. След като го направи привичка ще живее с обикновеното си всекидневие. Затова е казано, че той може да разкъса. И от тук е, когато човек лесно се освобождава от нещо. Привичка – пуши. Не може да се откаже – добре. Но ако дойде будността, съзнателно огъня изгаря всичко и за мигове човек може да се откаже. Ама така властно го държи – съгласен съм – но няма по-властно от причинната будност, защото тя е Ти. И в такъв случай огънят изгаря всичко и ти ставаш друг, докато добиеш друга привичка. Но човек еволюира и когато се владее, може да прецени в кой момент е минал от развитие в застой и осъществява привичките. Има хора, които привикват само с отрицанието. Ама каквото и да им покажете, просто всичко го отричат, щом не е тяхното. Това е беда. А именно тук неподвижността, именно застоя, докато човек не се съзнае вече, че е привършил енергията си на промяната, тази неподвижност, която те наричат скелет на невежеството, руши човека и човешките култури.

Оправдано ли е определени човешки култури да бъдат разрушени? Оправдано е. И то наистина ли се дължи на привичките? Да, т.е. на застоя. Затова казвам, когато се изчерпи идейния свят, тогава идва икономическото благополучие. Подвижността на мисълта е присъща на гениите, откривателството на тайнознаците – това е важното. Така че като се освобождаваме от покоя, няма опасност да станем скелет на невежеството. Другото е преповтаряне. Защо го дава това Агни Йога? Защо? За да разбуди своите чеда, за да им каже, че те имат основание, изповядвайки това мислене те трябва да се променят, те трябва да се движат, те не трябва да станат скелет на невежеството. Това е храна, това е обяснение човек да бъде смутен в себе си, ако задреме. Вървете деца – това иска да каже. И мисля, че навреме за времето ни го казват това.

• §228. Събуждането на центровете създава един космичен еволюционен канал, а медиумите са подобни на кораб без кормило. Цялото човечество трябва да се движи напред към съвършенство по каналите на еволюцията, но спящите центрове го отхвърлят далече назад. Пробуждането на центровете е доказателство за правилната насока, а медиумиза е само опасност. Медиумът е един хотел за обезплътените лъжци.

Чудесно казано! Не защото потвърждава моите вечни тревоги, а защото е така. Виждате – след като изходихме от принципа на будността, за промяната от страха, от застоя, имаме логиката на събуждането на центровете. Те са, които ще раждат нови идеи. Когато една отделна пулсация прати своята искра, когато е пробудена силата, когато по канала на еволюцията е предвидено човечеството да стъпи с една крачка напред, когато тази еволюция иска от нас присъствие, действено присъствие, тя ни праща и будност. Лошо е, че тази будност не я долавяме всякога или се предоставя на външно въздействие, привидно приемащо се за развитие. Именно медиумното въздействие, то е неконтролируемо, следователно и доста безплодно анархистично, то е рахитично бебе. Вярно е, че това са безплътни лъжци в мнозинството си – девет истини ще ви кажат и една лъжа, която смита всичко. Борбата за пробуждането на центровете е стояла във всички векове, откакто човекът знае, че е един пратен бог в развитие и именно чрез пробудените центрове, той ще направи своето качване по стълбата. Това изисква, разбира се, подготовка, това изисква отхвърляне на ония съблазни, които ни дават неправилното, невярното осведомяване, неверните морзови знаци, които ни праща отвъдното. Защото не ги контролираме, а те контролират човека, те му дават посоките. И чак когато навреждането е налице казваме, че сме измамени, ако имаме доблест, разбира се, защото мнозинството продължава да ги отстоява. Малцина са онези, които сега, упражнявайки екстрасенските си способности са казали истината. Много им е хубаво да бъдат белязани. Колко полза донесоха – казват, а колко вреда – не казват, премълчават. Важното е да бъдат „белязани“, че са екстрасенси. Съзнателната работа по отношение на центровете е важна и плодът от проявите ще се оцени, а не проявата веднага да я обявяват за радостен плод. Това е и голямата грешка, която не изключва и медиумните явления. Проявата – масичките с буквите или другите внушения. Като явление не може да се отрича, че човек може да бъде в контакт, но средствата, с които се влиза в контакт – неконтролирани не носят добро. И тук именно това правят. Пробуждането на центровете е доказателството за правилната посока. Но хората мислят, че с пробуждането на центровете веднага започват да гледат, да слушат, веднага стават някакви адепти – не. Пробуждането на центровете може толкоз неусетно да стане, че човек да не познае, а да е буден, да има променено съзнание; да го осенява мисъл, която довчера не е идвала и по този начин да умножава добрите вълни в океана на еволюцията, преливайки капчици енергия в устрема на еволюцията. Казано е, че след като се разширява съзнанието, след като се увеличава зримостта с нови органи, след като центровете се събуждат, то и еволюцията се ускорява. Хилядолетията за усвояване на една добродетел сега могат да станат не столетия, а дори могат да станат десетилетия. Защото с пет органа и с пет будни центрове възприемаме. Е, как тогава да ни е нужно хилядолетие за един морален статут. Ето това трябва да знаем – пробуждането на центровете е доказателство за правилната насока на нашето развитие.

• §321. Заклинанията и формулите спомагат за долавянето на ритъма. Но законът на еволюцията предвижда непосредствен контакт между човешкото и космичното съзнание. Вместо ритъма на заклинанието, нужно е да се разбере огненото зърно на духа и мълчаливо да се установи връзката между огъня на духа и огъня на пространството.

Първом, заклинанията и формули на заклинанията, за да имат въздействена сила трябва да бъдат в ритмичност. Много пъти съм повтарял, че една дума, ако знаете правилната `и ритмика и ударението, което е ключът за нейната енергия, може да освободите енергия. В ритмичността на израза трябва да се знае точно кое ударение да се пусне, да се отвори, да се отключи енергията. И затова човек може да чуе, може да му дадат (както са дадени мантрите), но ако не му се даде ключето за ударението, за да се наруши ритмиката на всекидневната употреба на тази дума, от нея нищо не става.

Освен ритмиката, когато се изучават чужди езици например, непрекъснато се говори и за схемата, където от голямо значение е интонацията, дори ако трябва да уточним – самата гласовост също играе много голяма роля. Не случайно така е направена човешката гласовост, че е разположена в десетки възможности. Не случайно.

Така може да бъде освободена енергия, с която вие да извършите заклинание, която да ви даде резултати. Но в единството пак ще намерим двойствеността, разделянето. Заклинание, което си служи с черни намерения и заклинание, което си служи с добри намерения – от тук е черната магия и бялата магия; злосторната страна, с която си служи една формула и добротворната страна, с която тя се употребява. Това е в основата на живота, но колкото и за добро да бъде употребена формулата на заклинанието, тя не е добра услуга на еволюцията. Тя може да ускори, тя може да ви постави на трон, но не е добра услуга на еволюцията, защото с една непрекъсната ритмика, даже на добрата магия, вие може да бъдете извисени, но когато не сте в цялост готови да приемете силата, тогава тя ви дава един временен трон. И ако вие не носите високите добродетели и не носите обемната възможност да я вложите, тя може да бъде болезнена и да стане дори вредна. И тук добре е казано: Но законът за еволюцията предвижда непосредствен контакт между човешкото и космичното съзнания, а не формулата. Ето къде е разликата на непосредственото участие, което предполага изработено поведение, което предполага гамиране на вашите добродетели и тогава вие цялостно приемате благодатта, цялостно в еволюцията помагате не само на себе си, но и на другите. Защото този, който само по формули получава известна енергия е длъжен да я съхрани, за да я употреби за себе си. Той не носи жертвата, той носи само себесъхранението, докато еволюцията ви учи на жертвата и себесъхранението. Еволюцията ви учи на жертвата, защото от това, което ви дава, вие давате на всички. Себежертвата ви съхранява, тя ви защитава и затова по-потребно е чрез пробуденото съзнание личното ви участие в космичната вълна, отколкото личната благодат чрез формулата на заклинанието. Ето защо, когато един човек е в някаква лична беда, е позволено да употреби формулата, за да очисти около себе си поселниците или неканените гости на злосторството. А в другото време той винаги трябва да служи на еволюцията! Целта е, да се дава на космичното съзнание докосване до личното ви съзнание, а не личната ви възможност да отпъжда това, което искате да направите на отсрещния или на себе си. Защото личното съзнание не може да има нито обемността на цялото, нито готовността на жертвата. И най-добре Христос Го прави в съпоставка – ... да Ме отмине чашата, но да бъде Твоята воля. В единия момент има съхранение, в другия момент Се предоставя на всемирната еволюция. Той прави тези антиподи, за да покаже на човечеството: Ако може да Ме отмине тази чаша – не, Да бъде Твоята воля. Ето тук, защото малко преди това, когато Го бранят, Той казва: „... мислиш, че не мога сега помоли Своя Отец, и Той ще ми представи повече от дванайсет легиона Ангели?“ (Матея 26:53). Не Го прави. Това е вече формула, която Той подсказва: Аз мога да помоля – не Му Ги праща космичното съзнание, Той е, Който трябва да направи формулата, да ги извика. Не Го прави, защото се предоставя на еволюцията, предоставя се на космичното действие. И личното Му съзнание е едновременно и космично. Ето тази разлика между формула на заклинанията, на магийността, ако щете, със служение на Учението е толкоз голяма, че хората не искат, макар че е фрапиращо, не искат да Го разберат. По-скоро са готови да научат една магическа формула или десет мантри и да си ги повтарят цял живот, отколкото да дадат една буква от азбуката в еволюцията. Това е страшното. Те не виждат присъствието на Учение, а виждат овладяна формула за себе си. Това е голяма и тежка беда и мнозинството може километри да извърви с личната си формула, но и един метър не иска да извърви в Учението. Това е разликата, която трябва да се усвои, за да успокои някои с така исканото надбягване в съвремието (в което и съвремие да е било), надбягване със света около него. Учение се прави с голяма жертва и със съзнание на контакт с Всемирното, а не с формулата, ако ще да ви е дадена и от най-добрия йога, където и да се намира той. Това е формула за лично живеене. Христос на никого не е казал от Своите ученици какво обоняние ще добият, кога правят нещо. Каза им: Идете по света и проповядвайте това, което ви казвам. Тази разлика трябва да се разбере добре – вместо ритъма па заклинанието, нужно е да се разбере огненото зърно на Духа. Ето това е, което Той, което всички Учители са го давали. И никога и никой всемирен Учител не дава формула за заклинание. Увлечението, неовладяната човешка дан, може много лесно да се загърне само в дрехата на заклинанието, вместо да си направи връзка между своята духовна огнена будност с Огъня на всемирността. Това е, което трябва да се знае. И тук много хубаво е казано мълчаливо да се установи връзка между огъня на духа и огъня на пространството.

• §374. Следващият Учението се лишава от тъй скъпото спокойствие. Но който не го следва, получава напълно пороя на карма. Съдете вий, кой е избрал правия път. Нима може да има неуспехи при изпълнението? Учението носи щастие като резултат от изтънчаването на съзнанието. Може ли да се намери сила, равна на резултатите на Учението? Внимателно изпълнявайте Нашите Завети.

Всеки, който приеме да ревизира своето живеене, а понякога изцяло да хвърли дрехата на своето минало, той фактически влиза в един много остър конфликт. Това е мисълта на Христос: Този, който не намрази братята си, сестрите си, майка си, живота си дори, не е Мой. А един Учител, който дава Учението за Любовта да кара да мразите братята си, баща си, майка си – няма логика в подобно поведение. Живота си да намразите?! Ето това е Учението, което Той им дава. Защото Той им беше рекъл: Обичайте врага си като себе си, а пък да им каже мразете майка си и брат си!? Няма логика. Това е, че и в себе си вие носите своята майка, вие носите своя баща, своите братя. Това са мислите ви, желанията ви, амбициите ви, това е светът на вашата дори най-висша мисъл. Тя е висша мисъл, принадлежаща на едно изповедание, на един свят, който до вчера ви е осмислял, но когато приеме човек едно ново Учение, той се лишава от спокойствието. Разбира се, че спокойствието не е най-ценното в живота на човека. То е едно примирение, една приятна болест. То си е болест, макар и приятна. Това е и лекото мързелуване, когато оставите да линее мисълта ви само в някакви свои копнежи, фантазии. Това не е спокойствие, а то е боледуване. Но щом сложите една подкваса от друго естество, започва гърчът, започва ферментацията, започва преобразяването и вие се лишавате от него. Тук сега е мерилката. Доколко този смут, доколко това променяне на агрегатното състояние е един жив огън, който изгаря мислите ви, чувствата, волята ви и ако вие издържите – тук, макар и в обратен ред, е казано този, който не го следва, получава напълно пороя на кармата. Обратното е по-вярно – този, който следва Учението и нарушава своята примиреност, той изгаря кармата много по-бързо. Защо? С разширяване съзнанието за преценка, бремето от кармата става изумително леко, защото вие с други грамажи я претегляте вече. Вие може да знаете причинността `и, така знаете, че тя като препятствие е ваша стена и я рушите. А онзи, който не иска да направи промяната, не иска да я изгори, той няма да направи от дървото, което е сложено за гориво нито пепел, с която да се чисти всеки съд; нито огън, на който се грее всяка душа; нито дим, който може да го прикрива в тайната. Това е голямото тук. С разширеното съзнание вие ускорявате кармата, тя не ви тежи, вие знаете причинността. Но който иска спокойничко да си поспи, тя го следва – получава пълния порой на карма. Тя е същата, която и в другия му стадий пак е пълна, но там не тежи. И няма нужда да се каже съдете кой е избрал правия път. Безспорно, Учението прави изтънчаване на съзнанието. Когато една топлота влезе във вашето съзнание или дори в обикновения ви дом когато влезе любовта, изтънчава се отношението – елегантността, хубавият жест, благата дума влиза и променя цялата атмосфера. Тя ви кара да си хвърлите дрехата – старата басня на Езопа: „Скарали се вятърът и слънцето кой ще накара пътника да си свали дрехата. Вятърът казва – ей сега ще му я смъкна – и хвърля големите си бухалки, хвърля от улеите на незнайното ветровете. Обаче пътникът се свил, па се вързал с пет пояса – не му пада горната дреха. По едно време – ха да те видя и тебе Слънчо. Той взел та нагрял и човекът сам си свалил дрехата“. Ето тайната. Това е тайната – слънце да има. А слънцето не може да не ви накара да си свалите горната дреха и горното мислене – мислене, което е повърхностно, в този смисъл горно, а не на духовности и степени.

Може ли да се намери сила да бъде равнявана с резултатите от Учението? Безспорно, че не може да се намери. Всеки, обаче, когато е намерил своето Учение, казва, че е то. Тук е, където трябва да смирим размера на искането и в смирението да получим благодатта, а не с безмерност да искаме удовлетворение. Това е грешката на хората – „ако може всичко да взема“. Не. Вземи толкоз, колкото можеш да понесеш и да го направиш ползотворно. Ти не можеш в една нива от един декар да сложиш 100 кг. житно зърно, за да ти излезе много. Ами нищо няма да пожънеш. Но ако сложиш, както е отмерено 20 кг. ще пожънеш 500 кг. Това човекът трябва да научи в преобраза си. Затова трябва да научи: щение в размерност, а не безмерното с унищожение.

Внимателно изпълнявайте Нашите Завети. Аз бих казал не „внимателно“, а приемете, приемете нашите завети.

• §416. Всяка епоха си носи свое Учете. Тогава всички предишни Учения приемат извратени форми. Самото човечество се старае да приеме най-невъзможни схващания за вярванията на предшествениците. Но всяка фаза на Учението не изключва предшествуващите. На това обстоятелство се обръща малко внимание, защото служителите на всяко Учение изграждат своето благополучие върху отричането предшествуващите Учения. Но не е трудно да се докаже непреривността на това, което хората наричат религия. В тази непреривност се чувствува един поток от една и съща енергия. Като я наричаме психична енергия, Ний имаме предвид все същата Софиа на Елинския свят или Сарасвати на индусите. Светият Дух на християните проявява признаците на психичната енергия също тъй, както Адонай – Създателя на Израиля, и Митра, преизпълнен със слънчевата мощ. Не може да има съмнение, че огънят на Зороастра е същия огън на пространството, когото вий изучавате.
• Психичната енергия съединява огъня с Materia matrix, и Учението на Агни Йога не е нищо друго, освен начин за съвременно приложение на енергията; това е притокът, който се приближава заедно със Сатиа Юга. То не е активизиране на спящи възможности, а озарение на времето. Затова казвам – Учението не се продава с пари. То не се натрапва, а ознаменува Нова Епоха. И дали ще го приемете или ще го отхвърлите – това е ваша работа, но възвестяването му е неизбежно.
• Тази Епоха може да бъде разбрана правилно или неправилно, но приближаването `и е несъмнено. Само в един миг може да се разруши това, което столетия са изградили, но безумието ще роди само безумие. И не са ли безумци тези, които се опитват да съществуват без ум, защото кой ум не се храни от психичната енергия? Защо да търсим извора в мрака на безсъзнанието, когато е тъй лесно да се запали неугасимият огън и да се върви с пълно съзнание?

Не бих употребил тази дума „извратени“. Никое Учение, което е било храна на човечеството, макар и да остарее, не е носило извратени форми – то самото може да бъде извратено, но формите му не са извратени. Има разлика в това нещо. Всяка епоха си носи своето Учение. То е съвсем вярно, но пробудността да се усвои това като закон на еволюцията много трудно става. Хората ще го прочетат, но когато им казваш, че има едно ново Учение, не искат да го приемат, а иначе ще пренесе формулата и ще каже – да, ето, всяка епоха си има свое Учение. Но ако на един Шри Кришна му кажеш, той ще каже: Да, ето сега ние носим новото – а връщат ви съвсем овехтели неща; ако кажеш това на един адвентист, той ще каже: Ами да, ние сме против православната църква, която прави това – а те преповтарят едно старозаветие. Но всяка епоха си носи своето Учение. Ако под „епоха“ те разбират прилива на нови духовни вълни и нови Учения, е съвсем едно; ако под „епоха“ разбират едно столетие, в което се осъществяват определени тенденции на едно Учение и тогава искат да се вмездят в този отсек – това е съвсем друго нещо. И тук може и двете неща да се сложат. Но ако се говори за ново Учение, би трябвало да се вземе откъс от епохите като хилядолетие. И тогава всички Учения стават „извратени“. Тази изразност не е приятна и не е вярна.

Самото човечество се старае да приеме най-невъзможни схващания за вярванията на предшествениците си. Това, че ние имаме ново съзнание за схващането на духовната ни будност, не ни дава основание да наречем порочно поведението на божествата от митологичното въображение. Когато ги разглеждаме като стихийни сили, то има своето оправдание. Но животът с тези божества създава и тяхното живо присъствие. Това модерните мислители не искат да разберат. Просто откъсват случая и казват: ти си вече еди-какъв, онова нищо не струва, то е схващане на вярващите предшественици. Защо да не им дадем стойност, която ги е довела в историята до нас? Ние сме същите, когато сме били там и сега сме тези, които изхождаме оттам. Защо трябва да ги съдим, че най-невъзможни схващания имало? Щом е имало, това говори за още възможности, които крие душата на човека. И ние трябва да `и позволим изявата, а дали ще стане формула на религиозно битие е друго, дали ще е формула на рационалното или философското мислене или на изкуството – ние не бива да ограничим битието си само в една насока. Религията е всемирно знание. И тя е изповедание на всеки човек, докато изкуството е още на отделни личности, философията пък е само на белязани личности. Един обикновен човек е толкоз философ, колкото може да каже: „Аз живея“ и това е. Но един обикновен религиозен не е само в това, че той може да каже: „Аз вярвам“. Но той прави обряд, той прави съпричастие, той много цялостно живее, вместо един обикновен човек, който не може да живее цялостно с философия; един обикновен човек, който не може да живее цялостно с изкуство. Ето тези разлики би трябвало да се разберат.

Но всяка фаза на Учението не изключва предшествуващите. На това обстоятелство се обръща малко внимание, защото служителите на всяко Учение изграждат своето благополучие върху отричането предшествуващите Учения – ето тук го казват вече. Човечеството е онова, което му е дал Учителят. А колко са го усвоили – това е отделен въпрос.

Но не е трудно да се докаже непреривността на това, което хората наричат религия. В тази непреривност се чувства един поток от една и съща енергия. Колкото и да е била простовата религиозната принадлежност към тотемното божество, тя е толкоз велика, колкото и в Християнството към Христос. Защо? Защото тотемът, това е великото причастие в християнството. Вместо да ядат животното, те сублимираха тотема до хляб и вино. Ето това е Моето тяло; ето това е Моята кръв. Човечеството се освобождава от прякото ядене на божеството – животно. Първичните хора са съпричастни с божеството само когато ядат тотема. Следващите религии, особено юдаизма разрешава само на първосвещеника да яде. Ето как преминава в тази велика тайна. В тази непреривност се чувства една и съща енергия. И като се има предвид законът за прераждането и прииждането на енергиите, тя е една и съща, само че в различни градуси.

Като я наричаме психична енергия, Ний имаме предвид все същата Софиа на Елинския свят или Сарасвати на индусите. Психичната енергия – великата Мъдрост – София при Елада; Сарасвати при индусите; Светия Дух на християните; Адонай, създателя на Израиля; и Митра, преизпълнен със същата енергия в Зороастризма.

Психичната енергия съединява огъня с Materia Matrix, и Учението на Агни Йога не е нищо друго, освен начин на съвременно приложение на енергията; това е притокът, който се приближава заедно със Сатиа Юга.

Същността на Агни Йога, като велико съчетание създава вече последното учение преди духовната вълна на Мъдростта. Това учение е за душевната ни цялост, за огъня, който е непояждащ и неунищожаващ, и който ще промени присъствието на цели епохи, които трябва да си отидат. Онова, което водата свърши с унищожението на континенти, това и огънят ще свърши. Но разбира се под континенти не бива да разбираме само географските. Изгарянето на материята у нас и нейното прочистване е изгаряне и на един „континент“. Ако направите едно сравнение, ще видите, че един континент отива във водите и имаме потоп, но остава съхранено в един ковчег душевното, онова, което ще даде живот. Вземи от всяко животно по един чифт. Значи континентът, материята си отива – ти вземи онова, което ще създаде. Ето тук Агни Йога точно това ще извърши – една хигиена. Подсказано е, че в шестата подкоренна раса ще се работи върху планетата ни нова земя да се ражда, ново осветено поле за човешкото присъствие, но според мен в моментите до изгарянето на този континент, това е изгаряне първо на нашия „континент“, на нашето тяло. Огън непояждащ. Оня огън, който, както е казано тук, има своята Мъдрост – огъня на София, огъня на Сарасвати, огъня на Светия Дух. Защото в осенението на Святия Дух за будност и знание, изгорял ли е някой, който е готов? Не. Свидетелствува ли той за това, което има да стане? Свидетелствува. Пророци, гадатели, риши са свидетелствували за неговото присъствие. А всяко нещо, което не е достатъчно чисто, разбира се, че ще изгори.

То не е активизиране на спящите възможности, а озарение на времето. Ето това е, може би, най-хубаво казано. То разбужда. Когато стане едно зазоряване, има едно пробуждане – птиците започват някакво свое пеене, има някакво отваряне на очите на човечеството, дървото се разгръща, но още не е цялото събудено – всичко това е вложена възможност, но озарена. Когато изгрее – тя заживява. И тук добре е казано – Агни Йога е едно зазоряване на времето, но тя не е възможността. Възможността е у нас с новото Учение. Много добре е казано. Тя не е възможността, тя е зазоряването. Зазоряването е да ни каже да разлюлеем дървото на възможностите, да го насочим към слънцето вече.

Затова казвам – Учението не се продава с пари. Във всички религии го намираме – и в християнството го има. С пари Учение не се купува, защото е нарушен принципа на развитието. Иначе бедният никога нямаше да си купи знание.

Не се натрапва, а ознаменува нова епоха. И дали ще го приемете или отхвърлите – това е ваша работа, но възвестяването му е неизбежно. Разбира се никога потокът от едно ново Учение не се съобразява с това, дали човечеството в своята голяма общност е готово да го приеме. То идва, възвестява се, защото неизбежността от светлина и широта, която дава еволюцията, е наложителна. Вие не можете да кажете на една поточна сила от планинския ручей: ето, това ще ти бъдат бреговете. Не. Тя ще си определи бреговете. Този, който иска да определи бреговете на едно Учение, той го ограничава по два начина. Единият, че едно Учение може да потъне като подземна река, другият – че притокът на силите може да надделее бреговете и да се разлее. И тогава не са в състояние да ги спрат, а в другия случай то да потъне в подземията и да стане това, което ние наричаме окултно знание, т.е. само за Посветените. Но понеже епохата го употребява вече, нейна нужда е за всемирно знание, то ще излезе от там и ще отиде някъде другаде, както е в случая до известна степен с Християнството. Когато се опита юдейската религия и юдейския народ да го ограничат, да го унищожат, то направи своята подводна река и излезе в езическия свят и стана на света всемирна религия. Така че не може да бъде ограничено нито пък спряно, щом епохата го иска като неизбежност за еволюцията. Така го каза и Гамалаил на техните синедрионни старци: „Ако това Учение е божие, вие няма да го спрете, ако то си е човешко – само ще се разпилей“. Това е, което трябва като съзнание да се носи от нас: дали се носи нещо, което има характера, че трябва да бъде живот, трапеза на човечеството, или е едно забавление само на човешката спекулативна мисъл.

И не са ли безумци тези, които се опитват да съществуват без ум, защото кой ум не се храни от психичната енергия? Защо да търсим извора в мрака на безсъзнанието, когато е тъй лесно да се запали негасимия огън и да се върви с пълно съзнание. Разбира се, че пълното съзнание би дало повече приливност на потока и то ще надделее всяка съпротива, но има и нещо друго – мракът на безсъзнанието има повече властност до пълното овладяване. Ако се чака пълното, избистрено, уточнено и овладяно съзнание за приемане на едно Учение, нямаше нужда тогава от ученичеството, нямаше нужда от апостолството. Човечеството ще има в своята цялост повече безсъзнанието, а онова, което е активното, онова, което е родословното на дадено Учение, то е именно неугасимият огън, който, макар и по-бавно, с повече обаче сигурност, ще гони безсъзнанието, ще гони мрака, ще внася малко по малко осъзнато възприемане. Какво ни дава свидетелство да говорим, че по-голямата част с безсъзнанието е приела нещо. Това са самите обряди, които са пренесени по някой път буквално от стария митически свят. И ако човечеството го възприема, ако то е приело с по-малка съпротива причастието, това е защото то преповтаря тотемното ядене. Ако то приема едно поклонничество на светлината и каже, че един Христос е Слънце, това е защото е имало слънцепоклонението. Стари, но много верни формули на взаимност, на лично съзнание с Всемирното съзнание са слагали тези образци, които улесняват приемането ни. И тук може да се каже, независимо от техния израз, че безумието е играло важна роля в приемане на новите Учения. Оттук е пък ролята на апостолството.

• §426. Често без никаква нужда човечеството е преправяло своите дрехи. Ту ги скъсяват без всякаква мярка, ту пък влачат след себе си цели опашки. Ръкавите са се влачили по земята или са изчезвали съвсем. Ту началото е широко, ту краят ставал грамаден. Като че ли за ръката не е все едно с какъв ръкав ще хване съседа си за гърлото. Но преобличанията са отишли напразно. Да приемем нещата такива, каквито са. И да помним, че не трябва да унищожаваме ентусиазма, откъдето и да идва той. Няма да скриваме истината, но ще намерим място на всеки възторг. Нима възторгът ще попречи на големите мерки? Ще се намери място на всяко нещо. Да се строи на ентусиазма е по-лесно и постройката бива по-здрава. Както любовта, така и ентусиазма запалват огньовете. Да съберем всички огнеродители и да помним как ценна е всяка искра. Светлина и тъмнина – да не забравим нищо създадено от светлината! Ний даваме жизнедателите от растителното царство, но не ще оставим това, което лежи в нас без внимание.

Като че ли за ръката не е все едно с какъв ръкав ще хване съседа си за гърлото. Не съм много съгласен, много е важно. Един лекар ще ви хване за гърлото по един начин, един свещеник би трябвало да ви хване по друг начин, един войн съвършено по друг начин. Тука дрехата не е само дреха, а тя е престижност, тя е определящо поведение. Защо още стои тогата на адвоката? – за да се знае, че той пледира; а на свещеника – че той служи. Всяка една дреха или всеки един белег от огърлията какво представлява? Ама ще кажем: „връщаме се още в света на предметността“. Това не е вярно, защото те са елементи, които ни съхраняват и които ни донасят енергии. А това, че човечеството си преправя дрехите по-често, отколкото трябва, може да показва неустойчивост, но може да показва еволюиращо съзнание. Защо тогава ще го лишим от възможността за промяната? Но аз протестирам срещу другото, че „все едно било за ръката“. Не е така. Човек носи една дреха не заради ръката си, а заради предназначението на служението.

Да приемем нещата такива, каквито са. И да помним, че не трябва да унищожаваме ентусиазма, откъдето и да идва той. Да, ентусиазмът не бива да се гаси. Мотивът за неговото изявяване може да бъде предмет на насмешка в някого, но в онзи, който е дошъл, това е предмет на пробуда. Той е израз на пробуда. Има един много странен случай: Един лекар, но вече почти пред пенсия, казва на един свещеник – „Не знам дали ще ме приемат, но искам да облека расо и да си умра като расоносец“. Ето, виждате. Може да е съвсем старозаветно, но в душата му има нещо ненадделяно. Това е човешката душа. И наистина – подал си молбата, напуснал лекарската си професия и му сложили едно расо. А това е голяма ферментация. Ама може да е примитивно, може да не е чисто духовно, но той го взема като духовна потреба. Не расте – ще каже някой, но той се богатее с вяра в нещо. Тя може да е примитивна за нас – това няма значение. Будността на вярата е като свещичка – ще ви освети пътчето и ще стигнете докъдето трябва.

Няма да скриваме истината, но ще намерим място на всеки възторг. Това е така. Възхищението и възторгът са най-доброто възземане за растеж в областта на мисълта. Това е нещо като взривяване на капсулираното у вас. Възторгът ви нарушава темперамента, той е потребен. Човек понякога се учудва от възможно показани сили. Казва: откъде дойдоха? А наистина възторгът е, който може с драсването на клечката да направи струпаните дърва у нас клада. Те иначе могат да стоят с десетилетия – кладата да си стои и да я няма Дидона. Да не иска да се жертва за своя Еней. Но ето клечката – възторга на любовта – щрак, запалва – Дидона е на кладата. Ето това е голямото.

Както любовта, така и ентусиазмът запалват огньовете. Да съберем всички огнеродители и да помним как ценна е всяка искра. Светлина и тъмнина – да не забравим нищо, създадено от светлината. Ние даваме жизнедателите от растителното царство, но не ще оставим това, което лежи в нас, без внимание. Ако ние прилагаме грижа, за да имаме благото на едно дърво, да имаме благото от едно животно, благото от една билка, която е целебна благодат, излъчвана в природата, какво остава за тези у нас посадени: дървото на безсмъртието, дървото на познанието, дървото на мъдростта? Да се не погрижим ли за тях? Да ги оставим ли тъй да линеят без възторг, без слънце да ги огрей и без любовта да ги напои с астралната си сила? Ето това е, което трябва да знаем и правим – да осветим и полеем дървото на благодатта у нас.

• §534. Най-вредни са тъй наречените неволни мисли. Всяка съзнателна мисъл вече съдържа известна организираност; но малките скитници, които затварят пътя, са по-лоши от всичко.

Ние много често живеем несъсредоточено, не в смисъл като упражнение, което ще ви даде възможност да минете в медитация, а несъсредоточеност във всекидневието. Защото като правило е останало, че трябва да правим упражнения за съсредоточаване, та да преминем във висша фаза на размисъла си. Това е, когато човек е нецялостен и когато се оставя само на аскезата. Един монах, ако в улицата когато върви или когато е в своята килия, не извършва вътрешния обряд на молението си, а само когато отиде в храма – той не е монах. Един човек, който не се съсредоточава в чувство на отговорност към служение на Учение или на нещо друго, а чака само да дойде определения час и да си направи лотоса и да си направи своето съсредоточаване и молитва, той не е ученик. И оттук е бедата, че когато някой се включи в тези упражнения, целият ден ги прави и тогава пък не живее. Животът е много цялостен и ние не можем да си позволим да го пилеем. Какво вложих в това – ние не живеем съсредоточено. Ние не живеем съсредоточено, защото именно не отдаваме подчертано значение на неволните мисли – „ей тъй, мина ми така“. Тук е мисълта на Христос, че прелюбодействал е оня, който е пожелал в сърцето си вече, а неволна мисъл е това, защото човек няма да седне волно да си прави съблазни. И именно по този начин като ги навържете, всички тези неволници ви създават верига много по-трудно разкъсваема, отколкото голямата позната верига, от която се опитвате да се освободите. Затова човекът трябва да прецени, че тяхната вреда е трудно препятствие, не за да бъде респектиран и да вземе да си дели времето да ги отгоня, а просто, за да намери лекарството. Това значи, че и във всекидневието, и в пътуването, където и да сте, известно чувство на съсредоточеност (а не непременно стаичката), което може да стане навик (неопасен), трябва да прилагате. И тази будност много лесно може да я забележите. Това е като си вървите дори да сте в някакъв вътрешен унес, което е равно на една съсредоточеност и затова има стресове – най-малкия шум може да ви стресне. Дори когато сте на улицата и шумът е голям, а вие сте в себе си, и изведнъж нещо ви нарушава. Ето тази съсредоточеност, според мен, е най-необходимата, за да не се позволят „неволните мисли – скитници“, които затварят пътя и са по-лоши от всичко. Организираността е първото предмостие, пред което трябва да се спрете, да го направите в себе си и да минавате от брега на неорганизираното съсредоточаване в отвъдността. Практически това, което много често ме питат някои – какво да направят: преди да тръгнете, за минутка само се съсредоточете, наметнете си багреницата на своята мисъл за защита и по този начин ще поддържате в себе си съсредоточаването и неволните скитници няма да ви досягат. Дори ще имате усета на вътрешното зрение. Това е много лесно като го казвам, но е много трудно за изпълнение. Но когато човек започва да се качва на Айфеловата кула, ако брои стъпалата, мисля че няма как да се умори, щом издържи да ги брои догоре. Едно по едно, едно по едно – ще се качи. Но когато не иска да ги брои и още на първите стъпала каже „А, това е много трудно, къде ще се кача догоре“ – е, никога няма да може да се съсредоточи. Така че опасността не бива да бъде достатъчна пречка да се почне работа. Броят на стъпалата на Шипка са около 1000. Това достатъчно ли е човек да се отчая? Ами не е достатъчно, ако реши да се качи на Шипка, да види целия бой, който е дал свобода на България. Ако такава мисъл си постави в главата, ще се умори ли да се качва? Не. Но ако си постави мисълта: „Толкоз много стъпала. За какво ми е?“ – Е, няма да се качи. Ето това трябва да избягваме. Не да прави предварителна сметка, а да има голямата идея – „ще се кача, за да видя свободата на България; ще се кача в съсредоточаването, за да видя свободата на мисълта“, а не дребните неканени гости и скитници. Ето това е, което трябва да направим.

• §621. Залогът за Учението е радостта на духа. Творчеството е целесъобразно, когато към стремежа за проява на красота, духът прибавя и разбирането на Безкрайността. Считам, че пружината на изтънченото съзнание ще се яви като резултат на проявеното Учение.

Ние имаме един хубав израз, че радостта е усмивка на Мъдростта – Залогът за Учението е радостта на духа. Радостта като вътрешно пробуждане е именно и усмивка на Мъдростта. Разбира се това е Духът в неговата възможна усвоимост; в Неговата, позната вече и за нас, усвоена проява. Всяко Учение поначало е една от струите на Божествения Дух, според потребността на духовните вълни, в които човечеството ще се осъществява в еволюцията. И когато едно Учение стане живот, то не може да не донася и радостта.

Творчеството е целесъобразно, когато към стремежа за проява на красота, духът прибави и разбирането на Безкрайността. Ако приемем, че Учението е израз на творчеството на духа или творчеството на духа е израз на Божествеността, която трябва да бъде целесъобразна с цялото, което ни е дадено, то не може да бъде вън от манвантарата на планетата, защото нито едно Учение не е вън от нейната цялост, в която и духовна раса да се осъществява. В този смисъл, че когато имаме едно Учение или израз на неговото творчество е красотата, усвояването – то не бива да бъде късано от разбирането на Безкрайността. То е в целостта на планетното развитие. А това е една безкрайност за жителите на планетата и те, разширявайки личното си съзнание с космичното, с планетното, са в съприкосновение за целостта на Божия живот тук и извън него. До каква степен контакт даден човек, усвоил едно Учение ще направи, е въпрос на вложени възможности. Христос приканва пробуденото, осъзнатото вече, усвоеното дарение на Бога в тази духовна вълна и им предлага Царството Небесно. Той единствен на света предлага Небесното Царство. И затова слиза да изведе онова, което е било в Адеса. Така че Безкрайността все пак в степените на усвояване ще има свои места. Тези, които усвояват Христа, тези, които победят, ще бъдат в Царството Небесно. И животът им ще бъде вечен. До това ли свършва Безкрайността? Това е въпрос вече. Той дава една духовна вълна, която обещава Царство Небесно. Какво ще даде другата е въпрос, но тази йерархия на принадлежност, на „жителство“, е съществена. Тя е част от Безкрайността за себеусещане на нашето присъствие. Защото ако ние не сложим подслона ще се загубим. И Той ни дава един странен, но верен подслон – Царството Небесно. И когато Се прощава с учениците Си, казва: Аз отивам да ви приготвя жилища, защото в царството на Отца Ми има много жилища. Ето, Безкрайността във възможното усвоимо наше присъствие. А това, че едно Учение усвоено, проявено, е направило съзнанието много фино и усетливо и обратно – едно съзнание, стигнало до своята най-изтънчена възможност за възприемане тайните на Духа, става проява на Учението в неговата пълнота, са едно и също нещо. И в този смисъл Той казва „Бдете“ на учениците си, когато са заспали в Гетсиманската градина.

Мъдростта има едно лице, пропито от Любовта и отговорно пред Истината!